Големият шеф, председателят на „Дойче Пост" Клаус Цумвинкел бе направил всичко както си му е реда, но бе забравил малката подробност, че ако живееш в цивилизована държава, в този живот не можеш да избегнеш от две неща, едното от които е плащането на данъци. След като шпионин срещу €5 млн. предостави на Германия неопровержими доказателства за укриване на данъци в Лихтенщайн, държавата - лилипут в Алпите влезе едва ли не за пръв път в големите икономически новини.

Обаче липсата на медийно внимание около банковата система на Лихтенщайн по-рано не се дължеше на пренебрежимо малък размер, а по-скоро на многостранните разклонения от корена на банковата тайна. Така вчера (4 март) се разбра, че след началото на аферата Цумвинкел в средата на февруари, вложителите в лихтенщайнската банка LGT са изтеглили спестявания в размер нето € 63,5 милиона, което според шефа на банката принц Макс било „фъстъци", даже по-малко от промил. През 2007 г. печалбата на банката е 161 млн. евро, а ново вложените пари са достигнали 7 милиарда евро.

Според последна информация на Deutsche Welle, тайнственият шпионин, продал информацията на германските служби, е бил служител в доверителния фонд на LGT, откраднал през 2002 година информация за близо 1400 клиента. По време представянето на баланса, управляващият LGT принц е изтъкнал, че Лихтенщайн не подтиква към укриване на данъци, нито пък е данъчен оазис, а „един широко диверсифициран" икономически регион с индустрията като главен икономически мотор.

Едновременно с това принц Макс доста рязко казва, че предаването на данните за клиентите му на данъчните служби на ФРГ било „нелегално" и такова в никакъв случай нямало да се осъществи. LGT управлява имущество на клиенти в размер на 65 милиарда евро, повечето от клиентите са от Германия, Австрия и Швейцария, има и азиатци, а освен това и отдел за институционални клиенти.

Странно е банков директор, пък бил той и принц, да говори за „незаконните" желания на страната Голиат, особено при толкова явна информация за злоупотреби на държавно равнище. Но нека само се обърнем към по-големия брат на принц Макс, кронпринцът Алоиз, за да чуем още по-смели думи. 39 годишният Алоиз в края на февруари обвини Германия, че с желанието си за разкриване на банковата тайна за вложителите в Лихтенщайн, е подела кампания срещу малката страна. Големите страни си мислели, че живеят в ера, в която мощта значи право.

Намеквайки за практиката на нацистите от миналия век, кронпринцът изстреля, че Германия е практикувала трафик с откраднати вещи и „все още" не знае как да се отнася с приятелски настроените държави. В Германия очевидно поставяли фискалните интереси над властта на закона и въобще, ако във ФРГ имало директна демокрация с по-добри данъчни закони, гражданите нямало да бягат от плащането на данъци.

Кронпринцът Алоиз е тиха и съзерцателна натура, посочват от Financial Times. Роден е на 11 юни 1968 г. и освен че е живял в замък, детството му не е било с нищо по-особено. Завършва гимназия в Лихтенщайн, след това една година е в Кралската военна академия във Великобритания във взвод с мъже от Оман, Ямайка, Малайзия и Саудитска Арабия, оттам излиза с чин лейтенант. След това постъпва в университета в Залцбург и пет години по-късно получава магистърска степен по право. Жени се за София, дукеса на Бавария, между 1993 и 1996 работи в Лондон за одиторската къща Arthur Andersen. Тогава е родено и първото от четирите му деца.

След Лондон, принц Алоиз се връща в Лихтенщайн и осем години изучава особеностите на управлението на семейното (националното) богатство. Бащата Ханс - Адамс II, сега на 63 години, си извоюва преди време на референдум повече конституционна власт, след което през 2004 година я предаде на сина си Алоиз, подготвяйки го за държавно управление.

Ето как приемат в Лихтенщайн възраженията на принц Алоиз срещу германските укори, че малките са държава - мошеник. „Това, което той каза, е сензационно". „Всички чувстваме това, което той каза, и то трябваше да бъде казано". „Виждам баща му (принц Ханс - Адам II) много по-често, защото той идва да си купува пури от мен" - твърди продавач в магазин за тютюневи изделия. „Доколкото съм виждал принца, бих казал, че е тих и интелигентен и може би това бе неговият начин да каже на хората: Аз съм готов да управлявам".

Лихтенщайн си избира парламент, само че княжеството с площ 160 кв.км. и население 35 000 души е също така дом на династията Лихтенщайн, чиито корени датират още от XII век. Вадуц е обявен за столица през 1712. Династията Лихтенщайн се радва на облагите на анахронични закони и разполага с имущество от €4 милиарда. Князът на Лихтенщайн може да разпусне правителството и назначава съдиите, като днес не спира да влиза в нови бизнес начинания, свързани с недвижимите имоти и с една от най-важните държавни фирми, семейната банка LGT Bank.

Според бивш премиер на Лихтенщайн, кроткият нрав на кронпринца бил нещо добро за страната, но също така и за помислите на баща му, действащият монарх, който обичал властта. Ханс- Адамс имал страст към политиката и конфликтите и с обещанието да „внедри" сина си Алоиз убедил населението на страната да гласува на референдума в негова полза.

Вместо да разглеждат нападките срещу Германия като знак за зрялост, за мнозина думите на принц Алоиз са белег на продължаваща зависимост на сина от бащата, който е сложил своите идеи в устата на Алоиз. Силните изказвания няма да помогнат в отношенията с Берлин, а е и възможно Алоиз в близките години да не може да влезе в Германия, тъй като оттам покана няма да получи. Нападките няма да бъдат от помощ и на опитите на Лихтенщайн за влизане в Шегнеската зона, което ще премахне граничния контрол.