„Finantial Times" предаде вчера, че ръководството на НАТО е разпратило доклад на своите 26 държави-членки, в който предупреждава, че Русия възнамерява да изгради газов картел по подобие на ОПЕК, с който да въздейства върху европейската политика.

Секретното изследване на икономически експерти на НАТО предполага, че Русия ще създаде газов картел, който ще включва Алжир, Катар, Либия, страните от Централна Азия и може би Иран.

Русия щяла да използва енергийната политика за постигане на политически цели, по-специално в отношенията със съседни държави като Грузия и Украйна.

В понеделник вечерта Дмитрий Песков, първи заместник-говорител на Кремъл, заяви, че няма никакви основания да се подозира Русия в такива планове. „Мисля, че авторите на тази идея просто не могат да разберат тезата за енергийната сигурност".

„Нашата най-важна теза е за взаимната зависимост между производители и потребители. Само ненормален човек може да мисли, че Русия ще притиска Европа чрез газта, защото зависим в равна степен от европейските си клиенти."

Макар че няма еднозначно мнение дали руснаците искат да изградят енергиен картел, докладът демонстрира нарастващото напрежение между Западна Европа и Москва по отношение на енергийните въпроси, посочва FT.

Русия осигурява 24% от природния газ на Европа. Норвегия продава 13%, а Алжир подхранва Испания и Италия и регистрира 10% от вноса на газ в Стария континент.

Миналата седмица Международната Енергийна Агенция предупреди за „възможността основните износители на газ да координират инвестиционните и производствени планове с цел да се избегне излишният капацитет и да поддържат цените на газта високи".

Вчера външните министри на ЕС не успяха да се споразумеят за обща линия на политика за руската енергия. Полша продължава да изисква по-твърд подход във взаимоотношенията с Москва.

През миналия месец Хавиер Солана, шефът на външната политика на ЕС, съобщи за енергийно споразумение на Русия с Алжир, според което Алжир спира да продава мажоритарни дялове в газови проекти на чуждестранни инвеститори.

„Свидетели сме на някаква форма на взаимен ангажимент между Русия и Алжир за ограничаване на инвестициите" - казва анализатор. „Москва затегна хватката чрез Газпром, а Алжир току-що промени Закона за въглеводородите, давайки на алжирската Sonatrach 51% от всеки проект, вместо предишните 30%".

Големите износители на газ Норвегия, Катар и Нигерия не показват интерес към картелно образуване. Газта се търгува много по-различно от нефта и се нуждае от дългосрочни контракти, които укротяват цената. Докато цените в Русия са регулирани и поддържани ниски, Газпром няма друг вариант, освен да продава газта си в Европа и за силова политика чрез газта надали може да става дума.