Приемането на минимална защитна цена на хляба не е целесъобразна мярка, чийто полезен ефект би могъл да компенсира вредите от ограниченията върху стопанската дейност на участниците на съответния пазар.

Това становище прие Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по искане на Министерство на финансите, относно предложението на Сдружение „Регионален съюз на хлебопроизводителите и сладкари - Монтана", за административно определяне на минимална защитна цена на масовия хляб.

Искането за становище е във връзка с изпълнението на една от антикризисните мерки на правителството.

Според КЗК това би ограничило или елиминирало една от основната форми на конкуренция - ценовата, което би довело до ограничаване на свободната стопанска инициатива на участниците на пазара и значително засягане на интересите на потребителите.

Резултатът от определянето на минимален праг на крайната потребителска цена на масовия хляб би бил подобен на резултата, който се наблюдава вследствие на забранено споразумение между предприятия за определяне на цените на този продукт.

Правото на конкуренция се противопоставя категорично срещу всяко изкуствено фиксиране на цени, което не е в резултат от естествения пазарен механизъм на търсене и предлагане. Според КЗК, това неминуемо води до ограничаването на конкуренцията между предприятията, до намаляване благосъстоянието на потребителите, а оттам и до значително засягане на интересите на цялото общество.

Въвеждането на единна минимална цена на хляба е излишно, тъй като ценовата регулация не би могла, сама по себе си, да гарантира постигането на определените цели.

Според КЗК проблемите в сивия сектор могат да бъдат решени единствено чрез ефективно упражняване на данъчен и социално-осигурителен контрол, а не чрез ограничаване на ценовата конкуренция между хлебопроизводителите.