Те са много, те са силни и много амбицирани да започнат да определят световния ред. Те са БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Само икономическата им мощ обаче не е достатъчна. Трябва още.

Силно желание за независимост от Запада - с това ще запомним петата среща на върха на БРИКС, провела се тази седмица в Дърбан. Според петте страни, първата крачка към тази независимост е взетото решение за създаване на Обединена банка за развитие. Банката щяла да финансира главно инфраструктурни проекти и да бъде директна конкуренция на Световната банка, която през последните десетилетия доминираше в тази област. БРИКС обаче не успяха да се уговорят нито за седалището на банката, нито за финансирането й. Така че вероятно ще мине време докато този план се реализира.

Повече успех участниците в Дърбан имаха с основаването на свой орган, който да тласне напред икономическото сътрудничество и партньорството в групата. Нарекоха този нов орган Икономически съвет и подредиха в него 25 стола за членовете му. Повдигнат беше и въпросът за създаването на общ валутен съюз, но на този етап проектът няма никакви шансове.

Сключени бяха множество двустранни и многостранни търговски споразумения и обсъдено положението в Сирия. Би било обаче преувеличено да говорим за сериозен дебат, защото знаем колко различни са позициите на петте от БРИКС по този въпрос - Русия и Китай са нещо като съюзници на Сирия, за разлика от Индия, Бразилия и Южна Африка. Тъй че няма защо да се чудим, че в декларацията им не се казва нищо повече от това, че трайното решение на сирийския проблем може да бъде постигнато само посредством диалог. Като цяло сред експертите се усеща разочарование от тази среща на върха.

По-скоро "Клуб на различните"!

Страните от БРИКС биват наричани и "Клубът на еднаквите". Разликите между тях обаче са всъщност повече от приликите. Така например Индия, Бразилия и Южна Африка са демократични страни, докато Китай, а и Русия - авторитарни. Т.е. говорим за две различни ценностни системи. Тук се вписват и вече споменатите различия по отношение на Сирия, както и фактът, че Индия иска постоянно място в Съвета за сигурност на ООН - нещо, което Китай е решен да предотврати. Погледнато икономически пък, Бразилия и Русия са много по-силно зависими от износа на суровини, Китай расте най-вече покрай износа на стоки, докато икономиката на Индия бележи ръст главно благодарение на вътрешния пазар.

Всъщност единствените два показателя, по които тези пет страни си приличат напълно, са растящите им икономики и желанието им за нов световен ред.

Само един ръст не стига

Апропо - нов световен ред. Това желание е особено ясно формулирано от Москва. В стратегически документ на Кремъл се казва, че световните властови центрове ще се разместят в полза на икономическите гиганти от БРИКС. Това обаче е по-скоро символика. Защото само икономическата сила на тези страни не е достатъчна, за да промени световния ред. Те би трябвало например да заемат позиции и по някои сериозни външнополитически въпроси, да се включат активно в решаването им.

Така че засега новият световен ред сякаш се отлага. Вярно, че в тези пет страни живее почти половината световно население и че в тях се произвежда една четвърт от световния брутен вътрешен продукт. Но истината е, че в икономическо, а и в политическо отношение, най-голямо влияние все още имат Европейският съюз и САЩ, както и Япония.

Всички, които се надяват, че БРИКС ще се превърнат в алтернатива на доминирания от Запада днешен свят, нека не забравят огромната бедност сред населението им. А и още: високата престъпност в Бразилия, авторитарния режим в Китай, потъпкването на демокрацията и свободата в Русия, както и нестабилността и обратния апартейд в Южна Африка.

По интернет-форумите често се шири наивност по темата, но на този етап хората със здрав разум не биха искали тези страни да определят световния ред.