„Кризата спря скока на местните данъци и такси”, „Електронен чип сменя полицаите с радари”, „2010 - още една трудна година за бизнеса”, „След Наглите удрят Aпашите”

„Кризата спря скока на местните данъци и такси", информира от първата си страница „Сега"
Противно на прогнозите на Националното сдружение на общините, местните данъци и такси в повечето населени места тази година няма да се вдигат или корекциите ще са минимални. Дори в общините, където преди Нова година кметовете съобщиха, че ще има увеличение на налозите, за да се покрият дълговете, това няма да се случи, установи проверка на "Сега".
Крайният срок, до който могат да се вземат решенията, е 31 януари 2010 г. Там, където общинските съвети вече са заседавали, е надделяло становището, че е по-добре да се търсят други източници за пълнене на местната хазна.

Типичен пример за обрат е Благоевград. В началото на декември кметът Костадин Паскалев предложи почти всички местни налози в общината да се вдигнат. Идеята му беше данък сгради да се повиши от 1.2 на 1.4 промила върху данъчната оценка, налогът върху сделките с недвижими имоти - от 1.75% на 2.20%, а такса смет - от 1.1 на 1.3 промила. Преди празниците обаче общинският съвет остави почти всички налози без промени. Бе вдигнат само данъкът върху най-мощните коли, за които ще се плаща по 1.48 лв. на kW мощност вместо по 1.23 лв. Пред "Сега" вчера Паскалев подчерта, че данъците се запазват, въпреки че общината му е посрещнала 2010 г. с дълг от 7 млн. лв.

В Русе кметът на града Божидар Йотов също настояваше данъците да се вдигнат, но впоследствие е оттеглил предложението си с мотива, че цялата страна е в тежка ситуация и е в интерес на гражданите да не се изземва от средствата им.

Без промяна са и данъците във Варна, София и Шумен. В столицата данък сгради остава на ниво 1.875 промила от данъчната оценка на имота, а такса смет - 1.6 промила. Няма промяна и в ставките за автомобилите и патентния данък.

В Бургас всички местни данъци и такси се запазват. Само таксата за детска градина, която от 45 лв. става 55 лв., съобщи кметът Димитър Николов. За социално слабите родители обаче общината покрива до 70% от тази такса. Бургас е сред малкото общини, които влязоха в 2010 г. без дългове.
Още от статията на „Сега"

"Електронен чип сменя полицаите с радари", съобщава от първата си страница „Монитор"
Електромагнитен чип ще хваща шофьорите, които карат с превишена скорост. Устройството, което е едно от най-интересните изобретения за 2009 г., е предназначено за монтиране на километража на колата. Откривателят му Страшимир Петков от Русе е кандидатствал за издаване на патент в Патентното ведомство.
Чрез този метод напълно ще се елиминира субективният фактор при налагане на глобите за нарушения на пътя, пише Страшимир Петков в публикацията към заявката за получаване на патент. Според него чипът може напълно да замени полицаите с радари.

В основата на изобретението стои персонална чип карта и радиочестотен приемник, който трябва да се постави на километража на колата. Радиочестотен предавател пък се монтира на даден светофар или на пътен знак. Точно когато автомобилът пресече кръстовището, двете устройства обменят информацията чрез радиовълни, дали поставеното ограничение на скоростта съответства на реалната скорост, посочена от километража.
Ако се окаже, че шофьорът е профучал през кръстовището много бързо, устройството веднага запаметява нарушението в персоналната чип карта. Такъв тип са SIM картите на мобилните телефони и дебитните карти на банкоматите. По същия принцип автомобилната карта ще може да се зарежда с определени кредити с парична стойност. "В зависимост от нарушението в чипа веднага се генерира наказателната стойност като такса, която трябва да плати водачът", посочва изобретателят Страшимир Петков.
Още от статията на „Монитор"

„2010 - още една трудна година за бизнеса", обобщава от първата си страница „Дневник"
И тази година ще бъде трудна за някои от най-важните отрасли в българската икономика, а най-рано през втората половина на 2010 г. може да се очаква подобрение. Това прогнозираха пред "Дневник" представители на бизнеса. Икономическите анализатори също са доста предпазливи и посочват основните проблеми - ограниченият паричен ресурс, липсата на чужди инвестиции и безработицата, която ще продължи да расте и може да достигне около 11%.

Два от ключовите сектори - строителството и туризмът, се готвят за тежка година. "Прогнозата е мрачна - няма строителство, няма обеми, няма поръчки", каза Иван Бойков, изпълнителен директор на строителната камара. Големите надежди са свързани с държавните поръчки, но инфраструктурните проекти няма да успеят да компенсират напълно липсата на инвестиции от частния сектор. Според КРИБ съживяване ще има в селското стопанство и в сектора на възобновяемите енергийни източници. Оптимистични са прогнозите за фармацевтичната и хранително-вкусовата индустрия, а песимистични - за машиностроенето.
Още от статията на „Дневник" и още по темата от „Дневник"

„След Наглите удрят Aпашите", информира от първата си страница „Стандарт"
Задават се черни дни за кварталните бандити. Акция "Апашите" почва МВР. Ще ги гоним до дупка, каза в първото си интервю за 2010 г. премиерът Бойко Борисов. Той постави като цел номер 1 пред вътрешния министър Цветан Цветанов удар по обирджиите, от които е пропищяла цялата държава.

След ареста на Наглите и Крокодилите нямаме открадната кола в София, припомни Борисов пред "Стандарт". Когато няма никаква толерантност към наркодилъри, крадци на коли, апартаменти и вили, хората вярват в държавата, категоричен е той. Борисов подчерта, че сигурността и спокойствието на хората трябва да е постоянен приоритет на полицията.

След случая с Наглите лъсна една проста истина - че в МВР не се е работело през последните години, заключи Борисов.
Още по темата от „Стандарт"

„Приходите от държавни вземания се стопиха наполовина", съобщава от първата си страница „Класа"
Близо 86 млн. лв. са събраните държавни вземания в края на ноември 2009 г., съобщи за „Класа" бившият вече изпълнителен директор на Агенцията за държавни вземания (АДВ) Димана Митева. От 1 януари 2010 г. ведомството се вля в структурата на Националната агенция по приходите (НАП). Цифрите сочат драстично спадане на приходите от държавни вземания през миналата година - над два пъти. Много от търговете на досегашната агенция са завършили без продажби.

Низходящата тенденция на събираемост на средства от длъжници продължава от 2 години. През 2008 г. данните на АДВ показват малко над 185 млн. лв. приходи, докато през 2007 г. са били 281 млн. лв. За 2005 г. АДВ е събрала около 182 млн. лв., а за 2004 г. - близо 181 млн. лв.

„Основната причина според мен е, че дружествата и търговците заделят все по-малко средства за закупуване на имоти, на недвижима собственост и машини от търговете, които агенцията организира", коментира Димана Митева. Тя обясни, че само месец и половина е била начело на АДВ и не е имала възможност да направи задълбочен анализ на сериозното понижение на приходите за държавата от продажба на имущество на закъсали длъжници. Експерти от дирекция „Публични изпълнители" пък коментират, че много фирми свиват инвестициите си и не проявяват интерес към закупуване на имущества на закъсали фирми.

От всички средства, събрани до октомври 2009 г., около 52 млн. лв. са публична държавна собственост, а 15 млн. лв. са частни държавни вземания по данни на НАП. Близо 12 млн. лв. са приходите на дирекция „Продажби", а 7 млн. лв. са събрани чрез търгове за несъстоятелност.

„Структурната реформа, при която АДВ се вля в структурата на НАП, няма да помогне много при продажбата на големи имоти, а по-скоро при търговете за по-малките", смята Димана Митева. От януари т.г. отговорността по събирането на всички видове публични вземания, съхранението, продажбата на конфискувани или отнети в полза на държавата вещи ще се изпълнява от НАП.
Още от статията на „Класа"

„Държавите на благоденствието (ще) фалират", пише д-р по икономика Емил Хърсев в „Сега"
Кризата ще е причината доста размътени глави все по-често да провиждат химерата "икономика на благоденствието". То в бърборенето лошо няма, опасно става, когато утопиите се ползват като мотив да се протегнат лакоми ръчички към бюджета, сиреч - и в крайна сметка: към чуждото портмоне. Измежду десетките утопични теории т.нар. "икономика на благоденствието" заема особено място, защото е особено агресивна и защото цели десетилетия на "идеологическата война" беше пробутвана като реалност и алтернатива на друга масова утопия - комунизма. Днес "икономиката на благоденствието" е добила дотам илюзия за реалност, че е господстваща идеологема в европейската политическа икономия (имам предвид икономическите занимания на политици, главно вербални). Блянът за вечно благоденстваща икономика е впечатан в европеизма, т.е. в идеите и практиката на междудържавния политически съюз. Страшно е, че в Европейския съюз "благоденствието" се схваща не само като натрапчива идея, но се приема и като aquis, налага се като "наднационална" правна норма. Излиза, че по силата на членството в съюза всеки от нас е задължен по закон да осигурява някому "благоденствие". Ето окончателното превръщане на ужким благородната идея в лакомо озъбена и насърчена от закона агресия срещу чуждия доход. А в България, дето всякакви комунитарни aquis се приемат първично и буквално, вече има цели тълпи, които досега предимно искат и тероризират (протестират), вече се гласят да принуждават работещите 30% от нацията ("да съдят България") да им осигурят "гарантираното" от "европейското право" (но никъде не определено) "благоденствие". Тази опасност е реална и близка. Затова нека хвърлим поглед към корените на утопията, за да знаем що е "икономика на благоденствието". Родината на тази (както и на по-голяма част от другите съкрушителни икономически илюзии) е Германия. Оригиналната "държава на благоденствието" (Wohlfahrtsstaat) е термин на пруския "просветен абсолютизъм", описващ една патерналистична държава с добър и мъдър монарх, загрижен за душевното щастие (Gluckseligkeit) на поданиците. Затова той налага на едни от тях ограничения и тегоби, за да ощастливи други. Вижте: всяка икономическа утопия непременно разчита на сила да наложи едно фантасмагорично "щастие". Пруският Wohlfahrtsstaat дотам се превърнал в полицейска държава, че днес на немски език предпочитат да говорят за "социално пазарно стопанство" (soziale Marktwirtschaft) вместо за изконната си пруска "икономика на благоденствието".

Утопията има национални версии в страните на стара Европа, където се е прилагала и се прилага в различна степен на вманиаченост (а оттам: на полицейщина). Най-далечна тя изглежда за англичаните, чиято доктрина за "благоденстваща държава" (welfare state) е чисто пожелание и се практикува само като куртоазия с континенталните фикции. Най-сериозно утопията приемат скандинавците. В основната версия, шведския Folkhemmet ("народен дом"), стопанството е смесена икономика, на която е наложено извън икономически мотивирано съглашение за разпределение на доход между съюза "народ и държава" и корпорациите. За договор иде реч в испанската доктрина за "държава на благосъстоянието" (estado del bienestar), за по-голяма доза администрация, отколкото съгласие, намекват португалската еstado providencia и особено френската etat-providence ("предвидлива държава"). Общото: насилствено вземаме от едни, за да дадем на други. Дяволските детайли са в дозата насилие, степента на вземане и, разбира се, в сакралния въпрос кой държи ножа и хляба. И дали има (и колко) независим контрол върху администрацията. Само последният белег отличава европейските доктрини за благоденствие от Сапармурат Тюркменбаши. Каква ще е българската версия е неясно, но и тя като другите няма бъдеще.
Каквито и закони да приемем, е ясно, че нацията може да има само толкова благоденствие (каквото и да значи това), колкото произведе, продаде и получи като дар или заем отвън. Всичко друго е преразпределение, което има граници.
Още от статията на „Сега"

„Станишев издухал 100 бона за сбирките на властта", разкрива „Монитор"
Около 100 хил. лева е пръснал оглавяваният от Сергей Станишев Министерски съвет за провеждането на четирите заседания на съвета на тогавашната управляващата коалиция, които се състояха през 2007 и 2008 година в райски кътчета на страната. Това показва справка за харчовете, с която „Монитор" разполага. На сбирките министри, депутати и членове на ръководствата на партиите от коалицията демонстрираха загриженост към проблемите в държавата, но някои от тях са отделили доста време за забави и отдих, става ясно от справката. За нощувката и хотелските услуги по време на първата сбирка, която се проведе през юли 2007 година в двореца "Евксиноград" във Варна, Станишев в качеството си на организатор е броил 23 бона. По време на престоя си в луксозния хотел "Хисар" в град Хисаря през февруари 2008 година пък представителите на старата власт са издухали над 18 хиляди лева, от които са раздавани и джобни пари за дневни разходи. Настоящият народен избраник от БСП Антон Кутев например обикаляше от хотел на хотел, за да чукне някой друг сет тенис на маса. Както е известно, именно тогава се роди идеята за създаването на мегахолдинг, който да се грижи за изпълнението на големите енергийни проекти. В Хисаря се взе и решението за закриването на безмитните магазини, което бе последвано от скандал в парламента след като соцдепутатите пренебрегнаха волята на партийния си лидер. Скандал имаше и на следващото заседание на съвета на коалицията, което се състоя в тузарския комплекс "Катарино" край Разлог само 3 месеца по-късно. Тогава жълти и червени влязоха в остри пререкания заради неизгладени позиции касаещи основно силовия сектор. Тогавашната социална министърка Емилия Масларова обсъждаше с колегите си най-вече надбавки за майки и баби, които могат да помагат в гледането на децата, както и пенсии и данъчни облекчения за млади семейства. Сред активните министри бе и неотлъчният от сбирките на коалицията Ники Василев. Нямаше как обаче трудолюбието и загрижеността на властта към хорските проблеми да се върже евтино на данъкоплатците, след кафето в комплекса, който разполага с тенис кортове и отделни фамилни къщички, струваше почти 4 лв.
Още от статията на „Монитор"

„Ядем най-скъпата салата в Европа", разкрива „Стандарт"
Най-скъпата салата по празниците в цяла Европа е била българската. Цените на традиционния зеленчук отидоха в небесата в навечерието на Нова година в Пловдив. По най-масовите пазари на 31 декември българските краставици се продаваха по 4,50 лева за килограм, а доматите удариха 3,50 лв. Истински рекорд обаче отбеляза цената на култивираните печурки, които скочиха до 7 лв. килото. В същото време гъбите на пазарите в Милано, Париж и Амстердам са се продавали по 2-3 евро, твърдят специалистите в бранша. Много ресторантьори признаха, че са реализирали загуби със салатите в новогодишната нощ, защото предварително са калкулирали цените в кувертите, а се е наложило да купуват зеленчука на безумни цени. "Винаги става така по празниците. Като дойде Коледа и Нова година, се хващам за главата. Вместо да спечеля от оборота, трупам загуби. Това го има само в България", коментира Анатоли Димитров, собственик на верига магазинчета за пици на парче и цех за кетъринг. Според него спекулативно вдигане на цените има по цялата търговска верига. Производителите вдигали цената малко, но търговците на едро и дребно направо избивали рибата по време на предпразничното пазаруване. Заради затегнатия режим на внос по митниците напоследък магазините и хладилните бази разчитат все повече на българските зеленчуци.
Още от статията на „Стандарт"

„2009 - Депозитна война и рязкото увеличаване на лошите кредити", анализира „Дневник"
В началото на разразилата се през 2008 г. конкуренция за привличане на свеж ресурс от спестяванията на населението и фирмите все още определяше поведението на финансовите институции. Борбата за ликвидни средства доведе до осезаемо увеличаване на лихвите по депозитите, като впоследствие това се отрази и върху цената на заемите. Още в края на 2008 г. статистиката на БНБ отчете нарастване на ефективната годишна лихва по срочни депозити за домакинства до нива над 8%.
Към средата на годината все пак конкуренцията започна на затихва и лихвите се стабилизираха на относително постоянни нива. Така в продължение на няколко месеца средният ефективен годишен процент по спестяванията в левове остана на равнища от около 8-8.3%. През последните 2-3 месеца се появиха и първите сигнали за обръщане на тенденцията и през септември ефективната годишна лихва спадна под 8% и към ноември вече възлиза на 7.7%.

В последния си обзор на банковия пазар към октомври от финансовия портал "Моите пари" отбелязаха, че пониженията остават предимно при предлаганата от банките доходност по спестовните продукти и този процес все още няма особено голямо отражение върху лихвите по заемите. Статистиката на БНБ обаче отчете начални знаци за намаляване на цената и на кредитите. Според данните на централната банка от средата на годината ефективният годишен процент по потребителските заеми постепенно намалява.

Така към ноември средната лихва по левовите потребителски кредити вече е 13.6% след отчетените 14.2% през юни. В края на октомври статистиката отбеляза втори пореден месечен спад и в ефективната годишна лихва по ипотечните заеми. Така към десетмесечието средната цена на жилищното финансиране в евро намалява до 8.3% спрямо отчетените над 9% през август. През ноември обаче стойността му отново леко се увеличи до 8.8%.

Според данните на БНБ като цяло понижаване на лихвите има и по фирмените кредити в левове, въпреки че през ноември стойността им се увеличи. След като в средата на годината ефективният годишен процент по тях беше достигнал до равнища от близо 11%, към ноември стойността им вече е 9.8%. Същевременно финансирането за бизнеса в евро поевтинява постепенно от август насам и през ноември цената му вече достига 7.9%.

Още в края на 2008 г. влошената икономическа обстановка и увеличеният кредитен риск охладиха и кредитната еуфория, която владееше пазара през последните няколко години преди кризата. Все по-консервативното отношение на банките към отпускането на заеми на практика доведе до замразяване на кредитирането. Това пък накара БНБ да предприеме някои мерки в посока към насърчаване на кредитната дейност. От началото на 2009 г. минималните резерви, които банките трябва да държат в централната банка, бяха намалени от 12% на 10% от привлечените средства. През март влязоха в сила и нови, по-облекчени регулации за класификация и провизиране на проблемните заеми в банковите портфейли.
Още от статията на „Дневник"

„2 млн. предплатени карти останаха нерегистрирани", обобщава „Сега"
45-50% от всички предплатени карти за мобилни разговори в страната остават без възможност за изходящи обаждания и пращане на sms-и от днес. Притежателите им трябваше в 3-месечен срок до 31 декември 2009 г. да предоставят ЕГН, трите си имена и адреса си в офиса на своя оператор, както поискаха МВР и ДАНС с промяна в закона.
Според прогнозите на мобилните оператори до края на днешния работен ден процентът на регистрираните може да достигне най-много 55%. Това означава, че близо 2 млн. от общо 4.4 млн. продадени предплатени карти остават само с възможност да приемат обаждания.

От "Виваком" казаха, че при тях са регистрирали данните си 75%, т.е. 250 000 от общо 430 000 притежатели на предплатени карти. "В последните дни на декември всеки ден се регистрираха по 2-3%, но в първите дни на годината дневно броят на регистриралите се нараства със средно 5%", казаха от "Виваком". "Броят на регистриралите се ще достигне 50% от притежателите на ваучери", казаха от "Глобул". Това ще са около 900 000 от общо 1.8 млн. предплатени карти. Най-големият по брой клиенти оператор "Мобилтел" е успял да събере данните за притежателите на 880 000 карти от общо 2.2 млн.

От компаниите припомниха, че потребителите, които не са се регистрирали, все още имат шанс услугата им да бъде възстановена, ако дадат данните си преди да изтече срокът на валидност на картата. В противен случай след този срок картите стават неизползваеми.

Клиентите на мобилните оператори трябва да знаят, че регистрацията на данните им няма нищо общо с тарифните планове или цените на услугите. Те могат да продължат да бъдат ползватели на предплатени услуги и да зареждат картите си с избрана от тях стойност. На много места в страната хората са се подписали под съгласие да минат на абонаментен договор и вече са почнали да плащат твърда месечна такса.
Още от статията на „Сега"

„Броят на влоговете над 1 млн. лв. расте, а над 500 хил. намалява", разкрива „Класа"
Броят на богатите хора в България не е намалял през последната година, показаха данните на БНБ за март-септември 2009 г. Според официалната статистика за депозити на домакинства за периода броят на влоговете със салдо над 200 000 лв. не се е променил, а общият размер на депозирани средства е нараснал с 2% до внушителните 2,188 млрд. лева. Това обясни за „Класа" директорът „Частно банкиране" в УниКредит Булбанк Иван Джонов.

Данните на централния трезор отчитат намаление на броя депозирани средства за юни-септември едва в категориите над 500 хил. лв. до 1 млн. и над 1 млн. лв. (виж таблицата). Статистиката на БНБ потвърди и тезата на банковите специалисти, че потенциалът на българския пазар за частното банкиране остава голям.

Заради финансовата криза потребностите на заможните българи рязко са се преориентирали от инвестиране в ценни книжа и акции на борсата към инвестиции в банкови депозити, коментира Мадлен Минева, ръководител „Частно банкиране" в МКБ Юнионбанк. Сривът на фондовите пазари неминуемо е довел до обезценка на част от финансовите активи на инвеститорите. Много от богатите хора са загубили и от спада в цените на имотите. „На практика те притежават луксозни имоти, които, дори и да поддържат висока пазарна цена, вече далеч не са толкова ликвидни. Притеснително големият размер на междуфирмена задлъжнялост (около 250 млрд. лева по непотвърдени данни), както и задълженията към кредитни институции накараха част от собствениците на компании да налеят лични средства обратно в бизнеса си. Съществува и друга група богати клиенти, които поради икономическата криза и неестествено високите лихвени проценти предпочитат да държат свободните си средства депозирани в търговски банки и да изчакат по-добри времена за инвестиции в бизнеса си и в нови стопански инициативи" - така Джонов обясни развитието на сектора „Частно банкиране".
Още от статията на „Класа"

„Честният бизнес ще ни извади от блатото", казва в интервю за „Стандрат" премиерът Бойко Борисов
Г-н премиер, определят 2009-а като година на промяната. Кризата промени на хората - бита, на бизнеса - мисленето, на политиците - тройните схеми. Коя промяна за вас бе най-важна?
- Най-важното е, че спасихме България от банкрут. Заложих себе си и партията, за да не се срине държавата. Бях кмет, спокойно можех да изчакам следващите избори. Но България щеше да е в руини. Ако не бях направил кабинет, сега щяхме да се въртим освен в икономическа и финансова, и в политическа криза. Затова благодаря на всички политици, които имат държавническо отношение и поведение.

Но и критиките не закъсняха.
- Всяко управление има нужда от критика, стига да е умерена и градивна. Това, което направихме, трябва да остане в аналите на тези 20 години след промените като изключителна държавническа и надпартийна позиция на ГЕРБ.

Ако не бях съставил правителство, сега щеше да има нови избори. ГЕРБ щеше да разчита лъжите и измислиците на тройната коалиция за растеж и излишък да са станали факт и щеше да има 90% победа. Но щяхме да сме много по-зле от Гърция и Румъния. Вместо това в последните месеци кредитните рейтинги на България, които падаха при Станишев, се вдигат. И показват стабилност. Това не се случва в нито една от страните в региона.

Какво още отчитате като успех?
- Направихме много по отношение на сигурността. Прекратихме скандалите в ДАНС, службата заработи. Изловихме "Наглите", "Крокодилите" и всички такива, които съсипваха имиджа на бизнеса в България. Няма чуждестранни инвеститори, защото всички се плашат от отвличания. Няма трафик по магистралите заради магистралните грабежи.

Какво да очакваме през 2010 г. - годината на постната пица?
- Истината е, че парите ги няма. Тройната коалиция така са изгребали държавата, че просто физически няма пари. Всеки ден обяснявам на хората, че няма откъде да се изтупа повече брашненият чувал.

Доволен ли сте от бюджета?
- Направихме балансиран бюджет, най-добър в Европа, и в същото време вдигнахме кредитните рейтинги. Сега спокойно можем да тръгнем към еврозоната.

Разбира се, има още много други неща, които да направим. Например на последното заседание на Министерския съвет взехме решение за отчуждителните процедури за "Тракия", за "Марица". Там нямаше дори строителни разрешения. И сега напролет почва строителството на "Тракия", ще завършваме "Марица".

Строежът на магистралите остава ли приоритет и тази година?
- О, да - аз съм казал: през 2012 г. метрото трябва да е от "Надежда" до "Черни връх" и да е построена магистрала "Тракия". Плевнелиев казва края на лятото, аз - за туристическия сезон.

Това е краят на май.
- Да, краят на май. Ще се бием много, но... Видяхте, с усилията, които положихме, пуснахме метрото в София 3-4 месеца по-рано. Прекрасен транспорт. А и градът стана друг с метростанциите - университета, "Юнак". Ами Ларгото? Отдолу вече излязоха римските старини. От подлеза между мен и президента до метростанция "Шератон" и пред ЦУМ хората ще се движат в древната римска търговска улица. Това го няма в Европа. И с музеите, които правим, ще изкарваме пари от туризъм.

А ще изкараме ли пари от енергийните проекти?
- Вложихме огромни усилия да поставим енергийните проекти, в които бяха загробени много пари, на прагматична и доброжелателна основа с руските партньори. Руснаците разбраха, че това правителство няма нужда от комисиони и от завишение на цени по нито един проект. 4 години се бия с институциите като кмет на София, за да взема екологични оценки на завода и депата за битови отпадъци. А предишните пускат Бургас-Александруполис без екологична оценка. И то при положение, че той попада в "Натура". Това е безотговорност.

Давате глътка въздух на строителите с облигационния заем, който пускате. На кои други браншове ще помагате?
- Всичко до стотинка, което имахме в касите, сме го пратили по болници и за социални помощи, за да зарадваме максимум хора за Коледа. В последните дни на 2009 г. оправихме Вазовските заводи. Предишните ни лъжеха, че има излишъци, а не плащали заплати с месеци. Къде са излишъците?

Какъв е проблемът с лекарите? Наистина ли финансовият министър Симеон Дянков не успя да намери 30 милиона за тях?
- Нямаше ги парите. По документи са там, има ги заложени на хартия. Но ги няма в наличност. Това е кризата - бедност, мизерия, липса на пари, недоимък. Другите държави, когато бяха в кризата, ни предупреждаваха. Но Станишев и Петър Димитров твърдяха, че кризата ще ни подмине. И не сложиха необходимите буфери, които да поемат тежестта сега. Точно обратното. Ето пример с военно министерство. Януари 2009 г. са изтеглили целия бюджет, за да си правят детски градини и апартаменти, без да платят хеликоптери, фрегати, без да платят оръжието на армията. Е, кое е по-важното?!

Същият ли е и проблемът със съдиите?
- Да. За тези 19 милиона на връщане от Копенхаген говорих по телефона с Борис Велчев и му казах: Ще ви ги дам, просто ги няма физически, разберете. Целият парадокс е, че някой се опитва да каже как ние умишлено не ги даваме. Но ние няма да си ги носим у дома. Просто за да се разпише платежното нареждане, трябва да има пари в наличност.

Как ще коментирате заплахите на съдиите, че ще съдят Дянков?
- Не беше премерено от тяхна страна. Още повече че никой друг в държавата не е получил пари.

Константин Пенчев обаче отправи доста остри критики.
- Не е в негов стил, с цялото ми уважение към него. Ако обърнем разговора, можем да кажем: всички критики на Брюксел за кое са? Те не са ли част от държавата? Като ги критикуват, кой от тях понесе отговорност? Кой от всички началници в съдебната власт излезе и каза подавам си оставката, защото заради мене Брюксел дава лоши оценки. Те са независими в рамките на делата, но не са независими от държавата, от хората, от обществото.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Данъчният трябва да излезе от анонимност", казва в интервю за „Сега" новият шеф на данъчните във Варна Светлан Петков
Светлан Петков е новият шеф на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) във Варна. Той е един от 15-те висши данъчни началници, избрани чрез първите в историята на НАП конкурси, приключили тези дни. Петков е икономист по образование. Работи в данъчната администрация от 17 години, а от 1997 г. до преди десетина дни беше шеф на НАП Търговище.
Г-н Петков, какво ви е впечатлението от първите в историята на НАП конкурси за данъчни шефове? Пробиха ли политически назначения?
- От самото начало знаех, че ще бъде заложено на професионализма и това ме мотивира да се явя на конкурса. Очакванията ми се оправдаха, защото наистина провеждането на конкурса се оказа съвсем прозрачно и по мое мнение като цяло избраните колеги от другите области на страната са също чисти професионалисти. В интерес на истината в данъчната администрация и преди години се провеждаха конкурси. По този начин бях избран за директор на структурата в Търговище през 1997 г.

Как мина състезанието? Знае се, че финансовият министър Симеон Дянков лично ви е интервюирал. Какъв въпрос ви зададе?
- Най-важното условие в конкурса беше разработката на управленска тема, в която представих идеите си за развитие на структурата във Варна. Иначе с финансовия министър говорихме по принципни въпроси, а конкретните теми бяха задавани от комисията.

И какво смятате да промените в НАП Варна?
- Мисля, че няма да е леко на този нов пост, особено в условията на криза и на реформи в системата. Ще разчитам основно на опита, за да подобря най-вече управлението на процесите в новата структура. Ще се стремим към подобряване на обслужването, към намаляване на корупционния натиск, към оформянето на добър екип. Аз съм човек, който обича да носи отговорност. От моите служители също очаквам да носят отговорност, да бъдат компетентни и честни в ежедневната си работа. Ще изисквам законосъобразност при решаването на всеки въпрос. Чрез заместниците ми и шефовете на дирекции ще бъде осъществяван контрол и спрямо всички останали в екипа.

Заварвате тежко наследство от предишния шеф, който бе подканен да си подаде оставката, след като инспекторатът на НАП откри нарушения по случая "Борислав Манджуков". Как смятате да се борите с корупцията в дирекцията на НАП във Варна?
- Имам принцип да не коментирам предишния директор на всеки нов пост, който заемам. Гледам да започна на чисто и да си върша работата професионално. Така че не очаквайте да коментирам случая "Манджуков". Но бъдете сигурни, че всичко ще бъде детайлно проверено и ако има отклонение от закона, всеки ще си понесе заслуженото. Но съвсем не казвам, че още от първия ден ще тръгнем с наказанията.

Има ли политически и бизнес натиск върху системата на НАП?
- Плащането на данъци не е много приятно нещо в цял свят, но ние се стремим да го направим по-лесно. В тази връзка стимулирането на доброволното плащане е крайъгълният камък за решаването на тежките проблеми. Особено в условията на криза трябва да има диалог между НАП и нашите клиенти.
Още от интервюто на „Сега"

„Перките не трябва да никнат безразборно", казва в интервю за „Монитор" зам.-министърът на земеделието Преслав Борисов
Господин Борисов, едни от първите сигнали за нарушения в земеделието бяха свързани със стопанисването на Държавния поземлен фонд, преодоляха ли се проблемите, свързани с него, какви са резултатите от проведените проверки?
- Действително започнахме с проверки за работата на бившата дирекция "Поземлени отношения" относно начина на стопанисване на Държавния поземлен фонд (ДПФ). Бяха установени редица нарушения при отдаване и стопанисване на фонда. Същите констатации са направени и от Сметната палата. До края на тази година бяхме длъжни да подготвим доклад, в който да посочим мерките, които сме взели за преодоляване на установените нарушения. Вече сме готови с този документ и сме посочили промените, които са направени с цел по-добро стопанисване. Най-важното, което липсваше досега при ДПФ, е стратегията за управлението му. Нямаше ясно разписани правила, които да посочват какви са приоритетите и каква е целта на министерството при управлението на тези земи. Ние вече сме направили такава стратегия, която ще подложим веднага след Нова година на дискусия с браншовите организации.

Кое е най-важното в тази стратегия?
- Водещото в нея е да има точни правила, да е ясно на фермерите кога тази земя ще се дава под наем и аренда. В момента голяма част от поземления фонд на държавата е обработен, особено маломерните парцели. Те на практика се стопанисват, а в същото време текат търговете, което значи, че земеделските производители вече са в нарушение. При това положение фермерите по закон са задължени да заплатят трикратния размер на средното рентно плащане за общината. В някои случаи, както е например в община Тервел, сумата излиза по 58 лева за декар. Това е една изключително висока цена, като се има предвид, че себестойността за отглеждането на пшеница е около 85 лв./дка. Тези хора практически попадат под ударите на закона, защото нямат възможност да вземат земята преди началото на стопанската година. Мнението, което са изразили браншовите организации, напълно съвпада със становището на нашия екип, че целият държавен поземлен фонд трябва да се отдава преди началото на стопанската година, за да може тези земи да се включат в споразумителните протоколи и да се разпределят между ползвателите всяка година. Така че да могат да вземат рентата и след това да се комасират със своите гранични ползватели от едно и също землище.

Има ли сега регистър на държавните земи?
- Другото нещо, което трябва да бъде направено, е електронният регистър на ДПФ. Така ще се знае във всеки един момент за всеки конкретен имот той дали е даден под аренда, има ли договор и дали се заплаща наемът за него. Най-странното сега е, че цялата информация за ревизията на ДПФ се прави от областните дирекции „Земеделие" към министерството. Има много случаи, при които големи атрактивни парцели земя не са давани на търг. Фермери от Добричко дори наскоро потвърдиха, че обработват нивите си по силата на устна договорка, а понякога става дума за масиви от над 3000 дка. Да не говорим, че в района има имоти, които са дадени за 40-годишен срок, като първите пет години са били безвъзмездни. В момента обаче тече проверка и не бих искал да посоча конкретни лица.

С кого са се договаряли фермерите за тези държавни земи?
- С местния директор на областна служба „Земеделие". Те не плащаха никакъв наем за тези земи или пък даваха началните тръжни цени от 8-12 лева, което е много ниска стойност. С промените в закона от началото на годината са задължени да платят този трикратен размер, който сега изискваме от тях. Има сериозни упреци към нас, защото досега никой не им е търсил отговорност за ползването на нивите. Но ние трябва да следим за спазването на закона.

Какъв е размерът на държавния поземлен фонд и каква част от него е дадена по този начин?
- Целия обем на държавния поземлен фонд, който подлежи да бъде даван под аренда, е около 3 млн. дка. По данни от баланса на земеделските земи за 2008 г. свободните терени са около 1,4 млн. дка, като тук влизат и тези, които се ползват неправомерно. Сега предстои да се изготви и баланс за 2009 г. На база на тази информация ще започнем издаването на заповеди за изплащане на съответните суми за неправомерно ползване.
Още от интервюто на „Монитор"

„Преразпределянето на 43% от БВП ще създаде проблеми", казва в интервю за „Класа" макроикономистът Владимир Каролев
Г-н Каролев, кой ще е основният проблем за държавния бюджет през следващата година?
- Основният проблем е, че все още има прекалено много публични сектори, които не са реформирани и непрекъснато искат повече пари. Много хубав пример е съдебната система. За последните 8 г. парите в сектора са се утроили, а да виждате три пъти по-ефективна работа? Същото може да се каже за здравеопазването, където ръстът на финансиране през последните години е още по-голям. Проблемът с българския бюджет е, че реформите вървят много бавно. Освен в образованието, никъде не виждам реални реформи - нито в пенсионната система, нито във вътрешния ред и сигурност, нито в съдебната система. Проблемът и на бюджет 2010 не е, че няма пари. Министър Дянков си вкара автогол, като заяви, че пицата ще е постна. Бюджетът ще е с почти 2 млрд. лв. по-голям, отколкото е реалният бюджет за 2009 г. Питам се, щом тази година пицата е постна, каква е била през миналата? За първи път има такова голямо преразпределение на БВП - близо 43%, и смятам, че това ще създаде проблеми.

Какви са вашите прогнози за изпълнението на бюджет 2010?
- Първо, в Закона за бюджета се прогнозира 2% спад в икономиката. Второ - в Евростат прогнозират 2,5%, Световната банка - също около 2 на сто. Аз обаче съм по-голям оптимист. Възможно е догодина да няма отрицателен ръст, а дори малък растеж на БВП. За да стане това, трябват две неща - да се възстановят сериозно западноевропейската и турската икономика, където ние основно изнасяме наши стоки и услуги. Там вече има положителни сигнали. Второто нещо, което може да се направи, е да се вземат по-сериозни мерки за привличане на чужди инвестиции в състояние на криза. Необходимо е да се подходи по-сериозно към приватизацията и концесионирането на държавни активи. Догодина в бюджета са заложени около 210 млн. лв. от приватизация. Това може да се постигне само с продажбата на „Булгартабак".

Холдингът се готви отдавна за продажба, която така или иначе не се състоя. Какво губи или печели държавата от възможна сделка?
- През пролетта на 2009 г. няколко консултантски фирми предложихме „Булгартабак" да не се продава като холдинг, а като обособени цигарени компании на някои от стратегическите инвеститори. Не смятам, че сегашната процедура за продажба е оптимална и ще съм учуден, ако има сериозен инвеститорски интерес.
Още от интервюто на „Класа"

„Възстановяването на България от кризата ще е L образно", казва в интервю за „Дневник" председателят на УС на Института на дипломираните финансови консултанти Любомир Христов
Как бихте определили 2009 г.? Година на въпросите или година на отговорите?
- В личен план - година на страха. Страхът ме овладя през март 2009 г., вече отмина, но остана като доминиращ спомен. До март наблюдавах сравнително спокойно как се топи портфейлът ми, но тогава ме обхвана страх и желание за бягство. Сега изглежда иронично, че точно през март капиталовите пазари удариха дъното. Иронията е в това, че с разума си зная, че емоциите са лош инвестиционен съветник, дори го преподавам, но това не означава, че съм имунизиран. Добре че устоях и не направих нещо прибързано и глупаво.
В по-общ план 2009 г. определено внесе измамно успокоение в световната икономика и пазари. Успокоение, защото паниката от октомври - декември 2008 г. отмина; измамно, защото със страшна сила се залагат бъдещи проблеми главно поради масираните и невиждани досега интервенции. Точно защото са масирани и невиждани те са и проблемни, тъй като не сме сигурни как ще бъдат овладени и обърнати от централните банки и правителствата. В същото време се присъединявам към онези, които оценяват положително такава намеса, защото без нея светът би потънал в депресия.

В този смисъл 2009 г. е повече година на въпросите, отколкото на отговорите. Това, което се случи през миналата година и ще продължи, е началото на един нов цикъл - "новото нормално", което още никой не е наясно какво точно е. Авторът на този термин е Питър Бърнщейн и той имаше предвид последното нормално, което започна през 1981-1982 г. и продължи до 2007 г. 70-те години бяха тежки години, златният стандарт замина окончателно в историята с отвързването на американския долар от златото, установи се двуцифрена инфлация, рецесия и два нефтени шока - въобще загубено време за капиталовия пазар.

Но от 1980-1981 г. до 2007 г. старото ново нормално се характеризираше с трайно овладяване на инфлацията, спадане на лихвите и оттам няколко последователни балона в активите, като дори крахът от 1987 г. (бел. ред. - на 19 октомври 1987 г. DIJA се понижава с 20% за един ден, станал известен с името "черният понеделник") се оказа едно малко отклонение на фона на възходящата тенденция.

Затова си мисля, че както 2009 г. не даде отговорите на поставените въпроси, така и през 2010 г. едва ли ще намерим всички отговори какво ще бъде новото нормално.

Изглежда, че ще бъде в световен мащаб със значително по-нисък растеж, развитите държави ще трябва да се справят със сериозни публични дългове, опасността инфлацията отново да надигне глава ще е реална, което няма да е добре за капиталовите пазари. Като цяло според мен на развитите капиталови пазари няма да има средногодишна доходност от 10-12%. Напълно възможно е те да навлязат в релси, където краткосрочните спекуланти да имат предимство пред дългосрочните инвеститори.

Стъпвайки на тази база, коя тогава ще е подходящата инвестиция за хората в този период. Има ли конкретен актив, на който те да разчитат за повече доходност?
- Въпросът за това в кой тип актив да инвестираме днес, утре, следващата седмица и т.н. е нещо, с което се запълват финансовите страници на вестниците. Както и досега, един тип активи ще доминира през една година, за да бъде сменен от друг тип през следващата. Сигурна рецепта за загуби и разочарования е да се гони последният надценен актив или компания. Непрофесионалният инвеститор трябва да си дава сметка, че участва в "игра на губещия" - както я нарича Чарлз Елиз, автор на книга под същото заглавие. Аналогията е с тениса. Понякога печели не по-добрият, а този, който направи по-малко грешки.
Как нормалният човек, специалист в друга област, различна от финансите, може да спечели в "играта на губещия"? Аз продължавам да вярвам, че най-доброто, което човек може да направи, е не да се пази от финансовите пазари, като стои встрани от тях, а да се възползва при пълно съзнание на рисковете. Иначе, избягвайки риска на пазарите, се излага на редица житейски рискове и инфлация. Също така продължавам да мисля, че най-добрият начин това да се случи е човек да има диверсифициран портфейл от всички основни класове активи, съобразен с неговите лични обстоятелства - поносимост към риск и времеви хоризонт.

В никакъв случай да не се занимава с капиталовите пазари, ако ще има нужда от парите си в следващите 3 до 5, а най-добре 7 до 10 години. Неизвестното на утрешния ден се осреднява в по-дълги периоди и колкото повече се увеличава периодът, в който имаш експозиция, толкова по-малко несигурен става резултатът.
На пръв поглед тази теза противоречи на твърдението, че краткосрочните трейдъри ще имат предимство, но не всички хора имат ресурса и времето да са пред екрана на компютъра всеки ден по няколко часа.
Така че не бих посъветвал хората да странят от капиталовия пазар. Начинът човек да поддържа стабилна покупателна способност е да диверсифицира инвестициите си между акции, книжа с фиксирана доходност, в нашия случай банкови депозити и задължително малко стоки.

Последните няколко години бяха години на имотен балон и ипотечни кредити. Разглези ли това хората у нас? Превърнали ги от спестители в консуматори? И ако да, накъде сега при условие, че вече няма лесен и евтин достъп до дълг?
- Много хора у нас се обърнаха към кредита - и ипотечния, и потребителския - и това е абсолютно нормално. То трябва да стане нормална черта на различни сегменти в българското общество. Например няма никакъв смисъл един млад човек с образование, енергия и амбиции да чака да спести пари за кола на старо. Когато взима кредит, той го взима срещу човешкия си капитал, който е натрупал и който е един сериозен и доходоносен актив. Така че кредитът, и фактът, че имаме достъп до потребителски кредити са безспорно положително явление, което трябва да продължава да се развива. 

Бумът в ипотечните кредити и балонът на цените също е нещо, което нямаше как да не се случи на фона на десетилетия дефицит и натрупано, неудовлетворено търсене, река от чужд капитал, търсещ малко по-висока доходност в места все по на изток от Брюксел и бюрокрация и корупция, непозволяващи по-продуктивното му инвестиране.
От гледна точка на личните финанси въпросът е на оптимално поведение и внимателно задлъжняване в рамките на способността на отделното семейство да обслужва задълженията си. В някои страни, главно САЩ, Ирландия, Испания, Великобритания, задлъжнялостта на големи части от населението се превърна в социален проблем. Например в САЩ през 2009 г. са отнети домовете на 4 млн. семейства за неплатени дългове. Мисля, че у нас това не е и няма да е проблем в скоро време.

От гледна точка на спестовността за мен е кристално ясно, а тепърва ще става ясно за все повече хора, че тя е недостатъчна. През 2000 г. бяха променени правилата на играта за осигуряване на стандарт на живота на старини - държавата се сви като гарант на пенсии (друг е въпросът, че гаранцията е доста мизерна от гледна точка на сегашните пенсионери) и прехвърли грижата и риска върху активното население. То обаче, в масата си, нито осъзна, нито пое тази грижа. Всеки, който в момента се осигурява върху доход, по-нисък от действителния и не спестява допълнително, е обречен на рязък спад в стандарта си след пенсиониране. Очаквам към 2020 - 2025 г. бедността сред възрастното население да стане национален проблем - или фискален, или социален.
Още от интервюто на „Дневник"