Цените на петрола отбелязват силна низходяща ревизия вече втори месец, а производителите на петрол от ОПЕК направиха опит чрез понижение на дневните си добивни нива да повлияят на цената.

При това положение много хора вече си мислят, че енергийната криза е в историята.

Това обаче се явява всеобщо заблуждение. Анализатори предупреждават, че следващото силно покачване на цената на петрола вече се забелязва. Следващия шок в количеството на доставките на световния пазар няма да е от „обичайните заподозряни" от Близкия изток, а от Русия. Предполага се, че ударът ще дойде някъде през 2008 г. В страната, вече се подготвят предпоставките, които ще доведат до нежелания резултат.

Спот-цената на барел американски лек петрол достигна ниво $74.41 на 1 юли тази година. От тогава, цената му се понижаваше ден след ден, като миналата седмица слезе под $57 за барел, което беше пък рекордно дъно за годината. Само за два месеца, цената на „черното злато" отбеляза рекордно висока и рекордно ниска стойност за текущата година.

Какво обаче се крие зад силния отлив от суровината?

На първо място трябва да отбележим-спадът на търсенето на горива, а от там и много по-бързото пълнене на резервите на големите потребители в световен мащаб.

Като причина номер две се явява докладът на Международната енергийна агенция, според който, търсенето на петрол през 2007 г. ще се увеличи само с 1.45%. Понижението на прогнозата не беше чак толкова голяма, едва 12%, но ако сте спекулант, единствено посоката на тренда ще има значение за Вас. За да се поддържа цената на петрола висока, прогнозата трябва да е за скок в търсенето на петрола, а не за спад.

Това важи с пълна сила в момента, тъй като странични фактори като геополитическата обстановка в Близкия Изток в момента, е благосклонна и спокойна. Разбира се, продължава насилието в Нигерия, което редица анализатори описват като гражданска война; Иран е изправен пред възможността да получи тежки санкции от страна на ООН заради несъгласието да прекрати ядрената си програма; в Ирак се готвят за обявяването на официална гражданска война, а Русия продължава да заплашва арогантно чуждите петролни компании.  

Всичко това обаче се приема за нормална обстановка, в която се прави бизнесът с петрол на 21 век. Политическите кризи в изброените региони продължават толкова дълго, че пазарите отдавна са спрели да влагат много чувства при такива новини.

Какво като Нигерия не успява да добива достатъчно петрол, за да достигне квотата си в ОПЕК, пазарите отдавна са приели факта, че производството на Африканската държава е едва 75% от официално съобщаваното. Ако сте спекулант, пак повтаряме, ще се нуждаете от по-сериозна ескалация на напрежението в даден регион, „нормалното" напрежение вече не е от значение.

Именно отдръпването на спекулантите от пазара, повлия в силното понижение на цената на суровината, точно както преди няколко месеца, спекулантите доведоха петролния пазар до невиждани върхове. В началото на 2004 г., шокиращия скок с 16% на търсенето на петрол от Китай разтресе пазара. Трендът беше ясно изразен във възходяща посока, след като се появиха съмнения за достатъчното количество на петрол на световния пазар.

Именно тази прекалено малка разлика между търсеното и предлаганото количество петрол, прави пазара толкова чувствителен на слухове за евентуални проблеми с доставките. Това ни връща и на проблема с Русия, който започнахме в началото. Там назрява сериозен проблем, който ще изнерви съвсем скоро целия пазар и ще подаде „спасителна сламка" на бичи-настроените спекуланти.

През последните няколко месеца, Руското правителство засили кампанията си по предоставяне на родните си компании, правата за разработване на руски петролни и газови находища. Естествено в този случай се намеси държавната компания Газпром, в което няма нищо алогично, освен това, че Кремъл притиска чуждите компании с редовни договори за работа в Русия, да продадат всичките си активи на Газпром.  

Историята помни, че през 1990 г., руското производство на петрол беше в колапс и изгуби около 40% от производството на суровината, която беше добивана през 80-те години. Тогава правителството направи отчаян опит да възстанови стратегическия си сектор, като помоли чужди компании да помогнат с нови технологии и експерти, като в замяна ги освободи от всякакви данъци и такси докато не възстановят вложените си в Русия средства. Тогава се отзоваха компании като ExxonMobil и Total.

Днес, руската петролна индустрия процъфтява, а цената на суровината се покачи със стотици процента през последните 10 години. При това положени Кремъл вече не е доволен от договорите, които са били сключвани преди 15 години, особено след като западните компании предоставиха отчети за много по-големи от предварително прогнозираните разходи.

За пример от ExxonMobil съвсем наскоро обявиха, че разходите им са се покачили до $17 млрд. от първоначално сметнатите $12.8 млрд., а Royal Dutch Shell е увеличил прогнозите си за производствени разходи до $20 млрд. от първоначално сметнатите $10 млрд. Към западните компании беше отправен ултиматум, или да съкращават бързо разходите си, или да включат в производството си и Газпром, или „най-добре" направо и двете.

Въпросът е, какво ще стане ако западните компании не приемат този ултиматум. Ами много просто, Кремъл веднага ще анулира договорите им за неспазване на разпоредбите за защита на околната среда. Точно това се случи преди седмици с компанията Шел в петролното поле на о. Сахалин.

Моделът работи безотказно и все по-често бива изпробван на практика. Дали обект ще е BP, Шел или ExxonMobil наистина няма никакво значение. Идеята е да се върне цялото производство в руски ръце чрез Газпром, а така по-лесно да се прокарва политиката на страната в ЕС и целия западен свят. Всички знаем, че петролното оръжие е изключително силен коз в международните отношения особено в днешната ситуация.

Сега остана да отговорим на въпроса, защо тези действие на Русия ще предизвикат проблеми с доставките на суровината през 2008 г.?

Ще изложим две основни причини:

Първо, руското правителство си позволява така грубо да се намесва в частните договорни отношения на чуждите компании, защото вече притежава технологията и знанията и само да разработва полетата си. Газпром има достатъчно ресурси да управлява петролните запаси на Русия, а и да проучва нови недоказани находища за бъдеща дейност. Технологията, която в момента е нужна се купува от компании като Schlumberger. От тук следва и логични въпрос: Защо й е на Русия западен интерес от ExxonMobil или Shell.

Русия може много да пострада от „тежката" си политика по отношение на чуждите инвеститори, тъй като от Световната банка предупреждават, че дори и да имат огромни приходи от газ и петрол, страната все още има болезнена нужда от „свежите" пари на Запада.  

Втората причина за евентуални нарушения на доставките от Русия е свързана със създаването на държавни компании. Газпром е красноречив пример на мощта на Кремъл да се меси в частната икономика и частното преразпределение на капиталите. Политическото надмощие в Москва също се гради на добрите връзки на управляващите с „частния бизнес", а каква по-добра инвестиция за стабилността на днешния режим от това да се толерира Газпром и сродните му компании.

Може би звучи глупаво, че дори споменаваме думата „политическа стабилност", когато говорим за Кремъл. Руският президент Владимир Путин не само е централизирал цялата власт в ръцете си, но и постепенно обвързва всички активи на страната с президентската институция. За пример даваме, скорошната покупка на телевизионния канал НТВ, който се осмеляваше да критикува президента, от ...Газпром!

Парламентарно-представената партия „Обединена Русия", която подкрепя Путин, контролира 300 от 450-те места в руската Дума. Очакванията са, тя да завземе още по-голям процент на изборите през 2008 г.

Няма нормален човек, който да се съмнява в това кой ще спечели изборите в Русия през 2008 г, но може да възникне проблем с управлението на руския президент. Според конституцията на Русия, Путин няма да има право да се кандидатира за президент през 2008 г., освен ако... не промени основния закон на страната си. Това никак няма да е трудно, тъй като има гласовете в Дума-та, но може да реши да прехвърли лидерството и на подставено лице от обкръжението си.

Все повече днешната политическа обстановка в Русия заприличва на познатите ни „добри стари" дни на еднопартийно управление на Съветския Съюз. Годината 2008 ще е „заредена" с голяма доза несигурност и слухове, за това кой ще поведе страната и как ще движи икономиката й.

Дори и след като повечето инвеститори са убедени, че Путин ще остане на власт, несигурността около как точно ще стане това, ще е достатъчно да „разлюлее" много силно световния енергиен пазар. Именно тогава спекулантите ще имат достатъчно работа след „дългия зимен сън", в който са изпаднали в момента.  

По материали от чуждия печат