„Майчинските се топят”, „Къпем шейхове”, „България ще емитира дълг и в чужбина”, „Стигаме до морето с 40 минути по-бързо”

„Майчинските се топят" е водещото заглавие на „Труд"
С 22 лв. е намаляло средното месечно обезщетение за майчинство. Това се вижда от справка, която "Труд" получи от Националния осигурителен институт. През януари 2012 г. сумата е била 391 лв., а година по-рано - 413 лв.

Сметката показва, че през първия месец на тази година за периода на т.нар. скъпо платено майчинство, който е първата година след раждането на детето, жените са получавали средно по 13 лв. на ден, за да гледат децата си.

Основната причина за неусетното намаляване на обезщетението е, че през последните 2 години ГЕРБ на два пъти увеличи периода, от който се изчислява неговият размер. До края на 2010 г. сумата беше 90% от дохода за последните 12 месеца. От 2011 г. периодът беше удължен на 18 месеца, а от началото на 2012 г. - на 24 месеца. Целта на удължаването беше да се предотвратят случаите, при които жените започват да се осигуряват върху по-висок доход, след като разберат, че са бременни. При въвеждането на промените управляващите обясняваха, че майките, които не са злоупотребявали, няма да бъдат ощетени.

Най-потърпевши от поправките обаче са жените, започнали да работят преди по-малко от 2 години. При тях обезщетението за недостигащите месеци се пресмята върху минималната заплата (270 лв.), което значително намалява сумата.
Още от статията на „Труд"

„Къпем шейхове", четем от първата страница на „Стандарт"
София ще предложи на шейховете от Катар най-прочутите си минерални бани. Кметът Йорданка Фандъкова ще търси инвеститори по време на визитата на премиера Бойко Борисов в емирството. Идеята е част от Централна баня и старата баня в Банкя да се превърнат в модерни СПА центрове, обясни Фандъкова. Изворите ще бъдат предложени на концесия.

В Доха Борисов ще открие български щанд в центъра за международни изложби. Така страната ни ще бъде единствената европейска държава на изложението. Ще се представим с нашите сирена, кашкавали и колбаси от телешко месо, съобщи за "Стандарт" земеделският министър Найденов.

Освен него за Катар ще летят министрите Цветан Цветанов, Николай Младенов, Трайчо Трайков, Лиляна Павлова и Ивайло Московски. Обсъжда се към тях да се присъедини и Аню Ангелов.
Още по темата от „Стандарт"

„България ще емитира дълг и в чужбина", прогнозира от първата си страница „Капитал Daily"
България ще финансира изплащането на външния си дълг догодина с три отделни източника. Вицепремиерът Симеон Дянков заяви в парламента, че това ще са емисия държавни ценни книжа на вътрешния пазар, нова международна емисия и приходи от приватизационни сделки. Преди месец Дянков предлагаше нужните 1.6 млрд. лв. за плащане на падежиращите догодина глобални облигации да се набавят приоритетно от вътрешния пазар.

Тогава, както и сега министърът разчита през борсата да се продаде миноритарен дял от Българския енергиен холдинг, откъдето по оценки на ресорния министър Трайчо Трайков се чакат около 1 млрд. лв. Идеята за емисия в чужбина обаче е заявена за пръв път толкова категорично. Тя среща подкрепа сред мнозина анализатори, защото така няма да се изтегли прекалено много финансов ресурс от местните финансови институции и ще останат средства в банките за кредитиране.

300 млн. евро от външни пазари

"Моята философия е, че трябва да има различни източници, които да диверсифицират риска. Не само като начин на финансиране, но и като срочност на дълга. Затова мислим за емитирането на дълг на вътрешния пазар, който да е по-краткосрочен - например 3-годишни ДЦК. Смятаме да излезем и на външния пазар, но емисията ще е по-дълга - например 5- или 7-годишна. В този диапазон спредовете за България са и най-изгодни.

Така ще можем да намалим и лихвите по сегашните ни еврооблигации, които са 8.25%. Така бъдещите финансови министри ще са по-спокойни, защото плащанията ще са разпределени във времето", твърди министърът в интервю за "Капитал". Повечето анализатори, които "Капитал Daily" потърси за коментар преди дни, са на мнение, че ако България емитира книжа на стойност до 1 млрд. евро със срочност 5 години, може да постигне лихва под 5%. За облигации със срочност 7 или 10 години пък доходността ще е между 5 и 6%. И в двата случая лихвите действително биха били доста под 8.25%, колкото са по облигациите в долари с падеж 2015 г. Емисията, която ще се погаси догодина, е с лихва 7.5%.

Според Дянков България ще се нуждае от 200 - 300 млн. евро от чуждите пазари. "Ако се прави външна емисия, тя може да е отворена - да се обяви, че ще е до 600 млн. евро, но да се наберат само половината сега, а останалата част да бъде преотворена за следващото голямо плащане по дълга през 2015 г.", допълни вицепремиерът. Между 15 и 20% от участието на държавата в Българския енергиен холдинг пък ще могат да бъдат продадени. Така според финансовия министър ще се постигне баланс между източниците за финансиране на операцията по дълга и всеки от тях ще осигури около една трета от нужния ресурс.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Редовното плащане на заплати става все по-голям проблем", предупреждава от първата си страница „Сега"
Редовното изплащане на заплати се превръща във все по-голям проблем за фирмите, показват данните на инспекцията по труда. Нарушенията в областта на заплащането на труда нарастват от 24 875 през 2010 г. до 31 518 през 2011 г. През 2011 г. изплатените след намеса на трудовите инспектори забавени възнаграждения са над 70.6 млн. лв., докато през 2010 г. те бяха малко над 47.2 млн. лв.

Заради постоянни сигнали от ощетени работници се наложи през 2009 г. инспекцията да стартира специална кампания за контрол над плащането на възнагражденията. Оттогава до момента са разплатени над 159 млн. лв. и всяка година сумата расте. Колко точно са забавените възнаграждения данни няма, тъй като заради липсата на възможност за намиране на работа хората са готови с месеци да работят без заплащане и без да се оплакват с надеждата, че все пак някога ще си получат парите.

"От данните е видно, че предприятията изпитват все по-големи затруднения да изплащат трудовите възнаграждения на работещите, и го правят едва след намесата на контролните органи", обясняват от инспекцията. Веднъж забавили възнаграждения, фирмите влизат в "черен списък" и подлежат на непрестанен контрол. Постоянно обаче се появяват нови работодатели, дължащи пари на хората си. В много случаи фирмите се възползват и от правото си да платят само 60% от възнагражденията, но не по-малко от минималната заплата. При това положение те отпадат от графата "нарушители", но остават длъжници на хората.

От бизнеса обясняват задълбочаващата се тенденция да се бавят или да не се плащат с месеци заплати с голямата междуфирмена задлъжнялост. По последните данни на БСК през 2010 г. тя е стигнала 104 млрд. лв., от които 1.9 млрд. лв. са забавени заплати. Един от виновниците за създалата се ситуация е правителството на ГЕРБ, което почти година не се разплащаше с фирмите за свършена работа. Така дългът на държавата официално стигна 800 млн. лв. в края на 2009 г. През 2010 и 2011 г. започнаха разплащания, но по схема, по която фирмите трябваше да направят 7% отстъпка на държавата, вместо тя да ги възмезди заради забавянето. По последните данни за третото тримесечие на 2011 г. дългът към бизнеса на правителството е 254 млн. лв., а на общините - 202 млн. лв.
Още от статията на „Сега"

„Стигаме до морето с 40 минути по-бързо" е едно от водещите заглавия на „24 часа"
С 40 минути ще се съкрати пътят до морето по магистрала "Тракия" от юли тази година, изчисли пред "24 часа" шефът на пътната агенция Лазар Лазаров. Изчисленията му се базират на съкращаването на пътя с 35 километра и възможността за движение с по-висока скорост.

Така с толкова ще намалее времето за пътуване от София до Бургас, ако се шофира с максимално разрешената скорост на магистралата - 130 км/ч.

Плановете са до края на юни да бъдат готови напълно два участъка и част от третата отсечка по трасето между Стара Загора и Карнобат.

Ще бъдат построени три участъка - 31,8 км между Стара Загора и Нова Загора, 35,7 км от Нова Загора до Ямбол и 18 км от Ямбол до Карнобат (до Петолъчката при Сливен).

Така в началото на юли ще бъдат пуснати още 85,5 км от магистрала "Тракия".

Над 70% от първите две отсечки са изградени, съобщи пътната агенция, която наблюдава стриктно графиците и етапите на изпълнение. Те ще бъдат напълно завършени според сроковете в проектите.

13 от общо 16-те етапа на трасето на лот 2 - Стара Загора - Нова Загора, са завършени. Изпълнител е "Обединение магистрала Трейс", а договорът е за 137,868 млн. лв. с ДДС.

Изкопните работи са напълно приключили. Пътната настилка се работи - основата от несортиран трошен камък е 72% направена, след това има циментова стабилизация. По 60% от трасето е положен и асфалтът.

Изпълнител на лот 3 е гръцката "Актор", а договорът е за близо 134 млн. лв. 72% от работата вече са свършени. Върху около 90 на сто от трасето са положени основата и циментовата стабилизация, половината е покрито с асфалт. Почти готови са и инженерните мрежи, които се реконструират.

Два месеца по-рано ще приключи строителството на тази отсечка, стана ясно в началото на годината, когато премиерът Бойко Борисов и министър Лиляна Павлова направиха проверка на строителните работи. Гръцките изпълнители се ангажираха за това. 250 работници, от които 90% българи, работят по строителството.
Още от статията на „24 часа"

"Банки продават замразени хотели с до 50% загуба", информира от първата си страница „Класа"
Банките у нас продават замразени ваканционни проекти с до 50 на сто по-ниска цена от първоначалната. Това съобщи Теофил Петров, изпълнителен директор на инвестиционната компания GreenLife. Финансовите институции, които по времето на икономическия бум са кредитирали много хотелски проекти и част от тях са били замразени в началото на кризата, са склонни да отпишат голяма част от дълга, като продадат проекта, за да не загубят всички вложени средства. Петров обясни, че от средата на 2010 г. трезорите се е наложило да се обърнат към успешни инвеститори за завършване на цялостната визия на ваканционния комплекс или пък им предлагат дофинансиране. Според него в следващите години повече обекти ще бъдат завършени и само няколко процента от сградите ще се наложи да бъдат съборени изцяло.

Мнението му съвпада с това на повечето експерти в бранша, които очакват в следващите три до пет години замразените хотелски проекти да бъдат изкупени, макар и на голяма загуба. Продажбата на този тип имоти не е просто реализация на недвижим имот, а продажба на бизнес активи. Грешките, натрупани през годините в този сегмент, доведоха до неговото разрастване и увеличен обем на предлагане. Реализирането им при настоящите условия е доста трудно, като възможности могат да се търсят в различни посоки - драстично намаляване на офертните цени, промяна на предназначението, а защо не и разрушаване и разчистване на терена, коментира пред „Класа" Младен Митов, мениджър "Пазарни проучвания и анализи" в "Явлена". Ивайло Кръстев от „Имоти Доверие" също смята, че голямата част от незавършените хотели ще бъдат изкупени във времето на цени под тяхната себестойност. „Друга част от тях вероятно ще бъдат преустроени в по-подходящи обекти - домове за възрастни хора, санаториуми или други подобни. Решаването на проблема с недостроените хотели изисква относително продължителен период от време - минимум още 3 до 5 години", посочи експертът.

Според Полина Стойкова, оперативен директор на Bulgarian Properties, основните проблеми на курортните комплекси както на морето, така и в планината са свързани с цялостното презастрояване и недоброто планиране по време на кредитния бум и заради загубата на доверие към имотния и строителния ни сектор заради незавършени и проблемни проекти. От „Адрес" пък обясниха пред „Класа", че се реализират имоти на ниски нива и евентуално тези, които бъдат достроени, ще активизират пазара.
Още от статията на „Класа"

„Юруш на ремонтите", съобщава „Труд"
От няколко дни всички българи получават "неприятни" писма по пощата, приканващи ги да си платят местните данъци и такси. Предстои да видим как с нашите пари новите кметове и общински съвети ще променят градовете и селата, в които живеем. Кореспондентите на "Труд" попитаха местните власти за какво ще харчат своите бюджети.

Основен приоритет за всички кметове остават уличните ремонти. Докато софиянци са на море, трафикът по основния бул. "Цариградско шосе" ще бъде затруднен заради ремонт на четирите му моста - от август до октомври.

Кметицата Йорданка Фандъкова ще вложи над 600 млн. лв. в ново строителство и ремонти и се зарича да изгради поне три от дълго чаканите естакади, за които слушаме от години. В програмата за строителство е включено разширението на бул. "Александър Малинов" от бул. "Цариградско шосе" до ул. "Ана Ахматова". Срокът за работа там е юли - септември. Тази година се очаква да започне и изграждането на два важни за трафика на града пробива - при бул. "Д-р Петър Дертлиев" и бул. "Царица Йоанна" в ж. к. "Люлин". За пълнене на дупки са предвидени пак около 27 млн. лв.

Варна разчита на кредити за изграждането на заложените по-големи инфраструктурни проекти. Още в края на миналата година бе обсъдена идеята да бъде взет заем от 10 млн. лв. от фонда за местно самоуправление ФЛАГ. Общинският съвет вече даде своето одобрение. С 3,6 млн. лв. ще бъде довършен първият етап на започналата реконструкция от улица "Ген. Колев" през "Чаталджа", ул. "Царевец" до улица "Хр. Смирненски".

13,5 млн. лв. са заложени в строителната програма на община Пловдив за тази година. Над 1,7 млн.лв. ще отидат за окончателното завършване на Градския дом на културата "Борис Христов", чийто ремонт започна по времето на кмета д-р Иван Чомаков (СДС) - 1999 г. Останалите средства ще бъдат вложени в преасфалтиране на пет основни булеварда.

Това са "Шести септември", "Цар Борис Трети Обединител", "Христо Ботев", "Васил Априлов" и "Александър Стамболийски" и на подходите към "Асеновградско шосе" и "Скобелева майка". Предвидени са пари за нова настилка на "Главната" от Джумая джамия до Пешеходния мост на Марица. Рекордните 3 838 000 лв. са заделени в бюджета на община Пловдив за проектирането на 30 големи инфраструктурни проекта. Сред тях е и нов мост над река Марица.

Продължава политиката за цялостна реконструкция на улиците в Бургас. След ключовите "Христо Ботев", "Цар Симеон", надлеза "Владимир Павлов" и ул. "Генерал Гурко" кметството продължава работа с основен ремонт на още няколко основни за движението улици. Заложени са средства за проектиране и разширение и на ул. "Крайезерна".
Още от статията на „Труд"

"Парното погва абонатите за 600 млн. лв. дългове" е едно от заглавията на първа страница на „Монитор"
Близо 600 млн. лв. си търсят от клиенти топлофикациите в страната. Основната част от тях са за парно и се падат на битовите абонати. Това става ясно от справка за вземанията на топлофикационните дружества, с която „Монитор" разполага.

Първенец по борчове, които има да си събира, е софийската топлофикация. Тя обслужва над 80% от всички българи с централно парно. От справката става ясно, че „Топлофикация София" е завършила миналата година с несъбрани вземания от клиентите си на обща стойност от 525 млн. лв. От тях над 335 млн. лв. са борчовете за парно, като 280 млн. лв. се дължат от битовите абонати, 42 млн. лв. - от фирмите и 13,4 млн. лв. - от ведомствата. Година по-рано борчовете на битовите абонати са били 257 млн. лв., на фирмите - 35 млн. лв., а на ведомствата - 12,4 млн. лв.

В същото време от справката става ясно, че за 2011 г. в София са фактурирани 389 млн. лв. за парно, а са събрани 316 млн. лв. Това означава, че като цяло големите борчове за парно на абонатите са над двегодишни.

В същото време впечатление прави, че топлофикацията в София доста напредва със събирането на старите борчове през съда. Само в рамките на една година присъдените й вземания за топлинна енергия са скочили с 30 млн. лв. до общо 143 млн. лв. в края на 2011 г. Впечатление прави още, че топлофикацията има да си събира борчове и от дяловото разпределение. В края на 2010 г. те са били 5,4 млн. лв., а в края на миналата са били малко над 6 млн. лв.

Вземанията на останалите топлофикации са несъизмерими с тези на софийската, но и те са за десетки милиони. Топлофицираните пловдивчани например дължат 10,2 млн. лв. Тази сума е натрупана доста назад в годините, преди в дружеството да влезе частният собственик в лицето на ЕВН.
Още от статията на „Монитор"

"Изчезна фирмен архив, не могат да изчислят пенсии", разкрива „24 часа"
За пореден път съдът е заличил фирма, без да изиска от нея документ, че разплащателните й ведомости са предадени в НОИ, каквото е законовото изискване от 2005 г., съобщи за "24 часа" Евгения Петрова, шеф на осигурителния архив в Националния осигурителен институт. Става дума за "Пивоварна - София". Това значи, че ако не бъдат намерени документите, хората няма да могат да вземат пенсии в адекватен на възнаграждението им размер. Дори да представят трудовите си книжки, с тях ще могат да докажат право на пенсия, но не й съответната сума, обясни Петрова. За случая е алармиран омбудсманът и сега НОИ стартира процедура по издирването на книжата.

Преди време в подобна ситуация изпаднаха стотици бивши служители на "Вторични суровини". След мащабно издирване документите й бяха открити в склад в Разград и до 1-2 месеца ще бъдат обработени в НОИ, каза Петрова.

Предстои приемането на документите на "Кремиковци" със 70 000 архивни дела, на мини "МАРБАС" - с 50 000.

За 5 г. в архива на НОИ са събрани документите на 22 хил. ликвидирани предприятия. 30% от тях вече са архивирани електронно, което позволява издаване на съответното УП за пенсия онлайн за период от 1980 до 1997 г.

За да улесни хората при събирането на документи за пенсия, НОИ е изготвил списък с променените имена на ликвидираните компании във времето. Следващата стъпка е да се направи регистър с правоприемниците на фирмите, каза Петрова.
Още от статията на „24 часа"

„1/3 от бензиностанциите могат да затворят на 1 април", предупреждава „Сега"
1300 бензиностанции са на път да затворят, защото все още нямат електронна система за връзка с Националната агенция за приходите (НАП), на която да подава информация за количеството на продадените горива в реално време. От затваряне са заплашени и 120 000 търговци, които все още не са свързали касовите си апарати с НАП. Срокът за двете неща изтича на 31 март. Това показват последните данни на НАП.

В началото на годината около 3000 бензиностанции бяха задължени да осигурят дистанционна връзка с информационната система на приходната агенция. Заради неизпълнение на изискването 269 обекта бяха запечатани или сами спряха да работят. Освен това бензиностанциите трябва да подават и данни за точното количество на продадените горива. Това изискване доведе до сериозно недоволство сред представителите на малките и средни бензиностанции, макар изискването за монтиране на уредите да е от юни 2011 г. Още през януари търговците поискаха отсрочка, тъй като това ще доведе до големи разходи, но финансовият министър Симеон Дянков отсече, че промяна в сроковете няма да има.

Според търговците високата цена от 20 хил. лв. на един уред ще доведе до затваряне на част от бензиностанциите. Председателят на гражданското сдружение "Малки и средни бензиностанции" Ивайло Николов обясни, че тази сума е проблем най-вече за обектите в селата и малките населени места, където оборотите на ден са минимални.
Още от статията на „Сега"

„Фермери и търговци станаха милионери", съобщава „Стандарт"
70% от хората с най-високи доходи от миналата година са еднолични търговци или фермери. 28 души от Топ 40 на обявилите най-големи доходи изкарват милионите си като еднолични търговци или земеделски производители. Това сочат данните на Националната агенция за приходи от подадените досега годишни данъчни декларации за доходите на физическите лица. Крайният срок за подаване на формулярите тази година е 2 май.

Челната осмица в класацията Топ 40 се държи изцяло от еднолични търговци или земеделски производители. Техният общ доход само за година е над 47 млн. лв., като всеки от тях е изкарал над 4,5 млн. лв. А човекът, обявил най-високи доходи досега, е търговец от Бургас и е изкарал 11,7 млн. лв. само за миналата година.

28-те еднолични търговци и фермери в Топ 40 на най-богатите са обявили доходи в общ размер от над 101 млн. лв. Това прави над 72% от доходите на всички заможни българи, попаднали във временната класацията Топ 40, чийто общ размер е 140 млн. лв. Оказва се, че упоритата работа и развиването на собствен бизнес може да те изстреля сред най-богатите, а не животът от получаване на наеми на реституирани имоти. В групата на Топ 40 има само четирима души, които са обявили някакви доходи от наеми за 2011 г., като получените суми са доста малки. Най-високият обявен доход от наеми е 24 000 лв. за година.
Още от статията на „Стандарт"

„36% от българите притеснени за работното си място", обобщава „Класа" социологическо проучване
Малко над една трета от заетите българи са на мнение, че съществува риск от това да загубят работата си. Данните са от последното социологическо проучване на ББСС „Галъп интернешънъл", проведено по поръчка на вестник „Класа".

Икономическата криза продължава да притеснява работещите българи. Според данни от друго проучване, които публикувахме през януари тази година, около една пета от заетите у нас очакват в близко бъдеще съкращения във фирмите и учрежденията, в които работят. Други 16% пък очакват намаляване на работните заплати на местоработата си.

Най-висока степен на обществено притеснение от загуба на работното място в последните пет години измерихме в началото на икономическата криза - през 2009 г. над 40% от работещите споделяха притеснения, че може да останат безработни.

Оттогава насам, въпреки че икономическата криза продължава да се отразява негативно на бизнеса, обществените нагласи по отношение на рисковете за работното място, изглежда, започват да се поуспокояват - от 2010 до 2011 г. делът на притеснените за работата си е спаднал с 5 процентни пункта.

Тази година не отчитаме спад в дела на загрижените за работното си място - те са 36% - на практика същото, както и в края на 2010 г. Въпреки това отчитаме ръст на уверените, че работата им е сигурна, за сметка на колебаещите се. Днес 41% от работещите българи са относително спокойни за работното си място. Този дял е с около 6 процентни пункта над измереното в навечерието на 2011 г.

Служителите в частни фирми като цяло са по-притеснени от евентуално съкращение от служителите в държавния сектор - само една трета от трудещите се в частни фирми са относително спокойни за работното си място в сравнение с 45% в държавните предприятия.

Другият показател за степента на загриженост на населението от проблемите на бизнеса и пазара на труда са очакванията за колко време съкратен работник/ служител би могъл да си намери нова работа. Данните по този индикатор са в тенденция на влошаване. 60% от запитаните са на мнение, че ако се случи така, че да останат без работа, намирането на нов работодател ще отнеме доста време. Делът на очакващите дълъг период на търсене на работа и безработица е с около 3 процентни пункта по-висок спрямо измереното в края на 2010 година.
Още от статията на „Класа"

"Бившият соцлагер се връща в морските ни курорти", разкрива „Монитор"
До края на годината най-голям ръст на чуждите туристи по родните курорти очакваме освен от Германия, Русия и Великобритания и от съседните страни. Това прогнозира Благой Рагин - председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).

По думите му през последните сезони лидер по нарастване на туристите е Румъния. Тя вече е заедно с Германия, Русия и Великобритания в топ 4 на държавите с най-много почиващи в България, уточни той.

Повече летовници очакваме по Българското Черноморие и от бившите соцдържави от Централна Европа - Полша, Чехия, Словакия и Унгария", каза още браншовикът. „Българските хотелиери се надяват и на ръст на гостите от скандинавските страни", добави той.

По думите на Рагин надеждата на родния туристически бизнес е и от останалите съседни страни през тази година да дойдат повече гости. Той очаква с уреждането на някои визови проблеми между ЕС и Турция повече граждани от тази балканска страна да идват в българските курорти. В последните години турците проявиха голям интерес към някои от зимните ни курорти - Пампорово, Чепеларе и Боровец, както и за разглеждане на културни забележителности у нас.

Засега България няма големи шансове да привлече повече платежоспособни туристи от Китай и Япония, защото групите от тези дестинации обикновено кацат на големите летища в Западна Европа. Заедно с другите балкански страни сме разработили съвместни проекти и маршрути, с които да привлечем повече пътуващи от Далечния изток, добави Рагин.

По думите на шефа на БХРА най-платежоспособните туристи у нас си остават руснаците. Те засега са без конкуренция, просто манталитетът им да харчат е доста по-различен от останалите чужденци, идващи на почивка в България, добави браншовикът.
Още от статията на „Монитор"