Сътресенията на финансовите пазари се превръщат в тест, който обтяга нервите в икономиките от централна и източна Европа и бившия СССР, пише днес Financial times.

Икономистите твърдят, че този бързо нарастващ регион се сблъсква със забавяне, следващо финансовите шокови вълни, пренасящи се по планетата.

Но точно какво ще бъде въздействието, особено върху по-слабите икономики, все още е несигурно. Дори и в по-силните държави има скрити опасности за някои компании, особено за банки, след като гръмна скандала с Société Générale.

"Тези страни ще бъдат ударени", казва Прадип Митра, главен икономист на Световната банка за региона. „Няма изход от това".

"Техните фундаменти са достатъчно силни за да преодолеят това ... но някои са по-уязвими от другите".

Основната разлика се отбелязва във финансовите пазари. Инвеститорите преосмислят стратегиите си и финансовите пазари стават по-уязвими спрямо риск. Някои се обръщат директно срещу нововъзникващите пазари, други подбират повече между страните. Според ЕБВР, Европейската банка за възстановяване и развитие, разходите за  финансиране за по-изостаналите страни от бившия СССР и Балканите след миналото лято са се повишили далеч повече спрямо по-напредналите държави от централна Европа.

Спредът на пет годишните суапове по кредитни фалити (мярка за риск) от миналия юни досега се увеличи с 26 пункта за Чехия и с 44 базови пункта за Полша. За Сърбия и Украйна увеличението е 151 базови пункта, за Казахстан цели 218 пункта.

Ерик Берглоф, главен икономист на банката, е казал: „Има преоценка на риска", като разходите за кредити са се покачили значително повече в страните, които са най-уязвими за външни шокове.

Банката понижи прогнозата си за икономически ръст в региона през 2008 г. от 6.1% до 5% до 5.5%.

Предвид безпрецедентния ръст напоследък, захранен от кредитите, това забавяне може да е добре дошло за страните, изложени на инфлационен натиск, включително за Украйна, Казахстан и Русия, както и за тези, в които има недостиг на работна сила - като Полша.

Ползите могат да са дори и по-големи за страните с голям дефицит по текущата сметка, особено за Балтийските държави, Румъния, Сърбия и България. Лешек Балцерович, бивш гуверньор на централната банка, каза на бизнес конференция миналия месец: "Трябва да приветстваме известно забавяне, особено в Балтийските държави, които нарастваха най-бързо ... Нямаме информация, която ни кара да предвиждаме твърдо приземяване. Базирано върху сегашната информация, меко кацане за страните с най-висок ръст досега е най-вероятно".

Икономистите от ЕБВР твърдят, че дори и Балтийските и други страни да имат големи дисбаланси по международни стандарти, те са по-малко уязвими от други нововъзникващи икономики заради ползата от екстра икономическа сигурност, която им гарантира членството в Европейския съюз.  Инвеститорите могат да поемат повече риск отколкото другаде, тъй като членството дава на тези страни по-ясни перспективи за развитие и финансова надзор отвън.

Нещата все пак могат да се влошат, или на национално, или на корпоративно равнище. Унгария дава пример за страна, изпаднала в икономически трудности, докато преди се бе утвърдила като един от шампионите по икономически реформи. Няколко правителства подред позволиха на фискалния дефицит да набъбне до над 9% от БВП, след което премиерът Ференц Дюрчани трябваше да се намеси за да го съкращава, а това доведе до загуба на работни места от публичния сектор и повече безработица, както и до забавяне на БВП на страната.

През миналата година вниманието падна на Балтийските държави заради високата инфлация; тук води Латвия с 14.1% поскъпване в края на годината, което е най-голямо в ЕС. Но те може би са по-малко уязвими на шокове, отколкото изглежда, тъй като видяха проблема далеч преди глобалната кредитна криза и предприеха действия.

Балканите също са грижа. България има най-големия дефицит, над 20% от БВП през 2007 г. Инфлацията в Румъния е по-ниска, отколкото у нас, но икономистите са притеснени заради по-охлабената й фискална политика, която може да стане още по-фриволна заради парламентарните избори през тази година. Международните инвеститори гласуваха с портмонетата си и понижиха стойността на румънската валута с 20% спрямо евро от върха на миналата година.

На изток, богатите на петрол правителства на Русия и Казахстан регистрират големи излишъци по текущата сметка и бюджета. Те имат публични резерви, за да предпазват финансовите си институции. Но международните разходи за кредит се покачват и за тях, а фондовите им пазари страдат под глобалната престрелка.

Украйна, която внася енергия, може би е по-уязвима. Тя поддържа под контрол текущата си сметка и бюджетния си дефицит, но може да пострада при охлаждане на икономиката. Слабото правителство може да не се справи с политики, затягащи коланите. Независимо от реформите, големият енергиен сектор остава непрозрачен и може би прикрива лоши кредити. Както и другаде, незнайните заплахи за финансовата стабилност може да се окажат поне толкова опасни, колкото и тези, които икономистите държат под надзор.