„Не се готвим за война с Иран", така каза новият американски военен министър Робърт Гейтс на 2 февруари. По-директен и ясен нямаше как да бъде. С един дискредитиран президент, армия потънала в „блатото"-Ирак, Конгрес управляван от демократи, просто няма начин американците да са във форма да водят нова война. Въпреки всичко, изглежда че Вашингтон и Техеран са на косъм от военен конфликт.

Без значение от големината на риска, има възможност президентът Буш да нареди военна атака над ислямистката страна в даден момент през следващите две години от мандата си.

САЩ и Иран са в обтегнати отношения откакто революцията на Аятолах Комейни през 1979 свали светското управление на Иран и наложи религиозната власт. Има обаче четири неща, които правят тази стара вражда отново взривоопасна. Първата е амбицията на Иран да построи ядрено оръжие и опасението на западните сили, че ядрената програма наближава момент, след който трудно ще бъде спряна. Втората причина е появяването на популисткия президент Ахмадинеджад, който отрича Холокоста и се обявява открито за унищожаването на Израел. Неговите расистки речи бяха възприети от целия западен свят доста негативно, а някои дори коментират, че Ахмадинеджад би могъл да се превърне в новия Хитлер.

Третата причинае появилата се наскоро тенденция, кабинетът Буш да обвинява за всички несгоди в Близкия Изток именно Иран. Всяка една от тези причини сама по себе си може да доведе до война, а заедно те могат да предизвикат грандиозен военен конфликт. До тук обаче са само три, но ние Ви обещахме четири причини. Четвъртият и може би най-силен стимул за влизане във война е затрудненото политическо положение, в което се намира Джордж Буш.

След неуспешната кампания в Ирак, той ще се опита да поправи грешката си във външната политика на страната, така че един ден историята да го помни с нещо велико, а именно налагане на истинска демокрация в Близкия Изток и отнемане на условията за построяване на ядрени оръжия от терористични режими.

Преди няколко години списание The Economist подкрепяше военните действия на Америка в Ирак, когато се смяташе може би погрешно, че режимът на Саддам Хюсеин разполага с оръжия за масово унищожение. Тогава подкрепата беше заради убежденията на западния свят, че един военнопрестъпник като Саддам не трябва да разполага със смъртоносни оръжия. В случая с Иран, рисковите точки са по-малко и насочени в друга посока.

Дори да стане ясно, че Иран е на път да построи атомна бомба, а не както твърди ядрен реактор за производство на ток, военен удар на американската авиация над производствените комплекси би бил крайно неразумен риск. В крайна сметка подобен удар няма да прекрати опитите на Иран да разработи ядрено оръжие, а в нaй-добрия случай просто би ги забавило.

За разлика от Ирак, който нямаше стройна организация на военната си сила, в Иран всичко е много по-добре подредено и готово за атака. Освен това, религиозната подкрепа в страната е изключително силна, което включва и армия от терористи-самоубийци, може би най-коварното оръжие на 21 век. Все пак аятоласите в страната са известни със своите задкулисни игри и тайни сметки, като в момента започват да се забелязват първи отстъпи от подкрепа над желаещия популярност Ахмадинеджад. Както изглеждащия непобедим Съветски Съюз, вероятно и ядрен Иран може да бъде лесно детрониран.

Всичко казано до тук ни довежда до един извод, а именно това, че би било грешка ако САЩ нападне Иран в близко бъдеще. От друга страна бихме били доста заслепени ако вярвахме, че ядрен Иран би създал по-малко рискове от незабавен военен удар на американската армия. Всъщност, аятоласи с атомни бомби не изглежда никак безопасна картинка.

Нека погледнем нещата и от друг ъгъл. Заради опасността от създаване на ядрено оръжие в Иран, много е възможно да последва военен удар от страна на Израел, който отдавна е ядрена силна, въпреки че все още неофициално. За израелците, които слушат почти денонощно как Ахмадинеджад ще изтрие страната им от картата на света, едва ли ще е много безопасно да живеят в близост до друга ядрена сила. Дори обаче Израел да не се реши на военен удар срещу Техеран, самият факт, че Иран притежава ядрено оръжие, ще обърка тотално световния ред и политика.

До момента за страни като Египет и Саудитска Арабия беше доста трудно да живеят с мисълта, че Израел разполага с ядрено оръжие. Какво ще стане ако обаче и Иран придобие такова и започна да „удря с ръка по масата" на международни преговори. Отговорът е ясен, всички страни от региона ще се втурнат да се сдобият с атомна бомба, било то легално или не.

Трябва да се предприемат всички нужни мерки, за да не се разреши на Иран да разполага с атомно оръжие. За щастие има доста по-добри методи от мълниеносния въздушен удар. През 2002 г. президентът Буш обедини Иран, Ирак и Северно Корея под общото определение „оста на злото". От 2004 г. насам, заради силно намалялата подкрепа към политиката си, той подкрепя дипломатическите усилия на Великобритания, Франция и Германия да прекратят ядрените опити на Иран.

През миналата година, световните сили предложиха на Иран сериозно финансови обезщетения заедно с модерна ядрена технология за производство на електричество, но Ахмадинеджад отказа категорично. Тогава последваха икономически санкции от Съвета за сигурност към ООН.

Това е обещаващ подход. Дипломатическите усилия на ООН се изпълняват с обезкуражаваща скорост, но пък се смята, че на Иран ще му трябват още няколко години преди да построи ядрена бомба. Междувременно за първи път от много време насам Американци, Европейци, Руснаци и Китайци седят заедно от едната страна на масата за преговори и са на едно мнение-не на ядреното оръжие в Иран. Сега трябва да се наложи изключително силни икономически санкции и международна изолация на режима на Техеран, както и обещание от Буш, че ако страната прекрати ядрената си програма, САЩ ще спре да ги заплашва с военен удар. Само тогава светът ще може да си отдъхне без мисълта за ядрено оръжие в ръцете на терористични режими.