За разрушително земетресение в района на Истанбул се говори от много време. От години турските сеизмолози алармират, че по разломната линия, преминаваща покрай историческата столица на Византийската и Османската империя и Мраморно море, се е насъбрало голямо напрежение.

Факт е, че жители на милионния мегаполис се изнасят от Истанбул и отиват да живеят в много по-малкия град Измит. Макар че близката история сочи, че и Измит не е безопасно място: и там през 1999 година удари земетресението с магнитуд 7.4 бала по скалата на Рихтер.

Не е трудно да си представим, че едно земетресение със сила над 7 бала би имало опустошителни последици за Истанбул.  Хиляди градски жилища ще бъдат разрушени, броят на жертвите може да достигне до 40 хил. души, както изчисляват турските учени.

Като срок за катаклизъма се посочва неопределен период до 2029 година. Турски учени сеизмолози са говорили пред канала CNN Turk и са предсказали подобен развой на събитията. Важното е обаче, че времето на земетресението може и да не може да се предскаже с точност и да се предвиди силата му, но могат с превантивни мерки да се минимизират опустошенията.

Обаче властите на Турция, заети със стабилизиране на политическата си система и правещи опити да се доближат до ЕС, а напоследък погълнати в избиране на новия си президент, не обръщат внимание на предсказанията и предписанията.

На 17ти август, ден на паметта на жертвите на земетресението от 1999, турските учени сеизмолози публикуваха прогнозата си. От стихийното бедствие 160 хил. души ще се нуждаят от лекарска помощ, 400 хиляди ще останат без покрив, щетите общо биха били $40 млрд. Земетресение с магнитуд 7-7,5 в района на Истанбул може да доведе до смъртта на 40 хиляди души, е казал Мустафа Ердик от сеизмологичната обсерватория на Босфорския университет, цитиран от руската медия „Взгляд".

CNN-Turk е разпространила сведението, че рискът от земетресение в идните 30 години в района на Истанбул и Мраморно море с магнитуд 7 или повече бала е 65%.

Опасенията се подсилват от нарасналата в последно време сеизмична активност в тектоничния разлом по Северноанадолската линия. Ако на тази линия стане земетресение, силата му няма да е по-слаба от тази на разрушителното земетресение от 17 август 1999 г. в района на Мраморно море

Земетресението от 17.8.1999 в населената Северозападна Турция разруши няколко града, десетки хиляди сгради, загинаха десетки хиляди души. Щетите превишиха $30 млрд. И до сега страната не се възстановила от подземните трусове.

Сега се говори за далеч по-разрушителна катастрофа, от която ще бъдат разрушени 10% от сградите със средна височина в Итсанбул. Обаче не страховете са важното. По-съществено е какво може да се направи. Заради тесните улички в града работата на спасителите би била много затруднена. Мостовете няма да издържат силно земетресение и движението между кварталите ще се затрудни, ще се запуши достъпът до болници. Възможни са пожари и взривове заради разкъсване на газовата система. Историческите постройки ще се сринат в по-голямата си част. Морските и самолетните комуникации няма да могат да се осъществяват в нормален режим, под водата ще останат някои крайбрежни квартали, което ще разхерметизира тръбопроводите, прокарани по дъното на морето.

Истанбул има 15 млн. жители и особено обезпокоително е хаотичното му застрояване. На жител на Лондон се падат 30 кв. м. площ, а жителят на Истанбул има само 1 кв.м. 50те хиляди незаконни постройки са бомба със закъснител. Ситуацията, в която много милиони души изведнъж излизат на улицата и тръгват да се спасяват е много по-опасна за хората от движенията на земните пластове.  

Земетресенията не могат да се предвиждат с точност, но учените осъществяват дългосрочна прогноза и райониране на сеизмично опасните зони. Силата на последното земетресение в Истанбул бе значително по-висока, отколкото се очакваше. Затова не може цялата отговорност за жертвите да се прехвърли на строителните фирми.

Новият доклад на турските учени е по-скоро план за превантивни действия, отколкото точна прогноза. След геофизични изследвания на Мраморно море е установено, че в следствие земетресенията от 1999 година (през август и ноември) за 55 секунди е натрупана енергия, която обикновено се събира за 240 години. Мраморно море няма да издържи подобно натоварване и до 2029 ще се освободи от натрупаната енергия.

За да се установи това са работили девет изследователски кораба и са изразходвани $60 млн., обаче нито властите, нито организациите в Турция са проявили интерес. Един от авторите се жалва: „Вече загубих надежда властите на Турция да направят нещо за минимизиране щетите от възможното земетресение. Нееднократно предупреждавахме за надвисналата страшна трагедия, но никой не ни слуша".

Земетресението в Истанбул е една от градските легенди, както и земетресенията в Сан Франциско или даже разрушаването на Лисабон преди столетия. Земята се разлюлява, има големи поражения, но животът в тези цивилизационни центрове не спира да кипи.

България трябва да използва опита на Турция в сферата на геофизичните изследвания и да участва в съвместни проекти, свързани с прогнозирането и ранното оповестяване на земетресения. Това каза през пролетта Емел Етем при откриването на българо-турска работна среща в министерството за защита при бедствия и аварии.

Основна задача на учените от двете страни е изготвянето на каталог на земетресенията в пограничните райони и търсене на европейско финансиране не само за реализацията на практическите дейности, но и за развиване на научните изследвания в сферата на сеизмичните проучвания. Цел на българските учени е да се създаде нова карта на сеизмичната активност в България, която ще е полезна при оценката на риска. България разполага с 14 станции, следящи сеизмичната активност, както и за начините за предупреждение на населението.

Турция разполага със 120 центъра за наблюдение и замервания на сеизмичните зони, като 40 от тях са включени в системата за ранно оповестяване. Данните, постъпващи от тях чрез сателитна връзка в Националния сеизмичен център, се обработват и така се изготвят земетръсни карти на южната ни съседка.

Едно силно земетресение в Турция не би следвало да причини разрушения в нашата страна, смятат българските сеизмолози. Земетресенията в Турция, за разлика от Румъния, са плитки - а само трусове на голяма дълбочина и голяма мощност се разпространяват на големи разстояния. Такова бе Вранчанското земетресение през 1977, когато общежитие в Свищов със слаба конструкция беше разрушено и имаше много жертви.

Счита се, че по определени признаци, над сто на брой: промяна в химическия състав на водата, геомагнитното поле, промяна в поведението на хора и животни и др. земетресението може да се долови предварително.