Русия възнамерява да построи на Луната постоянно действаща автоматична база в периода 2016 - 2020 години, казал е ръководителят на „Роскосмос" Анатолий Перминов в интервю за „Известия". Според Перминов, Русия остава лидер в световната космонавтика.

Перминов обяснява, че преди реализацията на станцията ще се работи по програма за луноход от ново поколение, сроковете при него са дадени между 2012-2015.  

А в периода 2010-2015 година ще се провеждат изпитания на блокове лунни и марсиански междупланетни комплекси, където ще се работи по въпроси от енергетиката, робототехниката, радиационната безопасност и осигуряване на жизнената дейност.

Пилотираните междупланетни програми остават в далечна перспектива - след 2035 година. Официалната информация стига дотук.

Според сведенията на свободен достъп, Русия работи върху проекта за лунна база засега само на ниво концепция. Още не е пристъпено към предварително проектиране, пише „Взгляд". Най-далеч е стигнал проектът за луноход от ново поколение, с което се занимава „НПО имени Лавочкина".

Проектът е наречен „Карат". Разработващият екип разчита тяхната самодвижеща се микроплатформа да стане в перспектива универсален планетоход - разузнавач, пригоден за обследване не само на Луната.

Новият „Карат" е предвиден да бъде в употреба минимум една година, вероятно доста повече. В рамките на годината машината трябва да проучва повърхността на Луната, да събере образци минерали, да предаде до Земята изображения, а след това в края на мисията си да достави до борда на ракетата, която ще го върне на Земята, събраните лунни минерали.

Засега „Карат" се движи само по територията на института, но през тази година ще бъде тестван в „полеви лунни условия" на един от полигоните.

Вторият и третият етап от лунната програма включват създаване на платформа за меко кацане, усъвършенстван луноход - транспортьор, който ще се ползва при строителството, разгръщането и увеличаването на автоматичната лунна база.

За прилуняването се предвижда да се използват датчиците и системите, предвидени в мисията „Фобос-Грунт" за осигуряването на кацането на спътник на Марс. „Макар автоматичната лунна програма да бъде самостоятелна, натрупаните знания и техника могат да се използват в началния етап на строителството на пилотната база" - убеден е ръководителят на научния екип.

Относно проекта „Фобос-Грунт", той е утвърден през 1998 като основен междупланетен проект на Русия в близка перспектива. Макетите на летателните апарати бяха готови през 2007 г., през тази година те ще бъдат произведени, а стартът на първата мисия ще бъде даден през октомври 2010. Общото време на експедицията ще състави три години.

Твърде вероятен е въпросът, кому и за какво е потрябвало това „усвояване на Луната"? Космонавтиката струва твърде много пари, които не могат да се оправдаят само с националния престиж.

Поне едно нещо е ясно - да се строи база на Луната не се прави с цел плацдарм за изследване на Слънчевата система. „Трудно е да се намери по-скъп начин да се отиде до Марс от лунната стартова площадка", твърди Лу Фридман от американското планетно дружество. За подобна цел на Луната не само трябва да се създаде съответната инфраструктура, а и всичко да се достави от Земята. „Използването на Луната трябва да се ограничи до отделни полети и специални задачи".

Руснаците са се съобразили с това мнение. Но изглежда, че специална задача на космическия спътник на Земята те виждат. Става дума за хелий - 3, най-лекият от изотопите на хелия. На Земята веществото е в ограничени количества, но се счита, че на Луната е възможно да има големи залежи на този газ под формата на кондензат.

Счита се, че този изотоп може да стане идеалното гориво за термоядрената енергетика, която ще даде на човечеството неограничен и достатъчно чист източник на енергия. Въпросът е да се създаде промишлен образец на термоядрения реактор (според учени подобни реактори ще се създадат след 15 - 20 години), който не ползва електричество от външен източник, а може да се самоподхранва. В такъв случай промишленото усвояване на Луната придобива голям практически смисъл.