"Тояга и морков за чиновниците", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Санкции за недобросъвестни чиновници поиска вицепремиерът Даниела Бобева. Според нея това е най-силният инструмент, който може да направи администрацията ефективна и мотивирана. "Лошият имидж на чиновниците се дължи и на безотговорността на някои от тях", каза вицепремиерът. За пример тя посочи обществените поръчки, където имало много нарушения, но никога не са налагани санкции на чиновници, които са ги допуснали. "Глобите трябва да се вкарат в закон и дори да се стига до крайни мерки като уволнения", смята Бобева.
Вицепремиерът, която е и председател на Съвета за административна реформа, участва в дискусия за ефекта от реформата в заплащането в държавната администрация. Тя бе направена преди година от бившия финансов министър Симеон Дянков. Идеята бе 80% от възнаграждението на чиновника да е основната му заплата, а 20% бонуси за добро изпълнение. Тази реформа отне редица права на чиновниците и други работещи в публичната сфера, които бяха приравнени на държавни служители, заявиха от синдикатите. Те посочиха, че най-големият й ефект е премахването на добавката за прослужено време, която вдигаше доходите на хората с повече опит.
Прочети още от в. "Стандарт"

"НАП харчи 1000 лв., за да събере 1000 лв. от хора без доходи" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Разходите за принудително събиране на здравни вноски от хора, които нямат средства да плащат, са приблизително равни на приходите за НАП. Т.е. ползата за бюджета от тези мерки на практика е нулева. Това става ясно от анализ от приходната агенция.

За първото полугодие НАП е събрала около 50 млн. лв. осигуровки от хора, които на практика нямат никакви доходи, но законът ги принуждава да внасят за здраве. Хората, които не са осигурени по никакъв друг начин - от държавата, от работодател или като самоосигуряващи се, са длъжни да плащат 16.80 лв. на месец (8% от половината от 420 лв.). Над 301 000 души са подали за 6 месеца повече от 407 500 декларации, с които обявяват, че започват да се осигуряват сами за здраве. Това означава, че част от тях са работили по няколко месеца и после пак са оставали без доходи и подават повече от една декларация.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Караш нова кола, ползваш 50% отстъпка от данъка" четем на първа страница във в. "Монитор"
Собствениците на нови автомобили, които са с мощност на двигателя до 100,6 конски сили и отговарят на екологичните категории „Евро 5" и „Евро 6", ще плащат догодина данъка за тях с 50% отстъпка. Намалението за колите от „Евро 4" и „Евро 3" ще бъде 40 на сто. Това предвиждат промени в Закона за местните данъци и такси, приети вчера на второ четене в бюджетната комисия в парламента. „Евро 5" е въведена от септември 2009 г. Това на практика означава, че двигателите на всички нови автомобили, произведени след този период, трябва да отговарят на екологичната категория. Предвижда се „Евро 6" да бъде въведена от септември 2014 г., но и сега има компании, които произвеждат коли с високоекологични двигатели.
Депутатите в бюджетната комисия решиха още собствениците на леки коли с катализатори, които не съответстват на екологичните категории над „Евро 3" включително, също да ползват отстъпка от данъка. За 2014 г.
тя ще е 30% вместо досегашните 50 на сто. През 2015 г. отстъпката ще се свие на 20%, а през следващата година - на 10 на сто. Идеята е постепенно намалението на данъка за старите неекологични автомобили да отпадне.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Дефицитът, заложен в бюджета, е на mаx, ако се прескочи - следват глоби от Брюксел", пише в. „24 часа"
Данните на финансовото министерство за деветте месеца на 2013 г. показват, че заложените данъчни приходи в бюджета за тази година няма да се изпълнят. Според различни прогнози дефицитът в хазната в края на годината може да стигне над 500 млн. лв.
Какви са евентуалните проблеми от такъв недостиг?
Очевидно е, че няма как да не се стигне до това положение,
- ако приходите се изпълняват по-бавно от заложеното в бюджета
- Да прибавим и факта, че правителството на ГЕРБ, увеличавайки пенсиите, създаде един доста голям допълнителен разход, от който много трудно може да се реализира някаква икономия в тази сфера.
Съчетанието от тези явления води до значително по-голям дефицит и до влошаване на бюджетното салдо за 2013 г. спрямо миналата година. Както изглежда, той ще бъде около 900 млн. лв. повече, отколкото миналата година. Тук трябва да отбележим, че
това е в синхрон до голяма степен с обявената актуализация на бюджет 2013-а=
Данните до голяма степен се движат в прогнозата на правителството, когато предложи актуализацията.
Прочети още от в. „24 часа"

"Първо прекрояване на бюджет 2014" е заглавиe от в. "Труд"
Министерският съвет е прекроил в крачка проекта за бюджет 2014, става ясно от документа, който бе внесен в парламента на 30 октомври. В него е записано, че фонд "Земеделие" остава първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Първоначалният проект на финансовото министерство предвиждаше фондът да се влее в земеделското министерство. Срещу промяната реагира остро аграрният министър Димитър Греков, който обяви, че това означава от Нова година да се замразят за 4-5 месеца разплащанията с европари, тъй като ще се наложи нова акредитация на фонда пред Брюксел.
Според проекта за бюджет, внесен в парламента, фондът ще разполага с 367,2 млн. лева догодина. В това число се включват 263,6 млн. лв. субсидии, които ще бъдат изплатени като държавни помощи, премии за тютюн, доплащания към евросубсидиите за ниви и др. Записани са и 50 млн. лв. капиталови разходи.
Прочети още от в. "Труд"

"Консултант ще търси инвеститори за седми блок в АЕЦ "Козлодуй"", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Консултантска компания ще проучи възможностите за привличане на чуждестранни инвеститори в проекта за седми блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Избраната фирма ще трябва да изработи и пътна карта за строителството и развитието на новата мощност. Българският енергиен холдинг, в който влиза атомната централа и другите големи държавни компании в сектора, публикува на сайта си обявата за процедурата.

Предварителен интерес към седми блок са проявили американски, японски и китайски компании, обяви в началото на годината тогавашният шеф на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов. По-рано и от руската "Атомстройекспорт", която беше избрана за изпълнител на АЕЦ "Белене", също даваха сигнали, че се интересуват от изграждане на нови блокове в "Козлодуй".
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Зърнопроизводителите отново недоволни - сега заради ДДС", пише в. "Сега"
ърнопроизводители за пореден път упрекнаха управляващите, че не спазват обещанията си. Причината е, че в проектозакона за Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) не са заложени текстове, за които са постигнати договорености между зърнопроизводителите и премиера Пламен Орешарски. Това обясниха вчера представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Преди около месец на среща с премиера Пламен Орешарски за проблемите в сектора зърнопроизводителите се съгласиха субсидиите за единица площ да им бъдат изплатени в началото на идната година. Пак тогава бе договорено предлаганото обратно начисляване на ДДС за сделките със зърно да бъде приложено от 1 януари. Мярката трябваше да работи експериментално до две години и ако не дава ефект, да бъде отменена. При второто четене на законопроекта обаче стана ясно, че обратното начисляване на ДДС ще се въведе по-рано - още от 1 декември, и ще действа по-дълго време.
Прочети още от в. "Сега"

"Гърция ухажва потребителите с неделно пазаруване", четем във в. "Монитор"
Гръцките молове вече ще привличат купувачи 7 недели в годината, а не само две, както беше досега, пише The Wall Street Journal, цитиран от Investor.bg. Целта е да се стимулират потребителските разходи. По-малките независими магазини вече могат да работят всяка неделя в зависимост от договорките с местните власти.
Правителството се надява реформата да даде тласък на конкурентоспособността и да създаде десетки хиляди работни места, тъй като в момента безработицата в страната е около 27%. Промяната цели също да впечатли западните инспектори,
които трябва да пристигнат в Атина, за да преценят дали страната е постигнала достатъчен напредък в икономическите реформи.
„В страна, която само за една година посреща 18,5 млн. туристи и иска да се превърне в уикенд дестинация, е немислимо магазините да останат затворени в неделните дни", заявява зам.-министърът на благоустройството Нотис Митаракис.
Според предварителните прогнози на бизнес асоциациите обаче допълнителният ден за пазаруване няма да увеличи продажбите, а само ще увеличи разходите на магазините. Изявлението е направено ден преди първото отпушване на неделното пазаруване. По данни на националната конфедерация на търговците, цитирани от в. "Етнос" обаче първата такава неделя е донесла скок в оборотите от 30 до 50 на сто както на големите, така и на малките магазини. "Премиерата се оказа успешна, неделен празник за търговията", пише вестникът, като подчертава, че в повечето големи градове на страната по магазините са се оформили опашки.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Експерт: Цената на тока трябва да бъде вдигната", пише в. „24 часа"
„Цената на тока трябва да бъде вдигната, а не да върви надолу, за да може да се поддържа системата за производство и пренос на енергия в равновесие". Това каза в сутрешния блок на Bulgaria On Air Антон Иванов, член на Управителния съвет на Българския енергиен форум.
Той заяви, че задържането цената на електроенергията, особено нейното намаляване, подлага НЕК на огромно натоварване.
„В енергетиката разходите трябва да се заплащат, а това става с повишение на цените за крайния потребител. Въпросът е по какъв начин се случват нещата, необходимо е подобни стъпки да бъдат планирани добре, да има ясни прогнози и всички граждани да бъдат наясно, вместо да научават в последния момент", допълни още Иванов.
Според него е крайно време правителството да реши дали е рентабилно да решава социалните проблеми на България чрез енергийния сектор.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

„Евентуални законови промени трябва да засягат само новите кредити", пише в. "Капитал Daily"
Оливер Рьогл пое поста главен изпълнителен директор на "Рафайзенбанк България" от началото на август, като преди това е управлявал банки на групата в Русия и в Сърбия. Започва кариерата си в Raiffeisenbank International през 1991 г. През 2001 г. става член на управителния съвет на дъщерната банка на Raiffeisen в Сърбия, а от ноември 2005 г. поема поста главен изпълнителен директор.
Какви са впечатленията ви от банковия пазар в България на този етап?

Картината като цяло е положителна. Банковият пазар в България е стабилен, добре капитализиран, с високо ниво на ликвидност и добър надзор от централната банка. БНБ провежда проактивен надзор, който има много положителен ефект. Бих искал да посоча като пример ситуацията със заемите в швейцарски франкове. Ограничението, което беше наложено в България за отпускането им преди години, имаше много добър ефект. Други страни тогава трябваше да последват този пример. Сега кредитополучателите там имат затруднения с изплащането поради поскъпването на швейцарския франк в годините на криза. Банковият пазар в България е и високо конкурентен. Тук има много банки, пазарът е малък, което води до силна конкуренция.
Прочети още от в " Капитал Daily"