Със своите действия руската централна банка е подсилила девалвацията на рублата, считат анализатори от водещите руски финансови институции, с които разговаря финансовата агенция „Блумбърг". Рублата се е обезценила с 35% от август досега.

Банк России се бореше да поддържа стабилността на финансовата система в условията на кредитна криза, като отпускаше изобилни заеми на руските банки - които оказва се след това са спекулирали срещу стойността на рублата с предоставените им кредити.

Например за 16 търговски дни миналия месец руската централна банка е предоставила като овърнайт и седем дневни кредити 7.7 трилиона рубли ($214 млрд.). Това е двойно повече от 4.8 трилиона рубли, осигурени в т.нар. аукциони за обратно изкупуване през декември. През януари рублата загуби 18% от стойността си. Днес рублата пада под долната граница, която централната банка обяви, че ще защищава.

Според Владимир Осяковски, който работи за UniCredit в Москва, значително количество от кредитите, ако не и цялото, е отишло за спекулативни атаки срещу рублата. Тоест централната банка е финансирала с едната си ръка точно това, срещу което се бори с другата, изкупувайки долари на свободния пазар в подкрепа на рублата.

В интервю за Блумбърг руският премиер Владимир Путин похвали „плавната девалвация" на ЦБ, която с действията си е предотвратила развой на събитията подобен на 1998 г., когато в рамките на един ден рублата падна с 29%, щом правителството спря плащанията по външния си дълг в размер на $40 млрд.

Според инвеститора Джим Роджърс (партньорът на Джордж Сорос в Quantum Fund), Русия е станала нестабилна и може да се разпадне. Той смята да заложи на къси позиции срещу рублата, тъй като финансовият мениджмънт на централната банка не бил добър.

Спадът на рублата подхранва инфлацията и затруднява длъжниците, които трябва да изплащат кредитите си в чужда валута. През януари инфлацията в Русия достигна 13.4%, което се дължи също и на оскъпяването на вноса заради слабата местна валута. Заради инфлацията централната банка не може да понижава много лихвите, а това е лошо за свиващата се промишленост, която трябва да работи с много скъп кредит.

Руските финансисти от своя страна заявяват, че девалвацията на рублата не е чак толкова голям проблем, тъй като населението вече е обърнало спестяванията си в чужда валута.

Днес в кошницата евро - долар рублата падна до 41.0181. На 22 януари председателят на ЦБ заяви, че отново ще използва валутните резерви на страната, ако курсът падне под 41. От август досега централната банка на Русия е изхарчила за подкрепа на рублата $210 млрд., над една трета от валутните си резерви, които резерви вече паднаха под $400 млрд.

Според оценки на BNP Paribas, след войната с Грузия и разразяването на глобалната финансова криза, чуждестранни инвеститори са изтеглили от Русия $290 млрд.

Според Наталия Орлова, главен икономист на Алфа Банк (най-голямата неправителствена банка в Русия), централната банка на три пъти увеличи цената на краткосрочния кредит (до 11%) и намали възможността на трейдърите да спекулират с валутния курс, но това не е било достатъчно да спре търсенето на валута.

Орлова твърди, че банките са използвали почти всичките си пари, получавани на кредитните аукциони от централната банка, за да продават рубли на къси позиции.

Според главния икономист на московската Тройка Диалог Евгени Гавриленков, ако централната банка искаше да спре спекулациите, тя трябваше да вдигне лихвите значително, например до 20 - 30%. Тя е трябвало да заяви твърдо: върнете ми парите, повече репо-та няма.

Също и представител на цюрихската UBS в Москва заявява: най-големите банки в Русия спекулираха. Неговата банка прави същото: „Как няма да се възползваш от подобна възможност!"

На аукциона вчера банките са дали заявки да получат краткосрочни кредити от централната банка за 505 млрд. рубли, докато са им били предложени 402 млрд. рубли. Краткосрочните кредити бяха предоставени за пръв път през ноември като възможност за над 100 руски банки да подобрят ликвидността си поради пресъхването на глобалните кредитни пазари.

Поне се знае, че Сбербанк, най-голямата руска банка, която е 60% собственост на държавата, не е спекулирала с рублата. Това е заявил главният изпълнителен директор Герман Греф.

Според стратегически мениджър в Ренесанс Капитал, централната банка е предприела кредитирането на банките заради кредитният недостиг - който е бил създаден отново от централната банка, изкупуваща рубли на валутния пазар, за да подкрепя курса им.

Отпускайки кредитите на аукционите, централната банка е постигнала понижение на MosPrime, овърнайт лихвата на руския междубанков пазар, до 9.25% от рекордните 25.17%.

По данни на икономическото министерство, през 2009 г. БВП на страната ще се свие с 0.2%. През януари деноминираният в долари индекс на руската борса РТС се понижи с 15%, за осми пореден месец.

Според финансовите експерти, с които разговаря Блумбърг, централната банка сега следва да повиши лихвите, за да спре тези спекулации. Това решение сякаш се вижда от само себе си - но изглежда властите имат притеснения, че заради затегнатите кредитни пазари банковият сектор в Русия все още може да се срине.

Банк Росии вече се опита да спре спекулациите, като заповяда банките да не увеличават активите си в чуждестранна валута над нивата от ноември. Освен това валутните суапове имат таван от 5 млрд. рубли. Следващата мярка може да се окаже намаляване на сумите, предлагани на аукционите или спиране отпускането на необезпечени кредити.

Възможно е и въвеждане на 20% такса за покупка на чужда валута, счита Орлова от Алфа Банк. „Много е странно, че те не започнаха да контролират това още преди два месеца, когато девалвацията тепърва започваше".

Според други банкери с бизнес в Москва, възможно е централната банка да създаде нещо като „валутна полиция" и да изпраща контрольори в банките, които да правят ревизии на валутните активи. Руският президент Дмитрий Медведев вече нареди на Федералната служба за сигурност да провери как са изразходвани държавните фондове и заяви, че инвеститорите, които са забогатели в кризата, са „двойни престъпници".