"Любимец 15 подлуди БСП", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Неочакваният любимецът номер 15 Момчил Неков подлуди БСП. 27-годишният политолог има над 31 000 преференциални гласа и се класира първи за Брюксел, призна "Позитано" вчера. Въпреки очакванията, Неков не се раздели с евродепутатското кресло. И паникьоса БСП.
Ако Сергей Станишев не се откаже, както обеща преди изборите, петата в листата Достена Лаверн, със сигурност гори. Под въпрос за самолета към Брюксел за 15 минути се оказа и Петър Курумбашев. По обяд се появи информацията, че и осмият в листата Александър Симов е събрал 27 000 преференции. Станала е грешка, вотът е за Станишев, успокои страстите "Позитано". Днес ЦИК ще каже кои червени евродепутати заминават.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Собственикът на мини "Бобов дол" получи бонус след "правилното" гласуване" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Държавата проявява странна толерантност към фирма, която не плаща социалните осигуровки и придобивки на работниците си. Надзорният съвет на Националния осигурителен институт /НОИ/ вчера е дал съгласие за разсрочване за поне 7 години на многомилионните дългове на "Въгледобив Бобов дол" ООД, което е част от империята на бизнесмена Христо Ковачки. Решението идва ден след изборите, в които БСП се провали в цялата страна с малки изключения и едно от тях е тъкмо Бобов дол. Това е фирмата, за която репортажи на Нова телевизия показаха откровена агитация и купуване на гласове, както и унизителни гледки на миньори, които се бият за килограм месо във ведомствения магазин.

Засега не е ясно за каква сума са просрочените осигуровки. Според агенция "Фокус" става дума за 41 млн. лв., но от НОИ отказаха да потвърдят цифрата.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Chevron се изтегля от България", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Американският петролен гигант Chevron се изтегля от България. Новината първо беше разпространена в блога на енергийния експерт и бивш посланик в Москва Илиян Василев, а "Капитал Daily" я потвърди чрез два свои независими източници.
Решението на групата не е абсолютно неочаквано, тъй като през последните години Chevron не упражнява дейност в България. През лятото на 2011 г. компанията получи петгодишно разрешително за търсене и проучване на шистов газ в Североизточна България. Впоследствие парламентът наложи мораториум върху така наречения фракинг - технологията на хидравлично напукване, чрез което се проучва и добива газ от шисти. С наложената забрана кабинетът оттегли решението си, с което даваше право на американската компания да проучва залежите. От Chevron тогава обявиха, че ще продължат да работят "в тясно сътрудничество с правителството на Република България". В крайна сметка над две години по-късно компанията реши да се изтегли от страната. Явно разочарована от "партньорството" с българските управляващи.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Шефът на миньорския синдикат: Мината Бобов дол е пред фалит", пише в. „24 часа"
Председателят на синдикалната миньорска федерация към КТ "Подкрепа" Владимир Топалов, отрече категорично в мини "Бобовдол" да са купувани гласове от страна на работодателя. Синдикалистът подчерта, че подписката, която се събира е за удължаване на срока за пенсионирането на миньорите, който изтича тази година, съобщи БНР.
"Не знам как са купувани гласовете, защото от онова, което беше изнесено излиза едва ли не, че им са давани пари - по 50 лева, пък това не е така. Искам ясно да заявя, че миньорите са гласували за всички политически партии", каза Топалов.
"Това, което беше казано за подписката там, не е вярно, тъй като подписката я събираме ние, още преди да започнат изборите. Имаме си решение, в което искаме удължаване на сроковете на Кодекса за социалното осигуряване по параграф четвърти, тъй като изтичат и не е вярно, че ние сме правили подписки и сме ги записвали едва ли не за изборите. Това не е вярно, тъй като подписката върви във всички мини в страната. Ние ще продължиме да настояваме за удължаването на срока, независимо от това какво се случва, защото това удължаване и промяната в закона зависи от парламента", добави още той.
Прочети още от в. „24 часа"

"51% от малките фирми не теглят кредити" е заглавиe от в. "Труд"
1% от малките фирми у нас не ползват никакво банково финансиране. Предпазливостта на компаниите се запазва вече втора поредна година, сочи годишната анкета на финансовия портал "Моите пари" за нагласата на малките фирми към кредитите.
Сред фирмите, които все пак разчитат на банките за бизнеса си, има лек ръст на тези, които са изтеглили инвестиционен заем. Такъв продукт ползват 19% от тях.
"Ползването на този вид кредити е най-показателно за това дали икономиката се раздвижва или не", посочи шефът на "Моите пари" Деян Василев.
Прочети още от в. "Труд"

"Плащаме топлата вода на 12 равни вноски" четем на първа страница във в. "Монитор"
От неделя влизат в сила промените в начина, по който вече ще се смята топлата вода, а от зимата - и парното. Те са заложени в измененията в Наредбата за топлоснабдяването, които ще действат от 1 юли.
Така, независимо колко топла вода консумираме през отделните месеци, в следващите 12 месеца ще плащаме еднаква сума за нея. Според промените в наредбата равната сметка за топлата вода ще се смята като 1/12 от общата енергия на имота за топла вода за миналия сезон.
Друга съществена промяна е изчислението на прогнозния дял за парното. Новата формула стъпва на средната консумация на всеки абонат. След като направят изравняването за миналата зима, топлинните счетоводители ще сметнат каква е била средната консумация на всеки клиент за всеки зимен ден с парно. Това средно количество ще се умножава по броя на дните с отопление през идната зима и ще се коригира с температурен коефициент.
Една от най-революционните промени в наредбата обаче е, че всеки вход ще може сам да избира какъв да е процентът на сградната инсталация, която се плаща от живеещите в него.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Среща на върха за ремонт на кабинета", пише в. "Стандарт"
Броени часове остават до първия ремонт на кабинета, твърдят от централите на БСП и ДПС. Шестима от 16 министри може да се разделят с креслата си, научи "Стандарт". Очаква се управляващите да спасят кабинета от вота на недоверие за енергетиката, внесен от ГЕРБ. Но да заявят промени в правителството и програмата му още при отчета за една година власт. Сценариите за изход от сложната ситуация властта обмисля вече два дни. Редът на първото заседание на парламента на практика бе предначертан от управляващите и опозицията още преди евроизборите. Несъстоялият се вот на недоверие на ГЕРБ за енергетиката депутатите ще трябва да разгледат днес, защото в петък го отложиха. Отчетът на кабинета пък бе планиран от седмици. Според източници на "Стандарт" правителството ще остане на власт поне до зимата. Цената за това обаче ще е основен ремонт на кабинета. Шестима са министрите, с които се очаква да се раздели Пламен Орешарски. Имената им може би ще станат ясни в четвъртък, когато премиерът ще се завърне в страната. Днес той е на аудиенция при папата в Рим. Визитата бе планувана преди доста време и нямаше как да се отмени въпреки политическата обстановка в страната след изборите.
Идеята е в днешния ден да се представят мотивите за вота на недоверие, а краят на дебатите да бъде утре. Заедно с тях обаче се очаква и отчетът на премиера за работата на министрите му за една година. Драфтът вече е готов, но се преработва до последно, за да се посочат ясно силните и слабите страни на кабинета.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Компании със силни политически връзки ще строят "Южен поток" в България", пише в. "Капитал Daily"
Няма да кажем цената, тъй като е търговска тайна; няма да кажем кои компании са се конкурирали; цената на газа ще е по-ниска, но ще зависи от пазара; България ще получава гарантирано дивидент още от 2019 г., но все още транзитният договор, от който ще зависи това, не е подписан...

Това бяха част от неотговорените въпроси, след като "Южен поток България" най-накрая обяви победителя за строежа на българския участък - консорциумът "Стройтрансгаз". Дружеството, в което акционери с равни дялове са Българският енергиен холдинг и "Газпром", всъщност не произведе новина, тъй като за победата на руската фирма руските медии писаха още през септември миналата година (т.е. два месеца преди обявяването на първия търг), а преди три месеца "Капитал Daily" писа, че току-що сформирания консорциум между руската фирма и пет български компании е избран за строител. Най-видната компания сред българските подизпълнители е "Промишлено строителство холдинг" (собственост на "Водстрой 98") и е свързвана с неуспелия кандидат за шеф на ДАНС - Делян Пеевски. Стойността на поръчката е около 3.5 млрд. евро, като българските подизпълнители ще поемат между 20 и 30% от нея.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"БГ туризмът с 4% ръст всяка година", четем във в. "Монитор"
През всяка следваща година до 2020-а България ще има устойчив ръст на туризма от над 4% според прогнозите на Световната организация по туризъм към ООН. Това е два пъти над средния очакван ръст на туризма в Европа. В близките години се очаква за Европа той да е 2,7%, а за Азия 3,5 ¬ 4%.
Очаква се през 2020 година България да бъде посетена от над 9 милиона чуждестранни посетители, без транзитно преминаващите. Само десет години по-късно - през 2030 година, се очакват над 12 милиона чужди туристи, като за периода до 2020 година
туризмът може да генерира до 18% от БВП на България. В момента той вече е 13,6% от БВП на страната, преди една година е бил 12,5%. Това е записано в доклад на икономическия министър Драгомир Стойнев към стратегията за туризма у нас.
За да се реализира тази цел, е необходимо да бъдат разработени специални туристически продукти, подходящи за възрастовата категория над 65 години, като комбинация между специализирани видове туризъм - балнео-, културен, еко¬ и селски туризъм. В същото време националната реклама трябва да бъде приоритетно насочена към този сегмент туристи с акцент върху възможностите, които страната ни предлага за оздравителен туризъм, медикъл СПА, таласотерапевтични центрове и предоставяне на възможности за възползване от лечебните свойства на минералните ни води, лечебна кал и луга.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Защо БСП се представи по-зле от очакваното на евровота", пише в. "Сега"
Ще се опитам да дам някои отговори на въпроса защо социалистическата партия загуби евроизборите. Без увод и без заключение.

Първо, защото заради коалиционна култура и солидарност не можа да обясни казуса "Делян Пеевски". Възникването му не бе по желание на БСП, но тя пое всичките негативи от него. Само БСП ги пое.

Когато се видя, че заедно с ДПС не ни стига глас за съставяне на правителство, трябваше да отидем на избори и тогава партията щеше да има и по-голям резултат. Уплахът от това, че коалиционният ни партньор можеше да се извърти и да състави правителство с ГЕРБ, надделя. И тук сбъркахме!
Прочети още от в. "Сега"

"Задочен спор за изборните прогнози. Андрей Райчев: Виновни сме, сринахме се. Огнян Минчев: Провал за пиар социологията" пише в. „Труд"
Какво се случи на евровота в неделя, какви са политическите последици от изборните резултати? Потърсихме отговори на тези въпроси от двама анализатори - социолога Андрей Райчев и политолога Огнян Минчев.
Сред резултатите в неделя обаче е и провалът на социологическите агенции. По този въпрос г-н Минчев си позволи лични квалификации срещу Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, от които редакцията на "Труд" категорично се разграничава. Въпреки това публикуваме мнението му, защото то е представително за надигналото се обществено негодувание срещу работата на определени социологически агенции. Предложихме на Андрей Райчев да отговори на обвиненията на Огнян Минчев, но той заяви, че отказва да участва в спор под нивото му.
Прочети още от в. „Труд"

„Защо социолозите не познаха?", пише в. „24 часа"
В приложената таблица социологическите агенции са подредени според разликата между реалните проценти и техните прогнози. На тези избори имаше като цяло най-големите отклонения при познаването на резултатите. Защо?
На първо място, всяка социологическа агенция трябва да се издържа. В малка страна като България най-лесният начин е обвързаност и спонсориране от по-големи политически партии. Поради това на практика всяка една агенция получава финансиране от определена политическа сила, а често и от още някоя, която не противостои на основния спонсор. При тези избори обективността беше още повече изместена от политически поръчки. Това се виждаше и от непрестанните разминавания между проучванията на самите агенции.
На второ място, за пръв път на тези европейски избори в България ромите масово бяха задействани да гласуват. Определено над 90% от тях гласуват чрез платен вот. За сравнение - вижте колко по-малко от ромите гласуваха на предходните избори за Европейски парламент.
Прочети още от статията на в. „24 часа"