Доверието в паричните съвети до голяма степен се определя от законовата рамка, гарантираща фиксирания валутен курс и правилото за покриване на паричната база с резервна валута. Обикновено при изграждането на законовата рамка възниква въпросът: "Кой вид парично правило - 1) гъвкаво правило с клаузи за изход при шокове в икономиката или 2) строго правило без клаузи за изход - е по-подходящ за възприемане?". В теорията се счита, че първото е по-доброто решение, но за страни, провеждали непоследователна парична политика в минали периоди, условностите и клаузите за изход биха отворили вратичка за «ловене на риба в мътна вода". За да се избегнат подобни "изходи" твърдите правила са единственото решение за възстановяване на доверието в монетарните власти, като паричният съвет е един възможен модел на такова правило, но не непременно най-добрият.

Слабите опити за финансова нестабилност на българската икономика отново възродиха екстремистките искания за "отвързване" на валутния курс позовавайки се на случилото се в Аржентина. Има ли обаче основания за подобни твърдения?

Какво показва сравнителният анализ на българската и аржентинската икономики, работещи в условията на паричен съвет?

На първо място, българската парична единица бе вързана в съотношение 1:1 първоначално за германската марка, а след това с еврото, следвайки теорията за оптималната валутна зона. Подобни бяха и основанията за Аржентина, където местната валута бе вързана в същото съотношение, но с поскъпващата американска парична единица. Счита се, че скъпата резервна валута е един от рисковете за валутните бордове, тъй като фиксираният валутен курс може да се отклони по този начин от реалния и от тези на търговските партньори. Според експерти обаче в България след 1997 г. реалният валутен курс се движи в много тесни граници с изключение на първоначалният период; Ефективният валутен курс на лева спрямо долара е на практика почти непроменен за разлика от други държави, работещи в условията на паричен съвет - в Естония обезценяването на местната валута е около 40%, а в Латвия - около 2 пъти.

Второ, от гледна точка на времевия интревал развитието на паричните съвети в двете страни също е несъизмеримо. В Аржентина паричният съвет функционира от април 1991 г., а българският - от юли 1997 г. "Преднината" от 6-7 години, която Аржентина има, показва, че развитието на валутния борд в двете държави е в различни периоди (етапи) на движение на световната икономика - в началото и края на 90-те години, които се различават в своите тенденции.

Трето, различни са мащабите на двете икономики. Аржентина е единствената голяма икономика сред държавите, приели паричния съвет. Със своите 37 млн. души население и огромна територия тя не влиза в параметрите на малка отворена икономика с фиксиран валутен курс, каквито са останалите държави, работещи в условията на валутен борд. Малката отворена икономика по-лесно се интегрира в световната търговска система и има по-големи възможности да привлече необходимите външни ресурси за финансиране на дефицита по текущата сметка. Това е популярният в монетаристката литература модел на "малка страна с открита икономика", който е построен на принципа на черната кутия, и при който важно условие се явява наличието на фиксиран курс: тъй като изправянето на диспропорциите се осъществява не за сметка на измененията на валутния курс, а чрез превода на валутни резерви от една страна в друга. България принадлежи към модела на малка страна с отворена икономика, тъй като делът на износа и вноса в БВП е висок - през някои години надхвърля 100%.

На четвърто място, икономическият растеж в България и Аржентина има различни темпове и носители. През първите 4 години Аржентина реализира ръст, надхвърлящ доста този на България, като през 1992 г. той е 10,3%, а средногодишно за периода 1991-2000 г. е 4,3%. След това се наблюдава дори отрицателен темп на растеж. Аржентина заложи на максимата, че "пътят към капитализма и стопанския растеж започва с потреблението". България през първите 4-5 години в условията на валутен борд не успя да разпали "потребителската истерия", което изигра положителна роля за родното стопанство, тъй като, ако се наоблюдаваха подобни симптоми, то зад тях не стоят никакви промени в реалния сектор и това можеше да доведе до аржентинския вариант.

Пето, аржентинският износ търпеше двойното влияние от една страна на скъпия долар, а от друга - присъствието на пряк конкурент във външната търговия, като Бразилия. Тя е страна, съизмерима по мащаби с Аржентина и работеща в условията на гъвкави валутни режими, т.е. свободна да девалвира националната си валута. Освен това външнотърговските проблеми на Аржентина са много по-дълбоки от цената на песото. За България проблемите на износа не се дължат на надценяването на лева, а са по-скоро резултат от структурните проблеми в родното стопанство и ниската му конкурентноспособност. Основните ни търговски партньори от ЕС (над половината от външнотърговския ни оборот е с държавите от еврозоната) не манипулираха валутните си курсове, подобно на Бразилия, която обезцени рязко националната си парична единица и по този начин нанесе удар върху аржентинската икономика. Като прибавим и факта, че българският капиталов пазар е неразвит и националното ни стопанство е свързано със световните капиталови потоци единствено чрез преките инвестиции, става ясно защо е невъзможно в родната икономика да се инициират кризи, предизвикани от бързото движение и преместване на капитали.

Шесто, външният дълг на Аржентина превишаваше пет пъти годишните постъпления от износа. Основният проблем на аржентинския външен дълг обаче не бе в абсолютната му сума или относителен дял спрямо БВП и експорта, както изглеждаше на пръв поглед, а в неблагоприятната му структура и ограничените постъпления от износ и други източници. В същото време българският дълг е добре структуриран и разсрочен във времето, а емитирането на нов дълг е ограничено. Някои анализатори смятат, че за България е налице и определен процес на преструктуриране на външната ни търговия - над 50% от експорта се пада на услугите, а във вноса започват да преобладават инвестиционните стоки и изделия.

Седмо, нарастващият фискален дефицит бе един от основните фактори на кризата в Аржентина, който през 2000 г. достигна 2,4% от БВП. В България след въвеждането на валутния борд бе постигнат значителен успех по отношение на поддържането на строга фискална дисциплина, ниски бюджетни дефицити и свиване на ставките на преките данъци, като едновременно с това се акцентираше на разширяването на обхвата на данъчната основа и се залагаше на приходите в хазната от косвените данъци. Значителна част от дефицита в хазната се покриваше от приходите в приватизацията. В същото време от голямо значение за краха на аржентинския паричен съвет беше фактът, че в основата на кризата стоеше натискът на местните власти (Аржентина е федерална държава), който поддържаше и подхранваше фискалните дефицити и външния дълг. Големите и доста самостоятелни провинции при липсата на строга фискална дисциплина провокираха значителните разходи извън централната власт, което е друга от основните причини за кризисното излизане на аржентинската икономика от системата на паричен съвет. В България ситуацията е по-различна, като общинските бюджети и отпусканите субсидии са минимизирани още на централно равнище и до известна степен системата на валутен борд е стигнала и до местно ниво. Ако обаче се допуснат неправомерни значителни общински разходи, това би било една от основните заплахи за борда.

Осмо, външните шокове (кризи) засегнаха, макар и косвено, доста силно аржентинската икономика - мексиканската финансова криза (1995 г.), азиатската (1997 г.) и руската (1998 г.). България по различни причини остана доста изолирана от сътресенията на финансовите пазари и успя да запази благоприятна структурата на външния си дълг, включително дори да намали дълговото бреме. Ипотечната криза през тази година също "закачи" българската икономика само с периферията си.

Девето, официалният валутен резерв и в България, и в Аржентина се запазиха на относително добро ниво според международните стандарти.

Десето, Аржентина не успя да извърши коренни пазарно ориентирани реформи, въпреки изявленията на управляващите, че ще бъде въведен неолиберален стопански модел, и въпреки че още администрацията на Карлос Менем либерализира режима за чуждестранните инвестиции, премахна ценовия и валутен контрол, експортните такси и квотите за вноса и пр. В същото време слабото взаимодействие между бизнеса и администрацията и неефективната правна система подкопаха реформиращата се аржентинска икономика. Подобни са и проблемите у нас, но в много по-мек вариант.

Единадесето, ролята на международните финансови институции за икономиките в паричен съвет е доста спорна и е обект на дискусии от страна на анализаторите. Според някои експерти, донорската помощ от страна на МВФ по-скоро нанася вреди, отколкото носи ползи, визирайки аржентинското стопанство. Доводите им се опират на т.нар. "Модел на застъпване на поколенията", като според тях финансирането временно облекчава проблемите, но с цената на увеличаване бремето на дълга в бъдеще. Достъпът до тези "лесни" кредити само засилва моралните рискове и изкривява пазарните стимули в националните стопанства. В същото време обаче не може да се отрече, особено що се касае до България, че фондът изигра силно дисциплинираща роля по отношение не само на паричната, но и на фискалната политика, за разлика от Аржентина. За България е ясно, че МВФ и Световната банка ще продължат да подкрепят системата на валутен борд, за разлика от Аржентина.

Дванадесето, България се радва на относителна политическа стабилност за разлика от Аржентина, която само за броени дни по време на кризата смени 5-6 президенти, като двама от тях останаха на власт само за по 48 часа.

Тринадесето, за разлика от Аржентина, България има ясна стратегия за излизане от паричния съвет и това е присъединяването къв Европейския валутен съюз, т.е. приемането на еврото за парична единица, обслужваща родното стопанство. Аржентина нямаше ясна стратегия за излизане от системата на валутен борд и излишната приказливост на аржентинските политици за възможната едностранна доларизация нанесоха непоправима вреда на стабилността на системата. Резултатът бе загуба на доверие на аржентинците в собствената им парична единица и шоково излизане от борда.

Този сравнителен анализ показва, че всякакви аналози с аржентинската криза за крах на системата на паричен съвет в България са по-скоро спекула, отколкото близка реалност. Кризата в Аржентина бе предизвикана от причини, голяма част от които са характерни само за местната икономика.

Но липсата на пряк аналог с Аржентина не е повод за самоуспокоение. Изводът, който следва от аржентинския крах, е, че не трябва да лежим на лаврите на финансовата стабилизация, защото родната икономика също е уязвима, ако финансовата стабилизация поддаде и стане трудно контролируема и се наруши относителното равновесие на външните баланси (търговски, платежен и пр.)

Затова всички препоръки за "плавно излизане" от системата на паричен съвет чрез въвеждането на "плаващ курс" са меко казано провокация за нови шокове за родното стопанство, подобни на тези от 1996/97 г. Ясната визия за монетарната перспектива на България - влизането в еврозоната и приемането на еврото като парична единица, могат да бъдат стабилизиращ фактор, а не да въздействат деструктивно на българската икономика. Това засега е единственият начин за плавно излизане от системата на паричен съвет.