„Пускаш лев, вадиш евро”, „Легалният пазар на цигари се сви с 35%”, „ДНСК описа незаконните бараки и отново тръгва на лов за палати”, „Пращат ни на доктор със закон”

Пускаш лев, вадиш евро", четем от първа страница на „Дневник"
Чейнджбюрата може да отидат в историята. А с тях и зачестилите измами на сарафите. Скоро ще сменяме левове за долари и евро на банкомат. Това ще стане с промяна в наредбата за работата на обменните бюра. По новите разпоредби вече се работи в Министерството на финансите, научи "Стандарт".

По света автоматите за пари най-често са на летищата. Така още с пристигането туристите могат да сменят парите си с местна валута. В България машините ще се радват на успех и по морските курорти. Там е истински Клондайк за измамниците. Те не само пробутват неизгодни курсове и нереални котировки на чужденците, но и ги обират с фалшиви пачки.
Още по темата от „Стандарт"

„Легалният пазар на цигари се сви с 35%", разкрива от първата си страница „Дневник"
Легалният пазар на цигари в България се е свил с повече от 35% през 2010 г., до 10.6 млрд. къса, показват данни на компаниите от бранша. Година по-рано в страната законно се продадоха около 16 млрд. къса цигари. През 2008 г. официалният пазар беше 19 млрд. къса, което означава, че темпът на свиването му се е увеличил повече от 2 пъти.

"Основна причина за голямото свиване на пазара е контрабандата, следвана от рестрикциите спрямо тютюнопушенето", обясниха пред "Дневник" от държавния холдинг "Булгартабак". Компанията заедно с "Филип Морис България", "Бритиш американ табако България"(БАТ), "Джапан табако интернешънъл България"(JTI) и "Импириъл табако" са членове на неформален алианс за борба с незаконната продажба на цигари в страната.

Според изчисленията на Агенция "Митници" черният пазар е около 40%, или близо 7 млрд. къса. Подобни са и неофициалните данни на компаниите в бранша, според които нелегалната търговия е стигнала обем от 8 млрд. Само преди две години продажбата на фалшиви и контрабандни цигари се смяташе на около 2.85 млрд. къса.

По данни на митниците намалението идва основно от фабриките на "Булгартабак"  в Благоевград и София, които отчитат спад от 32%, или с 280 млн. лева по-малко. От държавната компания обясняват факта със засилването на износа на тяхната продукция за сметка на вътрешния пазар, при което запазват обема на производството.
Още от статията на „Дневник"

„ДНСК описа незаконните бараки и отново тръгва на лов за палати", съобщава от първата си страница „Сега"
Въпреки скромните резултати досега Дирекцията за национален и строителен контрол (ДНСК) не се е отказала от амбицията си да "намери" незаконни масивни постройки. Вчера регионалният министър Росен Плевнелиев обеща нови хайки край язовирите.

В регистъра на постройките, за които вече има заповеди за разрушаване, тъй като са изчерпани всички възможности за обжалване, фигурират над 1414 обекта в цялата страна. Любопитното е, че много заповеди са издадени още преди 10 години, но не е ясно как сградите са останали непокътнати.

Преобладават 1- и 2-етажни постройки, пристройки, гаражи и павилиони. Заповеди за премахване имат и близо 30 вили в района на Сандански, Бургас, Варна, Балчик и др. Фигурира само един двуетажен хотел в Кранево, чийто собственик е започнал да го премахва доброволно. Вилите в района на язовир "Ивайловград" не са в регистъра. В края на миналата година от ДНСК обясниха, че засега са издадени заповеди за прекъсване на тока и водата в някои от сградите. За повечето от тях обаче все още вървят процедури по обжалване, които могат да отнемат 2-3 години.

Вчера министър Росен Плевнелиев набързо начерта пред журналиста "пътната карта" на проверките. В момента се обобщавали събраните данни. В края на януари Плевнелиев обеща да обяви на нарочна пресконференция предварителните резултати. През февруари-март ще има нови огледи на големите язовири, а през април ще се оповестят окончателните данни и ще излязат "присъдите" - кои обекти са незаконни и трябва да бъдат премахнати и кои ще се разминат само с глоби.
Още от статията на „Сега"

„Пращат ни на доктор със закон", съобщава от първата си страница „Монитор"
Нов закон за правата и задълженията на пациентите се канят да напишат през тази година управляващите, довери пред „Монитор" шефката на здравната парламентарна комисия Десислава Атанасова. В него щяло да се отдели специално внимание на профилактичните прегледи, като се търси механизъм хората да бъдат накарани да се изследват периодично, разясни депутатката от ГЕРБ.

Тя напомни, че в момента прегледите при личния лекар са ангажимент за всички пациенти, който за съжаление не се спазва масово, макар че е предвидена санкция от 50 до 100 лв. Въпреки че средно на година от 6,5 милиона осигурени българи през кабинетите за профилактика минават не повече от 2 милиона за наложени глоби така и не се е чуло.

Според Атанасова хората не осъзнават важността на ранната диагностика, която би могла да предотврати сериозни последствия за здравето им. Засега не е ясно дали пациентите ще бъдат принудени да се преглеждат при лекар чрез завишаване на санкциите и контрола по налагането им, или чрез други още по-рестриктивни мерки.

За тази година държавата поема изследванията на млечната жлеза и простата на здравноосигурените граждани над 50 години. Неограничени са също така прегледите на децата, описа шефката на здравната комисия в НС усилията за завишаване на профилактиката.

Като причина в тазгодишната парламентарна програма да залегне и бъдещият закон за пациентите, тя посочи и зачестилите оплаквания от хората срещу лекари. Тази материя е много важна, защото касае всички, тъй като всички сме пациенти, аргументира се Атанасова. Въпреки парламентарните напъни през предходния мандат ексдепутатите от 41-вото НС така и не можаха да изфабрикуват дългоочаквания закон за пациентите. Освен със създаването му през тази година оглавяваната от Атанасова комисия ще бъде натоварена и с промените, които трябва да заменят клиничните пътеки с т. нар. диагностично свързани групи.
Още от статията на „Монитор"

„Частните здравни фондове стават застрахователни", информира от първата си страница „Класа"
Дружествата за доброволно здравно осигуряване ще станат застрахователни. Това се предвижда в проекта за промени в Закона за здравното осигуряване, който е изготвен от Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите, публикуван вчера на сайта на здравното министерство. След обществено обсъждане проектът ще бъде разгледан от Министерския съвет. Целта е дейността на фондовете за доброволно здравно осигуряване да се поеме от застрахователните дружества. Те трябва да имат право да извършват дейност по застраховка „Заболяване" или по застраховка „Злополука" и „Заболяване". Предвижда се дружествата да имат право, ако пожелаят, да получат лиценз и за други видове застраховки, като така разширят дейността си. Тези, които не желаят да разширяват работата си, а се занимават само със здравни осигуровки, ще могат да запазят наименованието „здравноосигурително дружество". Здравните фондове трябва да приведат работата си в съответствие с новите изисквания за една година. Сред тях са да увеличат минималния си капитал от 2 млн. лева на 4,6 млн. лева. Те ще трябва да се пререгистрират и по Кодекса за застраховане. От здравното министерство обясниха, че промените се налагат, за да бъде съгласувано българското законодателство с европейското. „Идеята за такива промени не е отсега, но бе отнесена като изискване на Европейската комисия и ние няма как да се отнесем по друг начин, освен да я изпълним", коментира пред „Класа" д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване. Тя обясни, че ще има дружества, които да се приведат към изискванията, но и такива, които няма да бъдат способни. Според нея, ако има нещо позитивно в промените, то е, че пазарът ще успее да се очисти от случайни играчи в него.
Още от статията на „Класа"

„Цакат ни с цените на тока и водата", прогнозира „Стандарт"
По-високи сметки за ток и вода ни готвят за следващите месеци. Цената на водата в София да скочи поне с 6,25%, а в Пловдив с 3,39% още от 1 февруари, предлага Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. От средата на годината пък токът може да поскъпне с около 4%, колкото е инфлацията.

Поскъпването на водата в София и Пловдив може да бъде дори с 2-3% по-високо, ако комисията уважи допълнителните данни за разходи, които дружествата представят до края на януари, заяви председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев. 1,63 лв. за кубик с ДДС ще струва водата в София, ако се утвърди предложението на ДКЕВР. Но ако комисията приеме и допълнителните разходи за пречистване на отпадните води от азот и фосфор, цената на водата ще скочи с 9-10% до 1,80 лв. за куб. с ДДС. Водата в Пловдив ще поскъпне до 1,46 лв. с ДДС, ако се утвърди предложението на ДКЕВР и дори до 1,51 лв., ако ВиК-Пловдив докаже извънредните си разходи.

Токът за бита пък може да поскъпне с 4%, около колкото се движи годишната инфлацията. Само за такова увеличение от 1 юли могат да претендират отсега електроразпределителните дружества, каза Ангел Семерджиев.
Още от статията на „Стандарт"

„Прогнозите за 2011 г. се разминават драстично", обобщава „Сега"
Икономическите прогнози за България за 2011 г. стават все по-противоречиви. Правителството продължава да е най-големият оптимист със сметки за 3.6% растеж. Вчера икономическият министър Трайчо Трайков разтвори ножицата на очакванията между 2 и 3.7%. Също вчера Райфайзенбанк снижи прогнозата си за българската икономика от 3% на 2.5%, а анализаторът от "Индъстри Уоч" Лъчезар Богданов предупреди, че не е изключено пак да изпаднем в рецесия.

"Оптимистичната прогноза е, че през тази година икономиката ни трябва да отбележи растеж до 3.6-3.7% и правителството прави всичко в тази посока, като инвестира в производителните отрасли", заяви вчера Трайчо Трайков пред БНТ. Според икономическия министър инвестициите и потреблението трябва да се засилят. Той припомни, че през изминалите години 70% от вложенията са били в строителството, недвижимите имоти и финансово-консултантската дейност, където има по-бърза възвръщаемост на печалбата, но няма дългосрочна икономическа перспектива. Тази година обаче инвестициите щели да бъдат предимно в промишленост като преработвателната, която през критичната 2010 г. е отбелязала най-голям ръст - 6%.

Междувременно в най-новия си обзор Райфайзенбанк намали прогнозата си за растежа на нашата икономика от 3% на 2.7%. Причината според анализа е, че българите още са стресирани от кризата и трупат спестявания, което означава, че скоро не може да се очаква бързо възстановяване на вътрешното търсене.
Още от статията на „Сега"

„Има натиск активите на "Кремиковци" да се разпродават завод по завод", казва в интервю за „Дневник" синдикът на комбината Цветан Банков
Цветан Банков бе определен като синдик на фалиралия стоманопроизводител "Кремиковци" през 2008 г. Неговата кандидатура бе единствената, подкрепена както от облигационерите (най-големият частен кредитор), така и от държавата. След като бяха нужни почти 2 години за отпадане на оздравителния план като вариант, от миналото лято тече процедура по несъстоятелност, която предвижда разпродажба на активите. Най-големият от тях - производствената площадка, на 7 февруари ще се предложи за трети път на търг. Евентуалният нов собственик придобива само активи, а не юридическото лице с неговите задължения.
Господин Банков, насрочвате трети търг за производствените активи на "Кремиковци". Началната цена вече е 31% по-ниска от тази на първия - какво сте добавяли и какво сте изключвали от обособената част?
- Почти нищо не отпада. Реално от старата обособена част са извадени леките автомобили, които по моя оценка могат да се продадат и отделно. Прибавени са нови активи, основно 3 недвижими имота, представляващи предзаводската площадка със здравния център, сградите на търговска дирекция и няколко други. Всъщност съществената разлика е, че са прибавени нови имоти с обща площ около 110 декара.

И въпреки това началната цена е 30% по-ниска...
- Аз не съм оценител, но при условие че никой не се е явил на 2 търга при старата оценка, съвсем логично е цената на активите да падне, а не да се повиши. Оценката се прави за ориентир, но за да се превърне в цена, трябва да има купувач, който да я плати.

В края на миналата година се появиха сигнали, че има натиск активите да се продават поотделно, завод по завод, за да може процедурата да приключи по-бързо. Оказван ли ви такъв натиск?
- Натискът е неразделна част от дейността ми. Естествено е да има инвеститори, които да искат по-малки обособени части, защото те самите, а не цялата площадка отговарят на специфичните им потребности и склонността им да инвестират. Аз обаче трябва да защитавам интересите на кредиторите и да избера този подход, който ще осигури най-доброто покритие на техните вземания.

Има много мнения и е трудно да се вземе решение как да бъде осребрено имуществото на длъжника. Основно право да определят реда за осребряване имат кредиторите и аз съм длъжен да се съобразя с тяхната позиция как да се предлагат активите. На този етап считам, че интересите им ще се защитят по-добре, ако площадката се продаде като цяло, относително бързо и кредиторите, за които се предвижда удовлетворяване съгласно търговския закон, да си получат парите.

На този етап. Не мога да скрия, че доста сериозно обсъждане правихме. Към няколко обособени части в тази площадка има сериозен интерес, но пък към други няма никакъв интерес, и все пак съм се стремил обективно да постигна максимално висока цена за имуществото.

Бихте ли посочили най-привлекателните активи?
- Има интерес и за цялата площадка, това е безспорно. Не само през последните месеци този интерес е още от откриването на производството по несъстоятелност. Цялата площадка представлява интерес, зависи при каква цена.

Ако говорим за интерес към отделни производства, това са непрекъснатата разливка, донякъде стан 1700, донякъде студеното валцуване. Интерес има и към оборудването в ремонтно-механичния завод и т.н. Но продажба поотделно на тези активи не би довела до задоволително удовлетворяване на кредиторите, а водещ критерий е защита на техните интереси, а не на потенциалните инвеститори.
Още от интервюто на „Дневник"

„Фермерите с джипове, след като покрият стандартите за мляко", казва в интервю за „Монитор" аграрният министър Мирослав Найденов
Г-н Найденов, какви са законодателните очаквания в областта на земеделието през 2011 г., предишната година си отиде, без да се приеме изключително важният закон за българската агенция за безопасност на храните?
- Два знакови закона се забавиха - за агенцията по храните и за горите. Имам уверението на председателя на Народното събрание, че първа точка от дневния ред на първото депутатско заседание ще бъде именно законът за агенцията по храните. Веднага след това ще стартира и второто четене на Закона за горите. Двата нормативни акта са изключително нужни. Това са приоритетите за 2011 г. Не само законите, но и стартирането на агенцията по храните, тежката реформа в горите, които са много консервативна система. Там е имало доста интереси, свързани с политически партии, които години наред са били обслужвани. Реформата е свързана с разбиване на сегашното статукво и максимално използване на този огромен ресурс. Ние нямаме подземни богатства, нито силна индустрия, но една трета от територията на страната е гори. Ако управляваме този ресурс както трябва, ще се създадат работни места и повече брутен вътрешен продукт.

Незаконната сеч стана част от характеристиките на прехода?
- Незаконно се сече много, но на леснодостъпни места. На практика ние сечем близо 10 на сто по-малко от санитарния минимум. Това е заради липсата на инфраструктура в горите. В крайна сметка в големите масиви, където трябва да има санитарна сеч, това не се прави и гората боледува. Затова спешно искаме да стартира тази реформа. Предстои да бъдат създадени шест държавни предприятия, които трябва да управляват горските ресурси и да работят в конкурентна среда помежду си. Ясно е, че само с търговия на дървен материал няма да стане, трябва да се търсят начини за използване на дървесината като биомаса за когенерация, да се развива туризъм, трябва да се засили и ловно-стопанската дейност.

Кои са най-големите трудности пред структурирането на бъдещата агенция по храните?
- Вероятно ще има определен етап на сработване на различните служби. Полагат се усилия да бъдат обезпечени добре технически - автомобили, офиси, компютри и оборудване. Успяхме да редуцираме лабораториите и към момента са осем, може дори да продължи тенденцията на намаляване. В Холандия, която има свръхпроизводство на земеделска продукция, съществуват само две лаборатории. Те дори са известни като месната и млечната, но правят всичко от А до Я. Ние също може да се съсредоточим, като се има предвид, че логистиката вече е много добра и не е проблем да се изпратят пробите. Много от самите предприятия имат лаборатории, които са оборудвани по-добре от държавните. Те правят мониторинга си, това, което не е съществувало преди. Отговорността за продуктите на пазара не е на контролния орган, а на производителя.
Още от интервюто на „Монитор"