Енергийният сектор е доста чувствителна тема за редица държави, а в последно време се е превърнал в арена на „мръсни" игри и интриги. Ако погледнем по-поетично на нещата и си спомним старото клише „В любовта и войната всичко е позволено", то съвсем спокойно можем да прибавим към двете и енергийния сектор.

Теориите за смъртта на бившият руски таен агент Александър Литвиненко починал на 23 ноември, в следствие на отравяне с радиоактивния изотоп полоний-210, са все едно излезли от книгите на Алфред Хичкок. Смъртта или по-скоро убийството на Литвиненко е свързано с политическите му разкрития, които изложиха на показ „кирливите ризи" на Кремъл и оперативния му орган ФСБ (бившето КГБ). Литвиненко не пропусна да „освети" и тайните заигравания на руското правителство с енергийния сектор на Русия.

Сега вещите лица все повече започват да подозират, че е имало руски тайни агенти в аферата с петролния гигант Юкос и особено тяхното дейно участие при разцепване на компанията. От британските служби съобщиха, че Литвиненко е пътувал за Израел само няколко седмици преди злополучния 23 ноември, за да предостави разкритията си, как агентите от ФСБ са разчиствали сметките на Путин с Ходорковски и неговата Юкос.

Според вестник Sunday Times, Литвиненко е успял да предаде важната информация на Леонид Невзлин, който беше заместник на Михаил Ходорковски в Юкос. Невзлин в момента живее в Тел-Авив, след като Кремъл на практика конфискува цялата Юкос (оценявана на $40 млрд.) и я разпродаде на парчета.

Документите, които Литвиненко е притежавал, хвърлят светлина на най-важните аспекти от аферата-Юкос. Разследващите случая са споделили пред The Times, че Литвиненко явно се е бил добрал до „потресаващи" материали за скандала Путин-Ходорковски и за това какво се е случило с онези, които са се осмелили да се противопоставят на желанието на Кремъл да разцепи компанията. Има неоспорими данни за ключови фигури от Юкос, които или са безследно изчезнали или починали по неизяснени обстоятелства, а Ходорковски вече излежава присъдата си.

Петролът и газта се превърнаха в единствено и ревностно пазено оръжия на Кремъл, в опитите му да върне старата Съветска слава от преди 20 години. Днес, когато енергийната сигурност е на първо място в докладите на световните сили, президентът Путин знае много добре как да се възползва от тази „слабост" на западните държави.

Бившият КГБ агент, а днес обвит в народната любов руски президент Путин, е твърдо решен да заграби всички петролни и газови канали в страната. Недопускането на силна и явна конкуренция на асоциирания с Кремъл държавен мастодонт Газпром се е превърнала във „фикс-идея" на идеолозите на новата руска политика. Злощастната Юкос се изправи на пътя на президента и беше смазана, а след това убит беше и Литвиненко, който вероятно е знаел техническите подробности.

В момента Путин се чувства спокоен за близкото бъдеще на страната, тъй като „държи" Европа с руски газ, а големи Британски компании дават мило и драго да се намесят в бизнеса с природни ресурси на Русия. British Petroleum успешно купи правата си за работа в далечния изток на Руската федерация, а в последствие беше принуден да подпише договор за съвместна работа с Роснефт в двете находища Сахалин-4 и Сахалин-5.

Анализаторите подчертават, че острата зависимост на Великобритания от руски газ нараства, а отношението на англичаните към Кремъл омеква. Именно това е желанието на Путин, който възтържествува държейки всички енергийни козове в Европа.

В момента дори САЩ не могат да си позволят да критикуват безгранично руския президент и правителството му, тъй като много добре осъзнават важната роля на Русия за стабилността на световния енергиен пазар. Известно е също, че руснаците вече произвеждат петрол, който се равнява по обеми с този на Саудитска Арабия, до скоро най-големия производител на суровината в световен мащаб. Това е резултатът от понижените дневни добивни нива на ОПЕК, които станаха факт в средата на ноември.

Ясно е, че Путин иска всички енергийни активи на Русия под строг контрол на Москва, за да могат лесно да се ползват за геополитическите амбиции на Кремъл. По-рано през годината, Путин се беше разбрал с Shell за полето Сахалин, но през ноември беше „изфабрикувано" обвинението за прекомерно замърсяване на околната среда и на холандската компания бяха наложени огромни глоби. Международната общественост е на мнение, че това беше направено заради несъгласието на Shell да допусне Газпром в разработване на находището.

Същите трудности в момента имат и другите чуждестранни инвеститори в Русия Exxon Mobil и Total. Екологичните проверки са лесно манипулируеми и се използват ефективно от централното управление в Москва, за да „извива ръцете" на големите международни компании, навлезли с капиталите си в страната.

За всички нас е трудно да повярваме, че е възможно скоро да бъде разкрит поръчителят на убийството на бившия руски шпионин Литвиненко, или пък повече подробности около енергийните игри на новото руско управление. Все пак едно остава ясно, залогът в случая е огромен, толкова огромен, че нито една версия не може да бъде отхвърлена. Междувременно Путин ще продължава да управлява по добрия стар начин, познат на света от годините на „студената война".