„Кризата не спря чиновниците да си раздадат 70 млн. лв.”, „Висш магистрат пазел Октопода”, „Пазаруваме в Румъния”, „Брюксел проверява и замените на ниви”

Днешните вестници са доста различни по тематичен обхват. Нито една от темите на вчерашния ден не доминира. Повечето от изданията избират за заглавия на първите си страници собствени проучвания или разследвания.

Всички вестници пишат за непродуктивното второ заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество и за извънредното заседание на кабинета, ръководено от вицепремиера Цветанов, на които са обсъждани антикризисните мерки. Всички се интересуват дали ДДС ще се повиши с 2 процентни пункта до 22%, но никой не дава категоричен отговор дали това ще се служи, защото се чака последната дума на премиера, който беше на посещение в Катар и Кувейт.

Специално внимание е отделено на заявлението на вътрешния министър, че има висш магистрат, който е замесен с Октопода. И тъй като Цветанов не пожела да каже неговото име, вестниците гадаят кой ще е набеденият.

Статистическите данни на БНБ, които показват значително увеличение на необслужваните кредити, но и на раздадените, намират място на първите страници на вестниците.

„Кризата не спря чиновниците да си раздадат 70 млн. лв.", разкрива от първата си страница „Сега"
Въпреки изявленията на премиера Бойко Борисов, че цялата нация трябва да понесе солидарно негативните последствия от предишното управление и ще се режат безкомпромисно разходи и заплати, държавните чиновници побързаха да си раздадат парите, полагащи им се за дрехи от бюджета. Финансовото министерство се надяваше да спести 70 млн. лв., като спре парите за официално облекло на 280 000 служители в администрацията.

Това е една от антикризисните мерки, по които има съгласие между синдикатите, работодателите и правителството. Очевидно тя няма как да бъде вече реализирана.

Заплахата да загубят тези пари е накарала повечето министерства да си изплатят предсрочно сумите, установи проверка на "Сега". За държавни служители те са 300 лв. средно на година, а за чиновници на трудов договор - 250 лв. Същата тактика приложиха повечето ведомства и в края на миналата година. Те ударно си раздадоха бонуси в момента, в който Борисов и финансовият министър Симеон Дянков издадоха заповеди премиите да се спрат.

Около 8000 цивилни служители на Министерството на отбраната взеха полагащите им се по 250 лв. Според колективния трудов договор парите трябва да се дадат до края на първото тримесечие, поясниха от МО. Сумата, която е била похарчена за дрехи, е около 2 млн. лв. Парите за тази година са си получили и онези 790 чиновници, които ще бъдат съкратени от структурите на МО от 6 май.

Военните не получават кеш пари за дрехи, а имат продоволствени книжки, с които си взимат униформите. Парите, които се полагат за генерал, са 740 лв., а за редник 440 лв. Чиновниците обаче обикновено не използват парите за дрехи, а взимат касови бележки от магазините, за да осчетоводят изразходването им.

441 държавни служители на екоминистерството също вече са си получили парите за дрехи, но хората на трудов договор трябва да ги вземат до края на годината. В Министерството на правосъдието още през януари са изплатени пари за дрехи по реда на Закона за държавния служител. До редакционното приключване на броя от ВСС не отговориха дали над 13-те хиляди магистрати и съдебни служители са получили парите си за дрехи. Магистрати обаче признаха пред "Сега", че са ги взели.
Още от статията на „Сега"

„Пазаруваме в Румъния", разкрива „Стандарт"
Българите пак прецапаха Дунава. Докато преди година румънците пълнеха багажници със стоки от магазините ни, сега добруджанци пълнят торби при комшиите. В почивните дни колони от автомобили задръстват пункта на Кардам към Констанца. Разстоянието е стотина километра, но пък храните и дрехите са на много по-изгодни цени, отколкото в Добрич и Варна. Литър бензин пък е с 50 ст. по-евтин, разказаха за "Стандарт" местни хора. Плодови млека, които тук са по 80 ст., в Румъния се купуват на половин цена. Сиренето е с 2-3 лв. надолу. Само 2 евро струва детска тениска с дълъг ръкав, 20 лева - анцуг. Маркови дънки могат да се намерят за 30 лева. За разлика от нашенските молове в румънските наистина има намаление на цените и промоции, коментират шопинг туристите.

„Брюксел проверява и замените на ниви", съобщава от първата си страница „Дневник"
Месец и половина след като поиска отговор от правителството дали замените на гори край курортите са нерегламентирана държавна помощ, Европейската комисия започна подобна процедура и след сигнал на екозащитници за  заменените земеделски земи по Черноморието.

Ако се докаже нарушение на европейското законодателство, обект на бъдещата санкция ще са само сделките, сключени след 1 януари 2007 г. Засега няма яснота какъв би бил размерът на глобата, но се очаква да е десетки милиони евро. А в сравнение с казуса с горите защитата на страната може да се окажа много по-сложна заради по- голямото застрояване на терени от държавния поземлен фонд.

Във вторник главна дирекция "Конкуренция" на ЕК е изпратила писмо до земеделското ведомство, в което иска становище дали заменките на ниви в периода 2001-2009 г. по Черноморието са държавна помощ, съобщи министър Мирослав Найденов.

Става въпрос за над 36 хил. дка, които чрез разпоредителни сделки са станали собственост на частни лица и фирми. Преписката в ЕК е заведена след жалба на неправителствени организации, подадена през февруари. Найденов съобщи, че се е възползвал от правото си да поиска писмото да бъде преведено от английски на български език и след като му бъде изпратено, ще може да предостави повече информация за конкретни сделки.

В началото на седмицата България изпрати на в Брюксел отговора си дали 15 замени на гори, извършени от предходното правителство, са незаконна държавна помощ. Правителството получи от Еврокомисията отсрочка, за да изработи и мотивира становището си, според което извършените сделки са престъпление, а не държавна помощ. В случай, че комисията не приеме аргументите на страната, ще бъде наложена глоба, която според изчисленията на премиера Бойко Борисов ще достигне 58 млн. евро.
Още от статията на „Дневник"

„Висш магистрат пазел Октопода", информира „Монитор"
Високопоставен магистрат е едно от пипалата на Октопода и Наглите. Това стана ясно от интервю пред bTV на МВР шефа Цветан Цветанов. Вътрешният министър отказа да разкрие името на човека, защото би нарушил закона за класифицираната информация, а разследването продължава и в момента. Цветанов обясни, че въпросното лице продължава да е "много активна част от съдебната система". МВР шефът допълни, че информацията за обвързания с бандитите висш магистрат няма как да бъде съобщена досега, тъй като това е тактика на разследването.

"Все пак не трябва да изваждаме нещо на предна позиция, когато ни предстои да разширим и да развием едно разследване", допълни вътрешният министър.
"Става въпрос за съдия, който е протекъл по СРС-та", заявиха пред "Монитор" източници от Съдебната палата. Те обаче също не пожелаха да конкретизират с мотива, че информацията, придобита със спецсредства, е класифицирана. Все пак повдигнаха завесата, като обясниха, че съдията е разговарял по телефона с част от обвиняемите по "Октопод" и "Наглите", както и с техни защитници.

"В момента МВР събира допълнителна информация. Ако бъдат намерени достатъчно данни за съпричастност, ще бъдат повдигнати обвинения срещу магистрата. Не е изключено да бъде и арестуван, допълниха източниците на вестника.

Разследващите проверяват и дали магистратът е получавал "финансови бонуси" от бандитите. "За мен не е важно дали се облагодетелства или не, за мен е важно, че той попада в полезрението и така, в кръга обкръжение на приятелството с определени лица и хора, с които според мен е недопустимо за един човек от съдебната система, обясни още Цветанов.

Разследването дотук показва, че Алексей Петров е организатор на организирана престъпна група, която се е занимавала с изнудвания, рекет, незаконно използване на лица за платени сексуални услуги, разпространение на наркотични вещества, незаконно придобиване на значителни финансови средства във връзка с дейността на "Кремиковци" АД в ущърб на българската икономика, търговия с влияние, пране на пари, укриване на доходи, неплащане на данъци и източване на ДДС от държавния бюджет.
Още от статията на „Монитор"

„БНБ отчете: Троен скок на лошите кредити за година - вече са 14% от обема на редовните", информира „Класа"
Необслужваните заеми на фирмите и домакинствата достигнаха 14% от обема на редовните кредити, сочат данни на БНБ. Статистиката показва, че през февруари лошите заеми са достигнали 4,730 млрд. лв., като размерът на редовните е 33,973 млрд. лв.

Месец по-рано проблемните заеми в системата на централната банка са били 4,471 млрд. лв. или с 259 млн. по-малко. За година обаче увеличението им е тройно - през февруари 2009 г. обемът им е бил едва 1,65 млрд. лв.

По оценки на експерти, когато размерът на необслужените кредити нарасне до 20 на сто, те вече достигат критичната точка, в която трябва да се мисли за по-драматични изменения във финансовата система. Подобна ситуация може да се случи у нас още в първото шестмесечие на 2010 г., предупреди неотдавна шефът на БСК Божидар Данев.

Статистиката на централната банка сочи, че в края на февруари спрямо януари кредитите за неправителствения сектор намаляват със 190 млн. лв. до 50,640 млрд. лв.

Единствените заеми, при които се наблюдава ръст на обема на отпуснатите средства, са тези за жилище. При редовно обслужваните ипотечни кредити покачването е с 0,07% през февруари спрямо януари или само с 5 млн. лв. Причината е, че само за месец лошите и преструктурирани жилищни кредити са се увеличили с 3,91% до 984 млн. лв. или с 37 млн. лв. за месец. На годишна база ипотечните заеми нарастват с 9,1%. Наблюдава се засилване на темпа на кредитиране спрямо януари 2010 г., когато беше отчетен годишен ръст на жилищните кредити от 8,6%.

При редовните фирмени заеми обемът на средствата намалява с 0,88% само за месеца заради покачването на необслужваните и преструктурираните фирмени кредити се увеличават със 7,49% или 179 млн. лв. за месец до 2,57 млрд. лв.

От БНБ отчитат, че месечният спад при потребителските кредити е с 0,31% до 7,69 млрд. лв., като понижението при редовните кредити е с 1%, а при лошите и преструктурираните има ръст с 4,32% до 1,04 млрд. лв. Според данните на централната банка потребителските кредити са отчели 6,5% годишен ръст през февруари, докато през януари той е бил 6,6%.
Още от статията на „Класа"

„И комисията "Анти-Станишев" преброи щетите от тройната коалиция", обобщава „Сега"
Премиерът Бойко Борисов прави-струва, но все го избива на ядни жалби заради наследството. Някои още се чудят доколко има почва и смисъл да го прави, други казват, че им е писнало да слушат оплаквания срещу кражбите на тройната коалиция. Но депутатите от ГЕРБ все пак сколасаха да обобщят далаверите на правителството на Сергей Станишев. Вчера най-сетне видя бял свят докладът на парламентарната анкетна комисия, която трябваше да разрови разходите, сделките и назначенията от последната дузина месеци на тройната коалиция. Депутати от всички парламентарни групи начело със Стоян Мавродиев (ГЕРБ) работиха по него от миналата есен досега.

Докладът "Анти-Станишев" не дава особен принос за осветляване на непознати детайли от покварата на предния кабинет - почти всички факти вече са описвани от вестници, включително и от "Сега", по някои от тях вече има заведени дела. Но пък констатации, събрани накуп в 120-страничен доклад, наистина впечатляват. Ако някой още не е разбрал къде изчезнаха парите на България и кой е виновен, непременно трябва да прочете този сборник. Златните ремонти на Масларова и Гагаузов, търговете за флашки и байраци на Николай Василев, щедрите хонорари на наши и вносни съветници и консултанти, замените на земеделските и горските шефове и много други скандални сделки съставят пъзела с прахосването на милиарди левове.
Съветникът Петров
Удивително е какви гигантски суми са били разпределяни от абсолютно неизвестни на широката публика личности. Когато кабинетът "Станишев" решава достойно да отбележи 100-годишнината от независимостта на България и заделя 10 млн. лева, бюджетът е поверен на неизвестния премиерски съветник Петър Петров. Особеното е, че кампанията се провежда след честването на юбилея, а парите са похарчени ударно точно преди изборите миналата година. Явно целта е била да се подпомогне предизборната кампания на БСП за 41-вото НС, заключава анкетната комисия.

От докладни записки и протоколи се вижда, че са били купени рекламни стикери, тениски, шапки и USB устройства. Огромната част от юбилейните атрибути бяха открити по-късно захвърлени в складове и мазета. Например: от 160 000 стикера, произведени от "Макс Консулт 08" ООД, само 10 000 са били използвани по предназначение на празника на 22.09.2008 г. във Велико Търново. Останалите 150 000 бр. остават на склад.
Още от статията на „Сега"

"Изчистиха над 120 милиона лева дългове към строителите", съобщава „Монитор"
Още 80 млн. лв. търси Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), за да погаси задълженията си към строителния бранш, и те ще бъдат платени веднага щом се намери паричен ресурс. Това съобщи вчера строителният министър Росен Плевнелиев. На толкова възлизат неразплатените средства към 30 март. Останалите 121,6 млн. лв. от общо 200 млн. лв. борчове на предишното правителство вече са преведени по сметките на фирмите, съобщи още министърът. От тази сума 106 млн. лв. са платени от пътната агенция, а 15,6 млн. лв. - от МРРБ.

Част от компаниите, получили парите си, са се възползвали от споразумението за 10% отстъпка, а други са взели дължимото без такава отстъпка. Само за ВиК проект от търсени от изпълнителя 52 млн. лв. чрез преговори тази сума е свалена до 27 млн. лв., каза Плевнелиев. От задължения към общо 226 компании напълно са разплатени дълговете към 89 от тях.

До края на този месец ще бъдат платени още 5 млн. лв. към 40 малки и средни фирми, които трябва да получат между 100 хил. лв. и 1 млн. лв. При тях ще започне изплащане първоначално на 30 на сто от дължимото.

Едно от постиженията на всички проверки, извършени от МРРБ за установяване на дължимите суми съм строителния бранш, е, че на светло са извадени фирмите, които са извършвали дейност, но не са я фактурирали, за да не се налага да плащат ДДС. Министърът обясни, че тепърва се залага създаване на публичен регистър на задълженията, а в МРРБ такъв регистър вече е изготвен.
Още от статията на „Монитор"

„Кабинетът склони за данъка убиец", информира „Стандарт"
Скача или не ДДС на 22%. И вчерашното заседание на Съвета за тристранно сътрудничество не даде категоричен отговор на този въпрос.

Скокът на налога обаче беше косвено потвърден от министрите, които по настояване на премиера Бойко Борисов се събраха на извънредно работно заседание вчера сутринта. Двете сбирки - на кабинета и на тристранката, вървяха паралелно на "Дондуков" 1. "Премиерът Бойко Борисов си го каза", отсече министърът на спорта Свилен Нейков. Преди ден от Катар министър-председателят коментира: "Без да се повиши ДДС, няма как да се излезе от ситуацията".

Увеличаването на ДДС е най-бързият и ефективен начин в хазната да постъпят свежи приходи, призна и земеделският шеф Мирослав Найденов след заседанието на кабинета вчера. Окончателното решение за промяната на налога обаче ще се вземе, след като всички страни представят аргументите си пред Бойко Борисов.

Затова министри, синдикати и работодатели седнаха да правят спешни разчети. Вицепремиерът Цветан Цветанов водеше заседанието на кабинета. От срещата отсъстваха само придружаващите премиера министри в Катар и Кувейт, както и финансист №1 Симеон Дянков, който по същото време преговаряше със синдикатите и бизнеса.

Оказа се, че от кабинета са дали заден по отношение на една от най-обсъжданите в последните дни антикризисни мерки - данъчната амнистия. Разделени са и мненията за това дали собствениците на големи жилища, мощни коли, яхти и влогове над 100 бона трябва да бъдат обложени с допълнителен налог "лукс". От правителството обаче бяха категорични, че плоският данък няма да се пипа, за да не се отблъснат чуждестранните инвеститори, които идват у нас именно заради ниската данъчна тежест. Министрите решиха да не слагат на тезгяха и 51% от НДК, както първоначално предвиждаше антикризисният им план. Решено беше още фонд "Работна заплата" да не бъде рязан във ведомствата, направили необходимите 15% съкращения. Останалите обаче ще получават 90 на сто от стойността на фонда. Все още виси и въпросът дали еврочиновниците ще продължат до получават двойни заплати. От тях бихме могли да спестим 10-20 милиона лева, но те могат да генерират стотици приходи, заяви Мирослав Найденов.

Далеч не толкова конкретни решения родиха обаче от тристранния съвет. Ябълката на раздора и през вчерашния ден бяха цените на държавно регулираните услуги. Разговорите по темата са глътнали почти изцяло 4-часовото заседание на тристранката.

Кабинетът, бизнесът и синдикатите все пак са постигнали съгласие относно даването на концесии и изграждането на публично-частен принцип на големи транспортни и инфраструктурни проекти.
Още от статията на „Стандарт"

„Може ли ударната приватизация да запуши пробойната в хазната?", задава въпрос „Сега" и прави опит да намери неговия отговор
Държавата се кани ударно да приватизира активите си, за да запуши дълбоката пробойна в бюджета. Идеята е всички миноритарни дялове в 55 фирми да бъдат обединени в Държавна консолидационна компания. С това се изчерпва конкретиката около една от основните антикризисни мерки на кабинета. Оттам нататък всичко е в сферата на предположенията.
Изгубени в комуникацията
"Сега" научи, че за самата консолидационна компания ще се използва регистрацията на държавния Национален технологичен център по климатичните промени, който по принцип трябва да внедряване нови технологии във връзка с глобалното затопляне. Как обаче ще се действа по-нататък е спорно.

Финансовият министър Симеон Дянков и заместникът му Владислав Горанов са категорични, че остатъчните държавни дялове ще влязат в холдинг и той ще листва свои акции на Българската фондова борса. Според тях в холдинга ще се влеят остатъчните 33-процентни дялове в ЕРП-тата, "Свободна зона" - Пловдив, "Транзитна търговска зона" - Варна, завод "Арсенал", "Ломски мелници" и др. Идеята си струва, защото това означава, че дружествата ще станат публични, ще осветлят финансовите си отчети и друга бизнес информация, която в момента по неизвестни причини е строга държавна тайна. Така и цената им ще се вдигне.

Икономическият министър Трайчо Трайков обаче не е съгласен с подобен подход. Според него консолидационната компания ще продава дяловете през Агенцията за приватизация и от натрупаната печалба ще се изплаща дивидент на държавата. Тази "визия" всъщност по нищо не се различава от сегашната ситуация. И в момента миноритарни дялове на държавни дружества се предлагат от Агенцията за приватизация чрез публични търгове на БФБ. Но в интерес на истината това не е никаква борсова търговия. Няма изисквания дружествата да са публични, а сериозните инвеститори са много предпазливи в такива мътни води. Затова и цената, която се постига на тези централизирани публични търгове, е ниска. Миналата седмица например първоначалната цена на някои от дружествата, набелязани да влязат в консолидационната компания като "Транзитна търговска зона" - Варна и "Лесилхарт" - Силистра, падна с 30% след едноседмично неуспешно предлагане. Така 46% от търговската зона вече могат да се купят срещу 8.08 млн. лв., а 29% от "Лесилхарт" - за 525 000 лв.

Интересен детайл е, че министър Трайков, който, преди да влезе в изпълнителната власт, бе прокурист на EVN, през ден си мени мнението дали миноритарните държавни дялове в трите ЕРП-та ще бъдат поставени в консолидационната компания. Разбира се, ръководствата на трите ЕРП-та са категорично против раздържавяването на миноритарните 33%. В момента държавата изобщо не се меси в управлението им и не е протестирала срещу практиката да не се плащат дивиденти. Един нов акционер може би ще действа по съвсем различен начин.
Още от статията на „Сега"

„Разнобой до последно за данъчните промени", информира „Класа"
На различни позиции останаха вчера правителство, синдикати и работодатели по повод увеличаването на ДДС с 2% като една от антикризисните идеи на кабинета „Борисов".

„Повишаването на ДДС е една от мерките, с които най-бързо могат да се съберат пари по време на криза. Все още обаче няма крайно решение", заяви министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов пред журналисти. Той участва в оперативно заседание на кабинета, свикано от вицепремиера Цветан Цветанов, но без премиера Бойко Борисов, който е в Катар, и финансовия министър Симеон Дянков, преговарящ в друга зала на Министерския съвет със социалните партньори. Министрите са обсъдили увеличаване на налога, както и мерки за намаляване разходите на държавните ведомства.

По т.нар. данък амнистия мненията са да не се приема, отбеляза Найденов. За данък лукс мненията са разнопосочни. Съгласие има за плоския данък, че няма да се променя, каза Найденов.

Други участници в правителственото заседание лаконично коментираха темата за увеличаване на ДДС с 2%. Според тях поне засега везните клонят към въвеждането на по-висок ДДС. Министърът на спорта Свилен Нейков припомни, че във вторник от Катар Борисов се изказа в полза на увеличението на налога.

Вдигането на ДДС значи нова криза - бедните и средните да платят кризата, коментира президентът на КНСБ Желязко Христов след заседанието на тристранния съвет. С какво ще обясня на българския гражданин, на днешния му беден джоб 22% ДДС, попита Христов. Темата за данъчните промени в НСТС не е била обсъдена вчера, въпреки че стана ясно, че и „Подкрепа", и КНСБ засега са против по-високия ДДС. И там за налога лукс мненията също се разминават.
Още от статията на „Класа"

„Как да вземем €1 млрд. по протокола от Киото", разкрива „Монитор"
Една от антикризисните мерки, по които е постигнато принципно съгласие между бизнеса, синдикатите и правителството, е бързата продажба на квотите вредни емисии по протокола от Киото. Според председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев по предварителни разчети тези права струват 1 млрд. долара.

Според Димитър Бранков, зам.-председател на БКС, ползата от продажбата на вредните емисии по протокола от Киото особено сега - във време на криза, е, че бюджетът би могъл да разполага с тези свежи пари. И макар че има задължения тези пари да бъдат инвестирани в екологични проекти, това е ресурс, който е в правата на българската държава. Това е една възможност и Българската стопанска камара поне от 2 години предлага на държавата да извърши съответната подготовка и да напрани тези продажби. Чехия например е реализирала около 800 милиона.

Според експертите общият потенциал за продажба е около 250 милиона тона, което е много голям обем. За да може обаче тази мярка да стане възможно, се налагат спешни законодателни промени, които да създадат база за такава търговия. И разбира се, да започнат конкретни разговори със заинтересовани купувачи.

Разбира се, търговията с вредните емисии има ограничения във времето. Те са свързани с периода, покрит по протокола от Киото, който приключва през 2012 г. Сега особено заради кризата цените на този специфичен пазар паднаха. Трудно е да се каже колко време е необходимо за подготовката и приключването на една сделка, но Министерството на екологията обяви, че е в контакт с потенциални купувачи. По принцип страната ни може да обяви намерения в тази сфера, както и възможности за ценови редукции, така че да бъдат ангажирани повече купувачи.

Два са начините да се използват тези емисионни права на държавата. Единият са така наречените предписани емисионни единици. Първата възможност е продажбата им, като средствата, получени от тях, да бъдат използвани за намаляване на вредните емисии. В този случай страните прибягват до така наречените зелени инвестиции. Важно е да се подчертае, че това не е задължение по протокола от Киото. Това е обвързано с условия, които самият купувач може да постави.

Втората възможна опция за употреба на този тип емисионни права - тя е условна - това е резервирането на тези емисионни права и покриването на емисиите 2012-2020 г. Това е възможно само ако бъде постигнато глобално споразумение за намаляване на емисиите, каквото в Копенхаген не се случи.
Още от статията на „Монитор"

„Не ругайте Темида, а сменете законите", казва в интервю за „Стандарт" заместник главният прокурор Галина Тонева
Госпожо Тонева, как приемате суровите критики на Еврокомисията към съдебната власт?
- Преди всичко това бе технически доклад, който не дава пълна картина на ситуацията в българската съдебна система и страната като цяло. В основната си част документът не е критичен, а там, където има упреци, е обективен. Обяснимо е, че и част от данните в него не са точни - не защото някой в ЕС изгаря от желание да размаха пръст на България, а защото събитията у нас са изключително динамични. Доста неща се случиха, след като проверяващите от Еврокомисията си тръгнаха от страната. Докладът обаче признава желанието на всички институции в България за реформи.

Не са много нещата, които се промениха в правосъдието през всичките 20 години на преход. Тази сутрин главният прокурор Борис Велчев за пореден път призова за конституционни промени. Тази препоръка присъства и в евродоклада.
- Така наречената съдебна реформа - за мен тя никога не се е случвала реално, трябва да започне именно в конституционните текстове, за да е истинска. Необходимите промени не са толкова сложни и не изискват особени усилия на депутатите. Иска се обаче политическа воля. Една от критиките, която неправилно е свързана със съдебната система, е за безотчетност на главния прокурор, извлечена от решение на Европейския съд по делото "Колева срещу държавата". Ето проблем, който не е на правосъдието, а на конституцията. Помните, че г-н Велчев сам поиска промяна на статута на главния прокурор - премахване на "безграничната" му власт, децентрализиране на прокуратурата, прехвърляне на отговорностите там, където е редно да се поемат - върху апелативните прокурори. Главният обвинител пък да упражнява надзора за законност над дейността й. Само това обаче няма да реши проблемите. Съдебната система се нуждае от цялостна структурна реформа. В това число преосмисляне на съществуването на военните съдилища (след като промените в НПК силно ограничиха тяхната компетентност), създаване на специализирани звена за разследване на организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта.

Военните съдилища трябва да се премахнат?
- Това е въпрос на анализи и дискусии. Могат да бъдат редуцирани или преструктурирани като специализирани отделения към окръжните съдилища. Това, че съдебната система е консервативна, е нещо добро, но само ако се намери ефективният й модел.

Критиките на Брюксел по отношение на Висшия съдебен съвет отдавна се дискутират - за премахване на партийната квота, за ограничаване на броя на членовете. Приемате ли ги като основателни?
- 25-членен Висш съдебен съвет наистина е разточителен за държава като България. Идеята за промени в тази посока се прие от изпълнителната власт, подкрепят я и професионалните организации на съдиите и прокурорите. В тази връзка не приемам упреците на премиера Бойко Борисов, че съдебната система не се самореформира. Първо, тя не може да се реформира сама при положение, че няма законодателна инициатива и механизми за промяна на закони. Второ, желанието за реформи е налице сред магистратите, необходим е единствено диалог между различните власти, в това число с парламента.

Доколко са възможни реформи без свикване на Велико народно събрание?
- Част от реформите са възможни и без ВНС. Например за преструктуриране на органи на съдебната власт в рамките на действащата конституция. Могат да бъдат приети и допълнителни процедурни правила за облекчаване на разследванията срещу организираната престъпност. Трябва съгласие, а не противопоставяне.

Случаят "Красьо" показа, че трябват и конституционни промени?
- Този казус даде началото на дискусия за необходимата реформа на ВСС. По случая "Красьо" обаче не приемам упреците към прокуратурата. Дело за търговия с влияние е образувано и се води. Това, че няма обвинение срещу Красимир Георгиев, не значи, че той не се разследва. Има критики, че не са образувани дела срещу замесени в скандала магистрати. Знае се как членът на ВСС Иван Колев огласи случая и на практика блокира разследването. Иначе може би щяхме да имаме нов ВСС и нови избори за административни ръководители. В доклада неправилно е отразено, че по случая имало само две оставки. Има приключени 14 дисциплинарни производства, сред които и две уволнения и 10 понижения на магистрати, наложени от ВСС. Има и двама магистрати, освободени от ръководна длъжност.

Има ли други къртици в съдебната система? Днес министър Цветанов спомена за магистрат на висш пост?
- Не мога да коментирам. Вероятно той има информация за това. Ако тази информация е годно доказателство по смисъла на закона, г-н Цветанов е длъжен да предприеме ответните действия за търсене на отговорност от колегата. Такава е волята и на магистратите, затова те апелираха към него на срещата, която организирахме по инициатива на главния прокурор между господин Цветанов и Съюза на съдиите.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Най-много са нарушенията при избора на изпълнител на обществени поръчки", казва в интервю за „Дневник" Елена Димова, директор на дирекция "Обществени поръчки и концесии" в КЗК
Какви са промените за обжалването на обществените поръчки, които се предлагат с поправките в закона?
- С проекта се въвеждат изискванията на Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, свързана с процедурите за преразглеждане при възлагането на обществени поръчки. Въвеждат се имуществени санкции за възложителите при определени обстоятелства при сключването на договор, възможност КЗК да допуска предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител, автоматично спиране на процедурата, когато се обжалва решението за избор на изпълнител...

Защо отпада депозитът, когато се иска от КЗК временно да спре процедурата, докато се произнесе?
- Временни мерки се налагат и сега. Отпадането на обезпечението ще улесни бизнеса. Ще се избегне блокиране на суми, които в някои случаи изобщо не са малки. Така всеки ще може да поиска спиране, но преценката дали да удовлетвори това искане ще остане както и досега в Комисията за защита на конкуренцията и ще продължи да зависи от конкретните обстоятелства.

Досега комисията е допуснала в по-малко от 1% от случаите да се спре процедурата. Защо са толкова малко?
- Законът изисква искането за тази временна мярка да е мотивирано. КЗК преценява засегнатите интереси. За да бъде удовлетворено искането, е необходимо мотивите на жалбоподателя да са свързани със самата временна мярка, например дали продължаването или спирането на процедурата би увредило нечий интерес, какви биха били последиците от сключването или несключването на договора...
В момента при повечето от случаите мотивите са свързани със съществото на спора, с твърдения за нарушаване на закона при възлагане на поръчката. При действащите текстове в закона такива аргументи няма как да послужат в производството за налагане на временна мярка.

Какво следва, когато сте отказали временна мярка, а после в хода на производството по същество установите нарушения при сключения договор или неправомерно отстраняване на някой от участниците от процедурата, както често се случва?
- Законът предоставя възможност да се търси обезщетение по реда на Гражданския процесуален кодекс. В случай на непоискана или неналожена с влязло в сила определение временна мярка възложителят има право да сключи договор. Това е законово положение и в тези случаи КЗК, ако открие нарушение, може само да установи незаконосъобразност на обжалвания акт. КЗК не отменя и не връща процедурата, а установява наличието на нарушение.

А какво става в случаите, когато нарушението е много тежко и КЗК е постановила отменяне на процедурата, а възложителят сключи договор. Случва ли се това на практика и възможно ли е да бъде развален такъв договор?
- Принципно такъв договор би трябвало да се развали. Установяването на подобни нарушения обаче е функция на контролните органи - Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция. Правомощията на КЗК приключват с нейното произнасяне по законността на обжалвания акт. Със сключването на договора се навлиза в гражданскоправни отношения и вече не е налице административна процедура.

Съществува разпоредба, според която КЗК може да налага имуществена санкция на възложител, който не е изпълнил нейно решение и определение. Това на практика се случва, когато КЗК е отменила решение на възложител, върнала е процедурата и възложителят следва да се произнесе с ново решение, като не допуска установените от КЗК нарушения, но това по една или друга причина не се случва.
Още от интервюто на „Дневник"