В свое изказване в пресконференция на тема „Десет години Валутен борд и предизвикателствата пред приемане на еврото", провела се днес, министърът на финансите Пламен Орешарски анализира близкото минало на финансовия сектор и икономиката на страната във времената на прехода и имплицитно призова за по-разумен и умерен обществен дебат относно състоянието на държавата и бъдещото й развитие.

Припомняйки годините на прехода, Орешарски в умерен дух отчете държавнически грешки и обективни исторически събития, довели до въвеждането на борда.

Като обективни обстоятелства министърът отчете ред специфики в трудностите на прехода на България, като по-голям наследен външен дълг, кризата в бивша Югославия и последвалото я ембарго и, не на последно място, едно обществено нежелание на обществеността да приеме радикални икономически реформи.

Грешки очевидно се търсят и в бързо сменящите се „правителства с неясни икономически платформи".

Министърът отчита, че България е първата страна в региона, провалила се във въвеждането на модерна монетарна политика с плаващ валутен курс, вследствие на което се стига до въвеждане на монетарна система, базирана на фиксиран валутен курс.

Орешарски, след като описва тежките последствия на провала на държавата, отбелязва позитивните тенденции след въвеждането на борда.

Финансовата стабилност е един от резултатите, върху които той набляга. За последните три години страната реализира бюджетен излишък, а данъчното бреме е между най-ниските измежду страните - членки на Общността, без това да затруднява бюджетните изпълнения.

„Размерът на чуждите инвестиции за отминалата година надхвърли 17% от БВП. Оценките на местни и външни наблюдатели за инвестиционния и бизнес климат са нарастващо позитивни." - казва той по отношение на инвестиционния климат в държавата.

Това Орешарски окачествява като резултат от „последователната благоразумна" макроикономическа политика на три български правителства.

В този контекст министърът имплицитно призовава за по-умерен и разумен обществен дебат. Той се спира на масовите искания за западноевропейски нива на заплащане на труда при по ниска производителност, както и недоволствата от едно данъчно бреме, нетипично ниско за ЕС. Пренебрегват се и обективни фактори за инфлационен натиск като нарасналото вътрешно търсене. Следвайки логиката на развитието на страната, министърът призовава към размисъл „относно пътя, по който дойдохме до тук и този, по който искаме да вървим напред". Той обаче недвусмислено намеква, че единствена възможност е да се търсят „стабилност и устойчив растеж", а не „резки скокове".

Въпреки че трябва да  отчетем принадлежността на министър Орешарски към управляващия политически елит, която би могла да резултира в известна пристрастност, речта на министъра определено не е лишена от аргументи и моменти, върху които да се размишлява.