Вчера външнополитическият натиск на Газпром срещна достоен отпор - пише „Время новостей". След срещата на ръководителя на руския газов монополист Алексей Миллер с премиера на Италия Романо Проди и генералния директор на концерна Eni Паоло Скарони, „страните потвърдиха заинтересуваността си в укрепването на взаимоизгодното стратегическо партньорство между Русия и Италия в енергийната сфера".

Само че по неофициална информация Проди, който след няколко дни освобождава премиерското кресло, за да запази неопетнена репутацията си е отклонил предложението на Газпром да оглави комитета на акционерите на компанията, която ще строи газопровода Южен поток.

Проди заемаше поста президент на Европейската комисия в периода 1999 - 2004, непосредствено след скандалния мандат на комисията на Сантер, масово напуснала заради обвинения в корупция. На „неприличното предложение" от Газпром и Eni опитният политик Проди е отказал, разбира се вежливо - с думите, че е „поласкан".

Кремъл изглежда е искал да повтори схемата, проработила при Герхард Шрьодер, канцлерът на ФРГ преди Ангела Меркел. След напускането на държавната длъжност Шрьодер оглави комитета на акционерите на компанията Nord Stream, която ще строи газопровода Северен поток.

Известно е, че Проди, наричан в Италия „Професорът", отказа да продължи политическата си кариера. Партията му наскоро загуби парламентарните избори от политическо движение, оглавено от Силвио Берлускони.

Путин е в добри отношения и с двамата италиански лидери, разликата е в личното приятелство между Берлускони и руския президент, докато Проди се е доказал като надежден политически партньор. Проди е демонстрирал неведнъж топли чувства към Русия, като преди напускането на Еврокомисията сключи с Москва от името на ЕС съглашение за присъединяване на Русия към Световната търговска организация. Проди досега е подкрепял проекта за Южен поток, даже помагайки му да напредне.

Всичко това представлява отлична почва за спекулации, още повече вчера Паоло Скарони наля масло в огъня: „Обикновено не коментираме неофициални съобщения, но тази кандидатура е великолепна". Но Професорът изглежда има по-различна мотивация от Шрьодер.

Проди напълно логично не е сглупил да обвързва името си с толкова суров проект като Южен поток. Фактът, че с титанични дипломатически усилия за кратко време бяха постигнати съглашения за строителството на тръбата през България, Сърбия, Унгария и Гърция не е гаранция за цялостна реализация, коментира Время новостей.

До влизането в България, проектният капацитет на тръбата е 31 млрд. куб.м. газ. Цената на „тръбището" вече надминава десет милиарда евро - официално. Експертни изчисления сочат, че тази сума ще се удвои и Северен поток е отличен пример за това.

Тръбата по дъното на Черно море минава през шелфа на Украйна и ще трябва да се получават съответните разрешения от Киев. Заради политическата нестабилност в Украйна това ще е извънредно сложно. А и затова, че Южен поток всъщност се строи под водата, за да бъде заобиколена територията на Украйна.

Добавят се факторите несъгласуван маршрут, технически трудности при работа под вода, политическа нестабилност в страните доставчици на газ. Това не допринася за спокойна увереност в завършването на проекта. А главното - ще бъде ли икономически целесъобразна доставката на газ до Европа по толкова заобиколен път?

Междувременно днес в Кремъл Владимир Путин и премиерът на Гърция Костас Караманлис подписват междуправителствено съглашение за сътрудничество в създаването на експлоатацията на гръцкото отклонение в Южен поток. Предвижда се през Гърция руският газ да се отправи към южна Италия. Второто разклонение на тръбопровода, което трябва да достави газа до индустриализирания италиански Север, очевидно остава за следващия руски президент. Засега и договорът с Австрия не се отдава, а алтернативният вариант през Словения е по-непривлекателен. Не на последно място, политическата нестабилност на Сърбия поставя много въпросителни.

В политическо отношение Южен поток е важен и навременен за Русия - завършва коментара си Время новостей. Той позволява на Русия да се върне на Балканите, предлагайки транзитни функции на страните в региона, отчаяли се от чакане на ирански и каспийски газ. Но от геополитическата игра до реален инфраструктурен проект е много далече.