В статия на авторитетното списание The Economist, озаглавена "Бомбата с часовник механизъм в сърцето на Европа", се прави обстоен анализ, защо Франция (втората по сила икономика в Еврозоната) може да стане най-голямата заплаха за Единната европейска валута.

Изданието отбелязва, че заплахата от разпад на Еврото и Еврозоната в момента е затихнал, но въвеждането на Единната европейска валута ще включи редица години на болка. Натискът от реформи и бюджетните съкращения е най-жесток в страни като Гърция, Испания, Португалия и Италия, където по-рано тази седмица се видяха масови стачки и сблъсъци с полицията. Но според The Economist, сякаш надвисва нов по-голям проблем, който може смали всеки от посочените по- горе, а именно - Франция.

Страната винаги е била в сърцето на Еврото и на Европейския Съюз. Франция до сега спечели от Еврото - да взима кредити в рекордно ниски лихвени нива и да избягва неприятностите в т.н. средиземноморски "периферни" страни от Еврозоната. Но сега икономиката на страната изглежда все по-уязвима, посочва изданието. Франция все още има много силни страни, но нейните слабости бяха разкрити по време на настоящата криза на Еврото. За няколко години, тя загуби конкурентоспособността на Германия и тази тенденция се ускори, тъй като германците своевременно понижиха разходите и проведоха големи реформи (най-вече в пазара на труда).

Без възможност за девалвация на валута (на еврото), Франция прибягна до публичните разходи и трупането на държавен дълг. Дори докато другите страни от ЕС и Еврозоната ограничаваха държавната намеса/зависимост в техните икономики, във Франция държавното потребление достигна почти 57% от БВП, което е най-високото в цялата Еврозоната. С оглед невъзможността за постигане на балансиран бюджет от 1981 г. насам, френският публичен дълг качи от 22% от БВП до над 90% от БВП в момента.

The Economist посочва, че бизнес климата във Франция също се влошава, като френските фирми са обременени от прекалено твърдата регулация на пазара на труда и на производствения пазар, от изключително високите данъци и най-големите социални плащания за трудещите се. Поради това не е изненада, че новите компании са вече рядкост. Франция има по-малко средни и малки предприятията, които днес са двигателя за растежа на работната заетост, отколкото тези в Германия, Италия или Великобритания.

The Economist цитира, че икономиката на страната е в стагнация (въпреки вчерашния изненадващ растеж с 0.2% 3м./3м. на БВП през Q3 на 2012г.) и може да се окаже в спад в края на годината и с много слаб растеж през 2013г. Над 10% от работната сила и над 25% от младите французи са без работа. Балансът по текущата сметка, който беше на малък излишък през далечната 1999г. вече е на един от най-големите дефицити в Еврозоната.

Накратко, прекалено много фирми във Франция са неконкурентноспособни и правителството живее над своите реални възможности, посочва изданието.

Според The Economist, ако новият френски президент Оланд не покаже, че той поема истински ангажименти да промени пътя, който негова страна пое в последните 30 години, Франция ще доверието на чуждите инвеститори - в т.ч. и на Германия. С оглед, че няколко страни от Еврозоната в момента се спасяват чрез финансиране, настроението на финансовите пазари може доста бързо да се измести. Кризата може отново да удари дори още през следващата година. Предишните европейски валутни катаклизми често са започвали другаде, само за да завършат след това с поглъщането и на Франция. И този път също Франция, а не Италия или Испания, може да бъде мястото, където да се реши съдбата на Еврото и Еврозоната.

Според The Economist, президентът на Франция Оланд няма да има много време за да обезвреди бомбата са часовник механизъм в сърцето на Европа, заключва престижното икономическо издание.