„Работодатели дължат над 300 млн. лв. към НОИ”, „И "Шеврон" иска да търси алтернативен газ в България”, „За младите шофьори с батко зад волана”, „МВР ще кърпи пътищата с по-тежки глоби за шофьорите”

„Работодатели дължат над 300 млн. лв. към НОИ", съобщава от първата си страница „Класа"
Над 300 млн. лв. са задълженията на работодателите и самоосигуряващите се лица към Националния осигурителен институт. Това съобщи вчера министърът на труда Тотю Младенов. Той обясни, че въпросните задължения са до 1 юли тази година и че по тях вече са натрупани лихви от над 100 млн. лв. Министърът заяви, че ако работодателите и самоосигуряващите платят главницата от 300 млн. лв., лихвите им ще бъдат опростени. „По-добре по тези стари задължения, които така или иначе НАП не може да събере, да се плати главницата, за да може дължимите пари да влязат в НОИ", обоснова се социалният министър. Това обаче ще важи само за натрупаните до 1 юли задължения, а не за тези след този срок, добави Младенов.

За по-голяма успеваемост при събиране на задълженията се предвиждат и промени в Наказателния кодекс (НК). В проекта на НК е записано, че три години затвор и 1000 лв. глоба застрашават работодател, който има задължения от неплатени вноски на работниците си към НОИ под прага от 3 хил. лв. При дължими суми над 12 хил. лв. работодателят ще се наказва със затвор от 10 години и глоба от 20 хил. лв., гласят още промените в НК, съобщи вчера сайтът bnews. От социалното министерство потвърдиха пред „Класа", че се готви такъв проект. „Тотю Младенов многократно е казвал, че неплащането на осигуровки трябва да се криминализира както неплащането на данъци", заявиха от министерството.

„Ще участвам лично в проверките на бизнеса от Главна инспекция по труда", заяви още Тотю Младенов вчера на пресконференция за отчета на МТСП през изминалата година.
Още от статията на „Класа"

„И "Шеврон" иска да търси алтернативен газ в България", информира от първата си страница „Дневник"
По-малко от седмица след като публично попита какво става с диверсификацията на енергийните ресурси в България, американският посланик в България Джеймс Уорлик представи вчера интереса на "Шеврон" да проучват находища на шистов газ в страната. Той обясни, че България има потенциал за добив на 25 млрд. куб.м шистов газ на година, ако бъдат доказани залежи от него. Това може да промени пазара в региона, както се случи в САЩ, каза Уорлик.

На шистовия газ се гледа като на най-сериозната алтернатива на природния газ, който ако започне да бъде добиван в някой европейски страни (сериозни проучвания и подготовка има в Полша, където се смята, че е едно от най-големите находища на континента) ще намали значително влиянието на Русия и доминацията й на пазара на синьо гориво.

"Газпром" обаче също проявява интерес към този добив и в края на май съобщи, че иска да купи американска фирма, която има опит в това. Президентът на компанията Алексей Милер дори заяви, че могат да издигнат лозунг "Ако имате шистов газ, то ние ще дойдем при вас". От проверка на "Дневник" стана ясно, че дъщерната фирма на "Газпром" - "Овергаз" също е проявила желание да разработва залежи в Североизточна България.

Другата компания, заявила интерес към шистови ресурси у нас е канадската "Парк Плейс Енерджи корп.", а според източник от Министерски съвет има и още една американска фирма, която иска да проучва в този регион.

"Шеврон" съобщиха за интереса си още през април по време на посещението на икономическия министър Трайчо Трайков в САЩ, а в началото на юли са получили лиценз за проучване в румънската част на Добруджа. Сега в България пристигнаха двама представители на компанията, за да се срещнат с премиера Бойко Борисов и да му представят своето виждане за бъдещ добив.

"В България има възможност да бъдат диверсифицирани източниците на енергия. Надявам се скоро да бъде одобрено разрешителното за проучване на "Шеврон", които ще инвестират много пари в България", каза вчера Уорлик.

За да бъде определен кой ще проучва, трябва да бъде обявен  конкурс по инициатива на министерството на икономиката, енергетиката и туризма, от където вчера отказаха информация по темата.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Младите шофьори с батко зад волана", обобщава „Стандарт" новите промени в Закона за движение по пътищата
Драконовски мерки за младите шофьори готви КАТ.

Първите 6 месеца те ще сядат зад волана само с опитен придружител. Зайците ще вдигат най-много 100 км/ч на магистрала и ще пъплят с 30 в града. Ограниченията ще важат, докато новаците не навъртят 2 години стаж. През това време те ще имат само 13 вместо 39 точки в талона. Така ще внимават повече, защото при едно минаване на червено ще губят книжката.

Много по-тежки наказания очакват и шофьорите, които карат почерпени. Дори при 0,2 промила алкохол в кръвта, което се равнява на малка бира, водачи на рейсове и маршрутки стават пешеходци.

Промените в Закона за движение по пътищата ще бъдат внесени в парламента преди ваканцията, а депутатите ще ги разгледат най-късно наесен.
Още от статията на „Стандарт"

„МВР ще кърпи пътищата с по-тежки глоби за шофьорите", съобщава от първата си страница „Сега"
МВР предвижда сериозно завишаване на наказанията за шофьорите, които не се съобразяват с ограниченията на скоростта, изпреварват неправилно и не зачитат забраната за употреба на алкохол. Парите от глобите вече ще постъпват в национален фонд и ще отиват за ремонт на пътища. Предстоящите промени в закона за движение по пътищата бяха представени от вътрешния министър Цветан Цветанов.

Така средства за подобряване на инфраструктурата ще се акумулират от три места - от данъците за МПС, от винетни такси и от глоби.

С промените в закона сериозно се вдигат санкциите за превишена скорост. От 100 на 200 лв. скача глобата за шофиране с между 21 и 30 км/ч над позволеното в населено място. Най-тежко ще е наказанието за каране с над 50 км/ч над допустимата скорост - за всеки превишен километър ще се добавят по 20 лв. към твърдата санкция от 500 лв.

В извън населено място глобите за превишена скорост варират между 100 лв. за надхвърляне на ограничението между 21 и 30 км/ч и 400 лв. - за над 51 км/ч над ограничението плюс по 20 лв. за всеки следващ километър.

По-строги стават санкциите за рисковите и неправилните изпреварвания, от които между 2000 и 2009 г. са загинали над 2700 души. Проектът предвижда за задминаване върху непрекъсната линия да се отнема книжката за 1 месец и глоба от 100 до 500 лв.

Забранява се на шофьори на опасни товари и тези, които имат книжка от по-малко от 2 г., да се качват зад волана, ако нивото на алкохол в кръвта им е над 0.2 промила при допустими 0.5. По тази точка нарушителите ще се наказват с отнемане на книжката за месец и глоба от 150 лв. при алкохол до 0.5 промила. Спиране на превозното средство от движение за два месеца ще се иска при установяване на 1.0 промила в кръвта на водача, независимо от опита и товара.

Забрана за шофиране за 2 месеца и глоба до 600 лв. грози хванатите с отнет талон или без свидетелство за съответната категория. С от 300 до 1000 лв. ще се наказват собствениците или длъжностните лица, които дадат превозно средство на пиян или дрогиран шофьор. В първите два случая санкциите нарастват с по 50 лв. за всеки превозван от нарушителя пътник.
Още от статията на „Сега"

„400 лeва глоба за шофьор на 2 бири", съобщава от първата си страница „Монитор"
400 лв. глоба ще плаща всеки шофьор, позволил си да изпие две бири, преди да се качи на колата. Това става ясно от предложенията на КАТ за промяна в Закона за движение по пътищата, които се очаква да бъдат гласувани през септември.

Предложението на експертите по пътна безопасност е почерпените водачи с промили от 0,5 до 1,2 да плащат глоби от 400 до 800 лева и да остават без книжка от 2 до 5 месеца. За всеки пътник в колата пияният ще плаща още по 300 лева.

Санкциите за скорост, алкохол и шофиране без книжка ще бъдат завишени през есента, защото това са нарушенията, заради които загиват най-много хора, обяви зам.-шефът на Охранителна полиция Алекси Стратиев след вчерашното заседание на държавно-обществената комисия по проблемите на безопасността на движението.

„Анализите сочат, че 50% от катастрофите с убити са резултат от превишена скорост, 8% са заради употреба на алкохол, а 10% са заради неправоспособност", допълни той. Според предложенията на КАТ за висока скорост в населените места глобата ще стане от 200 до 500 лв. Когато водачът кара с 21 км/час отгоре и превозва пътници, санкцията се увеличава с 40 лв. за всеки пасажер. Нарастваща глоба с 30 лева за всеки пътник в колата ще бъде прилагана и на шофьорите, които карат без задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Водач, в чиято кола има хора без колани, ще плаща по 50 лева за всеки пътник.
Още от статията в „Монитор"

„Внасяме си експерти за строеж на пътища", информира „Стандарт"
България ще използва "вносни" експерти, за да се ускори работата по магистралите и усвояването на парите от ЕС. За строежа на пътища ще се възползваме от консултантското "ноу-хау" от Световната банка. Това е поискал премиерът Бойко Борисов от министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. Борисов настоял Дончев да преговаря лично с Европейската комисия страната ни да "внесе" консултанти от Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.

Експертите ще обработват проектите за строежа на магистралите "Струма" и "Марица", както и част от трасето по коридор номер 9, научи "Стандарт".Услугите на експертите ще бъдат дългосрочни и те ще работят по проектите на място.

България ще се стреми да договори участието на не повече от петима консултанти за един пътен проект. По него ще работят и български експерти, уточниха от ГЕРБ. Дончев вчера отлетя за Брюксел, за да се срещне с председателя на Европейската комисия Жозе Барозу.
Още от статията на „Стандарт"

„Държавата странно се разсейва за собствеността си", е заглавието на анализ на „Сега"
Пловдивският окръжен съд отхвърли претенциите на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Борисова Хробок да получат бившия царски дворец "Кричим" и заедно с него и ниви от 371.5 дка. Решението е симптоматично, защото отваря възможност да се постави под съмнение цялата реституция на т. нар. царски имоти.

Той като Симеон Сакскобургготски и останалата част от семейството му получиха имоти за стотици милиони само въз основа на едно решение на Конституционния съд. Друг е въпросът, че самият Сакскобургготски и досега твърди, че всъщност не е искал нищо.

Така или иначе конкретната реституция не бе законово уредена, каквато е обичайната практика при възстановяването на собственост върху земи и имоти. Защото връщането на собствеността у нас стана на базата на отделни закони. Само и единствено царската се състоя въз основа на споменатото решение на Конституционния съд.

Пловдивският окръжен съд обяви, че всъщност актът на КС не дава пряка възможност за реституция. Още повече за имоти, които през 1945 г. са били собственост на държавата, а не на царя. Ако това решение бъде потвърдено и на следващите две съдебни инстанции, държавата може да води дела и за другите имоти. В Пловдив делото бе водено от Сакскобургготски и сестра му срещу областния управител и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Тези институции на практика го спечелиха, а сегашните им ръководства още се чудят дали да оберат лаврите, макар че делото започна преди ГЕРБ да дойде на власт.

Така или иначе обаче въпросното съдебно решение ражда естествения въпрос дали държавата ще води дела и за останалите имоти. И защо не го е направила вече? Още повече че Сакскобургготски вече успя да продаде единия имот за няколко милиона в столичния кв."Изток" и не крие, че печели добре от дърводобив от върнати гори. Затова и някак странно държавата не се зарадва, че е спечелила дело.
Още от статията на „Сега"

„Лятото в планината излиза от 19 до 50 лв. на човек", обобщава „Монитор"
Средната цена на ваканция в планината това лято варира от 19 лв. без включена закуска до 50 лв. за полупансион на човек, установи проверка на „Монитор". Толкова струва преспиването, закуската и вечерята в хотелче в Троянския Балкан, както и ползването на басейн. Мястото се рекламира с близост до минерални басейни, а цената е валидна при настаняване за поне пет дни.

Основните оферти за планински ваканции са разпределени между хотелите в традиционно зимните курорти като Банско, Боровец и Пампорово, по-малки комплекси, изградени предимно в последните 5-7 години, които са от затворен тип, семейни хотели, които напомнят гостуването при баба и дядо, и реновирани възрожденски къщи, които се предлагат както в етнографските селища, така и в произволно избрани селца на територията на цяла България.

В интерес на изтъняването на цените семейните хотели, които разполагат с до 10 легла, избягват да включват закуската в цената, а леглата се предлагат между 10 и 25 лв. на нощ. Отделно се предлагат сутрешно похапване с палачинки, пържени филийки или мекици срещу 3-4 лв. на порция. Тези места най-рядко се предлагат от туроператори и в над 90% от случаите новите гости отиват в такива къщи по препоръка на приятели. В тях годишно не повече от 10% са чуждите гости, които отново са доведени от българи.

В около 30% от семейните къщи се предлагат за ползване и басейни, но с малки размери. Проблемът в повечето семейни къщи е свързан с представата на стопаните им за бит и подредба, коментират експерти в областта на селския туризъм. Според едни красотата е в много черги по пода, според други - в обковаването на помещенията с чамови дъски. Някои тапицират леглата, други слагат безброй китеници и окачват навсякъде писани чинии и стомни.

Въпрос на вкус от страна на гостите е дали ще им хареса да почиват в подобна обстановка, но като цяло този тип туристи търсят нещо различно от стандартното хотелско настаняване, обясняват туроператори. За хората най-важно е храната на такива места да е вкусна и приготвена от екологично чисти продукти.
Още от статията на „Монитор"

„България става все по-атрактивна за търговците на дребно", съобщава „Дневник", като се позовава на анализ на консултантската компания AT Kearney
България става все по-актрактивна за търговците на дребно, стана ясно от подробния доклад на консултантската компания AT Kearney, показващ най-динамично развиващите се пазари за този сектор.

Страната се изкачва с две места до 19-а позиция в глобалната класация, като основната причина за по-добрия резултат е комплексна. Според доклада България е все още в ранна инвестиционна фаза, което дава възможности за растеж.

В него се посочва още, че местните търговски вериги не са много, а през последните години чуждестранните им конкуренти извоюват добри пазарни позиции. В проучването обаче е отбелязан и фактът, че разликата в покупателната способност на населението в София и останалите градове е значителна и много по-ниска в сравнение със Западна Европа.

"В големите български градове ръстът в търговията на дребно ще се движи от хипермаркетите и дискаунтърите, докато в по-малките градове тази роля е отредена на супермаркетите", е записано още в доклада.

Сред страните в региона, за които се смята, че имат добър потенциал за развитие, е още Турция, която е класирана на 18-о място и Албания, заемаща 12-а позиция. През тази година Албания за първи път дебютира в класацията. Въпреки ниската покупателна способност в страната от консултантската компания я смятат за перспективна заради добрите оценки за икономиката в средносрочен план и все още ниската конкуренция.
Още от статията на „Дневник"

„Крият заплати на шефове в Енергото", разкрива „Стандарт"
Заплатите на шефовете в някои електроразпределителни дружества са били укривани от държавата. Това сочи резюме от доклада на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за одита в ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН. С изключение на председателя на Управителния съвет на "ЧЕЗ Електро" останалите членове на Надзорния и Управителния съвет в групите на ЧЕЗ и Е.ОН не са имали договор за мениджърска дейност. Така са били укривани възнагражденията им, обясниха за "Стандарт" от енергийния регулатор. Според председателя на ДКЕВР Ангел Семерджиев тези две компании не са представили поискани при одита документи или са го направили частично. В ЕВН пък са раздавали заплати, като разходите за тях са били представяни като за покупка на материали.

В доклада се посочва още, че от ЕВН са сключили неизгоден договор за отчитане на част от електромерите с друга фирма. И трите дружества са изнасяли към външни фирми почти 100% от лицензионната си дейност, като за това са сключвани договори за срок от 3 до 5 години. В договорите за аутсорсинг имало клаузи, които неоправдано повишавали разходите за услугите. Освен това ЕРП-тата не са уведомявали ДКЕВР за сключването им. Нито една от компаниите няма изградена и лицензирана система за управление на качеството. От Е.ОН не са изпълнили инвестиционната си програма, което трябва да бъде наваксано през следващите 3 години, и то с привлечен капитал.
Още от статията на „Стандарт"

„ЕК ни проверява заради посоката, в която върви правителството", казва в интервю за „Сега" евродепутатът Ивайло Калфин
Г-н Калфин, в МВнР предстои сериозна реформа. Одобрявате ли идеята посолствата ни да се категоризират?
- Това не е нова идея - в миналото, преди 1989 г., е имало категории на посолствата. Има го и в други държави. Обсъждали сме го при изработване на закона. Тогава аргументът ни да не го направим беше, че дипломатическата служба в България е много малка. Категоризацията предполага и разлика в кариерното развитие на дипломатите.

Една от екстравагантните идеи в прегледа е да се промени законът така, че мандатът на политически назначените посланици да приключва с този на правителството. Това възможно ли е?
- Теоретично е възможно, в някои страни се прави - например САЩ. Мисля, че не би било добре за България. Почти във всяка дипломатическа служба има политически назначения и са много малко тези, в които подобен принцип съществува.

Защо Евростат реши да започне с България проверката на бюджетите, при положение че ние сме една от страните със сравнително малък дефицит?
- Решението на ЕК е за две проверки. Едната е на Евростат за дефицита от м.г., а втората е свързана с актуализацията на бюджета и какво България би искала да прави във финансовата политика. Проблемът с миналогодишния дефицит е, че той няколко пъти се промени, и то драстично. Първите съобщения на министъра бяха за 0,7%. Много хора тогава казваха, че трябва по друг начин да се изчислява дефицитът, а не на касова основа. Този опит да се заблуди комисията не проработи и след това Симеон Дянков трябваше да обясни, че се е завишил няколко пъти. Обяснението е с някакви договори, които той намерил някъде, но все още не сме ги видели. Не е ясно защо, ако има плащания за т.г., които не са включени в бюджета, не се прави референция към фискалния резерв, а той се харчи за текущи разходи. Така че там има много въпросителни, очевидно несериозни обяснения и опит да се заблуди ЕК. И това е мотивът на Евростат да прави проверка. А по отношение на новите правомощия на ЕК във връзка със синхронизация на бюджетите, България прави точно обратното на това, което правят европейските страни. Когато те отпускаха държавни разходи в края на м.г., за да омекотят все още ефектите на кризата, България спря да плаща. Много точно авторитетният Виенски институт каза, че умишлено сме "преохладили" българската икономика. След което, като спря спадът в Западна Европа, те започнаха да си свиват бюджетните разходи и да си консолидират бюджетите, а ние отново правим обратното. В тази ситуация, без нещо да се е променило видимо за последните шест месеца, променяме бюджета и увеличаваме с пъти бюджетния дефицит и разходите. Страх ме е, че България от страна, която е давана за пример през последните години, сега ще бъде давана за пример как ЕК си упражнява новите правомощия върху нея.

Ще успее ли България да изпълни сроковете, поставени от ЕК, за справяне с бюджетния дефицит и вместване в границата до 3% до края на 2011 г.?
- 21 страни от ЕС имаха дефицит над 3%, но за огромна част от тях не беше започната никаква процедура. Много по-важно е дали вече се предприемат мерки за ограничаване на този дефицит. Всъщност започна процедура за страни, за които се предполага, че не са предприели мерки за ограничаване на дефицита си. Сред тях е и България. При нас числата не са големи, проблемът е в посоката, в която върви правителството. То би могло да ограничи дефицита за 2011 г. под 3%, но за това трябват две предпоставки. Да вдъхне доверие, че това, което сега каже като бюджет за следващата година, ще се случи. И второ - да покаже как точно тези 3% ще бъдат постигнати. Кои реформи ще бъдат направени, къде ще бъдат намалени средствата и къде ще се харчат по-ефективно. Тази информация я нямаме. Германия, Франция, Италия, вече казват откъде ще намалят бюджетните разходи.
Още от интервюто на „Сега"

„Нужни са по-ясни правила за усвояването на еврофондовете", казва в интервю за „Класа" новият председател на Асоциацията на месопреработвателите в България Кирил Вътев
Г-н Вътев, вие сте новият председател на Асоциацията на месопреработвателите в България. Какви са перспективите пред сектора в момента?
- Месопреработвателният сектор има да решава много важни въпроси. В момента е злободневна темата за добавките в храните и основно тя се пречупва през колбасите, а това не е съвсем вярно. Искам да подчертая, че не може всички здравни проблеми да се обясняват с храненето и от всички продукти колбасите да бъдат обявявани за най-вредни. Мисля, че тази тема е комплексна и касае и начина на живот, свързан със стрес, околна среда и редица други фактори. Така че не е сериозно само храненето да се обвинява за всички проблеми.

В момента много интересна е и инициативата на министъра на земеделието Мирослав Найденов за връщането на Българския държавен стандарт (БДС), защото на практика той не си е отивал, както се изразиха експертите в патентното ведомство. Стандартът трябва да бъде осъвременен и актуализиран към настоящите условия и не може да бъде задължителен. Това означава, че ако продуктите са произведени и са обозначени по БДС и се въведе необходимият контрол, който да гарантира качеството, тогава крайната дума ще има потребителят. Той ще избере дали да го предпочете, или както и досега ще се търсят евтини, по-евтини и най-евтини продукти.

Първият български продукт, който кандидатства за защитено географско указание, е "Горнооряховски суджук". Това означава ли, че нашите продукти вече имат по-големи шансове на международните пазари?
- Двете неща нямат нищо общо, защото всяка страна си има съответни вкусове и предпочитания, които са свързани с традициите и културата на дадената страна. Българските продукти имат най-големи шансове там, където има най-плътна концентрация на българи емигранти. Известно е, че има сериозни струпвания в страни като Испания, Англия и Германия. Не споменавам САЩ, защото сънародниците ни, които живеят там, сами си произвеждат традиционни продукти. Аз с очите си видях там луканка, суджук и филе „Елена", които са произведени в САЩ, но са с български етикети.

А какво пречи на българските производители да изнасят продукцията си на международни пазари?
- Международните пазари са много сложна структура. На първо място, допреди 20 години България беше затворена страна и оттогава ние сме все на старта да развиваме пазарна икономиката и конкурентоспособност. Факт е обаче, че страната ни няма добър имидж зад граница. Известно е, че когато на даден пазар потребителят разглежда дадени стоки, първата асоциация, която прави, е какво се сеща за страната, от която произхожда продуктът.

Има го и обратния вариант, когато споменем дадена държава, за какви стоки първо се сеща един чужденец. Примерно, когато кажем Германия, всеки ще се сети за премиум марки като Mercedes, Audi или BMW, които са висококачествени автомобили. Като споменем Италия, първата асоциация е спагети, паста, прошуто, пица. И в крайна сметка се оказва, че италианските храни имат най-висок международен авторитет в света.
Още от интервюто на „Класа"

„Не търсете в Европа по-евтини заеми", казва в интервю за „Стандарт" Атанасиос Куцопулос, главен изп. директор на Банка Пиреос България
Г-н Куцопулос, наскоро обявихте финансови резултати за  миналата година. 2009-а ще се запомни с най-ниските банкови печалби. Доволни ли  сте от резултатите на Банка Пиреос България?
- Доволни сме от резултатите за 2009 г., които са в границите  на планирания ни бюджет. Успяхме да постигнем добра печалба въпреки проблемите  на пазара и въпреки факта, че световната икономика е в доста тежка криза.

Ситуацията в Гърция променя ли плановете ви за развитието на  групата и на банката в България?
- Основният проблем в Гърция е свързан с държавния дълг.  Банките не са засегнати съществено от това и ако говорих специално за 5-те  най-големи трезора, които имат представителства и в България, те са абсолютно  стабилни. Цялата банкова система в Гърция е здрава, с добра капиталова база и  печалба. И е представена най-вече на Балканите, което дава възможности да се  реорганизират и печалбите. Засега положението в Гърция не повлия на плановете  ни. Неприятно е, че пазарът се влияе от непрекъснатите слухове. През последните  2 г. слушам всеки ден сценарии за различни банки. Но до момента те остават само  сценарии.

Какъв ще бъде фокусът ви в България през тази и следващата  година, когато още ще усещаме кризата?
- Кризата няма лесно да премине. Ще е необходимо време, за да  се възстанови икономиката. Нашата стратегия за България е да подкрепим клиентите  си, да им помогнем колкото е възможно по-леко да минат през кризата. И да  очакваме следващия ден, така че да сме подготвени тогава, когато се увеличи  търсенето на кредити и когато има благоприятни условия за развитие, да можем да  заемем тази част от пазара, която искаме. Нашата политика е да капитализираме  печалбите в държавата, да увеличаваме капиталовата си база, клоновата мрежа  също. Гледаме дългосрочно на представителството си тук.

Кредитирането сега е свито и няма търсене. Кога ще се обърне  тази тенденция?
- Надявам се до края на 2010 г. да могат икономиките поетапно  да започнат да се възстановяват. Това ще зависи от редица глобални фактори,  както и от подкрепата на държавата за експортно ориентирани бизнеси. По този  начин ще се увеличи конкурентоспособността. Когато това стане, ще има и  увеличаване на търсенето на банкови заеми, и ръст на брутния продукт.

Но кризата е много по-дълбока, отколкото си мислим, и то в  световен мащаб. И в Европа съществуват все още сериозни проблеми, и то в  държави, които са с развити икономики.

15 месеца подред растат необслужваните заеми. Кога ще тръгнат  на обратно?
- Необслужваните кредити влияят на печалбите на банките заради провизиите, които се заделят. Ние сме доволни от факта, че Банка Пиреос е с един от най-ниските проценти на проблемни кредити - около 3%, при средно над 10, 12%  за сектора. Но най-лошото, дъното, вече премина. Не очаквам оттук нататък нещата да продължават да се влошават.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Чрез екопроекти местните хора виждат полза от опазването на природата", казва в интервю за „Дневник" Велеслава Абаджиева, национален координатор на програмата за малки проекти на Глобалния екологичен фонд в България
Глобалният екологичен фонд (ГЕФ) е междуправителствена организация, финансирала с около 8.8 млрд. долара над 2400 проекта за опазване на околната среда в 165 развиващи се държави. Той е основен финансов инструмент по няколко конвенции на ООН - за биологичното разнообразие, за климатичните промени, за устойчивите органични замърсители (УОЗ) и за опустиняването. По програмата за малки проекти на ГЕФ са отпуснати общо 10 000 гранта на неправителствени и местни бизнес организации по цял свят. В България програмата работи от 2006 г., като до временното й затваряне през юли е подпомогнала 90 малки екопроекта.
Каква е основната идея на програмата на Глобалния екологичен фонд за малки проекти?
- Програмата за малки проекти всъщност е замислена да подкрепя инициативите на хората по места, които прилагат практики в унисон с опазването на околната среда. Стремежът ни е да опазваме биологичното разнообразие, да допринасяме за намаляване на измененията в климата, да опазваме земите и водите и да ограничим разпространението на т.нар. устойчиви органични замърсители.

Това са едни изключително опасни химически вещества - част от тях са ни познати в земеделието като ДДТ, а другите са т.нар. диоксини и фурани. По една международна конвенция бяха изброени първите дванайсет такива опасни вещества, по които работим.

Откровено казано, дейностите по опазване на международните води и справяне с УОЗ са доста тежки за една такава малка програма като нашата, която финансира проекти до 50 хил. долара. Затова нашите усилия са насочени към темите опазване на биоразнообразието, изменения на климата и опазване на почвите от деградация.

Всъщност през последните три години прироритет на програмата станаха климатичните промени, защото така се формира и финансирането на програмата като цяло. Българското правителство задели една сравнително сериозна сума за нашата програма за проекти в сферата на измененията в климата. Това съответно наложи и ние да работим в това направление.

Изисква ли се съфинансиране от страна на хората, предлагащи екопроекти?
- Да, програмата работи на принципа "50 на 50". Ако ние даваме 1 долар, трябва и получателят на тази сума да даде още 1 долар. Изискваме това от бенефициентите и техните партньори. Откровено казано, хората даже влагат повече ресурси от това, което ние даваме. От 2006 г. досега сме привлекли 3 млн. долара от ГЕФ, а портфолиото на програмата е за 7 млн.

На практика българските бенефициенти са дали още 4 млн. долара. Финансирали сме общо 90 проекта. Девет от тях са подготвителни - това означава, че ние даваме до 2000 долара за подготовка на по-големия проект, който е до 50 хил. долара. Част от деветте подготвителни се превърнаха в реални проекти. Може да се каже, че проектите, които ефективно сме финансирали, са 81, защото някои от подготвителните проекти не се развиха на практика.

Програмата работи в над 100 държави по света. Тя е достатъчно гъвкава, че да позволи на всяка страна да насочи средствата там, където счита, че са най-полезни. В България сме се насочили към развитие на екотуризъм в места с богато биоразнообразие.

Оценявайки важността на видовото разнообразие в близост до местните общности или населени места, те могат да го превърнат в нещо, което да се продава. По този начин местните хора да виждат полза в това да полагат усилия за неговото опазване. Затова всички наши екотуристически проекти са свързани с богатството на природата наблизо, тоест превръщане на биологичното разнообразие в икономическа полза за местните общности.

Колко от тези 81 проекта всъщност се отнасят до екотуризма?
- Преди бяха почти половината, но сигурно вече са по-малко. Откакто приоритет ни стана работата по измененията в климата, започнахме да финансираме много демонстрационни проекти за възобновяема енергия и енергийна ефективност. Някои от тях обаче са в хотелски бази, което отново е свързано с развитие на екотуризъм и туристически продукт, основан на местното биоразнообразие. Трудно ми е да кажа точния брой такива проекти.

Другото направление, в което работим, е устойчивото и най-вече биологичното земеделие. Опитваме се да убедим земеделските стопани, че има икономическа полза да се прилага друг подход в работата им - без използване на пестициди и минерални торове, но с разумна употреба на естествени торове. Смятам, че имаме успехи в това направление, въпреки че биоземеделието изисква нов тип мислене от земеделския производител.
Още от интервюто на „Дневник"

„Предоставихме 113 млн. лв. кредити на местните власти", казва в интервю за „Класа" Емил Савов, изпълнителен директор на фонд ФЛАГ
Емил Савов има над 15 години професионален опит в местното самоуправление в следните основни области: общински финанси, инвестиции, управление на общински услуги. Той е собственик и управител на консултантска компания „Група за ефективни решения" ООД (ГЕР). Фонд ФЛАГ е създаден през 2007 г., за да подпомага общините. Той обаче реално заработи едва през 2009 г.
Г-н Савов, в момента не се усвоява напълно целият ресурс на фонд ФЛАГ, който е около 200 млн. лева. На какво се дължи това?
- Не бих казал, че не се оползотворява. В момента преобладаващата част от кредитите, които предоставяме на общините, са краткосрочни - средно за 7 до 11 месеца. Това означава, че ресурсът се върти доста бързо. Затова временно свободният финансов ресурс е сравнително голям. От тази година обаче от общините ще се изисква задължително съфинансиране на европроектите. До края на 2009 г. договорите за безвъзмездна помощ покриваха 100% от разходите, евентуалният кредит от нас беше само мостов. Съфинансирането по оперативните програми от тази година обаче е задължително. Местната власт покрива от 5 до 15% от стойността на проекта. Очаквам общините все повече да ни търсят и за осигуряването на този ресурс. Тези кредити са различни, защото се погасяват със собствени средства на общините и са дългосрочни.

Какви ще са условията по тези кредити?
- Условията за получаване на кредит ще бъдат абсолютно същите като досега, но много по-голям дял в оценката на риска ще има финансовото състояние на общината. За мостовите кредити по-важен е административният капацитет на общината, възможността да се изпълни проектът както трябва, за да си получи парите от оперативната програма. Когато говорим за съфинансиране обаче, тези средства са изцяло за сметка на общината и сроковете за връщане са около 7 г. От тази гледна точка временният ресурс, с който разполагаме, няма да е свободен и ще е зает за доста дълъг период от време.

Общините трябва да получат 700 млн. евро от ЕИБ. Какъв трябва да бъде механизмът - тази пари през фонд ФЛАГ ли трябва да се отпуснат, или през Българската банка за развитие?
- Чувал съм за тези възможности. В крайна сметка правителството трябва да вземе решение. Фонд ФЛАГ беше създаден с една-единствена цел - да помага на общините бенефициенти по оперативните програми.

Предвижда ли се през 2011 г. ресурсът, с който разполага фонд ФЛАГ, да бъде увеличен поради факта, че нуждата от оборотни средства на общините ще нарасне?
- Засега това не е на дневен ред. Ще има нужда от допълнителен ресурс, ако общините трябва да търсят средства освен за съфинансиране на европроектите и за предварително покриване на бъдещите приходи, които ще генерират ВиК обектите по програма „Околна среда". Тези пари трябва да се осигурят от общините, които съвсем логично са против, тъй като в крайна сметка ползите ще отидат в операторите, които ще събират таксите за вода.

Затова в момента се търси решение ВиК операторите да бъдат или бенефициенти на програмата съвместно с общините, или да се открие някаква друга форма, с помощта на която операторите да поемат тези разходи. Тъй като това не ни е в обсега на работа, предполагам, ще ни е необходим допълнителен ресурс.
Още от интервюто на „Класа"