Редовното изключване на тока в турските туристически центрове вече спря да предизвиква недоволството на курортистите. Но прекъсванията в енергозахранването са предвестници на по-сериозна криза: в близките години Турция е застрашена от много сериозен дефицит на електроенергия. Мащабите на това, което се задава, могат да станат спирачка в икономическото развитие на цялата държава, коментира се в материал на Handelsblatt.

Главните причини за изострянето на проблемите с енергетиката са сушата и температурните рекорди. В Анкара вече има режим на питейната вода. Населението на 3,6-милионната столица може да ползва услугите на водопроводната мрежа 48 часа, след което водата спира за две денонощия. Истанбул също може да бъде засегнат от въведените ограничения.

Под заплаха е гарантирането на енергоснабдяването. Около 25% от електроенергията си Турция получава от ВЕЦ. Миналата зима паднаха изключително малко валежи, затова язовирите са запълнени само наполовина, значи и турбините на ВЕЦ не могат да работят на пълна мощност. Това лято, най-горещо в 87 - годишните наблюдения, рязко увеличи търсенето на електроенергия (за климатиците). За последните два месеца търсенето на електроенергия в Анталия се повиши с 44%.

Според министъра на енергетиката Хилми Гюлер, сериозни проблеми от това няма. На друго мнение са експертите. Те предупреждават за енергетична криза. Правителствата през последните 20 години не са обръщали внимание на необходимостта да се инвестира в сектора, а са си губели времето в прения за АЕЦ. Наистина, през 2005 Ердоган за пореден път обяви намерения за строителство на две АЕЦ. Плановете за тях се отнасят още към 70-те години на миналия век, но оттогава проектът не е помръднал.

А страната спешно се нуждае от нови енергийни мощности за да бъдат покрити нарастващите нужди на промишлеността и населението. По ръст на потреблението на електроенергия Турция отстъпва само на Китай, Индия и Бразилия и е четвърта в света. През 2006 година търсенето скочи с 8,4%. Експертите прогнозират, че още десетилетия този темп на ръста ще се запази, нали на човек от населението Турция потребява едва 25% от аналогичния показател в Германия. За да се отговори на потребностите, необходимо е производството да се повиши от 190 хил. гигават/часа през 2006 до вероятно 400 хил. през 2020 година.

Когато всички енергоблокове на АЕЦ Козлодуй работеха, България изнасяше години наред енергия за около и над $100 млн. за южната ни съседка. Както е известно, сега обмяна на енергия между България и Турция не се извършва. Но по времето на българските износи, около 3% от енергийните потребности на Турция се покриваха с внос от България.

Сега Турция иска да инвестира повече в собствените си капацитети, като министърът на турската енергетика определя нужните средства на $105 млрд. до 2020 година. Но инвеститорите не бързат, а причината може да се открие в бавния ход на либерализацията на пазара на електроенергия.

През януари правителството отмени започналата приватизация на 19 регионални разпределителни електромрежи, интереса си към които бяха заявили 37 консорции, сред които почти всички европейски енергийни концерни. Спирането на приватизацията предизвиква сериозни опасения за енергийната стратегия на правителството, коментират от Съюза на промишлениците и предприемачите на Турция.

Освен всичко друго, в Турция от края на 2002 година правителството - за да не настройва отрицателно избирателите си - нито веднъж не вдигаше цените на електроенергията. Изкуствено задържаният ръст на стойността на електроенергията не е изгоден преди всичко за частните производители, делът на които в производството на електроенергия е близо 50%. За разлика от държавните електростанции, използващи предимно евтините местни въглища или енергията на водата, частните електростанции работят преди всичко на вносен природен газ. А той, започвайки от 2002 година, поскъпна повече от 40%.