Покачващите се цени на храните могат да доведат до размирици по целия свят и да застрашат политическата стабилност. Това е предупреждението, отправено вчера на конференция в Дубай от водещ служител в ООН.

Сър Джон Холмс, ръководител на хуманитарните дейности на ООН и координатор на спешната помощ на световната организация твърди, че ескалиращите цени могат да доведат до протести и въстания в уязвимите страни. Недостигът на храни и скъпите горива подсилват ефекта от глобалното затопляне, казал е Холмс, цитиран от Guardian.

От миналото лято насам цените са се покачили с 40% средно за света.

От началото на седмицата Египет се бунтува заради удвоилите се само за година цени на основните стоки. Миналата седмица в Хаити четирима души загинаха в гладни бунтове. В Кот Д'Ивоар имаше изблик на насилие за храна. В Камерун в протестите за храна през февруари 40 души загинаха. В Мавритания, Мозамбик и Сенегал имаше озверели демонстрации. Протести се надигнаха също в Узбекистан, Йемен, Боливия и Индонезия.  

Според представителя на ООН, най-голямото предизвикателство за хуманитарната дейност на ООН са глобалните промени в климата, които удвоиха броя на природните катастрофи от 200 до 400 годишно през последните две десетилетия.

Персоналът на ООН в Йемен стачкува в искане за по-високи заплати предвид 50% поскъпване.

Тревожно е, че азиатски страни като Камбоджа, Китай, Виетнам, Индия и Пакистан свиха износа на ориз, за да осигурят препитанието на собствените си граждани. Филипините са най-голям вносител на ориз; там властите предупредиха, че хората криещи своя ориз могат да бъдат обвинени като икономически саботьори. Издаден бе мораториум срещу застрояването и превръщането на обработваема земя в голф игрища, а на заведенията за бързо хранене бе наредено да започнат да продават по половин порции.

От програмата за храни и селско стопанство на ООН очакват 1.8% повече ориз през тази година и съответно намаляване на натиска. Оризът ще е „чувствително повече" в почти всички азиатски големи производители и потребители.

Сър Холмс е поредният човек на висок пост, който алармира, че светът стои пред изостряща се криза за храни. Жозет Ширан, директор на Световната програма за храните на ООН, миналия месец каза: „Виждаме новото лице на глада. Виждаме повече глад в градовете отколкото някога преди. Виждаме храна в магазините, но и хора, които не могат да си позволят да я купят".

Програмата на ООН осигурява препитание на 73 милиона души в света, за което вече й е нужен по-висок бюджет - от $2.9 млрд. до $3.4 млрд.

Ако САЩ, Европа, Япония и другите богати страни не осигурят финансиране, „много повече хора ще гладуват до смърт и ще страдат" - заяви президентът на Световната банка Робърт Зелик. Според Зелик, цените на основните храни за последните три години са се повишили с 80%, а в 33 държави нарастването на цените води до социални вълнения.

Професор Джон Бедингтън във Великобритания, новият главен научен съветник на правителството, предупреждава, че ефектите от кризата на храните ще се проявят по-бързо, отколкото климатичните изменения. Според професора, селскостопанската индустрия трябва да удвои продукцията си, използвайки по-малко вода, отколкото днес.

Перспективите за недостиг на храни през следващите 20 години били толкова ясни, че мерки трябвало да се вземат още сега. „Измененията в климата са реален проблем и е справедливо те да се решават с голяма глобална инвестиция. Само че съм загрижен, че има друг голям проблем в същата времева линия - този на енергийната сигурност и изхранването".