Цената на петрола има специално отредено място в икономическия живот. Последните две ужасяващи световни рецесии, бяха предхождани от рекорден скок в цената на петрола, първо през 1973 г., а след това и през 1979 г. И двата върха в историята на петролната индустрия са били създадени изкуствено от ОПЕК, които в даден момент намаляват рязко износа си към западните потребители. В годините след това, този пример на забавено икономическото развитие с по-висока цена на петрола, влезе в учебниците като успешен метод за контрол на световната икономика от група държави търгуващи с ценна суровина.

По-високата цена на петрола наврежда на икономиката, понеже действа като повишена данъчна ставка. Компаниите, които използват големи обеми от суровината, започват да генерират все по-високи разходи за дейността си, които ако не могат да бъдат пренесени към цената на крайния продукт, то той става нерентабилен. От потребителска гледна точка нещата също са сложни, тъй като обикновеният клиент вече разполага с по-малко наличен доход за покупки, след като е платил повече за горивото в колата си и за отоплението на дома си. Ако пък някои си помисли, че това може да се компенсира с по-високо заплащане, най-вероятно ще получи отрицателен отговор или дори може да загуби работата си.

Страните производителки на петрол печелят повече от високата цена на суровината, така че отражението върху световното търсене ще зависи от това как страните износителки на петрол похарчат допълнителните си печалби. Дори обаче, всички тези пари да бъдат изразходвани за стоки произведени от страни вносителки на петрол, рязката промяна при разпределението на световния доход, ще продължи да има силен дестабилизиращ ефект.

Ако отново погледнем към историята, ще видим че продължително високата цена на петрола е разбираема. Най-силна демонстрация на това бяха последните няколко дни, когато капиталовият пазар на САЩ (отразява икономическото състояние в страната), отбеляза силно възходящо движение заради по-ниската цена на петрола.

Въпреки многото аналогии с онова време, днес като че ли има нещо различно. Моментната цена на петрола, би била немислима само преди 6 години, когато цената на барел от суровината беше малко над $20. Ако тогава, цената беше $100 за барел, икономистите щяха да коментират възможността за навлизане в дълбока рецесия. Интересното в случая, е че днес когато тя е почти на това ниво, петгодишният цикъл на икономически възход все още не е приключил. Въпросът сега е, защо рязкото поскъпване на петрола, вече не е толкова страшно както беше през 70-те години?

Икономистите се заемат със сложната задача да обяснят това явление, и достигат до следните изводи: Икономиките на развитите страни не понасят толкова зле високата цена на петрола, тъй като са доста по-слабо зависими от преди, както и защото централните банки са се научили ловко да контролират инфлацията посредством манипулации с лихвеното ниво.

Какво всъщност прави петрола толкова специална стока? Просто, това е най-евтината енергийна суровина, до която имаме (или по-скоро имахме) лесен и почти безплатен достъп. Изобщо не можем да си представим обаче, как ще изглежда икономиката на света, ако трябва бързо да се пренасочим към алтернативни източници на енергия, въпреки че това вече се прави стъпка по стъпка. Именно подобряване ефективността на икономиката, прави света по-малко зависим от петрол. Богатите страни използват с около 50% по-малко петрол днес, отколкото през 1970 г. (съотнесено към БВП и преизчислено с инфлацията).

Днес цената на „черното злато", преизчислена с инфлацията е в близост до нивата отбелязани през 70-те години на 20 век, но отражението върху икономиката изобщо не може да се сравнява.

При потребителите също не се забелязват чак толкова големи изменения в поведението. Това е така най-вече заради вярата на обикновения човек в силата на централните банки и заради това, че привикнаха към високата цена по бензиностанциите. Потребителските стоки отбелязаха известно покачване в последните месеци, но прогнозите за бъдещата една година е те да останат в стабилни нива. Как можем обаче да сме толкова сигурно в този извод?

Нещата на пръв поглед изглежда сравнително прости. Всичко започва от презумпцията, че централните банки са в готовност да регулират лихвеното ниво така, че да ограничат инфлацията и негативните последици от нея. Така служителите са по-слабо мотивирани да искат по-високо заплащане (което би довело до инфлация), а компаниите премислят по два пъти преди да качат цените на стоките си (по същата причина). В резултат, пазарът се саморегулира, без да има кой знае каква нужда централните банки да се намесват, както това беше преди няколко десетилетия. Спокойната монетарна политика пък е условия за икономическа стабилност.

При всичко казано до тук, не искаме да оставаме впечатление, че цената на петрола вече няма никакво значение за икономиката, тъй като това не е така. Покачването в цената на суровината само за последните три месеца беше прекалено бързо, дори по стандартите на 70-те години и в особено неподходящ момент за САЩ. Потребителите в момента пък се налага да поемат десетки удари навсякъде, където се опитват да похарчат поевтинелите си долари. В допълнение идват негативите от слабия сектор на недвижимите имоти, по-високата безработица и кредитната криза, все неща които удрят по потребителското доверие в най-голямата световна икономика.

Ако погледнем на макроикономическо ниво, ще забележим че по-високата цена на петрола е свързана с по-високия търговски дефицит и задлъжняване на потребителите. И двете тенденции правят американската икономика много по-уязвима в момент, в който Федералният резерв води политика по ограничаване на лихвеното ниво. Това обаче може да изиграе лоша шега на американските икономисти, тъй като ако се появи инфлационен натиск заради високата цена на петрола, ФЕД ще е с вързани ръце. Ще се наложи да бъде направен трудния избор между контролиране на инфлацията с по-високи лихвени нива и спасяване на икономиката от рецесия, с точно противоположна монетарна политика (по-ниски лихви).

Америка вече не е толкова подвластна на цената на петрола, но комбинация от няколко негативни фактора, все още може да докара сериозни главоболия на финансистите в страната.