Срещу кризата у нас засега няма нито една мярка. Мнението на управляващите е, че тя е външно проявление, тоест няма симптоми вътре в икономиката за вътрешен импулс на кризата, заяви пред „Фокус" Петкан Илиев, преподавател в Университета за национално и световно стопанство.

По думите на Илиев гарантирането на депозити в размер 100 000 лева е мярка, която успокоява доверието на вложителите, но това не е мярка срещу кризата.

Финансовата кризата е налице и у нас. В България вече има и признаци на рецесия в някои сектори. „Строителството е сектор, който да края на годината явно ще изпадне в криза, от следващата година вероятно ще има и фалити на строителни фирми, особено на тези, които работят с кредити. Следващият сезон кризата ще се прояви и в туристическия сектор", посочи той.

По думите на Петкан Илиев е необходимо разумно да се харчи бюджетният излишък. „В момента той се харчи в по-голямата си част за слединфлационни мерки, тоест в подкрепа на социално слабите, което не е лошо, но в настоящия момент означава да вървиш стъпки след процесите", каза икономистът.

Икономистът посочи, че икономическият растеж силно ще пострада от ситуацията. „Една част от ръста в България се дължи на чуждите инвестиции, другата част на кредитната политика. Първо - инвестициите намаляват, който е един от симптомите за кризата, второ започва доста голямо свиване на кредитирането. Не толкова на потребителското, колкото на инвестиционното, тъй като почти всички банки са обвързани с банки-майки в чужбина", каза той.

По думите на Петкан Илиев една от малкото мерки, които паричната политика може да предложи, е намаляването на Задължителните минимални резерви в банките. Има обаче опасност да се получи обратният ефект - на ресурс в българската икономика към банките майки.

„Не е задължително това да се отрази положително на кредитирането в страната, ако няма добри инвестиционни проекти, ако няма премерен риск по отношение на кредитирането на инвестиции в страната", заяви Петкан Илиев.

Според него инвестиционният пакет за преразпределение на средствата в бюджетния излишък е добро решение, доколкото трябва да бъдат насочвани средства в тези сектори, които изпитват кризисни затруднения. Петкан Илиев посочи, че инфраструктурата може да подобри пазарната ситуация в тези сектори.

За туризма това означава да се създадат условия той да бъде по-привлекателен отколкото в другите страни, да привлечем повече туристи, за да бъде спадът по-малък. „Услугата обаче е зависима от инфраструктурата - не може туристите да газят в калта", коментира икономистът.

Мерките могат да бъдат много различни в зависимост от стратегията, която предвижда правителството в бъдеще. Ако има сектори, които трябва да се развиват - трябва да бъде насочен ресурсът нататък.

„Трябва да има създаден достатъчно ресурс в случай на недоверие в банковата система - например масово теглене на депозити от населението. Засега няма такива симптоми, но трябва да има подготовка", каза Петкан Илиев.