"САЩ вдигат бариерата за българи" четем на първа страница във в. "Монитор"
Визовата бариера на САЩ е на път да бъде вдигната напълно за българите, което би позволило на всички тях да пътуват безпрепятствено отвъд Океана. Американските с嬬на¬тори Марк Кърк и Бар¬бара Микулски са внесли законопроект, който може да свали ограниченията за България, Полша, Румъния и Хърватия и наред с други 38 страни достъпът за гражданите им до страната на неограничените възможности да стане изцяло свободен.
Причината българите все още да се съобразяват с ограниченията за пътуване до САЩ е, че делът на отказаните US визи от посолството у нас надхвърля определения от Вашингтон таванот 3%. Новият законопроект обаче предвижда вдигане на таванът, от който зависи отпадането на визите на 10%. В периода от края на 2013 година до края на 2014 година общо 15.2% от кандидатствалите за разрешение на посетят САЩ са останали разочаровани. Това означава, че делът на отказаните визи намалява освен че в последните години българите масово получават дългосрочно разрешение за пътуване до страната за 10 години напред. През 2010 година 17% от мераклиите да посетят САЩ са били отрязани, като над 13 000 молби за туристически и бизнес визи от най-разпространените типове B1 и B2 са постъпили тогава в щатското посолство.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Държавата подсили властта си над БТК", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Колкото повече развръзката на трилъра с БТК наближава, толкова повече държавата се застрахова, че ще получи нещо от подготвяната сделка за телекома. Как? С типичните за държавата средства: запор след запора.

От понеделник запорирани са и акциите на още едно дружество по веригата на собствеността на компанията - "Вива телеком България". Този път по линия на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ).
Видно от партидата на "Вива телеком България" в Търговския регистър, на 8 юни е вписан запор върху дружествени дялове в размер на малко над 108 млн. лв. от капитала му. Общо той е 251.8 млн. лв. Което означава, че запорът е върху малко над 43% от общия капитал - точно толкова, колкото беше и акционерното участие на Цветан Василев в БТК. Запорът е наложен от Районния съд в София по молба на териториалното бюро на КОНПИ в Благоевград въз основа на обезпечителна заповед на Софийския градски съд по образувано изпълнително дело срещу InterV Investment - Люксембург. Искът е общо за 963 млн. лв.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Закон задължава да уважаваме учителя", пише в. „24 часа"
И родителите дължат почит и уважение на педагогическите специалисти. Това записаха вчера депутатите от просветната комисия при второто четене на закона за предучилищното и училищното образование. Досега в текста бяха отбелязани изрично учениците, административните органи и обществеността.
Мисля, че предложението на доц. Борислав Великов е добро, коментира шефката на комисията Милена Дамянова.
Прочети още от в. „24 часа"

"Малкият бизнес дава 75% от заетостта" е заглавиe от в. "Труд"
Малките и средните предприятия осигуряват 75% от заетостта в България, сочат данни на Министерството на икономиката. В последните 10 години приносът им в добавената стойност, произеждана от икономиката, се е увеличил над 4 пъти.
В България малките и средните предприятия са над 310 000.
За 10 години броят им се е нараснал с близо 40% - през 2004 година са били 221 001. Въпреки опасенията на редица анализатори, че членството в ЕС през 2007 година ще доведе до масово закриване на предприятия поради въвеждане на редица нови изисквания към тях, това не се случи.
За България обаче има характерна тенденция - средните предприятия да се превръщат в малки, а малките - в микро. През 2004 г. делът на микропредприятията е бил 90% от всички. 10 години по-късно той вече е близо 98 на сто.
Прочети още от в. "Труд"

"Износът постави 7-годишен рекорд" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Износът на България е достигнал най-високите си стойности за последните 7 години. Страната ни е най-добре представящата се сред всички развиващи се пазари в региона на Централна и Източна Европа по този показател. Това показват данните от анализ на УниКредит Булбанк. През последната половин година нарастването на българския износ на стоки и услуги е 13.1%.

Вчера и Националният статистически институт публикува данни за външната търговия, които потвърждават добрите резултати и дават детайли. От началото на 2015 г. българските фирми са пласирали в чужбина стоки и услуги за 14.6 млрд. лв. - с 12.8% повече спрямо миналата година. Само за април износът е за 3.9 млрд. лв. В подем е експортът и в рамките на ЕС, и за останалия свят. За първите три месеца продажбите на наши фирми в други държави от Евросъюза са нараснали с 12% на годишна база до почти 7 млрд. лв. Износът за страни извън ЕС за първите 4 месеца пък се е увеличил с 13.8% до 5.4 млрд. лв.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"30% по-малко туристи по южното море", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Северното Черноморие с повече руснаци от Южното. Германците и румънците най-много на плажа тази година.
С една трета по-малко са туристите по Южното Черноморие тази година, сочат данните на хотелиерите. Причините за отлива са визови ограничения, лоша инфраструктура и липса на кадри по родното крайбрежие. По-оптимистична е картината на север. И там обаче все още чакат основната част от летовниците тепърва да дойдат.
В края на май броят на почиващите по Южното Черноморие е с 60 000 души по-малко, отколкото през миналата година, сочат анализите на хотелиерите. Това е спад с 28% спрямо същия период на 2014 г., отчете Иван Иванов, председател на Бургаската регионална туристическа камара. Най-голям е очакваният отлив на руски туристи за годината - около 20%. Това прави близо 120 хиляди туристи по-малко за сезона. Проблем има и с летовниците от Украйна. Спадът на резервациите за детските лагери засега е 25-30%. Проблем тази година има и с беларуския пазар заради двустранните шенгенски визи, които трябва да се издават в словашкото консулство в Минск, казва Иванов.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Законовите вериги за веригите се смекчиха", пише в. "Капитал Daily"
Допълнителните правила, по които ще работят веригите, явно ще претърпят сериозни промени в посока смекчаване. Това личи от внесените от депутата от ГЕРБ Делян Добрев предложения за второ четене в Закона за защита на конкуренцията. В сходна посока са и текстове, написани от Реформаторския блок. По-облекченият вариант се харесва и на големите търговци, стана ясно от организирана пресконференция от Сдружението за модерна търговия в България. Мнението и на останалите партии ще стане ясно в четвъртък.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Министър Москов вдигна кръвното на малцината здравно осигурени", пише в. "Сега"
Подходът на здравния министър Петър Москов към заобикалящата го среда е, меко казано, странен. Той предлага драстични промени в системата, често в последния момент, обяснява ги с лозунги вместо с конкретика и експертни анализи, след което обявява за ояден феодал всеки, който не ги одобрява. Пише закони, парламентът ги гласува и още преди да се излезли от пленарна зала, казва, че същият този закон ще се променя отново. Тези дни стигна и до извода, до който рано или късно стига всеки завъртял се около министерското кресло - българският материал е калпав и следва да бъде наказван за неблагоразумното си поведение.

Най-новата идея на д-р Москов е онези, които не ходят на задължителния годишен профилактичен преглед при личния си лекар, да плащат по-високи здравни вноски за срок от една година. Или пък да си плащат скъпото лечение, което - предполага се - е можело да бъде спестено на публичния джоб, ако бяха отишли на въпросния профилактичен преглед. Защото само 2.3 млн. души от възрастното население ходят на профилактичен преглед, нацията е все по-болна, а системата - все по-разходоемка.
Прочети още от в. "Сега"

"Идея има, патенти няма" пише в. „Труд"
Здравейте, уважаеми журналисти от в. "Труд", имам добра IT идея как да спра катастрофите по пътищата. Искам да я патентовам и закрилата да важи за всички държави членки на Европейския съюз. Възможно ли е това?"
Поздрави
Росен Гр., Плевен
Може ли да се патентова идея? Как да защитим изобретението си в страните от Европейския съюз и какво да разбираме под „единен европейски патент"? Адвокат Емил А. Георгиев - представител по индустриална собственост, който практикува в пресечната точка между информационните технологии и правото, знае отговорите на тези въпроси.
Подлежи ли идеята на закрила?
Прочети още от в. „Труд"

"Великите паметници се раждат със скандал", четем във в. "Монитор"
Всеки нов паметник се ражда със скандал - това може да установим, ако върнем лентата преди откриването на най-известните монументи от времето на прехода. Дали това е симптоматика на сериозно заболяване или е дълбоко неразбиране на изкуството, ще се произнесат антрополозите. Но едно е сигурно - вече 30 години не може да заглъхне спорът около монумента „1300 години България" пред НДК - заченат в сериозен компромис, заради което и досега съдбата му остава неясна. Дали светещите очи на Паметника на Самуил до църквата „Св. София" ще компрометират новата придобивка на столицата, тепърва ще разберем.
Споровете не подминаха и символа на столицата - статуята на София. Той се превърна в един от най-дискусионните въпроси, с които България посрещна третото хилядолетие през 2000 г. Настрани не остана и православната църква, нещо което обикновено тя избягва да прави.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Лъчезар Богданов: Заетостта расте. Запази ли се трендът, ще има видим ръст на доходите"
IT секторът вече прегрява
Износът расте с 12,8% за първите 4 месеца на 2015 г. спрямо същия период на миналата година. На какво се дължи този ръст?
- Има ясна тенденция - след икономическата криза се оказва, че шансовете за успешен бизнес в България в много голяма степен са свързани с отвореност навън. Компаниите, които могат да се възползват до достъпа до световните пазари, още след 2010 г. започнаха да растат динамично и продължават устойчиво 5 г. да отчитат ръст. Вижда се, че дори когато световната икономика не е в цветущо състояние, Европа също, успешните български компании съумяват в още по-голяма степен да увеличат производството и продажбите си зад граница. За да се случи ръст над 10%, очевидно експортно ориентираните предприятия у нас се справят добре.
- Какво всъщност става в този сектор?
- През последните години огромната част от инвестициите бяха в компании, насочени навън, и освен това - в такива, основно в преработващата индустрия, които се интегрираха в глобални вериги на добавена стойност, с други думи, намериха партньори навън или работят директно за големи производители навън.
Появи се и втори ред - заводи у нас, които работят за други заводи.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Когато наказва Русия, Западът губи много", пише в. "Стандарт"
Сега пак купуваме вносни стоки, но преопаковани в Беларус
Юрий Барсуков, икономически коментатор във в. "Коммерсант"
- Г-н Барсуков, как се усети в Русия труса от санкциите?
- Първото нещо което се почувства в резултат на санкциите беше - девалвацията. Рублата рязко падна, и почти удари дъното. Възникна масова паника у хората. Всички чужди стоки поскъпнаха, а народът се втурна да купува непотребни неща. Доларът поскъпна, от тук секнаха и отпуските на многобройните руски туристи към Европа, и чужбина като цяло.
- На свой ред Русия наложи контрасанкции спрямо западните стоки. Липсата им в магазините как се приема от хората ?
- Като цяло реакцията на руснаците на този ответен удар беше негативна. Хората бяха свикнали с изобилието в супермаркетите, където имаше над 10 вида кашкавал, а сега има един вид. Имаше над 10 вида салами, сега са два. Голям се оказа проблемът с рибата и рибните продукти. Особено с норвежката сьомга и сьомговата червена пъстърва.
Много сирена, извара и краве масло се внасяха от Литва и от Финландия. Но примерно млякото и всичките продукти на "Данон" се произвеждат тук, има завод. Сега повечето вносни хранителни стоки по магазините се произвеждат в заводи на територията на Русия.
Прочети още от в. "Стандарт"