Месец преди да се навърши една година от кончината на великия американски икономист Милтън Фридман, решихме да започнем поредица от статии, свързани с един от най-известните му трудове „Свободен да избираш". Правим това не само в чест на дългогодишния труд на Фридман, но и за да запознаем по-широк кръг читатели с актуалните и днес теории за свободния пазар, парите и капиталистическото общество.

Всяка седмица ще публикуваме кратка извадка на две глави от книгата „Свободен да избираш", като последната 10-та ще излезе на 16 ноември, денят в който си отиде най-известният монетарист на всички времена. Милтън Фридман почина на 94 годишна възраст в Сан Франциско, САЩ.

Фридман беше и си остава един от най-известните монетаристи в историята. Всъщност за повечето хора, той е единственият монетарист, за който са чували (ако изобщо знаят какво е монетаризъм*). Милтън Фридман печели Нобелова награда за икономика през 1976 г.

Той е роден през 1912 г. в Ню Йорк и от малък започва да се интересува от механизмите на пазара. След завършване на образованието си първо работи в Колумбийския университет, а след това за правителствена агенция към министерство на финансите. В крайна сметка през 1943 г. той приема професорско място в Чикагския университет, където през следващите 30 години работи усилено и подготвя десетки велики американски икономисти.

Милтън Фридман е много повече от заслужил икономист. Той вярва почти религиозно в силата и правотата на пазара, което е водещо във всичките му трудове и книги писани през неговия живот. В началото на 80-те години на миналия век, Фридман дори прави телевизионна поредица наречена по името на книгата „Свободен да избираш", която цели да направи теориите му по-достъпни за обикновения човек.

Фридман има и своите критици, които почти винаги успява да убеди в правотата на теориите си. Интересен момент от живота на Милтън Фридман, е когато правителството на Маргарет Тачър през 1979 г. поема икономически курс на база монетаристките идеи в трудовете му.

*Монетаризъм- икономическа школа, чиито представители изучават парите и ефектите им върху свободния пазар.

Глава I - Силата на пазара

Милтън Фридман през целия си живот говори за свободния пазар и икономическата политика градена на негова база. В условията на пазарна икономика и либерализирани пазари, всяка икономическа единица може да създава какъвто иска нов бизнес, да търгува с когото пожелае, да купува една стока и после да я продава с печалба. В истински свободната пазарна икономика, правителството по никакъв начин не се намесва в работата на хората и бизнеса.

Отделният субект може свободно да заема пазарни ниши и да ги експлоатира с цел максимална печалба, от която той и само той да се възползва. Разбира се и само той поема негативните последици от евентуален фалит на бизнеса. На свободния пазар, производителите на стоки и услуги получават точен сигнал за нуждата от тяхна продукция и работят по възможно най-ефективен начин.

Силите на свободна конкуренция карат фирмите да произвеждат и предлагат на пазара продукция с високо качество, произведена по най-ефективния възможен начин. Това се прави с цел задържането на пазарни позиции и оптимизиране на разходите и печалбата. Тъй като във всеки един момент на пазара може да се появи стока заместител, производителите и търговците са изключително внимателни и отворени към предпочитанията на клиента.

Всички ресурси нужни на производството се използват целесъобразно, а собственикът се стреми към по-пълно и ефективно разходване. Ако това не се получи, цената на продукцията се покачва, а от там се вдига и продажната цена на стоката. В крайна сметка, ако бизнесът не е внимателен, произведеният продукт може да се превърне в непродаваем артикул, заради липсата на конкурентоспособност.

Свободните пазари насърчават екипната работа на различни по специализация и образование хора. Както Фридман казва в книгата: „Дори производството на нещо толкова елементарни като един молив изисква усилията на стотици хора". Производството на този молив се нуждае от много на брой суровини и материали като боя, графит, дърво, лепило, гума и други, които се набавят от различни предприятия.

Високо ефективно производство с бързи връзки между отделните икономически единици никога не може да бъде постигнато с държавно управление. Човешките и икономически свободи са неразделно свързани в едно цяло. Трудно е да поставиш човек в изолация на икономическа свобода и да очакваш от него ефективност на работа. Така, свободната пазарна система не само подпомага икономическия прогрес, но и се грижи за индивидуалното развитие и благосъстояние на всеки от нас.