Правителството на Великобритания се радва на два големи успеха в икономическата си политика от 1997 насам: това, че запази Bank of England независима, и че не се присъедини към единната европейска валута, коментира The Financial Times. А сега с инфлация в UK на най-високо равнище в сравнение Eврозоната, откакто евро бе пуснато в обращение, въпросът кой спечели повече от оживяването на стерлингата - Островът или Европа - все още е отворен за дебати.

Никой не знае какво щеше да се случи, ако ерцхерцог Франц Фердинанд не бе застрелян в Сараево през 1914. Икономическите дискусии са само малко по-противоречиви от горното сравнение. Между 1999 и началото на 2006 инфлацията в Британия бе подчертано по-ниска от равнищата в Еврозоната. Обаче за да поддържа тези равнища, Bank of England поддържаше лихвените нива средно 2% над стойностите на ЕЦБ.

И така - инфлацията във Великобритания вероятно щеше да е по-висока, ако страната бе въвела евро. Професорът в Кембридж Хашем Песаран и неговите колеги, като използваха глобален макроиконометричен модел, установиха 72% вероятност цените в края на 2003 да са били по-високи, при положение, че UK през 1999 бе въвела евро при обичайните разменни курсове.

Оттогава инфлацията в Британия се е увеличила. Като се използва общото грубо правило, че намаляване на лихвата с четвърт процент задължително ще повиши инфлацията във Великобритания с 10 базови пункта, ако днешните ниски лихви на ЕЦБ се приложеха към Великобритания, те щяха да породят инфлация по-висока с 60 базови пункта, или 3.3% (за ноември 2006 тя е 2.7%). Испания и Ирландия вече установиха, че отпуснатата - т.е. с ниски лихвени равнища - парична политика води до по-високи цени на активите, но също така и до по-ниска конкурентноспособност на труда и потенциално до неправилна локация на ресурсите.

Противоречивите дискусии могат да се пренесат и към Еврозоната. Ако се приеме, че UK дава 1/5 от производството й, включването и на Британия в Еврозоната най-вероятно щеше да даде по-високи лихвени нива от ЕЦБ. Моделът приема това с 87% вероятност за края на 2003. И като знаем, че инфлационният разрив оттогава се е увеличил, можем да считаме, че ЕЦБ щеше да постави с 25 до 50 базови пункта по-високи лихви - тъкмо толкова, колкото е нужно да се задуши икономическия подем на Германия.

Изводът - Великобритания и Еврозоната са щастливи, че са се избегнали взаимно.