„Първи рунд за Бойко", четем от първа страница на „Стандарт"
ГЕРБ убедително спечели първия рунд от изборите две в едно. Росен Плевнелиев отива на балотаж за президент с повече от 10% аванс срещу червения претендент Ивайло Калфин. Партията на Бойко Борисов разби опозицията в големите градове. ГЕРБ превзе от първи тур София, Бургас, Добрич  и Габрово и поведе в кметската битка за Пловдив, Варна, Стара Загора, Благоевград, Русе и Велико Търново. От предизборния щаб на управляващите обаче бяха най-горди от резултата в Кърджали, където техният кандидат Илия Илиев до 23 ч. отиваше на балотаж срещу сегашния кмет от ДПС Хасан Азис. Заради проточилите се опашки пред урните вотът бе удължен с един час до 20 часа. Да дадат гласа си, отидоха над 3 милиона българи. По-големият брой бюлетини и неуредици с адресните регистрации забавиха най-много хората в избирателните секции.
Още по темата от „Стандарт"

„Балотаж между Плевнелиев и Калфин след безпрецедентен изборен хаос", обобщава от първата си страница „Сега"
Изборите "2 в 1" бяха поставени под въпрос, след като администрацията, която трябваше да организира вота срещу 35 млн. лв., тотално се провали. Дълги опашки от желаещи да гласуват се извиваха пред избирателните секции през целия ден. На много места гласуването отнемаше повече от 1 час, поради което голяма част от желаещите се отказаха. Заради това няколко партии обмислят да искат касиране на вота.

Новият президент ще стане ясен след седмица. Според различните социологически агенции Росен Плевнелиев (ГЕРБ) води на Ивайло Калфин (БСП) с около 10%.

Социолозите предупредиха, че за първи път се сблъскват с толкова висок процент - 25-30%, на избиратели, които не желаят да повторят вота си на екзитпола. Затова е вероятно данните от преброяването на бюлетините значително да се разминават.

Според прогнозните резултати Калфин изостава с 250 000 гласа от Плевнелиев. Мненията на социолозите и политическите коментатори се разминаха дали тази разлика може да бъде стопена на втория тур. Лидерът на БСП Сергей Станишев обяви още по обяд, че на балотажа идната неделя очаква подкрепата от всички партии срещу кандидатите на ГЕРБ.

Меглена Кунева остана далеч назад с 15.6%. Много по-назад е Волен Сидеров от "Атака" - 4%, и десният Румен Христов - 2.3%.

Прогнозните резултати дадоха 51% на Йорданка Фандъкова от ГЕРБ за София, но някои социолози оспориха този резултат и смятат, че е възможен балотаж в столицата между Фандъкова и Георги Кадиев (БСП). "Аз съм на балотаж, освен ако няма грандиозни измами", заяви Кадиев. Социолозите отбелязват, че общинската листа на ГЕРБ събира доста по-малко гласове от Фандъкова - 46%.
Още от статията на „Сега"

„ГЕРБ печели още власт", обобщава изборните резултати от първата си страница „Дневник"
ГЕРБ отива на балотаж за президент срещу кандидата на БСП. От първи тур печели кметските позиции в Бургас (Димитър Николов) и София (към редакционното приключване на броя - 20:45 часа - победата на Йорданка Фандъкова обаче не беше напълно сигурна).

Управляващата партия води и в битката за големите градове. По предварителните резултати на социологическите агенции не се сбъдват прогнозите за силен протестен вот срещу партията на Борисов и тя има шансове да разшири властта си с президентската институция и да бъде водеща сила в местната власт.

В Пловдив кандидатът на ГЕРБ Иван Тотев също има преднина пред сегашния управник Славчо Атанасов (ВМРО-НИЕ). В Плевен ситуацията е същата - Димитър Стойков изпреварва Найден Зеленогорски (подкрепян от десницата).

Премиерът Бойко Борисов разчете първите проценти като "безспорен вот за нас". Агенция "Ройтерс" също видя в тях израз на нова подкрепа на българите за министър-председателя . Ако резултатите могат да се тълкуват и като победа, управляващите категорично загубиха в организацията на гласуването, което за първи път беше едновременно за държавен глава и местна власт.

Разликата между Росен Плевнелиев и съперника му за балотажа Ивайло Калфин от БСП е около 10%. Това означава, че за втория кръг управляващите ще трябва да направят по-силна и по-убедителна кампания. Трябва да се опитат да мобилизират негласувалите в неделя, да получат подкрепата от избирателите, предпочели да пуснат бюлетина за други кандидати, за да не изпадне фаворитът им в ролята на Петър Стоянов, изненадващо загубил от Георги Първанов преди 10 години. Още повече - на 30 октомври ДПС ще подкрепи претендента на левицата.
Още от статията на „Дневник"

"Бялото грозде заминава за чужбина" е водещото заглавие на секцията „Бизнес и финанси" на „Монитор"
В момента има голям интерес за изкупуването на бяло българско грозде в чужбина, съобщи за „Монитор" Бранимир Ботев, председател на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки. И през следващата година ще продължи да има глад за свежи млади бели вина. Тенденцията се очерта особено ясно в последно време и за нея алармираха и от агенцията за лозата и виното. От години се знае, че белите сортове са по-търсени, но в същото време голяма част от собствениците на земя залагаха упорито червени и се получи тази диспропорция, уточни Ботев.

Износът на бяло грозде обаче е естествен процес, защото сме част от Европейския съюз, а когато идват купувачи, които дават по-добра цена от нашата, напълно нормално е суровината да отиде там. Ситуацията може да се промени, ако се поощрява засаждането на бели сортове, според специалиста. В страната ни има възможност да бъдат засадени още 70 000 дка лозя с пари от Европейския съюз до края на сегашния програмен период. Страната ни е единствената в общността, която през 2013 година има право да засажда лозя. Освен това  разполагаме с огромен ресурс, който не е усвоен. Повече от 60 млн. евро могат да бъдат вложени в отрасъла до края на периода. Това е най-добрата от икономическа гледна точка програма, по която одобрените средства се получават на 100% авансово, вместо производителите да търсят кредити, да организират засаждането и после да чакат с години някой чиновник да им подпише за възстановяване на средствата, смятат от бранша. На практика програмата за конверсия и преструктуриране на лозята е най-добре работещата програма и до миналата година усвояемостта по нея е била около 80 на сто. Проблемът по тази програма е необходимата земя, с която трябва да кандидатства земеделският стопанин.
Още от статията на „Монитор"

"Евро: план за сбогом" е заглавието на седмичния коментар за „Сега" на д-р ик. Емил Хърсев
"Лондон. Британски лорд обяви награда от 300 000 евро за разработване на сценарий за най-безболезнена смърт на еврото, съобщи Ройтерс."

Не само заради наградата, но най-вече заради спорта трябва да се притечем на помощ на лорд Саймън (Улфсън). И защото политици и чиновници от цяла Европа се надпреварват в заклинания, че еврото нямало алтернатива, и веднъж пуснато в обращение, няма мърдане и излизане от него. Да бе. Само да ми го дадат това евро в ръчичките, веднага ще му видя сметката. Бързо и безболезнено. Ще ми трябва три пъти по-малко време, отколкото бащите на общата валута загубиха да го измислят. Ако трябва да предложа нещо добро и да го направя, може и да не свърша работа, ама щом трябва нещо да се съсипе и прецака, няма проблем.

Ние, българите, сме големи майстори в тоя занаят. Имаме уникален талант и богат опит да хванем цаката на всякакви механизми, особено финансови. Ей сега ще предложа не един, а няколко начина за евтаназия на еврото и ще оставя редакцията да ги обади на лорда и да прибере наградата. Всъщност най-лесното нещо е да изхвърлиш една валута от обращение, трябва само да измислиш нова по-лоша от нея, после лошите пари изместват по-добрите и чак се учудвам, че лорд Саймън не го знае, защото това правило не съм го измислил аз, а сънародникът му Грешъм.

Още преди няколко века. Така се и нарича - "законът на Грешъм". Достатъчно е Европейската централна банка (ЕЦБ) наред с еврото да пусне още една валута, специално за страните, които не могат да хванат мярка на бюджета си. Може да го кръсти например "неро" по името на императора, опожарил Рим, защото стойността му ще изгаря и ще чезне като дим. Първоначално едно евро ще е равно на едно неро. После ЕЦБ ще започне да купува ценни книжа от всички държави в групата ПИГИ (Португалия, Италия, Гърция, Испания), за да могат тамошните политици да пълнят бюджетите си с нови дългове.
Още от статията на „Сега"

„Заделяте по 86 лева за спокойни старини", прогнозира „Стандарт"
Всеки би се радвал пенсията му да бъде със 100 долара по-висока. Но малко българи знаят колко пари трябва да спестят, докато са в активна трудова възраст, за да си гарантират поне по 100 долара месечно допълнително към пенсията. А отговорът е 21 000 лв. Всеки може да си осигури по-спокойни години след пенсия, ако спестява по 86 лв. всеки месец в продължение на 15 години. Важно условие е спестяваните пари да носят средна лихва за всичките години от 4%. Такава доходност може да се осигури, ако парите се влагат в частен пенсионен фонд или се слагат на депозит в банка. Така за 15 години в личната ви сметка в банката или в пенсионен фонд ще имате натрупани около 20 500 лв. Това пък ще ви позволи да разчитате на допълнителен доход от по 150 лв. всеки месец към основната пенсия в продължение на 15 години. А това са малко над 100 долара допълнително на месец. Така заедно с държавната пенсия от НОИ и сумите, които ще се получават от универсалния пенсионен фонд, където се осигуряват всички, родени след 31 декември 1959 г., ще имате доста по-прилични доходи. Проблемът е обаче, че около половината българи трудно могат да си позволят да отделят 86 лв. на месец. Според направено наскоро изследване от "ING Животозастраховане" и "ING Пенсионно осигуряване" едва 4% от българите заделят определена сума от месечния си доход за "черни дни". В същото време едва една трета от нашенците имат спестявания, които да им позволят да платят непредвидена сметка от 1000 лв. 50% от анкетираните нямат никакви спестявания и не могат да покрият никакви екстремно възникнали разходи. Което директно означава, че не могат да заделят нищо за по-спокойни и финансово обезпечени старини.
Още от статията на „Стандарт"

"Европа ще спаси банките със 108 млрд. евро", съобщава „Дневник"
Банките в еврозоната по всяка вероятност ще бъдат рекапитализирани със 108 мрлд. евро. Това беше договорено на среща на финансовите министри от еврозоната в събота, която предшества неделната среща на лидерите на съюза.

Обявяването на дългоочаквания план за окончателно справяне с дълговата криза обаче беше отложено за сряда. В неделя до редакционното приключване на броя нямаше конкретни резултати от срещата лидерите.

Освен за помощта за банките министрите одобриха и отпускането на следващия транш от помощта за Гърция. Остава това да стори и Международният валутен фонд. Ако поредните 8 млрд. евро не бъдат отпуснати до средата на ноември, южната ни съседка ще изпадне във фалит.

Финансовите министри обаче оставиха доуточняването на някои от детайлите на лидерите. Сред тях са увеличението на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) и точният размер на загубите, които ще бъдат наложени на гръцките кредитори.

Планът за банките предвижда 108-те милиарда да се използват за увеличаване на капиталовите буфери на финансовите компании. Коефициентът им за капиталова адекватност (Tier 1) трябва да нарасне до 9%. Това е далеч над 6-те процента, които бяха необходими за успешно преминаване на стрес тестовете през пролетта.
Още от статията на „Дневник"

"Представяме на Брюксел проекти за 420 млн. лева до ноември", казва в интервю за „Класа" министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев
Г-н Дончев, защо плащанията към общините и бизнеса се бавят, възстановяването на средствата също?
-Не мисля, че плащанията се бавят, но процесът наистина е критичен. Когато имаме големи плащания тук в страната, а имаме по-малък обем възстановени средства от ЕС, това е вид тежест върху бюджета. Само че няма как да минем без тази тежест. Винаги има оборотен обем средства, вид мостово финансиране, с което страната ни трябва да оперира, няма как да бъде по друг начин.

От друга страна, всички управляващи органи и бенефициенти разполагат с достатъчно пари, за да плащат и искат възстановяване, включително и за съфинансиране. Всички управляващи органи, всички конкретни бенефициенти се намират в комфортна ситуация, те нямат проблем с обема пари, които ползват.

Разбира се, при общините ситуацията е по-сложна, те ползват фонд ФЛАГ, собствени ресурси за финансиране на т.нар. get funding, ще използват други инструменти, но също както държавата и те не могат да избягат от варианта да ангажират собствени средства. Самата ЕК настоява подобен режим да остане, включително и за съфинансирането заради чувството за собственост, за дисциплиниращия ефект, който предполага използването на собствени средства. Да, предизвикателството е в свитите общински бюджети, защото предполага да се ограничи друг вид разход. В крайна сметка в един момент разсъждаваме върху въпроса, ако искам да получа 10 лева, добре ли е да отделя 1,5 или 2 лева, за да получа десетте. Това безспорно е много добра сделка.

Става дума за десетки милиони за пречиствателни съоръжения, за тръби, за системи за управление на отпадъците. Нито една българска община, дори и най-богатите, не би могла по алтернативен начин да финансира подобни мероприятия.

Какво сме постигнали до момента?
-Освен че се занимаваме със стари случаи, основно по САПАРД, хвърляме всички усилия за постигане на максимално добри резултати в рамките на този програмен период - пречиствателни станции, публични сгради, железници, тръби, канали, курсове за професионално обучение, електронно правителство. Имаме ясен план както за разплащанията, така и за договарянията. Към момента имаме договорени 57% от всички средства по програмите - 13 млрд. лева. Плащанията гонят 17%. Сертифицираните разходи от ЕК са малко под 10%. Планът е до края на годината вътрешните плащания да станат 20%, а обемът на сертификатите между 11,5 до 12%. Задачата ни от края на август е до края на ноември да са подадени за възстановяване от ЕК не по-малко от 420 млн. лева, от които 300 млн. лева са по програма „Транспорт", което би променило картината със сигурност.

В същото време полагаме всички усилия да плащаме и договаряме повече - до края на годината трябва да сме договорили 60% от парите. Биха могли да бъдат и повече.

Колко ще са средствата все пак, които няма да се усвоят и най-вероятно ще трябва да се прехвърлят от една програма в друга следващата година, за да не изгубим средства от ЕК?
-Няма да коментирам нито обем средства, нито от коя програма има възможност да се преместят средства в друга. Основният ни мотив да коментираме местеното на средства е да избегнем загубата им. Аз съм готов да приема упрека, че разместваме малко приоритетите единствено с цел да не загубим пари и да имаме неусвоени пари. Няма да кажа преди самото преместване от коя в коя оперативна програма ще бъдат прехвърлени средства, това би означавало вид присъда. Да не говорим, че оперативните програми, за които има такава опасност, добре знаят това и добре знаят, че от действията им през следващите месеци зависи тази опасност да се осъществи, или да изчезне. Провеждат се разговори в България и в ЕС на ниво експерти в генерална дирекция „Регионално развитие", други дирекции също участват. През пролетта на 2012 г. ще съобщя движенията, които ще бъдат извършени. Това е и моментът, в който тези действия биха имали смисъл.
Още от интервюто на „Класа"