„Румъния ни краде море", четем от първата страница на „Стандарт"
Румъния хвърли око на морето ни. Комшиите поискаха вчера 17 квадратни километра от акваторията. Битката поде румънският външен министър Кристиан Дяконеску. Съществува спорна зона на държавната граница с България по отношение на териториалните води, неочаквано заяви той.

Подозренията са, че претенциите на северните ни съседи са заради находища на газ и петрол в района на черноморския шелф.

Дяконеску наля масло в огъня, като добави, че не е решен въпросът и с т.нар. румънско малцинство у нас. От родното външно министерство изненадващо не видяха проблем в претенциите на Букурещ. "Водим тези преговори повече от 20 години, като последният кръг (седемнадесети поред) бе през декември 2011 г. в София", казаха от ведомството на Николай Младенов.
Още от статията на „Стандарт"

„Румъния предяви неочаквани претенции към България", пише на първата страница на „Сега"
Румънският външен министър Кристиан Дяконеску изненадващо заговори за неуреден териториален спор с България и проблеми с "румънското малцинство" у нас и предизвика недоумение в София и хладна досада в Брюксел. В интервю пред местната телевизия Digi 24 той обяви, че съществува спорна зона от 17 кв. км на румънско-българската граница в териториалните води на двете страни. "Това не е много, но между европейски държави, които си сътрудничат максимално в много сфери и споделят много общи интереси, не виждам защо тези въпроси да не могат да бъдат решени много бързо", каза Дяконеску, цитиран от БГНЕС.

Според него става въпрос за дългогодишен териториален спор и Румъния още не била влязла в етап на предявяване на претенции. "Никой не трябва да се ядосва, тъй като това са сфери на национален интерес и за двете страни и въпросите трябва да бъдат решени в определен момент, защото ще се появят проблеми, например с експлоатацията на района и концесията", добави той, с което създаде подозрения, че става въпрос за находища на нефт и газ в спорния район.

Дяконеску навлезе и в изключително деликатната тема за малцинствата. Той спомена, че е необходимо двете страни да обсъдят положението на "румънското малцинство" в България. Според него е "съвсем естествено да се търсят решения на пренебрегвани проблеми, особено на тези, засягащи малцинства, граници и територии в една цивилизована Европа". Дяконеску обаче не уточнява в какво точно се състоят проблемите на хората с румънско самосъзнание у нас.

Изказването на румънския външен министър идва седмица след като той отложи официалната си визита в България с мотива, че предстои вот на недоверие срещу неговото правителство в румънския парламент. От МВнР категорично отрекоха отлагането да има нещо общо с тв изявата на министъра. "Преговорите за делимитация на морската граница между България и Румъния се водят от началото на 90-те години.
Още от статията на „Сега"

„България обмисля да поиска ново удължаване на срока за АЕЦ „Белене", разкрива от първата си страница „Класа"
България вероятно ще поиска удължаване на срока за строителството на АЕЦ „Белене", стана ясно вчера. Според новия министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев другата седмица правителството ще решава какво да се прави с проекта и дали той ще се продължи.

Страната ни не е уведомявала до момента Русия за отказа си от строителството на втора атомна, каза ръководителят на руската „Росатом" Сергей Кириенко, цитиран от РИА „Новости". Той добави, че позицията на Москва по проекта не се е променила, но руската страна вече е уморена от продължаващите пета година преговори за изграждане на централата. Готови сме да изпълним своите задължения, ако и България изпълни своите, обясни Кириенко. Според него, колкото по-бързо София вземе каквото и да е решение и внесе яснота в ситуацията, толкова по-добре. До момента българските официални представители периодично всеки месец правят изявления, които често си противоречат едно на друго, коментираха от „Росатом".

Пред парламента Добрев заяви, че най-големият въпрос за енергетиката ни е бъдещето на проекта "Белене". Надявам се другата седмица в началото да мога да ви кажа какви стъпки ще предприеме оттук нататък и дали ще бъде удължен срокът, каза Добрев. До края на месеца изтича и последното, 14-о допълнение към споразумението за строежа на централата.

Пред депутатите Добрев повтори, че АЕЦ „Белене" няма да бъде българо-руски проект, и пак бе представена идеята за строителството на VII блок на АЕЦ „Козлодуй". Подобна процедура за преместване на блока би отнела време, но пък ни дава опция за диверсификация в ядрената енергетика, обясни още министърът.

Добрев подкрепя и идеята да се създаде парламентарна комисия с участието на всички групи, която да обсъди темата за шистовия газ. Предложението за подобна група от експерти бе лансирано от Трайков, но в нея досега не бяха включени хората от гражданската инициатива. Според Добрев приетият мораториум възпрепятства и конвенционалния добив на газ и затова е необходима такава дискусия и решение на проблема.
Още от статията на „Класа"

„Войната за телевизионния рекламен пазар", разкрива от първата си страница „Капитал Daily"
След кратко затишие войната за рекламния пазар в България отново е подновена. bTV Media Group е внесла жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу "Нова броудкастинг груп" за нарушения на забраната за нелоялна конкуренция. Това се случва, след като през юни миналата година "Нова тв" сезира антимонополната комисия  за нелоялна търговска политика от страна на bTV за привличане на рекламодатели.

Хищническо ценообразуване

Миналата година "Нова тв" атакува конкурента си с аргумента, че прилага "хищническо ценообразуване", което нарушава свободния пазарен избор. От телевизията жалбоподател тогава посочиха за пример случаи на рекламни кампании, при които за кратко време са давани големи отстъпки. Някои от промоциите са били обвързани и с условието компаниите да не работят с други телевизии. От bTV контрираха "Нова" и заявиха, че в изнесената от телевизията информация има "грубо изопачаване на фактите и разпространяване на неверни сведения", което от своя страна е нелоялна конкуренция и опит да се увреди доброто име на компанията.

Контраатаката на bTV

И така до вчера, когато bTV отвърна на удара и внесе в КЗК искане за образуване на производство срещу "Нова тв". То е за провеждане на рекламна политика в противоречие с добросъвестната търговска практика през продължителен период от време (2009 - 2012 г.), при което рекламното време на медията е предлагано на дъмпингови цени на подбрани клиенти. От медията се надяват органа да одитира договорите на "Нова" през посочения доста дълъг период. В отвореното писмо на bTV до медиите се казва, че "избирателното предлагане на дъмпингови цени от страна на "Нова броудкастинг груп" на определени клиенти поставя рекламодателите в условия на неравнопоставеност и същевременно застрашава успешното развитие на телевизионния пазар".
Още от статията на „Капитал Daily"

"Казарми стават университети", информира от първата си страница „Монитор"
Някогашните казарми се превръщат в университети. Това е желанието на местните власти, което вчера получи зелена светлина за реализация в Кюстендил. Бившето поделение на входа на града ще произвежда магистри в областта на балнеологията. С решение на правителството от вчера имотът от 128 дка с над 50 постройки, стадион, писти и открит басейн, оценен на близо 8,5 млн. лв., преминава в ръцете на областната и общинската управа.

До седмица те трябва да представят концепция дали вузът ще е в сътрудничество с НСА или с Медицинския университет, обясни пред „Монитор" кметът Петър Паунов. От Министерството на отбраната уточниха, че през миналата година теренът, разделен на 5 части, не успя да се продаде на търг.

Още 45 закрити казарми в цялата страна се слагат на тезгяха през 2012 г., показва публикуваният график на имотите, които военното ведомство ще продаде на търг през тази година. Общо 290 казармени района, летища, незастроени терени, складове и магазини, собственост на МО, ще се борят за спечелването на частен интерес през годината. От ведомството обаче не очакват, че ще успеят да се разделят с всичките парцели, тъй като става дума както за апетитни предложения в курортни зони, така и за собственост в малки градове и села.

За разлика от предходни периоди този път графикът на предстоящите сделки е разделен по тримесечия, за да могат потенциалните инвеститори да си направят план, обясни пред „Монитор" директорът на „Инфраструктура на отбраната" във военното министерство Огнян Йоцов. Заради огромните терени и големия брой сгради в някогашните поделения стойността по данъчна оценка надвишава половин милион лева и изисква решение на кабинета. През миналата година ведомството не е успяло да приключи успешно много от обявените търгове въпреки апетитното местоположение заради високата цена и огромната площ, затова през тази година ще се търсят и варианти за разделяне на по-малки парцели, уточни Йоцов.
Още от статията на „Монитор"

"Големият кеш" прибрал 14,6 милиона лева" е водещото заглавие на „Труд"
Съдът окончателно е приел играта "Големият кеш" за хазартна, а организирането й без лиценз - за незаконно, съобщи Държавната комисия по хазарта (ДКХ). От нейно прессъобщение стана ясно, че ведомството е наложило санкция от 50 000 лв. на "Космо България Мобайл" ("Глобул") за организиране на хазартна игра без лиценз. "Глобул" вчера отказа коментар по случая.

"Големият кеш" се провеждаше от 21 септември до 27 декември 2009 г. В нея с участието във викторина с SMS-и на цена от 1 лв. без ДДС потребителите можеха да спечелят награди между 15 000 лв. и 500 000 лева.

Наказателното постановление е връчено на "Глобул" през май 2010 г., но размерът му се огласява сега, защото процесът на обжалването се е проточил почти две години, преди да бъде потвърдено от Софийския административен съд, обясниха от комисията за "Труд". Ситуацията хвърля светлина върху огромните приходи, които реализират организаторите на SMS игри. За трите месеца, през които вървеше "Големият кеш", участниците са пуснали 14 644 498 текстови съобщения от по левче без ДДС. С ДДС сумата става 17 573 397 лева. В същото време за цялата кампания са платени награди на обща стойност от 2,5 млн. лева.

За разрешение за такава игра по Закона за хазарта се дължат такси от 35 000 лв., обясняват от държавната комисия. Ведомството е направило сметка, че ако постъпленията от "Големия кеш" са били обложени с хазартния данък, който е 15% от приходите, в хазната са щели да влязат 1 326 485,15 лева.

През 2010 г. "Големият кеш" имаше продължение - "Големият кеш 2", което също не беше лицензирано като хазартна игра. То беше прекратено от Комисията за защита на потребителите (КЗП) заради изпращането на непоискани търговски съобщения и неясни условия за участие в играта. Комисията по хазарта започна производство и срещу "Големият кеш 2", но още не са налагани санкции.
Още от статията на „Труд"

"ГЕРБ без думи избра новите си министри" е едно от водещите заглавие от първата страница на „24 часа"
120 минути опозиционно говорене срещу 120 управляващи гласа. Така изглеждаше резюмето от парламентарната процедура по промените в правителството.
Мнозинството напълно бойкотира традиционния дебат преди гласуването, което очаквано избра Десислава Атанасова за министър на здравеопазването и Делян Добрев за министър на икономиката, енергетиката и туризма. Като говорители на ГЕРБ се изявиха само неколцина от независимите депутати, които вярно подкрепят управляващите.
Макар да бе вносител на кандидатурите, премиерът Бойко Борисов пак спести присъствието си в парламента. Там бе пратен вицепремиерът Симеон Дянков, който изчете на депутатите биографиите на Атанасова и Добрев.

Така на аудиторията не бе обяснено по какви причини трябва да гласува оставките на Трайчо Трайков и Стефан Константинов, нито какво налага замяната им с Атанасова и Добрев.

Опита се да го направи самата Атанасова, като смело първа взе думата в началото на дебатите - имаше това право като все още действащ депутат. И обеща да търси консенсус за здравната политика.

Делян Добрев пък изчака цялата дискусия на последния ред в пленарната зала. Депутати от ГЕРБ издадоха, че да го подкрепи е дошъл баща му, който изгледал цялата процедура от балкона.

"Сменят се хората, но не и политиката. Никакви реформи няма да се случат в здравеопазването и енергетиката", бе лайтмотивът в изказванията на опозицията. И че Трайчо Трайков е жертван заради скрити интереси - вероятно АЕЦ "Белене".
Нямаше кой да им опонира. Малко по-късно със 120 гласа депутатите от ГЕРБ и независимите освободиха Трайков и Константинов и избраха наследниците им.

Прегласуване поиска независимият Георги Терзийски, който единствен бе против рокадите - колега от ГЕРБ се пресегнал и натиснал копчето на неговия пулт. Молбата му бе уважена.
Още от статията на „24 часа"

„Оръжейни босове на тайна среща", съобщава „Стандарт"
Отбрани оръжейни босове се събраха на тайна среща в столичния кв. Лозенец, за да нищят бъдещето на военнопромишления комплекс. Срещата се състоя късно снощи, а мястото знаеха само тесен кръг хора, научи "Стандарт" от участници. На нея са присъствали представители на водещите компании, които се занимават с производство на оръжие и военна техника. Става дума за близо 15 български фирми, които изнасят основно за Близкия изток, Азия и Африка.

Причината да се съберат оръжейниците е да се набележат стъпки за развитие на ВПК. Те са необходими, след като в световен мащаб се отбелязва ръст на продажбите на оръжие. Общият обем на продажбите на стоте най-големи оръжейни компании в света се е увеличил през миналата година с 1% до 411,1 млрд. долара.

Последните данни за българския износ на оръжие са от 2010 г., когато е отчетено, че са реализирани сделки за над 259 млн. евро.
Още от статията на „Стандарт"

„КЗК е категорична, че има доказателства за картел при горивата", разкрива „Сега"
Комисията за защита на конкуренцията разполага с достатъчно доказателства за непозволено споразумение на пазара на горива на едро. Предявените обвинения към 4 компании - "ЛУКойл България", "Нафтекс Петрол", "Ромпетрол България" и "OMV България", за съгласувана практика не почиват само на съмнения и установено съществуване на паралелни цени.

Тази категорична позиция изрази пред икономическата комисия в парламента председателят на КЗК Петко Николов. Той бе изслушан по настояване на депутатите, макар че производството срещу четирите фирми продължава да тече. "Комисията прецени, че не се налага да правим проверки на място по специалния законов ред с искане на съдебно разрешение. Такива инспекции разчитат на елемента на изненадата, а още от миналата година е ясно, че фирмите ще се проверяват", обясни пред депутатите Николов.

Комисията е преценила, че няма нужда да изисква и информация от други европейски антимонополни органи, макар че по отношение на две от разследваните фирми е имало производства и в други страни членки. И тук Николов обясни, че събраните доказателства са достатъчно.

"Много съм смутен от факта, че КЗК не са влизали в тези компании и не са събирали доказателства, а информацията е на принципа на писане на писма. Това може да се окаже недостатъчно и неефективно", коментира лидерът на СДС Мартин Димитров.
Николов припомни, че страните имат 30 дни срок за внасяне на възражения, а до 14 дни след него ще има изслушване. Самият проектовариант на решението ще бъде изпратен на Европейската комисия, която да съгласува спазени ли са изискванията на общностното законодателство за установяване на картел.
Още от статията на „Сега"

„Министър иска максимална глоба за картел при горивата", информира „24 часа"
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да наложи максимални санкции на четирите компании за търговия с горива, ако докаже картелиране. Това поиска министърът на транспорта Ивайло Московски, след като цените на горивата на едро бяха вдигнати до нови рекордни стойности.

Преди седмица КЗК обвини "Лукойл", ОМВ, "Петрол" и "Ромпетрол", че определят цените на горивата си с непозволена договорка. Компаниите имат 30 дни да оборят заключението. За съжаление държавата няма почти никакви механизми да влияе на пазара на горива, обяви Московски. "Като акцизи сме на най-ниското ниво в целия ЕС и няма вариант тази тежест върху цената на горивата да бъде намалена", обясни той.
"Наясно сме, че след поскъпването на горивата ще поскъпнат всички стоки. За съжаление единственият регулатор може да бъде пазарът", заяви Московски. Той изрази готовност да чуе предложенията на транспортните фирми как да бъдат спасени от рекордните цени. Голяма част от тях предупредиха, че ги заплашва фалит, защото ще трябва да вдигнат билетите.

Окончателно решение за картела ще има до 3 месеца, каза шефът на КЗК Петко Николов, който бе изслушан от икономическата комисия. Освен процедурата, която позволява компаниите да се защитят, време ще отнеме и съгласуване на решението с ЕК. То ще бъде изпратено там за експертно становище. Ако КЗК постанови, че има нарушение, това ще е основание всяка засегната страна да претендира за вреди, напомни Николов. Той обясни, че не е правена проверка на място в компаниите, но увери, че има доказателства за нарушение.
Още от статията на „24 часа"

"Държавната финансова инспекция започва проверка в КФН", пише „Капитал Daily"
Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е започнала проверка на Комисията за финансов надзор (КФН) - регулатора, отговарящ за капиталовия пазар, застраховането и пенсионното осигуряване. Това заявиха пред "Капитал Daily" от агенцията, като се позоваха на искане от финансовото министерство, до което са постъпили сигнали за дейността на комисията.

АДФИ е започнала проверката на 20 март, но инспекторите й не са били допуснати до помещенията на КФН, допълниха още оттам. Отказът за достъп е бил аргументиран със становище, че агенцията няма правомощията да я проверява, тъй като комисията е независим орган, който се отчита пред Народното събрание и чиито финансови отчети се проверяват от Сметната палата.

Кой надзирава надзора

Председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев коментира пред "Капитал Daily", че комисията не е допуснала инспекторите на АДФИ, тъй като според него те нямат правомощия по закон да го правят. По думите му КФН е интегрирана част от европейските небанкови регулаторни органи и по тази причина както по българското законодателство, така и по европейските регламенти е независима, не подлежи на проверка от орган на изпълнителната власт.

По закон обаче АДФИ има правомощия да проверява включително и органите на съдебната власт и президентството, макар първото по конституция да е абсолютно независимо от изпълнителната власт. Задачата на агенцията е да защитава публичните финансови интереси чрез извършване на финансови инспекции за спазване на нормативните актове, уреждащи бюджетната дисциплина, финансово-стопанската или отчетната дейност на всички бюджетни организации, т.е. организации, които се финансират от държавния бюджет. КФН получава субсидия от централния бюджет, като през 2012 и 2011 г. тя е е по 5.36 млн. лв.

По думите на Мавродиев, въпреки че комисията получава субсидия от централния бюджет, тя се отчита само пред Народното събрание, както е записано в специализирания Закон за Комисията за финансов надзор. Според него няма конфликт между Закона за КФН и Закона за АДФИ, тъй като специалният закон, какъвто е първият, би следвало да е над общия закон, какъвто е вторият.

"Потресаваща е некомпетентността от страна на финансовото министерство. Тази некомпетентност се превръща в системен риск за публичните финанси", каза още Мавродиев по казуса. КФН и БНБ са стълбовете на финансова стабилност в страната и финансовото министерство трябва да работи заедно с тях, да води активен дебат по актуалните теми във финансите - например спада в износа, активното управление на Сребърния фонд, сериозните проблеми в икономическата активност в страната, подчерта още Мавродиев.

Реални сигнали

Според източници на "Капитал Daily" проверката на инспекцията към финансовото министерство е продиктувана от сигналите срещу дейността на КФН. Те включват жалби от инвеститори и участници на пазара, чиято дейност е била под една или друга форма възпрепятствана от комисията, данни за конфликт на интереси на служители и сигнали за съмнителни назначения и неоправдани разходи за външни услуги и бонуси. "Капитал" направи опит да се свърже със жалбоподателите, но за момента неуспешно.
Още от статията на „Капитал Daily"

"Ще получаваме при криза газ от Турция и Азербайджан", съобщава „Класа"
България ще изгради участък на газопровода Азербайджан-Турция за закупуване на гориво в случай на криза. За това се договори българският премиер Бойко Борисов в хода на визитата си в Анкара със своя турски колега Реджеп Тайип Ердоган, съобщава азербайджанската агенция Тренд, цитирана от „Фокус". Очаква се през Турция за страната ни да може да се доставят по около 1 млрд. куб. м газ годишно. Азербайджан и Турция в момента обмислят изграждане на газопровод - Трансанадолски газопровод (TANAP), който ще бъде с капацитет от 16 млрд. кубика газ годишно.

Строителството на интерконектора с Турция може да започне още през следващата година. Документът за ускоряване на проекта бе подписан от новия енергиен министър Делян Добрев в присъствието на премиерите на България и Турция - Бойко Борисов и Реджеп Тайип Ердоган. Очаква се до два месеца работните групи по връзката да изготвят становище как да бъде осъществен проектът. Така страната ни ще може да разчита на доставки в случай на нужда. За проекта е говорено от години, но сега става възможно благодарение на политическата воля на премиера на Турция, каза Борисов.

Догодина започва и изграждането на хидроенергийната каскада „Горна Арда", благодарение на която ще се намалят наводненията в европейската част на Турция, заявил още българският министър-председател. Ердоган на срещата е поискал страната ни да вземе мерки за наводненията и при Тунджа и Марица. По време на визитата е била обсъдена и възможността да бъдат възстановени рейсовете на кометите между Бургас и Истанбул. Според Борисов това ще доведе до повече приток на туристи. Ердоган каза, че ресорните министри ще обсъдят възможностите за изграждане на четирилентов път от Варна през Бургас до Истанбул. Турският премиер благодари на Борисов за ангажимента да се вземат мерки за сигурността по пътищата.
Още от статията на „Класа"

"Всеки трети българин пазарува в интернет", информира „Монитор"
Всеки трети българин пазарува от родни интернет сайтове, а близо 40 на сто предпочитат търговия през мрежата. Това съобщиха на пресконференция представители на Българската асоциация за електронна търговия.

Според експертите секторът се намира в период на разцвет. Най-голямо е търсеното на дрехи и обувки, отчита се сериозен скок при покупките на мобилни апарати и детски играчки. По непотвърдени данни към момента в мрежата са регистрирани над 10 000 магазина. Наблюдава се голям ръст на виртуалните търговски обекти, защото започването на подобен бизнес не изисква сериозен капитал. Поради това много предприемачи се появяват в интернет, но не разбират, че разходите по популяризирането на техния електронен магазин са значителни. Това е сред основните причини над 30 на сто от новооткритите сайтове да преустановят дейност в първите 12 месеца от съществуването си, обясниха от браншовата организация.

Експертите отчитат голям ръст на клиенти от провинцията и по-конкретно от сравнително малки градове и села. Предлагането на стоки в подобни населени места не е богато и хората нямат достъп до голям брой магазини. „За тях пазаруването в интернет е добра възможност, която им спестява време и пътни разходи", смята Любомир Русанов, управител на водеща фирма в сектора на онлайн услугите.

Доставката до всяка точка на страната обикновено струва между 5 и 10 лв., а голяма част от родните търговци предлагат безплатно услугата. Изграждането на доверие в клиентите е сред най-сериозните изпитания пред електронната търговия.

„В момента купувачите в мрежата получават голяма сигурност от факта, че 90% от разплащанията се извършват с наложен платеж, като по този начин клиентите могат да видят продукта, преди да платят за него", обясни Биляна Лаундс, основен организатор на започващия през следващата седмица семинар за онлайн бизнес.
Още от статията на „Монитор"

"МВР съди БДЖ за 8 милиона лева" е водещото заглавие на страниците „Бизнес" на „Труд"
Министерството на вътрешните работи е завело общо 5 съдебни дела в Софийския градски съд срещу БДЖ и Национална компания "Железопътна инфраструктура", научи "Труд". От ведомството претендират да им бъдат присъдени общо около 8 милиона лева. Сумата представлява неплатени суми плюс лихви по договори за охрана на влакове, инфраструктура и противопожарно обезпечаване.

Борчовете са натрупани от двете държавни фирми в периода 2006-2009 г. На жалбите вече е даден ход и е имало заседания. В момента по настояване на вещото лице по делото тече 6-месечна отсрочка, в която е дадена възможност на МВР, от една страна, и БДЖ и НКЖИ, от друга, да сложат ред във финансовите си взаимоотношения.
Проблемите между двете държавни фирми и силовото министерство обаче не се изчерпват само с неплатените фактури за охрана.

БДЖ и НКЖИ са готови да подадат насрещен иск срещу МВР, разкриха източници от двете компании. Причината е, че Транспортната полиция "забравяла" да си плаща наемите за сградите на железниците, които ползва. Подопечният личен състав на министър Цветан Цветанов се шири в огромна 4-етажна сграда, която е собственост на БДЖ. Освен това полицаите ползват помещения в почти всички гари в страната, за които сметките за ток и вода се покриват от закъсалите финансово железници.

Трябва Цветанов и транспортният министър Ивайло Московски да се разберат, защото е абсурд държавата да съди сама себе си, коментират ситуацията жепейци.
Засега бъдещето на сградите, които ползва Транспортната полиция, е обвито в мъгла. Имотите са в баланса на "БДЖ- Товарни превози", чиято приватизация се очаква да стартира през април. Според неофициална информация недвижимостите вероятно ще бъдат прехвърлени на компанията майка "Холдинг БДЖ".
Още от статията на „Труд"