В днешния свят все по-голяма става нуждата от управление на риска, който се осъществява от специалисти с мощни компютри, статистически методи и желание да прогнозират рисковите ситуации за пазара.
Въпреки ужасяващите последици, които биха били възможни след евентуално задълбочаване на конфликта между Запада и Северна Корея, анализаторите коментират, че за разлика от политическите, природните катастрофи са много по-трудни да бъдат прогнозирани
Различните видове риск обикновена спадат към две основни категории. В едната са рискови ситуации, които постепенно са узрели и ескалирали, а в другата са тези, които се случват изневиделица. Проблемът със Северна Корея спада към първата категория, а природно бедствие като земетресение например е към втората група рискове.
„За едно земетресение хората могат да се подготвят дълго време, но когато настъпи идва без абсолютно никакво предупреждение. Тогава се реагира на случващото се, а не с превантивни действия", споделя американски анализатор. „Всички ние предпочитаме да работим с ескалиращи конфликти, тъй като там имаме ясни сигнали и можем да отреагираме превантивно, за да предпазим хората от загуби", продължи той.
Въпреки стихийния си характер, рисковете от едно земетресение могат да бъдат измерени. Когато става дума за загуби от милиарди долари, повишеното внимание на анализаторите може да предотврати сериозни загуби.
Японската йена и корейският вон не можаха да пострадат много след ядреният тест на Северна Корея, като си спомняме, че борсата в Сеул се възстанови напълно само няколко дни по-късно.
Една от причините според анализаторите, е че общата икономическа слабост прави по-лесно възстановяването на пазарите. Другата причина разбира се, е че анализаторите на рискови ситуации са си свършили отлично работата.
Предварителната нагласа на пазара, че скоро може да има ядрен опит от комунистическата страна, повлия в „отработването" на новината преди дори да се е случила. По този начин се „омекоти" реакцията и не беше позволен съществен срив на пазара.
Правейки рискови анализи, експертите съветват своите клиенти за евентуални назряващи проблеми и как да се предпазят от потенциални загуби. Също така съветите включват и при какви обстоятелства е най-вероятно да се случи дадено негативно явление.
През последните години се сблъскахме с какви ли не, на пръв поглед силно негативни явления за пазарите. Част от тях са, „птичия грип", продължаващото насилие в Ирак, войната между Израел и Ливан, както и ядрените амбиции на Иран. При всички тези геополитически кризи, пазарите показват само леки корекции от общия си дългосрочен тренд.
В някой случай, рисковите анализатори трябва да познават много добре историята на изучаваното събитие. За Северна Корея например, има няколко основни направление, които трябва да бъдат проучени, за да се разбере моментното положение и да се направи опит за бъдещи прогнози. При евентуално земетресение, единствено статистиката може да е от помощ.
Последният разрушителен трус в Токио е бил „Големият Канто", който е ударил островната държава през 1923 г. Това се е случило преди повече от 80 година, като риска за следващо подобно разрушително събитие нараства с всеки изминал ден.
Според проучване от март тази година, ако днес Токио бъде „разлюлян" от земетресение с магнитуд 7.3 по Рихтер, ще има над 5,000 загинали, около 160,000 ранени, а материалните щети ще са за над $1 трлн.
Опасността, от статистическа гледна точка, за пазара на Япония ще е доста сериозна в следствие на едно земетресение
Рискът от голям трус е много по-плашещ за пазарите, отколкото да бъдат ударени от ядрена ракета. При това положение, обясняват анализаторите, геополитическите кризи не са най-страшното събитие за пазарите, които ако не друго поне са предвидими.