Политиката на Индия има много странни аспекти, но нищо не е по-странно от кариерата на най-могъщия политически лидер в страната. Соня Манио, родена в малко италианско селце, среща Раджив Ганди по време на езикова школа в Кембридж. Тази грижовна домакиня недолюбва политиката и принуждава съпруга си да се задържи на работата си като пилот на самолет. Но след покушението срещу майка си, Раджив влезе в политиката на впечатляващо високо ниво, премиер министър на държава с население почти 1 милиард.

Шест години след убийството на Раджив, Соня влезе в политиката също от върха: тя стана лидер на Конгресната партия. След като партията спечели изборите през 2004, г-жа Ганди изненада мнозина, отказвайки се от премиерския пост и назначавайки един способен технократ, г-н Манмохан Сингх. За голяма нейна чест тя призна, че няма необходимата политическа наклонност или опит, освен две могъщи „квалификации". Тя е вдовицата на внука на първия премиер министър на Индия Джавахарлал Неру и носи името на най-прочутата политическа фигура на Индия (с когото нито тя, нито загиналият й съпруг са били в роднински връзки).

Династическото наследяване е нещо обичайно в Индийския субконтинент. В Пакистан се очаква съпругът и 19 годишният син на убитата Беназир Бхуто да запълнят политическата й роля. Първата жена премиер министър в целия свят бе Ширимаво Бандаранайке в Шри Ланка, която наследи съпруга си. Политиката в Бангладеш е разпределена между еднакво неприятните Хасина и Зиа, вдовиците на бившите президенти.

Изглежда учудващо, че гласоподавателите показват подобна привързаност към политическите династии, но това е в сила и за най-големите демокрации в света. След победата на предварителните партийни избори в Ню Хемпшир, сенаторът от Ню Йорк Клинтън е отново фаворит за наследник на Буш в Белия дом.

Изборът на лидери според заслугите и способностите е изключение, не правило. Системите на покровителство и предпочитания са универсални и нормалното място на това покровителство и предпочитание е семейният бизнес, основан на индивидуални права на собственост и лична вярност. Това е вярно в еднаква степен за големите поземлени собственици, за фамилията Рокфелер, Форд или Мърдок, за дворовете на Бурбоните или Плантагенетите.

Постигането на напреднала демокрация трябваше да замени тези структури с рационалната бюрократична организация на политическите партии, също както напредналата икономика измести в голяма степен семейния бизнес с рационалната бюрократична организация на голямата корпорация.

Но политическите партии в много страни не виждат нещо по-съществено от издигането на собствените им членове. На Индийския субконтинент партиите са семеен бизнес, който търгува с политика. Наперената демокрация на Русия стана двор на Борис Елцин и Владимир Путин. Дори в богатия свят се изисква постоянна бдителност, за да се попречи на личности да завладеят организациите.

Модерната американска корпорация все повече се превръща в средство за обогатяване и превъзнасяне на тези, които я контролират. Политическите партии в САЩ от много време са по-слаби от европейските и покачващите се разходи за провеждането на избори направи машината за набиране на фондове, а не партията, главният фронт на покровителство.

Западна Европа до голяма степен избягна присвояването на организациите от личности, както в икономическата, така и в политическата сфера. Но европейските компании все повече подражават на американските в култа и възнаграждението на изпълнителните директори. Политическите организации могат да еволюират по сходен начин, след като броят на членската маса започне да намалява, а идеологията се обезсили.

Политическото набиране на средства все повече се осъществява чрез личности, а не партии. Значимостта на скандала Питър Хейн, в който британски министър не можа да обясни произхода на даренията в кампанията му за заместник в Лейбъристката партия, се състои не в незаявените дарители, а в размера на необходимите за самореклама разходи.

Още по-притеснително е, че се изграждат т.нар. think-tank, групи даващи съвети по обществени проблеми, които всъщност имат за цел не да развиват политически идеи, а да осъществяват лични амбиции. Нужна е засилена регулация на политическите дарения и държавно финансиране на политически партии, за да се предпазим от властта на придворните дами - независимо дали се казват Клинтън или Ганди.