„Световна операция за евакуация от Либия", е водещото заглавие на „Дневник"
Десетки хиляди чужденци и вчера търсеха начин да напуснат Либия, а десетки държави предприеха различни операции по въздух и вода, за да помогнат на гражданите си.  Ситуацията се усложни заради затваряне на небето за около 6 часа и разрушаване на пистата в Бенгази, което превърна Триполи в основна точка за напускане по въздуха.

На летището там от обед чакаха според данни на външното министерство около 100 българи, но с тях нямаше никаква връзка. Привечер в Триполи кацна правителственият "Еърбъс" (с 90 места на борда), за да прибере първата група, той е в готовност да направи и втори полет тази нощ. Малко по-късно се очакваше да пристигне и самолет на "България ер". До редакционното приключване на броя обаче нямаше информация дали българите са били евакуирани.

Не беше ясно имат ли паспорти и изходни визи и дали дипломатите ни ще успеят да уредят напускане с временни документи. Външното министерство посочи Триполи като точката, от която сънародниците ни може да напускат страната.
Още от статията на „Дневник"

„Два самолета на спасението", четем от първата страница на „Стандарт"
Два самолета на спасението кацнаха в Триполи късно снощи, за да приберат стотина българи. Нашенците изживяха най-кошмарния си ден в джамахирията. През дъжд от куршуми, трупове по улиците и подпалени коли те успяха да се доберат до летището. До 16 ч обаче никой не можеше да каже дали режимът на Кадафи ще позволи на спасителните самолети да кацнат. Небето над либийската столица няколко пъти бе затваряно заради бомбените атаки, разпоредени от Полковника срещу собствения му народ. От Външно до последно не бяха наясно дали изобщо ще могат да издействат евакуация на нашенците.

В 16 ч България получи зелена светлина и премиерът Бойко Борисов прати правителствения "Ербъс". В 19 ч за Триполи излетя и машина на "България ер".
Още по темата от „Стандарт"

„И храната на бедните ще бъде по нов държавен стандарт", съобщава от първата си страница „Сега"
След като държавата се провали със стандарта "Стара планина", който трябваше да гарантира, че колбасите са от месо, сега се готви да въвежда критерии за най-евтините и масово купувани стоки. Засега те носят името "праг минимум" за качество на храните и би трябвало да гарантират, че например в млякото, сиренето и кашкавала с ниски цени освен палмово масло и подобрители има и краве мляко в ограничени количества. Бъдещите стандарти обаче няма да са задължителни, което отново поставя под въпрос тяхната ефективност.

Идеята лансира вчера аграрният министър Мирослав Найденов на обща среща с представители на хипермаркетите, които преди седмици държавата излови в картел.

"В стандарта "Стара планина" има 100% месо, но ако в тези от 2 лв. няма въобще - тогава въпросът е какво има? Знаем, че в тях има заместител, който по същество е безопасен. Само че, ако се яде постоянно, не знаем как ще се отрази на организма. Затова с търговските вериги обсъдихме въвеждането на минимални прагове за качество", похвали се Найденов.

Министърът изтъкна, че провежда системна политика в храните. Първо въвел стандарти, показващи на потребителите кои са стоките с най-високо качество чрез логото "Стара планина" и БДС при млякото, а сега мисли и за бедните и дори бездомните. "Сигурно не всички си вземат "Стара планина", като тези, дето просят по улиците", изтъкна Найденов. Министърът обаче премълча факта, че потребителите масово се отказаха от стандарта за колбаси, след като стана ясно, че държавата няма лаборатория, в която да го контролира.
Още от статията на „Сега"

„На работа след детектор на лъжата", съобщава от първата си страница „Монитор"
Фирми вече са започнали да назначават служителите си след предварително изследване на детектор на лъжата. Това съобщи вчера Светослав Занев от Българската полиграфска асоциация. Компаниите предпочитали да проверяват кандидатите си за работа дали не са излъгали за част от посочените данни в CV-тата, с които се опитвали да впечатлят работодателите си.

В последните години масово до услугите на полиграфа прибягвали директори на банки и големи търговски вериги. Банковите шефове искали да са сигурни, че от служителите им не изтича конфиденциална информация за клиенти към конкурентни клонове. Искали също да се убедят дали някой от подчинените им не се е замесил с банди за източване на карти или други престъпни групировки.

За проверка на един служител фирмите плащали от 50 до 100 евро. В миналото цената била по-висока, но заради кризата лабораториите свалили тарифите. Най-масовите клиенти били големи търговски вериги, които имали съмнения, че част от персонала ги краде. Когато се изследват повече от 10 служители, експертите, работещи с детектора, били готови на известни отстъпки.

Работодателите били особено мнителни към програмисти, които продават ноу-хау на конкурентни фирми. Средно по 10 компании на месец прибягвали към тестовете.
Още от статията на „Монитор"

„Пактът за финансова стабилност на Дянков търси 180 депутатски гласа", съобщава от първата си страница „Класа"
Най-малко 180 депутати трябва да гласуват „за" приемането на Пакта за финансова стабилност, предложен от екипа на финансовия министър Симеон Дянков и записването му в Конституцията на България. Вчера основните мерки в него бяха официално представени, а Дянков заедно със заместниците си Владислав Горанов и Боряна Пенчева дадоха разяснения за същността на проекта за пакт.

Според чл. 155 на основния закон парламентът приема изменение или допълнение в него с мнозинство 3/4 (180 от общо 240 депутати) от всички народни представители на три гласувания в различни дни. Ако предложението не получи това мнозинство, но надхвърли 2/3 (160) от гласовете на всички народни представители, се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от 2/3 (160) от всички народни представители.

Сметките показват, че документът трябва да получи подкрепата, освен на парламентарната група на ГЕРБ, още и на депутатите от „Атака" и Синята коалиция, на отцепилите се депутати от РЗС, както и на част от народните представители от ДПС и БСП. В момента ГЕРБ, „Атака", Синята коалиция и независимите депутати, които подкрепят правителството, са общо 157 души.

Пактът за финансова стабилност съдържа три основни мерки - бюджетен дефицит до 3% от БВП, преразпределителна роля на държавата до 37% от прогнозния БВП и промяна на преките данъци само с квалифицирано мнозинство на депутатите (2/3 или 160 гласа).
Още от статията на „Класа"

„Първи опасения от стагфлация", обобщава „Дневник"
Котировките на петрола достигнаха във вторник нови, рекордно високи стойности за последните две години и половина заради кризата в Либия и опасенията, че безредиците могат да засегнат и други големи доставчици на нефт и да попречат на възстановяването на световната икономика от рецесията. В същото време основните борсови индекси в САЩ се понижиха, в Европа отчетливи загуби претърпяха авиокомпаниите.

Фючърсните сделки за април на сорт брент достигнаха $108.57 за барел. "Либия не произвежда толкова много петрол, че само тя да предизвика дефицит, дори и ако страната изпадне в пълен колапс", заяви Карстен Фрич, анализатор в Commerzbank. "Тя добива 1.6 млн. барела дневно, а ОПЕК има буфер до 6 млн. барела. Опасенията са повече, че безредиците може да се пренесат в страни като Алжир, Кувейт и ОАЕ."Либия е в челната тройка на големите производители на петрол от Африка. По добив води Нигерия, но най-много залежи има Триполи. Основната част от либийския нефт се изнася за Европа.

Първоначално "Ройтерс" съобщи, че само 6% от износа от страната е прекратен заради насилието. По-късно агенцията предаде, цитирайки източник от италианското правителство, че петролните терминали на либийския средиземноморски бряг са блокирани и износът на нефт е преустановен. Информацията не беше потвърдена от други източници. Триполи доставя 25% от потреблението на петрол в Италия и 10% от това на природен газ.
Още от статията на „Дневник"

"Фирми се отказват от европари", съобщава „Стандарт"
Все повече фирми се отказват от европарите, защото заради кризата не могат да осигурят съфинансиране на проектите. За това алармира Марияна Велкова, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. По-голямата част от отказалите се фирми (80-90%) отпадат в последната фаза на одобрение на проектите. Така само по ОП "Конкурентоспособност" са прекратени 241 договора на стойност 93 млн. лв. поради липса на пари за съфинансиране от страна на бизнеса. По 90% от оттеглените проекти за щастие няма плащания, досега са върнати едва 500 хил. лв. от отказалите се фирми. Одобрени са 194 проекта, като безвъзмездната помощ от програмата е над 97 млн. лв. По процедурата "Технологична модернизация в МСП" са подписани 175 договора за 89 млн. лв.

До няколко месеца наред с обновения сайт на агенцията ще заработи и експортен портал, каза още Велкова.
Още от статията на „Стандарт"

„Природният газ поскъпва с 5%", съобщава „Монитор"
Природният газ ще поскъпне с до 5% от април, въпреки скокът на цените на петрола в световен мащаб заради кризата в Либия. Това прогнозира вчера председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев. Той обясни, че цената на газа, който се внася у нас, е свързана с котировките на петрола чрез дериватите на Средиземноморския пазар.

Заради дългия период от 9 месеца назад, който се взема предвид при изчислението на цените на синьото гориво, Семерджиев очаква сегашният скок в цените на петрола да се отрази плавно в тарифите на газа.

За второто тримесечие на 2011 г. това отражение би било незначително. По-съществено влияние на цените на петрола би могло да се очаква през лятото, и то ако политическата ситуация в Африка се запази, смята Семерджиев. Тогава обаче потребителите няма да усетят толкова силно ефекта на скъпия петрол, защото традиционно през лятото консумацията на газа, чиито цени са свързани с тези на нефта, намалява съществено. Съответно „Булгаргаз" ще купува по-малко синьо гориво. Ако негативната прогноза се сбъдне, ще се търсят всички вътрешни резерви, за да е плавно увеличението на цената на газа, включително местният добив, коментира още регулаторът.

Шефът на ДКЕВР обясни още, че при минимално поскъпване на природния газ с до 5% няма да се наложи да се променят цените на парното. Промяна с тарифите на топлоенергията няма да има дори да се реализира и прогнозата на „Булгаргаз" от 11 февруари за увеличение на цените с 6,3 на сто, увери още шефът на ДКЕВР.
Още от статията на „Монитор"

„Плевнелиев отчете феноменален интерес към европарите за саниране", информира „Сега"
"Мерките за енергийна ефективност по Оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР) генерират феноменален интерес", обяви министър Росен Плевнелиев на форума "Зелена икономика".

503 договора за 244 млн. лв. вече се изпълняват в градове и села из цялата страна. В момента има списък с чакащи проекти за над 200 млн. лв. - за саниране на детски градини, училища, обществени сгради. По ОПРР има още 244 млн. лв. за мерки, свързани основно с енергийната ефективност в града, по които общините ще обновят уличното осветление с икономични лампи например.

През юни ще стартира и нова схема за 78 млн. лв. по ОПРР за саниране на многофамилни жилищни сгради. В България 700 000 семейства обитават строени през 60-те до 80-те години на миналия век панелки. В 18 700 такива сгради живеят 2.7 млн. българи. Тяхното реновиране би струвало около 4 млрд. евро, сочи опитът на МРРБ по пилотния проект за саниране на 50 сгради.
Още от статията на „Сега"

"Новите правила промениха поведението на пътностроителните фирми", казва в интервю за „Класа" Калин Пешов, изпълнителен директор на „Главболгарстрой холдинг"
Г-н Пешов, „Главболгарстрой"(ГБС) участва в консорциум с италианската фирма „Импреза" в търга за строителството на лот 1 от магистрала „Марица". Защо решихте холдингът да се представя по този начин?
- Участваме с този партньор вече в няколко процедури. Изборът ни да участваме с тях е продиктуван от относително завишените критерии на Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ) по отношение на реализирани обороти, тъй като те са недостижими за българските компании. Това е причината и други колеги да участват с големи европейски фирми. Според мен тази партньорска работа няма да донесе позитиви или негативи на българските фирми, защото като цяло те извършват фактическата строителна работа. За дадени проекти може да се черпи опитът на чуждестранните партньори. Но нещата са много комплексни и няма как да се генерализират. Ние участваме със същата компания и за рехабилитация на железопътната инфраструктура, където сериозно ще разчитаме на техните ноу-хау и опит.

В търга за строителството на „Марица" това, което се предвижда като строителна дейност, можем и сами да извършим. Въпреки това международните фирми идват със своя опит при изграждането на първокласни пътища и магистрали, от който ние ще се учим и ще разчитаме на помощ за банковите гаранции, които трябва да се дадат в тази процедура.

Как ще коментирате тръжните процедури, които АПИ провежда, и очаквате ли нови изисквания за следващите търгове?
- Според мен търгът е много коректен. В него възложителят е включил всичко, което се очаква да бъде направено от изпълнителя на проекта. Не очакваме да има други промени в процедурата за избор на изпълнител на другите лотове от „Марица". Готвим документите и за лот 2 на аутобана, както и за процедурите за магистрала „Струма". По проекта за „Струма" се подготвяме вече 5 години, защото не може да се изготви оферта за един ден. Както ние, така и всички колеги няма как да не приоритизираме тези проекти. Никой не иска да се отказва от свежите европейски пари, макар че ние трябва да си ги изработим. Но те винаги съживяват финансовото състояние на една фирма.

Как бихте определили конкуренцията в търга за изграждането на първата отсечка от магистрала „Марица" и какви ценови оферти очаквате?
- Сериозна! В този търг има 12 участници, които са хора с опит и сериозно ноу-хау. Очаквано, в кризата се повиши конкуренцията. Това доведе до завишаване на изискванията на АПИ към участниците, както и до промени в условията в търговете. Това състезание ще е трудно, такива ще бъдат и всички процедури, които ще се откриват в бъдеще. А относно цените се надяваме да няма дъмпинг, защото няма смисъл от такива предложения. Проектът трябва да се изпълни в параметрите, в които е заложен. Договорът, който се подписва, е много тежък и няма резон за подобни оферти. И ние искаме да сме най-евтини, с най-доброто предложение, но не бихме си позволили да дадем оферта, която не сме способни да изпълним.
Още от интервюто на „Класа"