Разговорите са предварителни и са на етап работна идея, съобщиха от областния пресцентър.
Предстоят анализи, които да покажат възможно ли е да заработи такъв завод с инвестиция от 70 млн. евро и производствен капацитет от 150 хил. кубически метра биогориво месечно.
Основната суровина в производството е биомаса във вид на слама, царевични кочани и слънчогледови стъбла. По изчисления на експертите от служба "Земеделие и гори" в Плевенско се добиват над 400 000 т. биомаса от пшеница, царевица и слънчоглед. В случай, че тя отива за преработка в гориво, ще се ограничат палежите в стърнищата и ще се затвори целият цикъл от засяване, отглеждане и прибиране на реколтата без остатък.
Много подходяща за преработка в биогориво е и меласата от захарната тръстика , която е остатъчна след производството на захар. Захарното цвекло също е сред желаните продукти, както и рапицата, но проблемът при тях е, че се произвеждат в незначителни количества в нашия регион заради разрушената мелиоративна система. Тук би могло да се мисли за възстановяване на поливното земеделие в областта.
Според братя Памбалд едни от предпочитаните продукти за производството на биоетанол са генно модифицираните култури. Сред тях на първо място е царевицата, но българското законодателство към този момент ограничава тази възможност. Институтът по царевицата в Кнежа има разработени такива сортове, но няма разрешение за тяхното засаждане.
Томас и Ричард Памбалд участваха в шведската делегация, която бе на тридневно работно посещение в Плевенска област. Делегацията беше водена от бизнес -директора на шведската "Океаник Криейшънс" Рони Нордел.