„Откраднаха картини на Златю Бояджиев за €300 000", разкрива от първата си страница „Монитор"
Дни след годишнината от смъртта на прочутия художник Златю Бояджиев от дома на сина му Георги Бояджиев-Бояджана в пловдивското село Марково били задигнати картини за над 300 000 евро. Крадците са оставили само рамките на „Мелник -Сватба", „Църковен ритуал" и „Златю и братовчеда Златю". От таванско помещение са откраднали пакетирани в кашони други шест картини. Сред тях са портрети на семейството на великия художник и пейзажи.

Платната са безценни и нямат пазар в България. Тъй като не били за продан, не са и оценявани до момента от експерт, каза внукът на художника Златин Бояджиев. Той уточни, че наглата кражба вероятно е станала на 4 февруари. Тогава баща му бил слязъл от Марково в Пловдив. Между 31-и януари и 5-и февруари не е имало никой в къщата на Бояджана в селото. Съседите на известната фамилия също не  забелязали нищо необичайно и затова се предполага, че апашите са проникнали в дома през нощта.

Те са използвали алпинистки способ, за да влязат в добре укрепената къща. Качили са се на покрива, а оттам са слезли на терасата на третия етаж. Там са счупили стъклото на прозореца и са влезли без проблеми в дома на Бояджана. Най-голямото платно - „Мелник-Сватба", което е два на три метра, било окачено почти до входа и се виждало отвън, обясни внукът на художника.

И трите картини били изрязани умело, така че рамките им останали да висят по стените. Крадците ги навили на руло и ги изнесли като преди това са изтършували и тавана на къщата. Оттам са изчезнали останалите шест платна. Къщата на Бояджана в Марково не била оборудвана със СОТ, което улеснило апашите.
Още от статията на „Монитор"

„България е в челната тройка на ЕС по укриване на данъци", съобщава от първата си страница „Сега"
България е трета в Европейския съюз по укриване на данъци - това сочат данни, събрани от специализираните полицейски и данъчни органи на ЕС и обработени от международната мрежа за бизнес етика KRLS. По традиция Италия води черната ранглиста - там не се декларират 54.5% от подлежащите на облагане доходи и имущество. Следват Румъния с 42.4% укрити данъци и България - 39.8%.

Изнесените данни са близки до оценките, правени от български неправителствени организации, но надвишават 4 пъти оценките на официалната ни статистика.

Изненадващо гърците не са в предните редици, въпреки че съседите ни се славят като шампиони по заобикаляне на задълженията към хазната. Затова пък в челната петорка попадат Естония с 38.2% и Словакия с 35.4% доходи в сиво-черния сектор. Класацията се огласява всяка година от изданието на Асоциацията на италианските данъкоплатци "Контрибуенти". Абсолютни рекордьори по области са Неапол и Кампания, където не се плащат съответно 66 и 64%, а едва една трета от търговците издават касови бележки.

Мястото на България не е изненадващо - директорът на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов сам често казва, че у нас укриването на данъци и на имущество, включително чрез използването на подставени лица, е "национален спорт". По-интересен е процентът, цитиран от "Контрибуенти", тъй като в България точни оценки няма. Преди дни, по повод на бума на цигари с неплатени акцизи и ДДС на нашия пазар, министърът на финансите Симеон Дянков призна от трибуната на Народното събрание, че няма официални данни и сериозни проучвания за мащаба на явлението. Единственото официално число по темата е на Националния статистически институт. Според НСИ, който отскоро прави такива изчисления по обща за целия ЕС методика, само 10% от икономиката ни е "на сянка". Този процент обаче обхваща само производството на стоки и услуги, за които са спестени ДДС, акцизи, данъци върху приходите и труда, и няма отношение към криенето на данъци за имущество - например за данък сгради, такса смет и др.
Още от статията на „Сега"

„България може да загуби 120 млн. евро за селските райони", избира за заглавие на първата си страница „Дневник"
Има голям риск тази година България да загуби между 80 и 120 млн. евро от Програмата за развитие на селските райони. Това става ясно от междинната оценка за нейното изпълнение, изготвена от консултантската компания "Агротек" (Agrotec), с която "Дневник" разполага. Средствата са от бюджет 2009 на програмата, а срокът за неговото усвояване изтича в края на тази година.

Одиторите откриват фаворизирани сектори в усвояването на евросредства. По най-атрактивната мярка - модернизация на земеделски стопанства, такъв е зърнопроизводството. В същата мярка се открива и много висок процент на т.нар. безполезна подкрепа - евросредства за инвестиции, които фирмите имат ресурс и сами да направят. Този вид проекти са получили 81 млн. евро, или 33.6% от средствата при средно между 10 и 20% в другите страни членки.
Още от статията на „Дневник"

„Червена завера", четем от първа страница на „Стандарт"
Червена завера събра Сергей Станишев и Георги Първанов. След 10 години президентът за първи път стъпи на "Позитано" 20. Той бе специален гост на дискусия за 4 февруари, организирана от младежкото БСП и фондация "Институт Николай Добрев". Тя се проведе в партийното кафене, като бившият и настоящият лидер на социалистите седяха на една маса и демонстрираха подчертано приятелско отношение. Срещата не бе предварително огласена.

След края на дискусията Станишев и Първанов пиха кафе на 4 очи. Това стана само няколко месеца след като Станишев обяви, че БСП няма да е донор на президентската формация АБВ.

Първанов заяви, че винаги е бил за широко коалиционно управление. Присъстващи моментално разтълкуваха думите му като заявка за нов съюз, който ще играе срещу ГЕРБ на изборите.
Още по темата от „Стандарт"

„Парите за втора пенсия със 730 млн. лв. ръст за година", съобщава „Монитор"
Със 730 млн. лв. са се увеличили парите по сметките на осигурените за втора пенсия в рамките на една година. В резултат на това в края на миналата година нетните активи на универсалните пенсионни фондове са нараснали до 2,9 млрд. лв., или с 33% повече в сравнение с декември 2009 г. Това показват предварителните данни на Комисията за финансов надзор (КФН) за 2010 г. Според тях във фондовете за втора пенсия се осигуряват малко над 3 млн. българи, които са родени след 31 декември 1959 г. и работят на трудов договор.

За сравнение в края на 2009 г. увеличението на нетните активи (вноски плюс доходност от управлението им, минус всички такси) спрямо декември 2008 г. е било едва със 121 млн. лв. През 2008 г. пък е било отчетено нарастване на парите за втора пенсия по партидите на осигурените със 173 млн. лв.

Пак според данните на КФН през 2010 г. размерът на средната месечна вноска, която е постъпвала в универсалните фондове, е била от 37,19 лв. при 34,73 лв. година по-рано. От финансовия надзор отчитат още, че през декември 2010 г. по сметките на клиентите са натрупани средно по 955 лв. Година по-рано там е имало 742 лв.

С едва 7350 души са се увеличили клиентите на другия вид пенсионни фондове от втория стълб - професионалните. Това е логично, тъй като в тях се осигуряват работещите при тежки и вредни за здравето условия и при отпадането на тези производства техният брой ще намалява. Така в края на 2010 г. в професионалните фондове има 234 280 осигурени. Те разполагат с 517,3 млн. лв., а в сравнение с края на 2009 г. нетните активи на тези фондове са се увеличили с почти 68 млн. лв.
Още от статията на „Монитор"

„Морска изпитна комисия ще "оценява" курсистите на съпругите си", съобщава от първата си страница „Класа"
Комисия, която в голямата си част е в тежък конфликт на интереси, ще изпитва от днес във Варна желаещите да повишават морската си квалификация, показа проверка на в. "Класа" по сигнал. Поне трима от членовете й са замесени по един или друг начин в частно обучение, а същевременно подготвят изпитните въпроси и теми.

Организацията и тестовете на изпитите се определят от началника на сектор „Квалификация и регистрация на морските лица" в регионалната дирекция на ИА „Морска администрация" (ИАМА) във Варна Александър Първанов, който е и член на изпитната комисия. В същото време съпругата на Първанов е служител на фирма за подготовка на кандидати за морски сертификати. В комисията е и доц. Атанас Крушев, декан на Факултета по морски науки и екология в ТУ-Варна, за чийто часпром „Класа" вече писа. Съпругата на Крушев, Мария, е собственик и управител на „Яниапрес", която поддържа собствен морски квалификационен център. В „Яниапрес" работи и съпругата на третия член на комисията - Костадин Стойков, заместник на Александър Първанов, като по този начин се създават предпоставки за нерегламентирани споразумения и влияние върху комисията.

Както вече „Класа" писа, ИАМА, по идея на министъра на МТИТС, възнамерява да въведе онлайн телеконтрол на провежданите занятия и вътрешни изпити в курсовете със запис за архив, тест пред компютър, както и провеждане на перманентна изпитна сесия пред комисия, назначена с министерска заповед.
Още от статията на „Класа"

„Тъпа репресия" е заглавието на седмичния коментар за „Сега" на д-р по икономика Емил Хърсев
И преди съм оспорвал безсмислената репресия, която под давление от НАП съвсем скоро ще стане част от закон. Грози ни забрана да прехвърляме собствеността във фирми без разрешение на данъчните. За да разрешат прехвърлянето, те ще искат два месеца да проверят фирмата и има ли тя дългове към държавата. Темата мълком се подминава и от работодателските съюзи, и от браншовите организации на бизнеса, пък и от хората със здрав разум, които ще засегне планираната забрана. Има няколко обяснения за привидната липса на интерес.

Първото: ограничението не е толкова страшно; като продавам фирмата, все ще изчакам два месеца за данъчна проверка.

Друго: неприятно е новото ограничение, но го приветствам, нека мачкат измамниците. Третото: мен не ме засяга. Аз в моята фирма си работя и не я продавам; да мислят, които имат фирми за прехвърляне. И нито един от мисловните прийоми на преклонената главица не поставя под въпрос дали изобщо е нужно ограничение на сделките с акции и дялове. От известно време данъчните активно раздухват една медийна лакардия, разказвана като мотивация за новия репресивен режим. Няма начин да не сте чували раздумката "клошар дължи милиони". Много е атрактивна. Като обелим драматургията, остава семпла същина: Един измамник, на име Ганьо, имал фирма Интрига ООД. От нейно име сключвал сделки, стоки купувал и плащал пари, трупал дълг към хазната, въртял измами с ДДС, което точел и завличал или пък начислявал, но не плащал.

После намерил несретник, примерно Манго, дал му някой лев да се почерпи, прехвърлил му дяловете в Интрига ООД, вписал го за управител и хванал пътя. Когато стражите на фиска погнали Интрига ООД, хванали Манго, но не могли да вземат на босия опинците. Те останали с пръст в устата, Манго - с милиони дълг към хазната. За да спрат в бъдеще тези измами, бирниците искат без тяхно съгласие да не може никой да прехвърля задлъжнели фирми. Така няма да може да се изплъзне истинският виновник за неплатения дълг към държавата. Тук е мястото да видим (ако можем), че историята е бъкана с блъфове. Като начало: прехвърлянето на фирмата не променя нищо, а отговорността е лична.
Още от статията на „Сега"

„В България наказателната лихва е сред най-високите в региона", разкрива „Дневник"
В България таксата за предсрочно погасяване на жилищен ипотечен кредит се оказва сред най-високите в сравнение с нивата й в съседни страни от региона. Това показва проучване на "Дневник" на публично достъпна информация от интернет страниците на съответните кредитни институции в дадена страна.

Потърсени са данни за условията на дъщерни банки на едни и същи международни банкови групи, представени у нас и в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Проучването показа още и че информацията за лихви, такси, комисиони и прочее на интернет страниците на банките е най-достъпна за потребителя при българските кредитни институции.

У нас таксата за предсрочно погасяване за жилищен ипотечен кредит варира между 3 и 5% в зависимост от това колко години остават от срока на кредита. Например, ако се погасява през първите три години от периода му, таксата е по-висока, ако е след третата година, е по-ниска (виж таблицата). В случаите, в които клиентът погасява предсрочно със собствени средства, практиката на повечето банки е да не начисляват такава такса.

В Румъния, където пазарът е доста по-голям, нивата са значително по-ниски  - между 0% и 1% в зависимост от остатъчни срок на кредита и от това дали е фиксирана или плаваща лихвата. В Полша (най-добре представящата се икономика в ЦИЕ, единствена отбелязала растеж в кризата) клиентите на банката от същата международна група като у нас плащат значително по-ниска такса - 1.5%.
Още от статията на „Дневник"

"Крадем юпита от комшиите", разкрива „Стандарт"
Юпита от чужбина ще влеят свежа кръв в родните компании. Заради липсата на достатъчно специалисти у нас фирмите търсят експерти от странство. Сърби, руснаци, украинци, турци, молдовци или хървати са надеждата на българските работодатели от различни сектори да попълнят незаетите висококвалифицирани работни места. От 1 юни България въвежда "синята карта" - документа, с който Европейският съюз привлича мозъци отвън по подобие на "зелената карта" в САЩ и Канада. Този кетап дава много повече предимства на притежателите му в сравнение със сегашната трудова виза. За чужденците, избрали България, той може да бъде трамплин за реализация в Евросъюза. Пускането на "синята карта" ще стимулира нашите младежи да учат и да изкарват допълнителни квалификации, за да са конкурентоспособни.

Условието един чужденец от страна извън ЕС да получи "синя карта", е да има диплома за висше образование, обясни Христо Симеонов, експерт от социалното министерство. Дали е инженер, лекар, юрист или ИТ специалист - няма значение. Преди това обаче чужденецът трябва да си е намерил вече работата у нас. Работодателят му от негово име ще кандидатства за "синята карта". Преди да бъде одобрен кандидатът, службите по заетостта ще проверяват дали наистина няма подходящ българин за въпросната длъжност.

В момента се пишат процедурите, по които ще става получаването на документа. Те ще бъдат регламентирани в Закона за насърчаване на заетостта, наредбата за наемане на чужденци и правилника за прилагане на Закона за чужденците.

Работодателските организации настояват за по-лесни процедури, които да направят "синята карта" реално приложима. Например да не се налага всяка година тя да бъде продължавана. Документът да се издава не само за хора с висше образование, но и за такива специалисти, които имат поне петгодишен професионален опит, който може да бъде доказан, е друго искане на бизнеса.
Още от статията на „Стандарт" и Още по темата от „Стандарт"

„България е в Топ 3 по икономически растеж в Централна Европа", съобщава „Класа"
България влезе в Топ 3 по икономически растеж от страните в Централна Европа през 2011 г., сочи доклад на консултантска компания Deloitte. Експертите прогнозират, че страната ни ще отбележи ръст на БВП от 2,6 на сто, а първенци по икономическо възстановяване ще бъдат Полша и Словакия с 3,8 и 3,3 на сто растеж. Данните на компанията потвърждават международните очаквания, че ръстът на БВП няма да достигне прогнозирания в бюджета за тази година 3,6 на сто. Припомняме, че от рейтинговата агенция Fitch очакват икономически ръст от 2,5 на сто, а от ЕК - 2,6 на сто тази година и 3,8% през 2012 г. Според Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) БВП у нас ще нарасне с 2,4 на сто през 2011 г., а от МВФ очакват годишен растеж между 2 и 2,5%.

Въпреки че международните компании и институции са по-умерени оптимисти, преди дни от ведомството на Симеон Дянков публикуваха Програмата за реформи в следващите три години, според която икономиката на страната ще отчете драстичен скок от 5,2% през 2013 г. В дългосрочен план експертите от Deloitte също са оптимисти, но очакванията им отново са с 1% по-ниски от заложените от финансовото ведомство. От компанията прогнозират икономически растеж от 3,8% през 2012 г. и 4,2 на сто за 2013 г.

В доклада консултантската компания обръща внимание на инструментите, използвани от новите страни членки на Централна Европа за привличане на чуждестранни инвестиции. Заради липсата на финансови ресурси страните от региона са започнали да предоставят инвестиционни стимули под формата на данъчни облекчени и благоприятни разпоредби за търговия. Основната цел на програмата за стимулиране на правителството е управлението и развитието на свободна пазарна икономика.
Още от статията на „Класа"