Никой човек днес не знае защо на първи април е прието да се лъже. Все пак върти се един анекдот, според който Анри IV, прочут фустогонец и крал на Франция от XVI век, назначил любовна среща на една 16 - годишна хубавица, името й е останало скрито за историята. В еротично облекло крал Анри се заизкачвал по стълбите към любовното гнездо, където определил той срещата, но виж ти, вместо низ от удоволствия на уреченото място го очаквала законната му съпруга в добавка към целия френски двор. Посрещнали го с думите: "Ваше Величество, добре дошли на бала на глупците!" Било първи април. 

Трудно може да се определи толкова важна за икономическите процеси и толкова често пренебрегвана тема като изпращането на достоверни или заблуждаващи икономически сигнали. Студентът по икономика е приучаван към двете кръстосващи се криви на търсенето и предлагането в точката назована "равновесна цена", но рядко му се обяснява, че заклинаието "при равни други условия" означава чисто и просто изискването човек да бъде еднопластов, какъвто той рядко е. Кой докоснал се до пазара човек не знае, че благото "при равни други условия" винаги се търси по най-ниската възможно цена, а за да получиш тази възможно най-ниска цена, твърдиш (лъжеш), че търсиш при още по-ниска от първата?

Малко по-обиграните търговци могат сами да създават търсене: например да демонстрират (включително чрез реклама), че усърдно се търсят тъкмо тези продукти, каквито самите търговци предлагат и така искат да вдигнат цената им. В тази връзка показателен, макар и с противоположна посока, е примерът с печалбата от 130 милиона евро само в рамките на ден, когато добре организирани "хитреци" лансираха в няколко британски медии информацията, че най-големият ипотечен кредитор на Острова е закъсал. Заради съвпадението по време на "партенката" с наистина сериозната новина за падането на американската банка Bear Stearns, нервите на пазара бяха изключително обтегнати. Акциите на солидната  компания HBОS се сринаха с 17%, хитрите спекуланти незабавно изкупиха акциите по ниската цена и се зарадваха на възстановяването на доверието. Направо е невероятно, че толкова проста схема проработи на пазар с такива богати традиции като британският. 

Всъщност трябва само да погледнем към началото на човешката писана история, за да видим що за птица е културният герой.  Най-ярък пример ни дава прочутият търговец и пътешественик Одисей: хитрецът, който не се ограничава с черно-бели постъпки, а откровено послъгва, за да постига целите си. А когато се налага - дори краде, лицемерничи с боговете и царете и използва помощта на влюбчиви жени, за да надделее над противника си. Знаем как дяволът чете Евангелието, та съответно дори в Библията могат да се намерят ярки примери за находчиви и същевременно богобоязливи измамници: с паница леща Яков отне правото на първородство от брат си, а след това с помощта на майка си и една кожена ръкавица открадна от баща си благословението, предназначено за по-големия брат.

"Давайте Божието на Бога, а царевото - на царя", така ни учи Исус. Царевото, "кесаревото", "политическото", в себе си е двуезично. Това не трябва да се тълкува в насока, че подлостта се оневинява. Подлецът си остава подлец. Става дума за това, че живеейки в свят на хитреци, най-малкото е нужно да си хитрец и ти. Припомнете си съдбата на волтеровия Наивник и решете дали можете да си позволите неговите страдания, за да останете природно чисти.

Но да си го кажем, че в самата природа лъжата процъфтява. Ярък пример за това ни дава свойството мимикрия: преструваш се на отровен, за да не бъдеш изяден. Или пък се правиш на зелено невинно клонче, а всъщност си хищна богомолка. В светът на хората ползващите мимикрия хищници за пари много често приемат формата на богомолци. Така че - който морално не може да си позволи да бъде хищник, нека поне бъде информирана жертва. 

Но хищниците, тоест онези хитреци, които нямат скрупули да излъжат, за да се обогатят, също могат да се замислят доколко си струва да се саботира пазара. От ясно по-ясно е, че за да има пазар, трябва да има повече от един участник на пазара. Уместно е да се остави някой жив, за да може да се експлоатира по-пълноценно.

Социалната биология доказва това математически с примерите "ястреби" и "гълъби". Да предположим, че ястреби и гълъби се сблъскват индивидуално, като преди самия сблъсък не знаят дали с ястреб или с гълъб те ще си имат работа. Във въображаемия птичи свят има четири поведенски категории: ястреб който демонстрира, че е ястреб, ястреб, който се прави на гълъб, гълъб, койтъо се прави на ястреб, и гълъб - гълъб. Ефектът от срещата между гълъб и ястреб е ясна. Ако ястеб и ястреб се срещнат, и двете птици губят - както време, така и от сблъсъка на силите си. Срещата на два гълъба им носи умерена полза.

Социобиолозите са доказали (виж Егоистичният ген, Доукинс, 1976), че в подобно имагинерно птиче общество (чийто модел не е чак толкова различен от човешката формация) се задейства ефектът на махалото: ястребите бързо започват да доминират, те предават гените си на "ястреби" и в обществото има свръхчисло ястреби. Така те губят ефективност - свръхчисло гълъби, гените на ястребите отново стават доминиращи. При използваните от учените начални параметри, стабилността на описания модел се постига при съотношение 5 / 12 за гълъбите и 7 / 12 за ястребите. 

Заключението на учените е, че посредством споразумение за казване на истината, обществото на хората може да спечели повече и това е еволюционно - стабилна стратегия. Обаче понякога краткосрочните премии са толкова големи, че индивидът нарушава споразуменията си.

Какво представляват еволюционно - стабилните стратегии? Според Доукинс това е стратегия (стратегията не е съзнателно изработена), която ако бъде възприета от всички членове на дадена популация, не може да бъде надмината по ефективност от нито една друга алтернативна стратегия. Оттук следва, че най-добрата стратегия за индивида е да прави това, което е свойствено за мнозинството (за щастие постоянно стават сериозни промени в обкръжаващата среда и еволюционно - стабилните стратегии се променят).

В популацията съставена от ястреби и гълъби, има само една еволюционно - стабилна стратегия: на прикрития ястреб. В началото на всяка среща той се държи като гълъб, но ако противникът му се окаже ястреб, незабавно му отвръща. Поведението му зависи от това на противника. В природата - установяват социобиолозите, най-често се среща популационна смес от скрити ястреби, прикриващи се гълъби и откровени гълъби. Неприкритият ястреб най-често ще остане гладен. Забележете -  лъжата (откровената) не е еволюционно - стабилна стратегия.