Учените предсказват мрачно бъдеще: екологичните грехове на индустриализацията ще доведат до войни за вода, суровини и храни. Преди да започне горещата фаза на конференцията в Бали, експертите заговориха дори за световна „гражданска война". Материал на Spiegel.

Специалистите на ООН по време на световната конференция за климата предупредиха, че глобалното затопляне носи със себе си нарастващ потенциал за конфликт. Може да се очаква, че изменението на климата ще донесе със себе си липса на вода и хранителни стоки, каза ръководителят на екологичната програма UNEP Ахим Щайнер.

Ще има конфликти за разпределението на ресурсите и ще се надигне вълна от екологични бежанци.

Водещият германски експерт по климата Ханс Йохаим Шеленхубер даже предупреди за „глобална гражданска война", ако температурите продължат да се покачват. Борбата срещу измененията в климата през XXI век се превръща в съществен фактор на политиката по сигурността.

„При конфликтите на бъдещето няма да става дума вече за национални армии, а за разпадащи се държави и за ефектите върху други страни и региони".

UNEP се базира на изследване на германски учени WBGU, според което потенциалните региони на конфликти заради изменения в климата са Сахел в Африка, Индия, Китай и Карибите.

В Сахел липсата на вода ще доведе до социални кризи. На Индийския субконтинент разтапянето на глетчерите в Хималаите и промяната на мусоните ще причинят смущения в селското стопанство - с опасни последствия за милиони хора и с възможна по-нататъшна дестабилизация в Пакистан и Бангладеш.

Срещата на върха за климата навлиза в гореща фаза

Решителната седмица на преговорите поставя пред индустриалните държави въпроса за конкретни финансови ангажименти в борбата срещу измененията в климата. Богатите държави трябва да говорят и за пари, щом стане дума за климат. Трябва да бъдат отпуснати конкретни финансови средства на развиващите се страни, за да могат изоставащите да се нагодят към глобалното затопляне. В противен случай доверието в системата, поддържана от индустриалните страни, ще е застрашено.

Екоминистърът на Германия Зигмар Габриел каза пред FT, че страната му е готова да отпусне помощи в размер на €120 млн. на по-бедните страни за развитие на технологии за справяне с измененията в климата. Освен това министърът е казал, че „световната общественост" очаква конкретни решения от конференцията в Бали: ясни цели за намаляването на емисиите, за да се знае в каква посока ще се върви.

Делегации от повече от 180 държави се събраха на индонезийския остров Бали, за да преговарят за ново споразумение за световния климат. Сега действащият протокол от Киото изтича през 2012 г. В сряда ще има официални преговори на ниво министър.

За пръв път участват и финансови министри

Днес 40 финансови министъра се срещат за неформални преговори. Те ще решават как да забавят затоплянето на климата, без да доведат до забавяне на световната икономика. Самият факт, че присъстват и финансови министри е пробив - заявяват организаторите на конференцията. Така могат да се засегнат повече политически въпроси.

Само преминаването от фосилни горива към възобновяема енергия до 2030 г. ще изисква годишни инвестиции в размер от $200 до $210 млрд. Освен това на Бали се очаква споразумение за премахване на търговските пречки пред екологични технологии и продукти (в тях ФРГ е световен лидер).

Преговорите за по-ниски мита за благотворни за климата стоки, ветрови турбини и слънчеви колектори завършиха със спор между Бразилия и САЩ, които си отправиха взаимни обвинения. Но като цяло атмосферата преди решителната фаза е конструктивна - всички съзнават нуждата от съвместни мерки за опазване на климата.