Означава ли по-доброто образование по-малък риск за бедност? Според изследователя на проблемите на бедността професор Кристоф Бутервеге, публикувал следния материал в Spiegel, нищо не гарантира на младежа, че старанието в училище или доброто професионално обучение ще му осигурят работа. Макар политиците да ни карат да мислим тъкмо така.

Бедността носи със себе си изключително много проблеми - от здравословно естество, трудности в наемането на жилище, пречки пред получаването на образование, най-засегнати разбира се са сферите култура и свободно време. Не по-малко са средствата за борба с бедността - минимална работна заплата и други законови механизми срещу „гладните заплати", данъчни облекчения (всъщност те действат повече сред хората от средната класа), споменава се и за защитата посредством повече образование.

Някои коментатори са склонни да извеждат бедността именно от недостатъчното образование на засегнатия, или пък от дефицита на социализация, а може би и дефицита на култура. Тези аргументи служат на материално осигурените слоеве от населението, за да могат с чиста съвест да укоряват бедните за техния провал. Само добродушните по природа хора се досещат да успокоят бедняка с пословицата: „Парите не правят човека щастлив".

Говори се за „образователна бедност" с такъв тон, сякаш едно добро образование в училище или подходящо професионално обучение може да гарантира на младежа, че няма да остане без работа.

Наистина, недостигът на образование действително пречи на младите хора да си намерят мястото на преситения трудов пазар. Също така бедните семейства често не могат да осигурят на децата си образованието.

Обратният ефект обаче е много по-незначителен. Лоша или липсваща диплома намалява шансовете на трудовия пазар, само че ако някой има капитал или богати родители, липсата на диплома изведнъж се оказва не толкова важен фактор.

Обществената рецепта „повече образование - по-малък риск от бедност" е достойна за съмнение. Ако всички деца получеха повече възможности за образование (от което сме твърде далеч), те щяха да се конкурират още по-остро за по-малкото качествени работни места - но не и с по-добри шансове да ги заемат. В крайна сметка ще имаме повече таксиметрови шофьори с диплома, но бедността няма да е по-рядка.

По-доброто образование повишава конкурентната способност на трудовия пазар на един младеж, но не може да реши проблемите на безработицата като обществен феномен или детската бедност.

Колкото повече стават културните и образователни програми за децата от „проблемни семейства", толкова по-малко могат те да се справят с проблема на бедността. Понякога се твърди, че бедните са „тъпи" - но ако си умен, няма да станеш автоматично богат. Хората, които се трудят с ръцете си и печелят само толкова, че да изхранят семействата си, не са задължително недообразовани хора.

Липсващо или некачествено образование може да провокира бедност и да я циментира в течение на целия човешки живот. Само че то не е причината за незадоволените материални нужди. Образованието е просто едно средство с ограничено въздействие върху детската бедност, тъй като смекчава възникналия чрез социалната дискриминация дефицит на участие сред младите хора. Само че то не може да предотврати някой да остане материално беден.

Без съмнение образованието, възпитанието и културата са достойни насоки за формиране личността на ощетените от обществото деца, така че те - противно на неолибералния дух на времето - не трябва да се приватизират, а да продължат да се издържат от обществото и да продължат да се разширяват.  

И все пак образованието не е чудодейно оръжие в борбата с бедността сред децата, макар и все по-често да се представя за такова. Училищните такси, транспортните разходи и парите за книги и учебници плашат децата от ощетените семейства да посещават по-висока училищна степен или университет.

Не само политически погрешно, но и напълно цинично е да се подвиква на бедните „Учете!", а на децата, както и на възрастните, да не се подхвърля нито една допълнителна стотинка за образование.