„Купуваш кола, отиваш на море", разкрива от първата си страница „Стандарт"
Купуваш стара "Алфа Ромео 147" за 6 бона и отиваш на море без пари. Смайващата оферта се предлага в сайта на автоборса в столичния квартал "Горубляне". Кризата сви драстично пазара на коли и търговците се надпреварват да предлагат примамливи отстъпки. Преди най-сериозните бонуси бяха сменени масла, ремъци и филтри или пък туба бензин или нови гуми.

Сега освен седмица в хотел до плажа евентуалните купувачи може да получат още впечатляващи подаръци. На борсите в Дупница вече масово се предлага схемата "две за едно". Ако си вземеш ауди четворка за 7 бона, получаваш като бонус фиат пунто за жената. Въпреки екстрите и отстъпките българите купувачи са все по-малко. Спасението на търговците са македонци и руснаци, които пазаруват коли у нас.
Още по темата от „Стандарт"

„Връчват ни метла за хвърлен фас", съобщава от първата си страница „Монитор"
Изхвърлянето на боклуци на улицата да се наказва с поправителен труд. За въвеждането на такава превъзпитателна мярка чрез промени в закона настояват от екоминистерството, научи „Монитор". Министър Нона Караджова пък обеща нарушителите, които замърсяват природата, щат не щат да полагат общественополезна дейност още от догодина. Така всеки, който хвърли фас, шише от минерална вода или  опаковка от храна на улицата, ще трябва да грабне метлата и да лъска платната и тротоарите или пък да се въоръжи с четка, за да рисува зебри по пътищата или да боядисва огради и пейки в парковете. По думите на Караджова същото очаква и стопаните на кучета, които не почистват, след като домашните им любимци са ходили по нужда.

Законовите промени вече са подложени на обществено обсъждане и допитване до гражданите. Те предвиждат с поправителен труд да се наказват не само нехаещите за чистотата, които, пренебрегвайки контейнерите и кошчетата за боклук, изхвърлят отпадъци безразборно, понякога дори през балкона на апартамента, но и шумните купонджии. Ако новите наказания за нарушаване на нормите за шума влязнат в сила, всеки, който е надул радиото вкъщи и тормози съседите, може да бъде пращан да подрязва храсти или да коси тревата в кварталите. Работниците по строежите, които вдигат дандания в нарушение на установения ред, ще трябва да зарежат шпаклите и мистриите и също да хванат в ръка по ножица.

Според анкета, която министерството на екологията и водите е пуснало на своята интернет страницата, хората масово подкрепят предлаганите превъзпитателни мерки срещу замърсяването на природата и шума, който подлудява околните.
Още от статията на „Монитор"

„Банките вдигнаха двойно таксите за теглене от банкомат", предупреждава от първата си страница „Сега"
Таксата за теглене от банкомат е скочила двойно за по-малко от две години и вече задминава цената на хляба. От средно 0.50 лв. в края на 2008 г. услугата вече струва 0.90 - 1 лв. Освен това трезорите масово удържат пари само за проверка на състоянието на сметката. Все повече банки начисляват такса за обслужването на картата, както и за плащане през ПОС терминали в магазините, сочи справка на "Сега" в тарифите на банките на интернет страниците им.

През последната година и половина таксите за теглене през банкомат с най-масовите карти - "Маестро" и "Виза електрон", са се увеличили почти двойно. От около 0.50 лв. през 2008 г. те почти навсякъде вече се движат в рамките на 0.90 - 1 лв. Тази цена се отнася само за клиентите, ползващи банкомати на трезори, различни от тези на банката-издател на картата.

Най-скъпо излиза услугата с карта на ОББ, Пощенска банка и с "Виза електрон" на СИБанк - 1 лв. УниКредит Булбанк пък събира за услугата 0.98 лв. Банка ДСК взима 0.95 лв., а Райфайзенбанк, Първа инвестиционна банка и Банка "Пиреос" (за "Маестро") - 0.90 лв. SG Експресбанк е обявила, че от 1 септември ще вдигне цената на тегленето на пари от АТМ от сегашните 0.74 на 0.89 лв. Най-евтино услугата излиза в Алианц и в СИБанк с карта "Маестро" - 0.55 лв.
Още от статията на „Сега"

„Кризата изчисти имотния пазар от "сиви" брокери", съобщава от първата си страница „Класа"
За разлика от много други сектори, които заради кризата потъват в сивата икономика, при недвижимите имоти се наблюдава точно обратната тенденция. Пазарът на недвижимости не само че не укрива бизнес дейностите и ги отчита все по-коректно, но дори „изсветлява" в последните две години, съобщиха за „Класа" представители на водещи агенции. Според „Адрес недвижими имоти" именно икономическата стагнация е принудила много нелоялни агенции и некомпетентни самостоятелни посредници (т. нар. креватни брокери) да прекратят дейността си и така сегментът се е изчистил от „сиви" брокери". По данни на „Адрес" днес едва между 20 и 25% от участниците на пазара (купувачи и наематели) не използват услугите на агенция. Преди и по време на бума, в периода 2005-2008 г., когато за първи път е водена подобна статистика, всяка втора сделка се е правила без посредник.

Т. нар. креватни брокери дълги години влияеха негативно на имиджа на агентите по недвижими имоти, оплакаха се професионалистите. И обясниха, че под това понятие се разбират много от псевдоагенциите, състоящи се от един или двама брокери, които пускат обяви в специализираните вестници, но нямат никаква регистрация, за да практикуват тази професия.

В доста случаи те са хора, които работят от домовете си, като разчитат на случайни наемодатели или продавачи да дадат оферта за жилището си при тях. Много често „креватните брокери" не плащат данъци, укриват комисиони, като понякога дори мамят клиентите си относно условията за наем или покупка. Според „Адрес недвижими имоти" в последните две години българинът се е преориентирал, като е избрал да се довери за подобна инвестиция на лицензирани агенции. Причината: ако преди хората предпочитаха да си свършат работата сами, сега все по-често са на принципа „всеки да прави това, което може най-добре". А и в период на криза, свито търсене и огромно предлагане потенциалните купувачи изпитват все по-голям страх да не станат жертви на измама и да изгорят с пари, смятат експертите.
Още от статията на „Класа"

„Законът "Петканов" пое към Страсбург", информира от първата си страница „Дневник"
На петата година откакто започна да действа Зaконът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (по-известен с името на автора си Георги Петканов), срещу него се задава вълна от дела в Европейския съд за правата на човека. За първите жалби до Страсбург съобщи адвокат Михаил Екимджиев пред "Дневник". Всички, подали жалби, се оплакват от мерките, налагани по закона "Петканов" - запори и възбрани за неопределен период от време на цялото им имущество, това на близките им и на свързани с тях фирми, както и от нуждата да се доказват доходи и произход на имоти за 25 години назад.
За частната собственост и житейската логика
"Има много случаи, по които работим - например на човек, обвинен, че е извършил престъпление през 2005 г., е конфискувано цялото имущество, придобито през последните 25 години, въпреки че очевидно не може нещо, купено през 1985 г., да е придобито със средства от престъпна дейност, осъществена през 2005 г.", разказа адвокат Екимджиев. Той определя като скандален случая с бившата жена на Йордан Стоянов - единия от братята Дамбовци, обвинени за членове на престъпната група "Октопод", ръководена според МВР и прокуратурата от Алексей Петров.

Жената се е развела с Йордан Стоянов през 1993 г. "Стоянов има обвинение за престъпления, извършени от 1997 г. до 2010 г., но въпреки това комисията "Кушлев" запорира и имоти на жената, с която се е разделил три години преди инкриминирания период", обясни юристът.

Екимджиев определя закона "Пеканов" като "недомислен и пълен с правни, логически и житейски абсурди". "Той се прилага все по-масово и нанася все по-големи поражения върху частната собственост, а тя е гарантирана и от конституцията, и от Европейската конвенция за правата на човека", обяснява Екимджиев.

Откакто действа, комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (известна като "Кушлев") е блокирала имоти за над 597 млн. лв. Само от началото на тази година са наложени запори за 187 млн. лв. Мерките са по 442 дела, но засегнатите от тях са в пъти повече.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Преглед на локомотивите" е заглавието на седмичния коментар в „Сега" на доктора по икономика Емил Хърсев
Не ме учудва единодушието в чуждоземните писания на българска тема: цялото икономическо развитие на родината е главно вносно, то се дължало на преките чуждестранни инвестиции и се крепяло на европейските програми. Ако човек е опознал България от бюрото си някъде на запад или в нордическа Европа, лесно би стигнал този извод, защото гледа на нас чрез огледалото на медиите. А в това огледало реалността се отразява избирателно.

Проследете какво ви говори който и да е медиен източник за икономиката на страната. 90% от приказките се въртят около две теми: чужди инвестиции и еврофондове. Останалото касае десетината медийно познати лидери в стопанството. Дотам ни стига медийната реалност. Нататък, както казва Умберто Еко, "книгите си говорят с книги": икономическите писатели взаимно се четат, цитират и беседват помежду си. Но никой не обръща внимание на бизнеса на едноличния търговец Пенчо, на проектите на хотелиера Тенчо, не вижда Ганчо и Ванчо ООД (освен ако нещо ги напсуват). И понеже средният български писач е тежък комплексар, даже анализи с научни претенции папагалски повтарят чужди изводи. Понеже сега е криза и тъй като потокът чужди инвестиции е секнал, без изгледи скоро да се върне онова икономическо малоумие, с което пришълците инвеститори набучкаха в десетина града мол до мол, - значи България ще излиза от кризата тежко и дълго. Дотолкова ни стига акълът. Повече от преразказ на вносни лакардии българската икономическа мисъл рядко предлага. В такава среда, от никого незачитан, отвсякъде руган и плашен, българският бизнес следва инстинкта си за оцеляване. Той се покрива. В статистиката ефектът на потапянето изглежда като абсолютен спад. Според нея през 2009 г. брутният вътрешен продукт е намалял с 4.9% в реално изражение.

За полугодието на 2010 г. реалният БВП се свива с 1.1% спрямо предходната година. Оттук се прави изводът, че рецесията в България продължава, с всички апокалиптични следствия. Колко са смислени тези проценти, като знаем, че обемът на скритата икономика на България е между 35 и 50% по различните оценки? Ако през миналата година в сивия сектор са се потопили, да речем, 10% от производството, може да се окаже, че зад отчетения 4.9% спад всъщност се крие 3-4% ръст. Ефектът на потапянето лесно обяснява защо въпреки данните за продължаваща рецесия икономиката не изглежда във влошена кондиция, а напротив, оптимизмът расте.
Още от статията на „Сега"

„Дончев и Дянков делят на 4 очи европарите", информира „Стандарт"
Управлението на европарите изостри отношенията между ключовите министри в кабинета - Симеон Дянков и Томислав Дончев. Финасист номер 1 и шефът на еврофондовете ще решат на четири очи спора отпреди две седмици кой да отговаря за Кохезионния фонд. Срещата ще се проведе преди заседанието на кабинета на 1 септември, разказаха за "Стандарт" източници от правителството. Ако двамата не постигнат съгласие, спора ще реши премиерът Бойко Борисов след разговор с двамата министри.

В кабинета се коментира, че Томислав Дончев има по-голям шанс да получи контрола върху европарите, отколкото Симеон Дянков.

Преди десетина дни финансист номер 1 настоял пред Дончев, че новият приоритет на ведомството му са именно еврофондовете. Той обещал да назначи на мястото на бившата зам.-министърка на финансите Ани Михайлова "човек, с когото ще работиш отлично и без проблеми". След това финансист номер 1 взе за своя заместничка Боряна Пенчева на мястото на Ани Михайлова. Според запознати именно тя ще стане "очите и ушите" на Дянков в ресора на Томислав Дончев.

На последното заседание на Министерския съвет Бойко Борисов отложи спорната точка за европарите. Министърът по еврофондовете пък отказал темата да бъде разглеждана на заседание на кабинета, докато с премиера и финансовия министър не постигнат съгласие по всеки един въпрос по темата. "Това не означава, че съм дал назад, напротив", отсякъл пред екипа си Дончев.

Междувременно стана ясно, че ваканцията на министрите ще бъде удължена. Първоначално членовете на кабинета трябваше да се съберат на 25 август.
Още от статията на „Стандарт"

„Фирми плащали по 5 млн. лв. в кеш", разкрива „Монитор"
Фирми обявяват пред данъчните, че са платили по 5-6 милиона лева в брой, за да оправдаят фиктивни сделки. Това съобщи шефът на Националната агенция за приходите (НАП) Красимир Стефанов.

„Тези суми със сигурност не са реални", обясни Стефанов. По този начин обаче се узаконяват средства, когато по време на ревизия данъчните искат да установят дали определена сделка е реален разход.

Спирането на подобни измами ще стане факт, след като се изработи и влезе в сила проектозаконът, който забранява плащанията в брой над 5000 лв. След това, когато някоя фирма каже, че е платила няколко милиона в брой, вече ще трябва да плати санкция. Предвижда се, ако нарушителят е физическо лице, глобата да е 25% от сумата над 5000 лв., платена кеш. За фирмите тя ще е 50% при първо нарушение, а при второ - 100%.

За да няма спекулации, че НАП лобира за банките, като им предоставя огромен ресурс, с банковата асоциация ще бъде обсъден въпросът таксата за преводите, които се регламентират със закона да бъде минимална или въобще да няма такава. Този въпрос ще бъде обсъден в началото на септември, за когато е планирана среща с асоциацията. На нея ще присъства и финансовият министър Симеон Дянков.

Очаква се на срещата да се обсъди и другият проблем - искането на НАП да има достъп до кредитните досиета. Идеята на тази мярка е да се извадят реалните доходи на физическите лица и реалното счетоводство на фирмите.
Още от статията на „Монитор"

„Противоречиви сигнали за създаване на ВИП плажове", обобщава „Дневник" идеята да се създаде категоризация на плажовете
Противоречиви сигнали предизвика идеята на бургаския областен управител Константин Гребенаров от миналата седмица за въвеждането на т.нар. ВИП плажове, които да са достъпни само за гостите на затворените хотелски комплекси по морето. Засега изглежда, че и в регионалното министерство нямат единно становище по въпроса.

В неделя пред "Дневник" министър Росен Плевнелиев заяви: "Личното ми мнение е, че такива не трябва да има." Заместничката му Екатерина Захариева, която отговаря за концесионирането, коментира пред в. "Сега", че действително плажовете в затворените комплекси не могат да бъдат напълно недостъпни, но според нея решението е да се отцепи само зона от плажа, която да е за гостите на затворените комплекси.

Поводът за предложението на Константин Гребенаров беше плажът при Русалка, чието ограждане се оказа незаконно според прокуратурата, както и на част от плажа на Дюни, където прокуратурата все още не се е произнесла. По думите на Гребенаров във всяка от областите Добрич, Варна и Бургас имало по два-три такива случая.

"Не може да се делят плажовете на ВИП и за простосмъртни, защото според конституцията те са изключителна държавна собственост", смята кметът на Каварна Цонко Цонев. Засега от браншовите организации не са обсъждали създаването на ВИП плажове. "Този въпрос не е обсъждан от бранша", каза Донка Соколова, председател на Българската асоциация на туристическите агенции.

"Към момента няма ясно разписана идея и не е сериозно да се коментира кой какво е казал", посочи Любомир Панковски, изпълнителен директор на "Алма тур".

Ако все пак се стигне до създаването на ВИП плажове, то това ще залегне в част от промените в Закона за устройство на черноморското крайбрежие, които се подготвят в момента и целта им е да променят начина на концесиониране на плажовете. Тези промени се правят от края на миналата година и трябваше да са факт за този сезон, но това не стана.
Още от статията на „Дневник"

„До 70% падат цените по морето от септември", прогнозира „Класа"
Истинските намаления за летния туристически сезон ще започнат през септември. Очаква се те да бъдат между 40 и 70 на сто, каза за „Класа" Олег Маджаров, собственик на „Бутик травъл". Тук категорията на хотелите е без значение, важно е доколко успешно те са запълнили своята леглова база и са си гарантирали клиенти. Някои тризвездни хотели ще бъдат пълни и през септември, докато някои петзвездни, които са предлагали цени от 300 лева за нощувка, със сигурност драстично ще свалят цените.

В момента средният спад на пакетните цени е 20%, съобщи Елена Иванова, председател на Съюза на собствениците в Слънчев бряг. Той не може да бъде много по-висок, защото предстоят още намаления през септември, поясни тя. За българите свалянето на цените започна от 21 август, за чужденците - от 17 до 20 август в зависимост от чартърните програми на всеки туроператор.

В началото на сезона много хотелиери тръгнаха с по-ниски цени, затова сега спадът на цените няма да е много голям, смята Димитър Лефтеров, собственик на Грандхотел „Димят". Ако досега един хотел е предлагал нощувка със закуска за 50 лева, занапред към цената се включват басейн, масаж и др. Поотделно тези услуги може да струват и 100 лева.
Още от статията на „Класа"

„Мащабната реклама на българската икономика потъна в бюрокрация", информира „Дневник"
Мащабната реклама на българската икономика за 50 млн. лева потъна в бюрокрация. Със средствата, които се отпускат от Европейския фонд за регионално развитие по оперативна програма "Конкурентоспособност", трябваше да се популяризират предимствата за инвестиране в България и да се разшири присъствието на българските предприятия на световните пазари.

За една година по двата европроекта е обявена само една обществена поръчка и са проведени три изложения в чужбина. Това показват резултатите от изпълнението на проектите, които се осъществяват от Българската агенция за инвестиции и от Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). В същото време българската икономика се опитва да излезе от рецесията, а чуждите инвестиции намаляха близо пет пъти.

Двата европроекта бяха първите договори, сключени от министъра на икономиката Трайчо Трайков след встъпването му в длъжност в началото на септември 2009 г. Реално по тях обаче не се е работило до април 2010 г., когато са предоговорени от новите изпълнителни директори на двете агенции. Въпреки тези факти според Грета Добрева, директор на дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" (която е управляващ орган на оперативната програма), "не може да се говори за забавяне на проектите, а за преформатиране на стратегии и оптимизиране на дейности".

Все пак "трябва да се отчете фактът, че двата проекта са подготвяни в различна социално-икономическа и политическа среда и дори световноикономическа, защото когато са писани през 2008-2009 г., не е имало криза", каза Добрева.
Още от статията на „Дневник"

„Едва не емигрирах при бума на откупите", казва в интервю за „Стандарт" Пламен Бобоков съсобственик на „Приста ойл"
Ще излезем ли от кризата на Димитровден, както сочи статистиката, или още не сме стигнали дъното? Кой е спасителният пояс за родната икономика и защо родни бизнесмени си стягат куфарите и бягат в чужбина? С тези въпроси се обърнахме към Пламен Бобоков, който заедно с брат си Атанас е собственик на една от най-успешните български фирми "Приста ойл". Освен компанията за производство на смазочни масла двамата са мажоритрани акционери и на завода за акумулатори "Монбат". Известни са като щедри меценати, а през последните години успоредно с бизнеса си влагат много енергия и желание за създаването на първия в България частен музей в Русе.
Г-н Бобоков, според шефката на Националния статистически институт Мариана Коцева някъде около Димитровден трябва да излезем от кризата - така говорят цифрите. Какви обаче са вашите прогнози като човек от реалния бизнес?
- Доколкото продуктът, който продаваме, отразява развитието на промишлеността, селското стопанство, строителството, аз не споделям подобен оптимизъм. Според повечето сериозни анализи България ще излезе от кризата в края на 2011 г. т.е. около 6 месеца след Западна Европа. А що се отнася до нашата компания, ние излязохме от кризата още в началото на тази година. И "Приста ойл", и "Монбат" отчитат сериозни ръстове в продажбите. 2009 беше тежка година. Около 40% бе стигнал спадът и заради поевтиняването, и заради ниските продажби. Но, както се казва, стегнахме се. Целият екип се мобилизира.

Какво означава "стегнахме се"?
- По-агресивна политика по отношение на износа. Това е единственото нещо, което може да помогне в подобна ситуация. "Приста ойл" отдавна е не само българска, но и регионална компания. Работим в 19 държави. Кризата се отразява различно навсякъде. Например в първия ни вече по големина пазар - Турция, започна да изплува в края на 2009 г. Тази година очакват 7-8 на сто ръст на БВП, което е немислимо за цялата европейска икономика. И съответно ние отчитаме ръст на продажбите там. Има положителни новини и от други пазари. Смятам, че както добре вървят досега нещата, през 2010 г. ще изпреварим като резултати 2008 г., която е най-силната ни финансово година. Продажбите ни за шестмесечието са нараснали с 80% спрямо миналата година. Предполагам, че второто тримесечие цифрите малко ще се успокоят, но годината ще я завършим с ръст от около 50%.

Т.е. експортът не е просто спасителен пояс, а и златна мина по време на кризата.
- И не само. Благодарение на него ще се оправи и платежният баланс на страната. Но естествено има и много други неща, които трябва да се свършат.

Какви?
- Най-малкото трябва по-гъвкава политика от страна на финансовото министерство. Трябва да продължи борбата за намаляване на бюрокрацията и всичко, което пречи на бизнеса.

Какво конкретно пречи на вашия бизнес?
- Например въведе се режим на акцизи, който за няколко месеца забави доставките, наложи се да инвестираме извънредно в оборудване, което не е продуктивно, а служи само за отчитане. Инвестицията е 1 млн. лева. Вероятно борбата с контрабандата трябва да мине и през такъв период. Но може би имаше по-елегантни начини, чрез които този проблем да се реши. Някои от предложенията на бизнеса се взеха предвид, но не всички. За съжаление диалогът между политиците и бизнеса е на много стар арабски принцип: "Кучетата си лаят, а керванът си върви." Това трябва да се променя, да има чуваемост.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Очакваният икономически растеж е по-вероятен в началото на 2011 г.", казва в интервю за „Класа" проф. Христина Вучева, икономист, бивш вицепремиер
Както сочат данните на статистиката, забавя се спадът на БВП до 1,5% през второто тримесечие спрямо същия период на2009 г. Това е сигнал, че българската икономика спира да потъва, но кога реално можем да очакваме да започне възстановяването й, г-жо Вучева?
- Данните, съобщени от Националния статистически институт, потвърждават намалението на спада на брутния вътрешен продукт (БВП) през второто тримесечие. Този факт, както и намалението на безработицата, което се наблюдава от началото на годината, дават надежда за приключване на 2010 г. с произведен брутен вътрешен продукт на нивото на предходната година. Още по-добре би било, ако се потвърдят очакванията за минимален растеж от 0,5%. Известно е, че за постигане на тази цел се разчита на нарастването на износа. За съжаление неговият принос за растежа на брутния вътрешен продукт на страната е около 30%. Аграрният сектор, от който също се очакват добри резултати, заема само около 5-6%. Това обстоятелство, както и свитото вътрешно потребление и налагащото се свиване на правителствените разходи е много вероятно да попречат да се реализира очакването за минимален растеж, което е по-вероятно да се осъществи в началото на следващата година.

По данни на БНБ за първите шест месеца на годината у нас са влезли 358,5 млн. евро преки чуждестранни инвестиции, което е около 1% от БВП. За сравнение - през същия период на миналата година чуждите инвеститори са вложили в страната ни повече от 1,6 млрд. евро, или 4,8% от БВП. Каква политика трябва да води правителството, за да привлича чужди капитали в България?
- Данните за размера на привлечените чужди инвестиции не са обнадеждаващи, особено ако се сравняват с данните за предходната година. Намалението е в пъти, както отбелязват повечето анализатори. Причините за това са известни и би било неправилно както успехите през 2007-2008 г. или неуспехите през 2010 г. да се свързват само с действията на правителствата. Но докато по този проблем може да се спори, то е безспорно, че за нашата страна чуждите инвестиции са значими дори и когато са преобладаващо в недвижими имоти.

За съжаление ние сме малка страна, която не може да предложи голям вътрешен пазар. Не сме и в групата страни, щедро надарени с природни ресурси. Нашето предимство, на което много разчитахме, е членството ни в Европейския съюз (ЕС) и благоприятна за бизнеса среда - особено в частта за данъците. За наше съжаление всички около нас разчитат също на данъчните условия и през последните години направиха необходимото, за да имат добри данъчни системи.

Другото наше предимство, с което се опитвахме да привличаме вниманието на големите инвеститори - добре образована и сравнително евтина работна ръка, също е на изчезване. При тези условия участието ни в конкурентната борба за привличане на чужди инвестиции, особено в сферите на модерното производство или дори каквото и да е производство, поне в близките няколко години не може да бъде успешно. Това, което се случи през преходните години по отношение на чуждите инвестиции у нас, беше резултат главно на обстоятелството, че светът беше затрупан с много свободни пари, чийто лутащ се поток бе обсебен от идеята за бърз успех в една нова членка на Европейския съюз. Финансовата криза от края на 2008 и 2009 г. пресуши този поток, а и ние вече не сме нова страна - членка на ЕС. Ако искаме да имаме успех в тази насока след няколко години, отсега трябва да се дават много повече средства по бюджета на страната за образование, за наука и култура и много по-малко за т.нар. функция отбрана и сигурност, за която по разчетите на Министерския съвет, приети в края на юли, се предвиждат за 2011 г. повече от два милиарда лева, а за образование и наука -около 600 млн. лв.

ДСБ се обяви против замислената от ГЕРБ пенсионна реформа и заяви, че няма да подкрепи промените в Кодекса за социално осигуряване. Според сините бюджетът на НОИ за тази година е без покритие на допълнителния дефицит от над 200 млн. лв. и вече се очертава голям дефицит за 2011 година. Какви според вас са правилните стъпки за пенсионна реформа?
- Критиките на ДСБ от последните дни по отношение на политиката на правителството относно пенсиите са недостатъчно убедителни. Предлага се липсващите пари за покриване на недостига по пенсионния фонд да се осигурят, като се съкращава администрация. Едва ли това би решило проблемите, които се нуждаят от отговор по няколко концептуални въпроса. Без да се считам за познавач на тази сфера, смятам за основателни идеите на синдикатите в това отношение. При съществуващите условия - демографски особености, равнище на доходи, състояние на бюджетни приходи и разходи, не е разумно да се говори за отказ от съществуващия модел на т.нар. три стълба и особено на първия стълб. Следователно остава да се обмисля кое е по-малкото зло - да се продължи с практиката на попълване на недостига от пари чрез субсидия от бюджета или да се премине към увеличаване на вноските. Необходимо е да има точни разчети и за това, колко средства могат да се осигурят, ако се увеличават постепенно възрастта за пенсиониране, както и осигурителният стаж. Трезв анализ, придружен с разчет, е необходим и относно идеята да се увеличават вноските или да се помисли за действия относно постигане на т.нар. изсветляване на доходите на стопанските субекти.
Още от интервюто на „Класа"

„Спецсъдът ще гарантира сигурност на обществото", казва в интервю за „Монитор" Анастас Анастасов, зам.-председател на 41-вото НС
Г-н Анастасов, кои закони приоритетно ще предложите за приемане през есенната сесия на Народното събрание?
- Законодателната програма на парламента и през тази сесия ще бъде достатъчно натоварена. Може би като най-важни за страната ще бъдат внасянето и гласуването на бюджета за 2011 година, както и бюджетите на общественото и здравното осигуряване. В програмата на правителството са общо близо 70 закона, като повечето ще влязат в парламента още до мeсец ноември. Предстои промяна в Закона за МВР, за ДАНС. В момента на второ гласуване в зала е и новият закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Подготвяме първо гласуване в правната комисия на законопроекта за изменение и допълнение на НПК и също такъв за Закона за съдебната власт, които касаят създаването на специализиран съд в България.

Кое налага спешното ремонтиране на закона "Кушлев" и вкарването за обсъждане на закон за лобизма?
- Основното е в ефективността на прилагането на закона. Така или иначе законопроектът на Министерството на правосъдието е във Венецианската комисия и през октомври очакваме окончателното становище. В проект се предлага и минимален праг, под който доказването на произхода на средствата не е необходимо. За останалото обаче ще се търси какъв е произходът на средствата на даденото лице и дали доходите отговарят на неговите финансови възможности. Трябва да знаем, че не винаги незаконните действия, които може да извърши едно лице и вследствие на това да получи облаги, са престъпление и това е може би най-важното в този законопроект. Досега трябва да има влязла в сила присъда, за да може комисията да пристъпи към отнемане на имущество, придобито по престъпен начин. Може би сред гражданите се създаде погрешно впечатление, че в момента се работи по „закон за лобизма", но проучванията ни в тази посока са в начален етап и събираме практиките на различните страни в ЕС и САЩ, където тези въпроси са урегулирани по различен начин. Първо трябва да се проучи опитът на нашите партньори в тази област и колкото и банално да звучи, да получим най-добрите възможни такива практики в света.

Като съдия как гледате на напрежението между изпълнителна и съдебна власт?
- Според мен първо трябва да се разбере какъв е процесът на предложението за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража" и тогава да се коментира кой каква роля е изиграл в този процес.

Първо искането за вземането на такава мярка се прави от прокурор, това става на базата на събраните доказателства в досъдебното производство. За бъде изготвено това предложение на обвиняемия, вече е повдигнато обвинение за извършено престъпление. При наличните хипотези в НПК прокурорът прави преценка и взема решение дали да поиска от съда постановяването на такава мярка за неотклонение „задържане под стража" или да бъде взета друга от предвидените в закона. Той излага своите мотиви и на базата на какво гради своето предложение. Съдът преценява така направеното предложение и на базата на материалите по делото взема своето решение.

Не познавам и няма как да зная какво има в делата, които най-много се коментират в медийното пространство, и затова нямам право да вземам конкретно отношение. Конкретика трябва да се търси от прокуратурата и от съда. Но си мисля, че в България всеки ден се правят не  малко предложения за вземането на такива мерки - една част от тях се уважават от съда, а друга не. Явно размяната на реплики е по определени случаи, които са наистина от сериозен обществен интерес и са за престъпления с изключително висока степен на обществена опасност. Ако приемем, а това е и така, че съдът „говори" с мотивите си по съответния акт, то как другите участници в процеса могат да изразят отношението си към този акт, особено ако не са съгласни с мотивите по този съдебен акт. Всеки има право на мнение, а дали това се харесва на някой или не, е друг въпрос.
Още от интервюто на „Монитор"