"Орешарски черпи със 148 милиона", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Премиерът Пламен Орешарски развърза кесията навръх 100-те дни на кабинета. 148 милиона лева ще бъдат раздадени на девет министерства за непредвидени харчове. Още 11,5 милиона ще получат тютюнджиите, а с 3,5 млн. ще бъдат зарадвани производителите на плодове и зеленчуци. Допълнителните суми ще бъдат извадени от фонда за непредвидени и неотложни разходи. Орешарски е най-щедър към социалното министерство, което ще получи 40 млн. лв. Те ще отидат за хора с увреждания и децата в приемни семейства. Министерството на отбраната пък ще получи 30 млн., а с 5 по-малко ще вземе МВР. Ведомството на Цветлин Йовчев ще се разплати с доставчици на горива и дрехи. В сметката за извънредните харчове се е вредила и Академията на науките, която ще вземе 500 бона за библиотеката си.
С 25 млн. лева ще бъде увеличен бюджетът на МВР за годината. Като повод за допълнителните разходи са посочени "плащане на задължения към доставчици" на обща стойност 10 млн. лв. и "доставка на горива и вещево продоволствие" за общо 15 млн. лв. Това сочи проект на Постановление на Министерския съвет за предоставяне на допълнителни разходи и трансфери по републиканския бюджет за 2013 г.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Кабинетът иска минималната заплата да се увеличи на 340 лв. от 1 януари 2014 г." е водещo заглавиe на в. "Сега"
От 1 януари 2014 г. минималната заплата най-вероятно ще се увеличи с 30 лв. до 340 лв. Това става ясно от процеса на договаряне на минималните осигурителни прагове между синдикати и работодатели. Препоръката на социалното министерство е била партньорите да водят преговори, като се съобразяват с този размер на най-ниското възнаграждение. Договорките в 44 икономически дейности от 85 обаче са сключени при 310 лв. минимална заплата. Това означава, че промени в праговете може да се наложат и след окончателното им договаряне. Сега средният им ръст е 4.1%, но той не включва евентуалния нов ръст на минималната заплата.

От указанията излиза, че управляващите вероятно се отказват от намерението си да вдигнат два пъти най-ниското възнаграждение - от 1 октомври и от 1 януари. За октомври те се застраховаха, че ще има увеличение само ако се разберат социалните партньори, но те от години не намират допирни точки в позициите си.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"БСП и ГЕРБ пак се хванаха за "Белене"" е заглавиe от в. "Труд"
Управляващи и опозиция влязоха в нов задочен сблъсък по темата "Белене". Лидерът на БСП Сергей Станишев обяви пред Би Ти Ви, че анализът на британската компания HSBC по проекта, за който бяха платени 2,5 млн. евро, не бил обективен.
Причината била, че кабинетът на ГЕРБ подавал невярна информация към консултантите.
В края на юли съдът задължи Българския енергиен холдинг (БЕХ) да огласи анализа на британската банка, но от компанията обжалват решението.
Мотивът им е, че не са длъжни да дават подобна информация. Конкурсът беше обявен от БЕХ, а не от съдружника в проекта НЕК, за да заобиколи закона за обществените поръчки. След като бяха огласени части от него, от БСП твърдяха, че се скрива основната информация, която подкрепя изграждането на втора атомна, и че това било и заключението на британците. Но сега според Станишев подадената към HSBC информация била изкривена.
Прочети още от в. "Труд"

„Хлебопроизводители: Скоро ще купуваме хляб от Румъния", пише в. „24 часа"
Въпреки категоричния отказ на премиера Пламен Орешарски да въведе по-нисък данък върху добавената стойност (ДДС) за хляба, браншовите съюзи от сектора ще инициират преговори за въвеждане на диференцирана ставка.
Това съобщи за Farmer.bg Марияна Кукушева, председател на федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите. Още от тази седмица браншовиците ще настояват за работни срещи в министерствата на финансите, икономиката и земеделието. Ще се търси подкрепа и от депутатите.
Целта е да се намали натискът върху бранша, който работи на загуба. Кукушева припомни, че от началото на септември Румъния свали ДДС на 6%, което автоматично се е отразило върху цената на хляба.
Прочети още от в. „24 часа"

""Ромфарм" придоби дял и в "Софарма"", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Най-активният купувач през последната година - "Ромфарм компани", направи поредната си сделка за милиони. След като придоби два огромни портфейла със земеделска земя, сега малко известната група (виж карето) направи портфейлна инвестиция в най-голямата фармацевтична компания на фондова борса в София - "Софарма". Тя е изкупила дела на Любомир Павлов (бивш партньор на акционера в "Софарма" Огнян Донев в издателския бизнес) и вече притежава 13.5% от "Софарма" в сделка за 36 млн. лв.

Покупката слага началото на нова инвестиционна фаза за "Ромфарм". Последните две години тя отдели по различни оценки близо 200 млн. лв. за закупуването на земеделска земя в страната и вече е най-големият частен собственик с малко под 1 млн. дка.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Търговска война пламна на Балканите", пише в. "Сега"
Търговска война пламна на Балканите. Властите в Скопие въведоха такси за влизащи в страната косовски граждани и автомобили, след като правителството в Прищина взе решение да блокира всички македонски продукти.

От неделя вечер в Косово влезе забрана за внос на редица стоки от Македония. Това бе отговорът на Прищина на решение на правителството в Скопие, което изостри търговските отношения на Балканите още от началото на юли. Тогава Македония реши да защити местните производители на пшеница, като задължи вносителите за всеки килограм купена от страните - членки на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), пшеница, да изкупуват 3 кг пшеница от местни производители. Същата мярка бе въведена и за вноса на брашно в съотношение 1 към 4. Кулминацията в търговския конфликт обаче дойде от резкия отговор на Прищина, който на практика спря македонския внос в бившата сръбска провинция от 8 септември. В отговор от вчера властите в Скопие въведоха такса за всички граждани на Косово, които влизат в страната.
Прочети още от в. "Сега"

„Къде е следващият Lehman?", пише в. "Капитал Daily"
ет години след банкрута на американската инвестиционна банка Lehman Brothers през септември 2008 г. глобалните финанси са по-сигурно, но все още не е достатъчно, пише сп. Economist. Масираните спасителни операции на правителства и централни банки на водещите страни избегнаха втора депресия, но се провалиха в предотвратяването на дълбока рецесия, от която много силни икономики все още не са се възстановили напълно.

Пет години след бедствието е необходимо да се отговори на два големи въпроса - по-сигурни ли са глобалните финанси и задават ли се още кризи на хоризонта, пише изданието. Според него бързите отговори са "да" и "да". Глобалните финанси изглеждат по-малко уязвими след реформите в индустрията, които ги направиха по-устойчиви, както и поради факта, че Америка - страната в основата на кашата с Lehman, се освободи от голяма част от дълга и коригира много от дисбалансите в икономиката си.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"23 млн. лв. от актуализацията отиват за "Майкрософт"" пише в. „Труд"
Финансовият министър Петър Чобанов удържа на обещанието си за прозрачност и публикува пълна разбивка на допълнителните харчове, които ще се направят с парите от актуализацията на бюджета за 2013 г. На сайта на ведомството бе публикуван проект на постановление на Министерския съвет за разпределяне на средствата.
Общата сума на актуализацията беше 286 млн. лв., като с постановлението ще се разпределят към 250 млн. лв., а останалите под 40 млн. лв. ще останат в резерва.
Вместо обещаните 160 млн. лв. за разплащания с бизнеса реално с такава цел са не повече от 60-70 млн. лв., става ясно от постановлението.
Прочети още от в. „Труд"

"Печелим от депозити по 115 млн. на месец", пише в. "Стандарт"
По 115 млн. лв. на месец печелят гражданите от своите депозити в родните банки, сочат данните на БНБ. За първите седем месеца на годината депозитите на граждани са генерирали лихви на техните притежатели в размер на 804,6 млн. лв. Спестяванията на хората, съхранявани на влогове в банките, нарастват четвърта поредна година и в края на юли достигат рекордните 37,263 млрд. лв. Скоростта, с която се увеличават депозитите обаче, е много по-голяма от дохода, който носят тези влогове. Към края на юли миналата 2012 г. общата сума на влоговете на граждани достигаше 34,2 млрд. лв., или с 3 млрд. лв. по-малко спрямо юли на настоящата година. А общата сума на лихвите, генерирани от тези депозити през първите седем месеца на миналата година, е била 801,5 млн. лв. Така, въпреки че общата сума на депозитите е нараснала с малко над 3 млрд. лв. за година, разходите на банките за лихви по влоговете на граждани са се увеличили само с 4 млн. лв. Причината за това е падането на лихвите.
Прочети още от в. "Стандарт"