"Половин България под вода" четем на първа страница във в. "Монитор"
Седем области в страната останаха под вода ден след като Северозападната част на страната беше отнесена от ураганни ветрове. С усложнена обстановка от обилните валежи в събота през нощта се събудиха Бургас, Смолян, Кърджали, Хасково, Варна и Монтана, като най-тежко положението е в първите два града. По-късно през деня и в Добрич беше обявено бедствено положение, също и в Бургас, където кварталите „Долно Езерово", „Лозово" и „Черниците" бяха отнесени от водната стихия. Наводнени са над 120 къщи в тези райони. Евакуирани са десет души оттам и са настанени в общински социални центрове. Две семейства от „Долно Езерово" са настанени в кметството. Има наводнени 10 къщи в квартал „Сарафово" и много обекти на територията на Бургас.
Затворени са десетки пътища
В наводнените райони е изпратена строителна техника и местата се отводняват, но не достигат помпи, каза вчера кметът на града Димитър Николов.
Болницата в Бургас осигури 15 допълнителни легла и обяви, че заведението е готово да приюти бедстващи от наводненията в региона. Цялото отделение за долекуване стана буферна лечебна зона.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Банките ще бъдат проверени от чужди одитори", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Активите на банките в България ще преминат през цялостна външна оценка, за да се прецени тяхното качество. Това каза за "Капитал Daily" финансовият министър Владислав Горанов. Одитът няма да се извършва от Българската народна банка (БНБ), която и сега по закон трябва да прави месечни доклади за състоянието на активите. "За извършването на оценката Министерството на финансите ще търси компаниите, които правиха одита на европейските банки преди присъединяването им към банковия съюз през миналата година", обясни министърът.

Външната оценка ще се прави, за да се върне доверието в банковата система, обясни Горанов. То се загуби, след като БНБ допусна години наред КТБ да раздава кредити на свързани лица без обезпечение. Сега централната банка няма как да убеди обществото, че надзорът не е допуснал подобни практики и в други финансови институции. По думите на Владислав Горанов в предстоящия външен одит участието на БНБ ще е ограничено до създаване на екип, който да направи заданието към проверяващите.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"1 млрд. лв. за нови рудници в Родопите", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Минен ренесанс" и инвестиции за над 1 млрд. лв. очакват Родопите, ако се запазят сравнително високи цените на металите на световните пазари. Това гласи изследването "Социална икономика на рудодобива в Родопите" на журналистите от "Стандарт" - Руслан Йорданов, и "Тема" - Димитър Събев, представено от фондация "Фридрих Еберт". До края на 2016 г. трябва да бъде отворен златният рудник край Крумовград, собственост на канадската компания Dundee Precious Metals. Под хълма Ада тепе лежат 28,1 тона злато и 13,9 тона сребро. Планираните инвестиции там са 164 млн. долара. Според обещанията на Dundee проектът ще осигури добре платена заетост за 250 души в край с официална безработица от 18%, както и приходи в общинския бюджет от 3,2 млн. лв. годишно. През деветгодишния живот на мината планираният добив е 850 хил. т. руда годишно, от която ще се извличат 11 500 тона концентрат.
Сериозни инвестиции се планират и за добив на волфрамова руда в региона на Велинград - находище "Грънчарица център" край с. Кръстава. Концесионерът е "Ресурс 1" АД, част от консорциума "КЦМ 2000". Проектният капацитет на находището, което се намира на 20 км от Велинград, е около 10 млн. т руда, или 285 хил. т годишно. Рудата ще се троши и подрежда на място и ще се извозва с камиони до Обогатителната фабрика "Майнинг инвест" в Елшица, Средна гора. Инвеститорът обещава 150 млн. лв. инвестиции, 200 постоянни работни места за 30 години експлоатация, освен това 300 временно наети при строителните дейности. Запасите на "Грънчарица" се изчисляват на 9,4 млн. т руда, съдържащи 30 807 тона волфрамов триоксид.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Кабинетът отваря нова врата за корупция в държавните фирми" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Спорни промени в Закона за държавната собственост, които отварят широко вратата за безпринципни решения и корупция в държавните предприятия и фирми, е одобрил кабинетът на последното си заседание. Според тях държавните фирми ще могат да се сдружават без конкурсна процедура с частни компании по свой вкус, ако се нуждаят от партньор за участие в обществени поръчки. Избор без конкурс ще може да се прави дори и по проекти, финансирани от ЕС, ако финансиращият орган изисква сключване на подобно споразумение. Промените са били приети по предложение на транспортното министерство, без дебат, на фона на вече обявени от транспортния министър Ивайло Московски намерения за стартиране на крупни публично-частни партньорства в сектора.

В момента предприятия и фирми с над 50% държавно участие могат да участват в смесени компании или да развиват съвместна дейност по договор с частни дружества само ако тези партньори са избрани по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Това изискване е съвсем прясно - от януари 2013 г., и бе повод за гордост в предходния кабинет на Бойко Борисов. Едва година по-късно обаче правителство, начело отново с Бойко Борисов, предлага то да бъде отменено с аргумента, че прави фактически невъзможно фирмите да се сдружават с частници и да участват в процедури за обществени поръчки.
Прочети още от статията на в. "Сега"

„Застрахова ли българинът своя дом?", пише в. „24 часа"
Какви са ползите от застраховането и как да си спестим главоболия при битови инциденти
Собствениците на недвижимо имущество все повече се замислят как да защитят дома си. Не са малко случаите, особено по време на пътувания около празниците, когато домът е оставен без надзор и става обект на външна атака. Често попадаме и на новини за екплозия на бойлер, газов котлон или други битови инциденти. Разрушенията могат да бъдат трайни и да засегнат стени, санитарен фаянс, мебели, лични вещи, а дори и да се отразят на съседите. Поправянето на щетите отнема време и средства, а стресът от подобни инциденти влияе негативно на нас и близките ни.
Застраховането е един гъвкав и високоефективен начин за защита на дома, имуществото и семейството. Процедурата при сключване е максимално улеснена, a сумата е минимална в сравнение с обезщетението, което собственикът получава при нанесени щети. При избор на застраховка „У Дома и Щастлив" от УНИКА, за апартамент от 70 кв.м. например в София или Бургас, при най-обширния пакет покрития „Престиж" цената за една година за движимо и недвижимо имущество ще бъде около 71 лв. с включена отстъпка при сключване до края на годината. Цената се определя според пакета рискове, за които сте избрали да застраховате имуществото си, в кой град се намира жилището и каква е площта му. Ако имате апартамент в Плевен или Русе с квадратура 60 кв.м., цената ще бъде около 57 лв. с отстъпката. Само срещу още 1.30 лв. годишно можете да включите и „Обща гражданска отговорност" към полицата, за да сте застраховани и за евентуални вреди, причинени на съседите.
Прочети още от в. „24 часа"

„Радослав Миленков е фаворит за управление "Банково" в БНБ", пише в. "Капитал Daily"
Радослав Миленков, председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), е фаворитът на ГЕРБ за ръководител на управление "Банково" в БНБ, научи "Капитал Daily" от свои източници във финансовите среди. Постът ще бъде овакантен съвсем скоро, тъй като сегашният член Димитър Костов ще поеме надзора над банките. Номинацията му вече е внесена в парламента от управителя на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров. Рокадите идват, след като депутатите отстраниха от поста подуправител Цветан Гунев.
Кандидатурата на Костов трябва да бъде гласувана от Народното събрание (първо на бюджетна комисия), но тъй като Искров не е направил друга номинация, народните представители реално нямат избор. Костов вече беше подкрепен публично от Горанов. "Той е един доказан професионалист и в момента, когато трябва да си подредиш къщата, избираш най-доброто, с което разполагаш", коментира финансовият министър след изслушването в бюджетна комисия в четвъртък. От друга страна, Радослав Миленков беше поздравен от Горанов преди седмици за "отличната организация на процеса по изплащането на гарантираните депозити в КТБ".
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Една трета от новите пенсии са инвалидни", пише в. "Сега"
Значително повече хора са намерили начин да се пенсионират миналата година, когато пенсионната реформа бе замразена и до последния момент нямаше никаква яснота какви ще са условията през тази година. 99 379 българи са се пенсионирали за цялата минала година, което е с 22.2% повече спрямо 2013 г., показва справка на Националния осигурителен институт.

Броят на инвалидните пенсии продължава да заема значителен дял от всички новоотпуснати пенсии - през 2014 г. всяка трета нова пенсия е инвалидна. 30 147 българи са се възползвали от тях поради общо заболяване, което е 33.3 на сто от всички пенсии. За сравнение през 2013 г. делът им е бил дори по-голям - над 39 на сто. Като брой обаче м.г. печели с 1930 инвалидни пенсии повече спрямо предходната. През м.г. са отпуснати и 41 334 социални пенсии за инвалидност. Те са в размер на 25 на сто към пенсията и се дават на хора с над 70% инвалидност. Тук увеличението е с 3 на сто за една година.
Прочети още от в. "Сега"

"Фирми за авточасти търсят цехове у нас", четем във в. "Монитор"
Фирми, произвеждащи компоненти за автомобили, търсят промишлени помещения, за да пуснат свои мощности в България. Това твърдят брокери от агенциите за недвижими имоти. През последните 2 години 56% от откритите чуждестранни производства у нас са свързани с този сектор.
Според Верка Петкова от Colliers вече има много запитвания от чужденци за големи площи от 5000, 7000 или 9000 кв. м. "Немалко от тези производители гледат към България", казва тя и уточнява, че поне 3 от тези фирми са от световноизвестни марки.
"Остава голям интересът към автомобилния сектор", казва Михаела Лашова. изпълнителен директор на Forton. "Други високотехнологични фирми отново гледат към България. В началото на 2014 г. също имаше голям интерес от страна на инвеститори да влязат у нас. Банковата и политическата криза обаче ги стресна и процесът се забави. От първите дни на януари много чужди компании вече оглеждат български активи и нови локации", поясни тя.
Според Лашова чужденците търсят райони с висока безработица и държавни стимули. По думите й те първоначално се интересуват от големи търговски обекти, които се губещи или вече са затворени и искат да ги преустроят на производствени помещения. "Има търсене на различни по-големина площи - от 4000 до 60 000 кв. м. Гръцка фирма вече обяви намеренията си да произвежда лодки у нас добави шефката на For¬ton.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Орешарски: Сребърния фонд не е капиталов фонд, а част от фискалния резерв", пише в. „24 часа"
Сребърният фонд не е алтернатива в никаква насока. Той, още от създаването си от автора на тези редове, функционира като елемент на фискалния резерв, а не като капиталов или какъвто и да е фонд. Това написа във Фейсбук бившият премиер Пламен Орешарски.
Миналата седмица финансовият министър Владислав Горанов предложи за дискусия проект, според който парите на отказалите се от осигуряване в частен фонд ще се събират в Сребърния фонд, където сега се пазят резервните пари за пенсии. Според Орешарски, пропуски в управлението на частните пенсионни фондове не следва да се насърчават. Инструментът в тази насока обаче е заздравяване на регулативния надзор, смята експремиера. Защото, ако всички проблеми при функциониране на частния сектор се решават чрез предлаганата (по същество) национализация, тенденцията, очевидно води към отречени икономически модели, пише Орешарски.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Куражът да не си пионка", пише в. "Стандарт"
Свършва ли новобранският период на България в ЕС и НАТО? Страната ни беше всеизвестна с плахото си, безгласно и примерно поведение в клубовете на "силните" и на "богатите и красивите", в които постъпи съответно през 2003 и 2007 г. За проявите на първите ни държавни мъже и жени западната и родната преса се отзоваваше с снизходителните обръщения "Мистър Йес" или "Мисис Йес", в зависимост от пола.
За съжаление послушанието не ни донесе особени ползи, за сметка на това чистите загуби се виждат от всички - затварянето на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй", отказ от следприватизационен контрол върху продадените предприятия, а в последните години - спиране на големите руски енергийни проекти. Последният - "Южен поток", бе сложен на трупчета, след като трима американски влъхви побеседваха с бившия вече премиер Пламен Орешарски. Прищипано от Вашингтон, Брюксел и Москва, българското правителство нямаше особен терен за лавиране и в крайна сметка на 1 декември руският президент Владимир Путин обяви кончината на "Южен поток" и замяната му с "Турски поток". България получи окуражително потупване по рамото, докато Анкара прибра в ръкава още един енергиен коз, освен напредналото изграждане на руски атомни реактори.
В петък на среща с Българо-американската търговска камера премиерът Бойко Борисов ясно и отчетливо сложи на масата проблема, който тревожеше всички последни управления. А той е: за какво евроатлантическо партньорство можем да говорим, след като Турция без замисляне е готова да прегърне и новата руска тръба под Черно море и да се превърне в мощен енергиен център. Борисов обясни, че в случай, че утопичният засега проект се реализира, има опасност България да бъде заобиколена и газопреносната ни мрежа на стойност 25 млрд. лв. да се превърне във вторични суровини.
Прочети още от в. "Стандарт"