Граждани на северната ни съседка - наследници на румънски собственици на имоти в Южна Добруджа по време на окупацията й продължават да предявяват претенции за придобиване на собственост. В началото на годината в Добричкия окръжен съд са били внесени 3-4 искови молби, които обаче не са били допуснати до разглеждане поради липса на скици или задължителни за съдебен процес документи и неплатени съдебни такси, пише „Добруджанска трибуна".

Информацията обяви зам.-председателят на ДОС и шеф на Търговското отделение Георги Павлов. Той добави, че молбите са копие на иска, с който наследниците на Панаит Димитриадис се опитаха да получат сграда в Балчик, ползвана от Общината в крайморския град Делата се водиха в периода 1999-2000 г. Състав на ДОС с председател Флорентина Неделчева прие като основателни част от претенциите на ищците.

Върховният касационен съд обаче отхвърли иска като неоснователен, мотивирайки се с разменени през 1952 г. вербални ноти между външните министерства на НРБ и Социалистическа република Румъния, съгласно които градските имоти в България, собственост на румънци и респективно тези в северната ни съседка с български собственици стават държавни. Наследниците на Димитриадис както и други техни сънародници се опитват да придобият собственост на базата на реституционното законодателство, прието у нас след рухването на комунизма.

В казуса със сградата в Балчик обаче върховните магистрати са приели, че не може да се смята, че тя е обект на национализация. Законообоснованият извод е, че българската държава е придобила собственост въз основа на вербалните ноти. Съдия Георги Павлов изнесе вчера лекция на тема "Съвременните измерения на Крайовския договор" пред десетокласници от Финансово-стопанската гимназия Васил Левски. Магистратът акцентира и върху правните казуси, породени от клаузите на сключения на 7 септември 1940 г. междудържавен контракт.

Най-сложните спорове касаят т. нар. - покрити градски имоти /сгради/. Съгласно Крайовската спогодба собствениците им към 1940 г. запазват правата си върху тях независимо на чия територия се намират имотите. Интересен е казусът и с Двореца в Балчик. Той е построен през 20-те години на миналия век със средства на румънската кралска фамилия за резиденция на кралица Мария. През 1940 г. е бил използван като претекст за претенциите на Румъния да запази Балчик в своите граници.

След установяването на комунистическите режими в двете държави се подписва спогодба съгласно която България купува Двореца, като парите от сделката отиват за грандиозния и мегаломански строеж на румънското посолство в столичния квартал "Ситняково", каза Георги Павлов.