Индонезия ще напусне Организацията на страните износители на петрол в края на тази година, заяви днес енергийният министър на страната.

„Ние потребяваме все повече петрол", заяви Пурномо Юсгианторо, министър на енергетиката и минералните ресурси. „В бъдеще, ако продуктивността ни отново придобие статус на нетен петролен износител, ние винаги можем да се върнем в ОПЕК."

Още през април анализатори предупреждаваха, че Индонезия може да стане нетен вносител на петрол през тази година, ако правителството не успее да спре спада в местното производство на петрол, което спомага за рекордното увеличаване на цените на горивата.

Това положение определено поставяше под въпрос продължаването на членството в ОПЕК особено сега, когато картелът се разширява. Преди малко повече от година Ангола, вторият по големина производител на суров петрол в Африка се присъедини към организацията, а през ноември, неин член стана и Еквадор. В момента ОПЕК се опитва да привлече още страни, като Бразилия например.

Индонезия източва нефт от глобалните пазари, вече няколко месеца. А бързият икономически растеж не дава необходимата глътка въздух на добивната индустрия.

Още в началото на май правителството на единствената членка на ОПЕК от Азия, заяви, че обмисля дали да не се изтегли от картела.

В Индонезия производството на петрол официално се урежда от квотите на ОПЕК. Старата квота беше 1.399 милиона барела дневно, но страните от картела промениха квотите през септември, за да отразят действителното производство и за Индонезия сложиха летвата на 865 000 барела дневно.

Производство суров петрол в азиатската страна постоянно намалява през последните години, поради изчерпването на кладенци, липсата на инвестиции, както и липсата на нови големи петролни находища. 

Индонезия изпитва затруднения с изпълняването на квотата още от началото на миналата година, когато добивът и достигна капацитета на сондите. 

Индонезия е произвеждала 977 000 барела дневно нефт и газов кондензат през април, според данните на  министерството на енергетиката. От тях 859 000 барела са били суров петрол, а 118 000 барела газов кондензат. Границата от 1 млн. барела дневно беше критична за статута на сраната. 

Индонезия вероятно ще остане нетен вносител на петрол, а заради спада в производството ще е принудена да се обърне към други източници на енергия. Страната има огромни резерви от природен газ и въглища, но не може пълноценно да се възползва от тях, поради липсата на инвестиции и лошата инфраструктура. 

Въпреки огромното богатство на страната, която е 15-а по БВП в света (по паритет на покупателна способност), правителството е изправено пред трудни решения за своите енергийни и икономически политики, най-вече заради скока на цената на петрола в световен мащаб. 

Разходите за гориво в Индонезия са силно субсидирани, чрез директно държавно подпомагане на местния енергиен монополист Пертамина и повишаването им може да има тежки социални последствия тъй като голяма част от жителите в четвъртата по брой на населението страна в света преживяват с по-малко от два долара на ден. Но при пазарна цена на петрола от и над $120 за барел, субсидиите за горивата ще прибавят повече от $20 милиарда в бюджетния дефицит на страната. А следващата година е изборна и президентът Сусило Бамбанг Юдойоно ще бъде изправен пред тежкия избор между загуба на гласоподаватели и икономическа стабилност. 

Индонезийската нефтена промишленост е една от най-старите в света. Нефтено находище за търговски цели  е открито в северната част на о-в Суматра още през 1883-та година от холандска компания. Доказаните петролни запаси на страната възлизат на над 5.14 милиарда барела, а вероятните резерви на допълнително 5.79 милиарда барела. Страната се присъединява към ОПЕК две години след основаването на организацията през 1962 г.