Новините за рекордни дъна в разменния курс на долара станаха всекидневие и все по-съществен е отговорът на въпроса доколко и още колко дълго доларът ще може да изпълнява функцията си на световна резервна валута.

Слабият долар оказва влияние върху валутните резерви на големите страни в Азия. Въпреки многото направени изявления в тази насока, азиатските резерви остават предимно в долари, като изключение прави само непокорният Иран, където резервите в долари са едва 30% и доларовият дял постоянно пада.

Китай активизира наскоро двеста милиарда долара от валутните си резерви (по нови данни над $1.4 трлн.) в специален квазидържавен инвестиционен фонд. Официално бе заявено, че ако западният капитализъм притисне по някакъв повод Китай до стената, азиатската сила може да започне да разпродава останалите долари и зеленушкото ще поевтинее още повече.

Все пак последното е малко вероятно, защото по този начин Китай би подписал присъда за своя експорт заради неминуемото поскъпване на ренмимби. По-важното е, че Китай формира големите си резерви за сметка отказ от финансиране на социалната политика в държавата: безплатна държавна образователна система (през 2000 година са грамотни едва 15% от китайците); безплатна държавна система на здравеопазване, държавна пенсионна система.

Япония в миналото формира валутен резерв от $900 млрд. и практически целия го вложи в американски държавни ценни книжа не без натиска на правителството на САЩ. Американците, които дълго време приемаха този ход за вълшебен, сега остават доста замислени дали не са станали прекалено зависими от Азия.  

През август делът на американските дългови книжа на Китай се понижи с 2.2% до 400 млрд. долара. Това е най-ниският показател от 2002 година. Размерът на валутните резерви на Япония в държавни облигации на САЩ се понижи с 4% до $ 586 млрд., а в Тайван с цели 8,9% до 52 млрд. долара, и в двете страни това е най-ниският показател от 2000 година. Тези данни са шокиращи, тъй като споменатите три страни плюс Хонконг и Южна Корея формират 51% от всички чуждестранни вложения в америански държавни облигации. Започва онова нещо, което мнозина отдавна прогнозираха: азиатските банки започнаха да се освобождават от доларите си.

На прицел е и резервната политика на Русия, която има златно-валутни резерви на стойност близо 400 млрд. долара. Валутните резерви на Русия, в чиято структура преобладават доларите, губят доста тежест заради обезценяването на зелената валута. Само за 2006 година, когато доларът бе още сравнително силен, загубите за руснаците от разлики в курса бяха приблизително $8 млрд.

Сега златото се търгува на максимум от три десетилетия, но за жалост на руската централна банка, златото вече играе незначителна резервна роля за богатата на златни находища Русия. Към 1 май 2007 златото е едва 2% от руските златно-валутни резерви, докато през 1938 г. делът му е бил 94%. Сега Русия счита, че натрупвайки валутни резерви, финансира развитието на чуждите икономики, а не на своята. 37% от валутните резерви на Русия са изведени от обращение от валутния пазар, за сравнение в Норвегия този показател е 0.13%.

Понижението на долара активизира руските банки и за първите десет дни на този месец Русия направи интервенции на форекс пазара в размер на осем милиарда долара, съществена сума за този регион, твърдят експерти. Във време на масово разпродаване на долари, Русия смело купува, разменяйки след това доларите за други търговски валути, като образно казано язди долара.

Расте пазарната стойност на бивалутната кошница (0.45 евро и 0.55 долар) - основен валутен показател на валутната политика на Банк России. В края на седмицата нивото й е 29,66 рубли, което е приблизително 5 копейки над значението на предишния търговски ден.

Сега нивата долар/рубла са равни на осем годишно дъно от близо 24.8494 рубли за долар. Погледнато от руската „камбанария", основната причина за поевтиняването на долара спрямо рублата е поскъпването на евро на глобалните пазари.

Руснаците в момента са доволни за рязкото покачване цената на основните суровини, по-специално невижданите преди $90 за барел нефт. Днес почти всички големи руски енергийни компании (ЛУКОЙЛ, Газпром, РАО ЕЕС России, Норникель) и ВТБ отбелязват ръст на стойността на акциите си. Руската икономика има 35% от приходите си от нефт и газ.

Все пак руснаците са нащрек, защото се надигнаха гласове, че дългосрочните фундаменти на цената на петрола са поставени на около $60 за барел и сегашните $90 са по-скоро следствие от слабия долар и търсената от инвеститорите компенсация за загубите на форекс пазара. Изводът - пазарът във всеки момент може да направи корекция и цената да тръгне надолу. Синоптиците в общи линии дават прогнози за умерени студове тази година, а американските запаси са на добро ниво.

Същинската заплахата от евтиния долар за Русия е пълзящата инфлация, която от началото на годината е 8,5%. От една страна високите цени на нефта увеличават постъпленията в бюджета и повишават доходите на някои слоеве от населението, но при това страдат други отрасли, които не могат да се развиват със същите темпове. А пред правителството на Русия застава още един въпрос: какво да прави с излишните пари в бюджета. Експертите успокояват: Инфлацията в Русия има немонетарна природа.

По време на пряката си линия с народа, Путин разискваше борба с инфлацията посредством специални правителствени мерки: засилване на антимонополната регулация и защита на конкуренцията, споразумения между правителството и основни производители за замразяване на цените, понижаване на вносните мита, а най-важното: повишаване доходите на населението.

Подчертава се, че засилването на руската валута не стои сред антиинфлационните мерки и е „твърде невероятно" да се насърчи. Още повече - говори се, че завинаги е скъсано с „идиотската политика" в края на деветдесетте години за поддържане на рублата силна.