Според анализатори на Великата рецесия настоящата криза вероятно ще премине през следните 10 етапа в случай на «правилно» разпределение на рецесионните фактори и удачна намеса на съпротивителните сили на кризата (пазарна конюнктура, правителствена намеса, международни съглашения и пр.):
  • Етап 1- ипотечната криза вСАЩ и вторичните книжа- доавгуст 2008 г.;
  • Етап 2- ликвидна криза заинвестиционните банки- отмай 2008 г.;
  • Етап 3- парализа на кредита- отавгуст-септември;
  • Етап 4- криза на доверието- борсова (фондова, стокова)- отсептември
  • Етап 5- мека национализация на ключови финансови институции- септември-октомври
  • Етап 6- икономически национализъм, заплаха от протекционизъм- октомври....... Едва ли е случаен факта, че лидерите на 21 държави от Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), поеха задължението да не прилагат каквито и да било протекционистки мерки през следващите 12 месеца. Те решиха това независимо от проблемите, предизвикани от глобалната финансова криза, като в срещата участваха президентите на САЩ Джорж Буш и на Русия Дмитрий Медведев, т.е.заплахата е налице;
  • Етап 7- заплаха от паника вспестовно-кредитната система- отоктомври започна масово увеличаване на гарантираните суми по депозити на граждани и фирми;
  • Етап 8- ограничаване на последиците за реалния сектор;
  • Етап 9- възстановяване на доверието къмпазарите;
  • Етап 10- реформа на системата за мониторинг и регулирането на международната финансова система

Светът бързо премина през етапи 2-4 и достигна етап 5. Вземаните икономически мерки в областта на паричната и фискална политика са опит да се задържи «лавината» към етап 6, а основното е да се разминем с етап 7! Т.е. световната икономика да започне да работи върху мерките за ограничаване на последиците от кризата за реалния сектор и възстановяването на доверието към пазарите.

Сигналите по отношение на етап 6 през последните няколко месеца обаче са доста настойчиви:

Европейските лидери, обсъждат координиране на усилията си за справяне с кризата, след  като програмите за стимулиране на икономиките на някои страни от съюза бяха силно разкритикувани като протекционистични. Според чешкият финансов министър Мирослав Калушек, „в момента най-големият риск е рискът от протекционизъм".

Подобна е и тезата на шведският премиер Фредрик Ринфелд, според когото някои мерки на държавна подкрепа може да се разглеждат като своеобразен протекционизъм.

Емблематичен пример на критика е френският президент Никола Саркози, който приканва френските производители на автомобили да правят коли във Франция.

В САЩ дори лидера на демократите в Камарата на представителите Стени Хойър, призова за смекчаване на спорната протекционистка клауза "Купувайте американското".

У нас движение „Напред" подготви законова промяна, с която да се задължи държавната администрация да се облича само с дрехи родно производство. Целта е да се подпомогне българската икономика по време на финансова криза, тъй като при задълбочаването й половината от заетите в текстилния бранш могат да се окажат на улицата. Според прогнозата направена от Съюза по трикотажна промишленост при подобно развитие на стопанската криза около 90 000 души от бранша ще бъдат съкратени. Оптимистичните разчети сочат 30% съкращения в отрасъла. Основание за подобни прогнози е силната зависимост на бранша от износа да ЕС (около 80% от продукцията се експортира за държави членки на Общността).

Така например, през октомври спрямо септември 2008 се наблюдава намаление при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 6.3%.
На годишна база производството на облекла в България спада с 7.7%. Групата продукти, в която са включени обувките, отбелязва 19% годишен спад. Тоест тенденцията за сектора е негативна. Недоволството на родните производители е от факта, че облекла за армията и полицията се шият в Китай вместо това да се извършва от български фирми. В същото време в български предприятия шият дрехи за държавни служители по поръчки от Франция и Холандия. 

Засега подобна законодателна инициатива, задължаваща българските държавни служители да купуват дрехи и обувки родно производство, според експерти, трудно ще бъде реализуема. На първо място трудно може да се докаже произхода на закупената стока - въпрос на подмяна на етикети. Второ, качествените български облекла едва ли могат да бъдат закупени с полагащите се на чиновниците средства. В момента за служебно облекло на държавните служители са предвидени 12,791 млн. лева. Дори и при лекото повишение на досегашният размер на полагащите се средства, които за различните длъжности варират от 150 до 450 лева, трудно може да се закупят едновременно повече от 1 костюм и 1 чифт обувки и то не от много високо качество. С други думи призивът „Купувай българското" едва ли ще заработи при този размер на получаваните средства и ценовите равнища на българските облекла и обувки. Трето, законовите ограничения за избор на български производители може да се изтълкува като неразрешена форма на протекционизъм. В крайна сметка, икономическата криза ще принуди българина да перифразира призива „купувай българското" на „купувай  евтиното". А евтиното идва от Далечния изток.

В икономическата ни история обаче подобен икономически национализъм не ни е чужд. Точно преди 125 години (декември 1883 г.) се провежда втората сесия на Третото Обикновено народно събрание, на която за първи път се внася от парламентарната комисия доклад за приемане на Закон за развитието на народната промишленост (Държавен вестник, бр. 138 от 22 декември 1883 г.). Целта е да се стимулира съществуващата „малка индустрия", която сериозно се конкурира от силно нахлуващата след Кримската война (1853-1856 г.) по река Дунав промишлена продукция от западните държави. Надеждата е, че с развитието си тя ще започне да поглъща освобождаващата се работна ръка от селското стопанство. Формулираните четири члена на закона задължават всички граждани на държавна служба - чиновници, стражари (полицейски, горски, митнически), разсилни, войници и др. да се обличат и обуват с местни вълнени платове, местни кожени изделия и друга продукция произведена в страната.

Набързо изработеният закон обаче едва ли би могъл да разреши големият проблем на българската промишленост с реализацията на своята продукция и осигуряването на нови работни места за освобождаващата се работна ръка, вкл. високата скрита безработица. Вторият опит за подобна протекция над българската индустрия прави преди около 1 век тогавашният финансов министър Иван Гешов (бъдещ премиер на страната от 1911 до 1913 г.), който предлага законопроект за насърчаване на местната индустрия включващ задължителното носене на дрехи и обувки местно производство от министри, депутати и всички чиновници от държавната администрация.

Призракът на изолационизма обаче има и други измерения. Ненавистта към «крадящите» работни места чужденци засегна и тези държави, които винаги са били отворени за тях. «Британските работни места - за британските работници». Под егидата на този лозунг в началото на февруари протекоха протести и цяла Англия. Епицентърът на протеста беше Линкълншир, където английските работници изградиха стена с телата си срещу италианските работници. Поводът бе спечеленият търг за разширяване на нефтопреработвателно предприятие от италианска фирма. В крайна сметка изконното недоверие на островитяните към континента се изрази в стачки и манифестации под лозунга «Italians go home».

Съвременната икономическа система обаче е твърде сложна за да може да се управлява от което и да е министерство или министерства, президент или президентска администрация, вкл. и с цената на протекционизма и изолационизма. По-добре това да го прави пазарът, където предприемачите и потребителите определят цените на стоките и услугите. А държавата да бъде коректив и един от стопанските агенти, като бизнеса и домакинствата.