Глобалната кредитна криза промени картината, чертана в продължение на няколко години, според която Китай може да изпревари САЩ като икономическа сила до 2040 г.

След последните 12 месеца, изглежда все по-вероятно БВП на Китай да стане по-голям от БВП на САЩ до 2027, т.е. за по-малко от 20 години, тъй като рецесията зад Океана, се съчетава със само забавяне на растежа на вече третата по големина икономика в света.

В същото време това, че Китай преминава по-добре през кризата от развитите страни, позволява на азиатския гигант да хвърли предизвикателство към ролята на САЩ като глобален лидер.

Всъщност в Китай  кризата се оказа полезна за устойчивия растеж и за фокусиране върху развитието на вътрешния пазар, което е свързано с цялостна реформа на икономическия модел на страната, след като политиците в Пекин осъзнаха, че дните на силен растеж на износа са свършили.

Чрез огромни фискални и парични стимули, както и началото на всеобхватна реформа на системите за социална сигурност, Китай изглежда тръгва към епоха, на развитие водено от растежа на вътрешното търсене.

Като резултат икономиката на страната може да надмине целевия ръст от 8%, въпреки слабия износ, а през 2010 г., вътрешно търсене ще нарасне с 12 на сто, което би позволило БВП да расте в повече от 10 на сто, според анализ на Goldman Sachs.

Китай надмина Германия и е на път да надмине и Япония през следващата година, ставайки втората по големина икономика в света.

След завоюването на страната от манджурските племена през 17 век и основаването на династия Цин, Китай постепенно се затваря към света под натиска на експанзията на европейските империи и най-вече на Британската.

Страната е обградена от агресивни и технологично превъзхождащи я противници, които изглежда се борят за парчетата от нея, Китай обаче премина през този период, освободи се от манджурските императори през 1911 г.,  но само за да срещне японската инвазия.

След края на династия Цин няма вече нищо, което да се нарече империя, остава само Китай, огромен е и без съмнение могъщ, но без съществено значение за глобалната политика и икономика.

Тогава някои политолози вярват, че Китай ще се промени с комунистическия режим. Със сигурност международният комунизъм е в началото си точно такъв - международен в своята ориентация.

Изглежда, че експанзията му би могла да обърне Китай навън, но след спускането на желязната завеса, става точно обратното.

Мао налага по-строг контрол върху сънародниците си от всеки друг водач в историята им, но точно провалът на неговата икономическа политика принуждава Пекин да се обърне навън.

Постепенен процес, в които се намесват САЩ и Русия и който след края на Студената война, през последните 20 години, започва да набира неконтролируема сила.

От типичната държавна икономика, характерна за комунистическия блок, Китай се превръща в типичен азиатски тигър с пазарна икономика, с широки механизми за контрол от страна на бюрократичния апарат, характерна за страни като Япония и Южна Корея.

Наистина този път все още не е извървян докрай, но вълната от реформи продължава и изглежда нищо не може да я спре.

Западните стратези твърдяха, че икономическото сближаване ще доведе и до политическо сближаване и оттам до хармонизиране на интересите, разбира се доминирано от развитите страни.

И в началото процесите се развиваха точно по такъв начин, но постепенно от последовател на западните икономически модели Китай се превърна в техен конкурент и вече не става въпрос за икономическо доминиране в някоя зона или политическо превъзходство над Тихоокеанския регион, а за предизвикателство към ролята на САЩ като глобален лидер.

Днес председателят на Народната банка на Китай, Жу и председателят на Хонконгските парични власти Джоузеф Ям подписаха меморандум за започване разплащането на двустранната търговия, между островната автономия и компаниите от континента в  китайски юани, което ще влезе в сила от юли месец.

Това решение има за цел да разшири ролята на Хонг Конг като център за търговия на китайския юан и е тест за постепенната  либерализация китайската валута.

Това решение ще доведе до намаляване стойността на валутната размяна за износителите и вносителите между Китай и Хонг Конг, тъй като досега разплащането ставаше в хонгконгски или в американски долари, защото китайския юан не е конвертируема валута.

Китай също така се очаква да сключи споразумение за разплащане в китайски юани и с други страни, като от централната банка обявиха, че работят върху подобно споразумение с Бразилия.

Това са малки ходове, които обаче сериозно разтърсват международните пазари, защото в действителност са сондажи, първи стъпки към превръщането на юана в глобална валута.

Процес, на който Вашингтон е безсилен да се противопостави, тъй като неговият най-голям кредитор е Пекин. Наистина подобна връзка е двупосочна и до голяма степен предполага взаимна зависимост, но в случая Китай е облагодетелстван от излишъка си в търговията със Съединените щати. А за първи път в историята САЩ и Китай наистина са съперници.

Въпреки рецесията и свитото потребление на американците, през април дефицитът на САЩ в търговията им с Китай се покачи до $16.8 млрд., спрямо $15.6 млрд. за март. Китайският двигател работи на пълни обороти, а Западът и най-вече САЩ подсигурява горивото.

Чрез икономическа либерализация Китай привлече стотици милиарди долари чуждестранен капитал, а с нарастването на вътрешното потребление азиатския гигант с население от близо 1.4 млрд. души., вече има огромно влияние не само върху държавите от Югоизточна Азия, като Корея, Япония и Тайван, но и върху страни износителки на суровини като Бразилия и Русия.

Представете си страна, която преживява т. нар.втора индустриална революция и където трудът е евтин, а капиталът и ресурсите изобилни. Страна, която е успяла да трансформира икономиката си в най-ефективната и бързо развиваща се икономика в света.

Става дума за Съединените американски щати в началото на двадесети век. Последва период на икономическо, военно и културно превъзходство, който се определя като американския век.

Период, който е на път да приключи и вероятно това, което ще последва ще бъде наречено китайския век.

Преди обаче да настъпи векът на Китай, страната има да се справи със сериозни предизвикателства.

За да се превърнат САЩ в доминираща сила, те преминаха през Голямата депресия и две световни войни. В днешно време опитът от Студената война показва, че нов глобален конфликт е малко вероятен, но ускореното икономическо развитие, съчетано с доста тромава бюрократична машина, неизбежно води до грешки и мехурчета, които един ден ще се спукат, както се случва във Великобритания през 70-те години на 18-ти век, в Германия през 70-те години на 19-ти век и в САЩ през 30-те години на 20 век.

Ето защо с оглед на историческия опит може да се прогнозира, че следващата глобална криза ще започне в Китай, най-вероятно когато се стигне до неизбежния момент, в който либерализираната икономика ще започне да оказва силен натиск за  либерализиране на политическата система на азиатския гигант.