"Регистрират лимузини като баничарки", четем във в. "Монитор"
Луксозни джипове и скъпи автомобили комби се регистрират като баничарки и бусове, за да се спестят данъците. Измамата минава основно в Дупница, където вече са засечени няколко случая на лъскави БМВ Х3, БМВ Х5 и „Ауди А6". Данъчните установили и други луксозни автомобили, които по регистрационен талон се водели товарни, и собствениците им плащали в десетки пъти по-ниски данъци. Проверката установила, че интервенцията по колите ставала, преди да се регистрират в КАТ. Луксозните автомобили се преправяли бутафорно, за да минат за товарни. При тези коли данъкът МПС се начислява на база тонажа, който за джип е около тон, и в този случай се плащат 12 лева, а не около 700, колкото би следвало, ако мощното возило не се води баничарка, както са известни този тип МПС-та.
За да се маскира като товарен, на джипът или комбито се махат задните седалки, така че товарната част да е повече от 30 процента от дължината на цялото возило, каквото е изискването според наредбата. След това се монтира преграда зад предните седалки.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Запорираха и самолета на Цветан Василев, той обжалва, не бил негов", пише в. „24 часа"
Самолетът, с който се придвижва Цветан Василев, е запориран от държавен съдебен изпълнител, става ясно от определение на Софийския градски съд от 3 февруари 2015 г., с което "24 часа" разполага.
Машината е "Бобрадиер". Тя е в активите на компанията "Сънлайт Еър", която е собственост на семейната фирма "Тръст Василеви". В зависимост от екстрите цената на самолета може да стигне 15 млн. евро.
В края на август миналата година СГС наложи запор върху имущество и дружествени дялове във фирми на Цветан Василев по искане на прокуратурата. Мажоритарният собственик на КТБ бе обвинен за присвояване на 206 млн. лв. от банката и обявен за издирване от Интерпол. Тогава от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество уточниха, че самолетът на Цветан Василев не е обект на обезпечителна мярка, защото е притежание на търговско дружество, в което мажоритарен дял имат съпругата му Антоанета и дъщерята Радосвета.
Прочети още от в. „24 часа"

"До 1 млн. лв. глоба за фирми, които лъжат, за да вземат европари" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Все по-голям става броят на престъпленията, заради които фирмите и неправителствените организации ще носят имуществена отговорност, а глобата ще е гигантска - до 1 млн. лв. във всички случаи без изключение. Това става ясно от внесените от кабинета в парламента промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Административни наказания вече ще се налагат и за представяне на неверни сведения, за да се получат средства от еврофондовете, избягване на данъци в големи размери, фалшифициране на пари, отпускане на кредит на лица, представили неверни сведения, подпомагане на чужденец да пребивава в страната в нарушение на закона, проповядване на расова омраза в медиите, длъжностни престъпления.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Калфин и Митов с прекъснати здравни права" е заглавиe от в. "Труд"
Двама от министрите в правителството „Борисов 2" са с прекъснати здравноосигурителни права и в момента не могат да се лекуват по линия на здравната каса. Т.е. трябва да плащат от джоба си, показа вчера проверка на „Труд" в НАП. Става дума за вицепремиера Ивайло Калфин и за външния министър Даниел Митов.
Проблемът при тях обаче е, че са работили в друга държава от ЕС и там са се осигурявали здравно. Само че и двамата не са подали заявление до НАП, както изисква член 40б от Закона за здравното осигуряване, за да уведомят, че вноските им са превеждани в друга държава от ЕС. Само така приходната агенция не отчита задължения за периода, в който са се осигурявали зад граница.
Прочети още от в. "Труд"

"Водата в кебапчето „фирмена тайна"" четем на първа страница във в. "Монитор"
След 1 април може да научим какъв е произходът на месото, което пазаруваме, само ако много се интересуваме. Оказа се, че в месарските щандове няма да има специални надписи, които да указват къде е родено, отгледано и заклано животното, въпреки че влиза в сила европейски регламент 1337 от 2013 година, който определя как да се посочи страната на произход за прясно, охладено и замразено месо от свине, овце и кози и домашни птици. Досега подобно изискване имаше за говеждо и телешко. Информацията няма да е посочена на голям етикет или по друг видим начин, защото
това не е упоменато конкретно в европейските изисквания, а страната ни не е приела национални правила за представяне на задължителната информация на етикетиране, научи „Монитор". „Именно в националните мерки държавите членки трябва да определят конкретни правила как да бъде предоставена информацията за страна на произход", коментира проф. д-р Йордан Гогов, член на Експертния съвет към Асоциацията на месопреработвателите в България. „Данните трябва да се предоставят по наши правила, които не противоречат на европейския регламент, желателно е да бъде писмено и на достъпно място за потребителя и да има указания", каза още експертът.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Държавата за Банско: По-голяма ски зона и по-висока такса за "Юлен"", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Междуведомствената работна група за Банско предлага промени в концесионния договор с "Юлен" АД, които увеличават площта на концесията и предлагат нова методика за определяне на по-високо концесионно плащане. С проектодоговора се променя и предметът на концесията - вместо право на ползване върху защитена територия в него е записано "концесия за изграждане, управление и поддържане на "Ски зона с център Банско".
Това става ясно от документите на работната група, които са били разгледани миналата седмица от министрите и шефовете на парламентарните групи и с които "Капитал" разполага. Въпреки широкия обществен интерес по темата правителството предпочете да разглежда предложенията на тъмно - без обществено обсъждане, дори без да ги публикува за сведение.
Тези предложения на практика пренебрегват всички стари спорове за неправомерно застроени от концесионера територии в планината и слагат край на въпроса може ли "Юлен" да строи втора кабинка. В споразумението към договора е посочено, че нови писти, лифтове, обслужваща инфраструктура и др. могат да се изграждат след съгласуване с екоминистерството, след влязал в сила Подробен устройствен план и стига да са в границите на т.нар. буферна зона с площ 1070 хектара.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Синдиците влизат в КТБ до 7 дни", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Най-късно до седмица в КТБ ще влязат временни синдици. Това ще се случи, след като депутатите приемат поправките в Закона за банковата несъстоятелност, стана ясно от думите на Менда Стоянова, шеф на бюджетната комисия в парламента. Двамата синдици - физически лица, ще бъдат избрани от специалния регистър на БНБ.
Във вторник Стоянова и колегите й от всички парламентарни групи гласуваха с пълно мнозинство на второ четене доклада за законопроекта. Почти по същото време в министерството на финансите бе проведена среща между Владислав Горанов и народни представители от управляващото мнозинство и опозицията.
"Правомощията на временния синдик са разширени, ако правите аналогия с тези в Търговския закон", заяви след срещата в министерството на финансите Мая Манолова (БСП). По думите й, с промените в Закона за банковата несъстоятелност ще бъдат спасени и вложенията на българските граждани. Българската държава е основният кредитор, аргументира се Манолова. И допълни, че БСП ще подкрепи в зала промените, тъй като "контролът се оказва най-важното оръдие срещу предотвратяване на бъдещи злоупотреби".
Прочети още от в. "Стандарт"

„Румъния сваля данъците още от 2015 г.", пише в. "Капитал Daily"
Първо ще падне ставката по ДДС, а след няколко години и данъците върху доходи и печалби, както и осигуровките
Обнадежден от солидния бюджетен излишък през първите два месеца на годината, румънският премиер Виктор Понта заяви във вторник, че може да започне намаляване на данъците още през тази година и пак да се вмести в договорения с МВФ бюджетен дефицит от 1.8%.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„210 хиляди работещи българи са бедни", пише в. "Сега"
Около 210 хил. са работещите бедни у нас, тоест над 7 на сто от всички заети у нас. Работещите бедни получават доход под границата, под която се смята, че човек е беден - под 60% от средния доход у нас. Освен това тези хора са заети най-често на непостоянна или временна работа. Ако границата се свали по-надолу - под 40% от средния доход, остават 65 хил. българи, които въпреки че работят, живеят в тотална мизерия. Данните са за 2013 г. и бяха представени от Института за пазарна икономика.

Всеки пети българин - 21 на сто, живее в бедност, тоест взема под 60-те процента от средния доход за страната. Всеки десети пък преживява в тотална нищета. От ИПИ отбелязват с тревога, че в последните години последната група - на живеещите в дълбока бедност - се увеличава от около 8.5% през периода 2008-2009 г. на около 10 на сто през 2013 г.

Образованието е сериозна "пречка" пред изпадането в бедност, особено за хората, които работят. Например да изпаднат в нищета са застрашени 3-4% от висшистите, а при хората само с основно образование - 45%.
Прочети още от в. "Сега"

"Цена или такса или какво плащаме, когато паркираме автомобила си?" пише в. „Труд"
На 12.03.2015г. група народни представители внесоха Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, в който се предлага, досегашните такси, плащани на общините за паркиране на автомобили в зоните за платено паркиране, да бъдат премахнати. Вместо тях ще се плаща „цена" за паркиране. На пръв поглед дали ще се плаща цена или такса изглежда маловажно, ако не води до промяна в размера на плащането, но не е така. От това какво плащаме зависи на кого плащаме и какво си „купуваме" срещу плащането.
Всички такси, събирани от общината, отиват в общинския бюджет, който се разходва в обществена полза, да се поддържат пътища, да се облагородяват райони. Думата цена пък е икономически и правен термин, който изразява паричната равностойност на това, което се получава насреща. Тук може да се постави въпросът за какво плащаме, когато паркираме в платените зони?
Прочети още от в. „Труд"

"БНБ се справи с банковата криза без стотинка от бюджета", пише в. "Стандарт"
МВФ не ни дава пари, затова мнението му е без значение, казва Емил Хърсев
Защо МВФ подлага България на унищожителна критика в последния си доклад? Можем ли да погледнем банковата криза от лятото на 2014 г. под друг ъгъл? На тези и още други въпроси отговор за "Стандарт" дава финансистът Емил Хърсев.
- Последният доклад на Международния валутен фонд, оповестен преди дни, препоръчва бързи мерки за преодоляване на слабостите в банковата система в България. Има ли слабости банковата ни система, какви са и какви трябва да са бързите мерки за тяхното оправяне, господин Хърсев?
- В света няма нито една държава и нито една система, изкарала 7 години депресия и преди това 2 години рецесия, за която да не може да се напише, че има нужда от някакви бързи мерки. Това са просто клишета, които могат да бъдат употребени абсолютно за всяко едно нещо. Те са типични за практиката на МВФ и са просто словесна плява, която е добре да се избягва. В отчета за България има неща, които се казват, и други, които не се казват. Заслужава си да се замислим защо. Но най-вече трябва да си отговорим какво е значението на този доклад - той не произвежда никакво действие, няма абсолютно никакъв характер на нещо задължително. Просто е мнение на екип от хора, които МВФ е изпратил тук, за да установят какво според тях е икономическото състояние на България. Ако погледнете докладите на всички тези мисии за която и да било държава, като започнете от САЩ и Германия - все едни и същи фрази. Все са за бързи, спешни мерки, за слабости, за реакции. Не върви да се взема това четиво кой знае колко на сериозно.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Не всичко е в лихвата", пише в. „24 часа"
Обичам родния Пловдив, където съм израснала и където расте дъщеричката ми. На 37 години съм, казвам се Деница и работя в банка.
Харесвам това, че в работата си всеки ден се срещам с много и различни хора. Радва ме, че те мислят за бъдещето си и спестяват. Да, така е. Постоянно се споменава в пресата как депозитите в банковата система внушително растат последните години. Аз съм на мнение, че ние, българите, сме спестовни - заделяме настрана със завидно постоянство. Някой би ми възразил, че то не се знае кой всъщност спестява, но аз виждам в моята работа, че много обикновени хора го правят. И това е добре.
По мое мнение, хората спестяват с различна цел. Някои си изграждат финансов резерв за непредвидени разходи. Някъде в рекламите съм срещала фразата „за дъждовни и слънчеви дни". Непредвиденото не винаги е нещо лошо, но, според мен, е добре да имаш възможност да го посрещнеш със спокойствие. Други пък планират разходите за важните събития в живота, които им предстоят, и отрано си правят сметката. За мен това е образованието на дъщеря ми и за него заделям редовно.
Прочети още от статията на в. „24 часа"