В страната ни могат да се разгледат редица старинни каменни мостове от римско и турско време.  Повечето са градени от самоуки майстори и за тях и до днес се разказват вълнуващи истории.

Недалеч от град Кюстендил се намира Кадин мост. Народно предание разказва, че по време на строежа камъните сами се търкулвали от планината и се подреждали на моста. А когато мостът бил готов, камъните спрели да се търкалят, останали по пътя и до сега могат да се видят. Желязното сечиво, което разтрушавало скалите и вадело камъни за моста, се забило в планината и останало там завинаги.

Спори се откъде идва името му. Едни казват, че бил построен от кадия (съдия на турски език). Други твърдят, че е наречен Кадин, заради една невеста („кадъна") и в превод означава Невестин мост. Те са убедени, че на него е наречено близкото село Невестино. Има предание, че мостът бил построен от трима братя. Те дълго го градили, но все не успявали да завършат основния свод, защото той всеки път се разрушавал. За такива случаи старо поверие казвало, че мостът „иска курбан" (жертва) - да се вгради човешка сянка в камъните. От там дошло и названието Невестин мост.

Старинните каменни мостове са едни от чудесата на Родопа. За повечето от тях не се знае точна възраст, но е факт че са устояли на времето векове наред. И сега в тези модерни времена, родопските мостове ни привличат със своята симетрия и хармонията им с обгръщащата ги гора.

Най-големия и величествен родопски мост е Дяволският.
Той е истински шедьовър на строителството от Средновековието. Строен е от местен майстор през първите години на ХVІІ век и е с три свода. Когато човек застане под него се смайва от огромните му размери и изключително елегантните му и симетрични форми - висок е над 13 метра и е дълъг 56 м . Под него минава река Арда, която образува изключително красив каньон с големи меандри. Пролетта, когато се топят снеговете, нивото на реката се покачва с 5-6 метра, а дебитът й достига над 2620 куб.м/сек. Въпреки това, Дяволският мост е удържал на водната стихия над 300 години.

Драматична любовна история в стари времена станала повод да се построи Томин мост във Врачанския край. Младият музикант Томо отишъл да погледа момите на хорото в село Криводол. Но не се стърпял и сам засвирил. Една от момите го харесала и му подарила китката си. И той се захласнал по нея.

Когато веселбата приключила, двамата влюбени избягали от селото, но богатия баща пратил преследвачи подире им. Стигнали до река с буйни води, които не можели да преминат. Тогава Томо започнал да огъва крайбрежните върби и успял да направи мост до другия бряг. Минал пръв, но в това време бащата и преследвачите ги настигнали и отвели със себе си момата. По-късно хората построили на мястото на дървения каменен мост, но по името на свирача го нарекли Томин мост.

Съвсем наблизо, на около 12 км., е и природният  феномен Божият  мост, чиито  каменен свод се издига повече от  20  метра и си заслужава непременно да се види.