Целта е в бъдеще резултатите от тези матури да бъдат използвани при кандидатстване във ВУЗ, или поне за някаква предварителна селекция. За да се запознаят учениците с трудността на изпита, МОН проведе пробен изпит през 2007 г.
На една от математическите задачи, дадени на учениците на пробната матура, отговорът е концептуално сбъркан. Грешката се е разбрала чак по време на представянето на „неудовлетворителните" резултати на кандидат - зрелостниците на конференция на МОН.
Матурата по математика е доста сложна, обясни ни специалистът, който „хвана" грешката. Матурата съдържа 25 тестови задачи (20 задачи със структуриран отговор, верният носи 2 точки, и 5 задачи с неструктуриран отговор, верният се оценява с 3 точки), и 3 задачи, решенията на които се представят в писмен вид с необходимите обосновки. Пълно решение на всяка от текстовите задачи се оценява с 15 точки.
Сбъркан е отговорът на третата текстова задача. Най-странното е, че поне десетки учители и експерти на МОН са работили по пробната матура и допуснатата кардинална грешка не е забелязана от никой от тях. Чак на конференцията внимателен математик е обърнал внимание на колегите си на факта, че учениците са оценявани въз основа сбъркан „верен" отговор.
Сбърканата трета задача е от областта комбинаторика. Комбинаториката може да има изключително практическо приложение, в частност в икономиката и финансите, но в учебните планове е въведена съвсем отскоро. Не само учениците - и експертите, и учителите не са подготвени да решават задачи от сферата на комбинаториката.
Това обаче не пречи на експертите да подлагат на изпитание учениците с новите задачки. Само че негативните последици остават най-вече за учениците. Тъкмо експертът от министерството е заклеймявал завършващите училище, че не разбират от математика, и е лъснала некомпетентността на МОН.
Задачите, дадени на пробната матура по математика и решенията им могат да се намерят тук. Специалистите, които ни показаха правилното решение, оставиха случая на коментара на гражданското общество.
Kliment
на 17.12.2007 в 16:44:50 #5За 1 час мислене и ученолюбив седмокласник би открил грешка ;)
revika
на 17.12.2007 в 13:21:29 #4А може би грешката е вярна? Известно е, че няма по-сигурен метод на научаване(било за ученици, учители или експерти) освен този на пробите и грешките.
Nigel
на 17.12.2007 в 13:06:30 #3Мяф, чети по-внимателно: ============ Целта е в бъдеще резултатите от тези матури да бъдат използвани при кандидатстване във ВУЗ, или поне за някаква предварителна селекция. ============ Ако матурите станат еквивалентни на тестовете SAT за нашите университети, кандидат-студентите ще бъдат облекчени частично от стреса на кандидатстудентските изпити. Разликата е, че при сегашната система бъдещето ти зависи от представянето в един конкретен ден. Представи си че те заболи зъб например - случва се от притеснение. Изпитите SAT (а се надявам и матурите) могат да се държат няколко пъти и се взема най-добрия резултат. Разбира се първите няколко випуска ще държат матури напразно - докато университетите се убедят че резултатите от тях са достатъчно представителни.
Мяф
на 17.12.2007 в 12:49:51 #2Но защо медиите продължават да раздухват лъжата, че матурите трябва да се разглеждат като Вход във висшето образование? Матурите са тест за ИЗХОД от средното. Престанете да подавате на децата лъжливи надежди, че може би матурите ще бъдат и вход във ВУЗ.
Grimnir
на 17.12.2007 в 10:16:39 #1Ей, тези чиновници! Винаги бъркат задачи. А се роят непрестанно. Горките деца. Но на матурата математика ще изберат сравнително малко